Петиция за защита на шамарите

Под строго възпитание, прилагано открай време, имам предвид именно възпитателният шамар и набиваните в продължение на столетия  библейски поуки от сорта на  "Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си" и пр. "Шамарът е израз на безсилие на родителите" е една сравнително нова философия и вероятно отговаря на времето, но още не се е доказала като единствено правилна в дългосрочен план.
Но списъка не го постнах случайно, а именно защото смятам, че тенденцията е към липса на строгост в какъвто и да било аспект в каквато и да било форма.

Интересна статия по въпроса:
https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_351078377_Vazpitavat … tatelnite_shamari



и още
http://roditel.bg/10-nachina-da-vazpitavame-dete-bez-vikove-shamari-i-nakazania/

Тъй както е  сложено  детето за бой, и аз съм против.
Прочтох  статиите ,впечатлих се от  използвай малко думи.Наблюденията ми са, че децата искат да им се обясни.Да им нареждаш без обяснение  е равно на шамар.Когато знаят  защо се постъпва  така, лесно приемат ограничението.
Всъщност не знам за какво толкова спорим, моето мнение е  без насилие, но и без да се криминализира един шамар,защото последиците от това може да са непредвидени и повече стресиращи-да се изведе детето от семейството  та и затвор за родител примерно, ако се увлекат .Само да има закон и  точка да осъдят някого,не вярвам да е по-добре за детето.Не вярвам да го дръпнеш и  шляпнеш да донесе повече  негативи от смяна  на родители.Отиване в крайности е   опасно.А статиите са едни голи приказки.
И все пак ,разсъждавам защо съществуват бойни спортове , разни борби и бокс примерно.Кое е насилие? Защото зависи и  кой ще го  определи.Да не настане  удивление когато децата ви се обадят в закрила на детето заради    идеята , че всичко дето не им се харесва е насилие.Защото внучката ми се оплака, че я тормозя задето я целувах  и гушках,просо не обича.А иначе гледа жално като правя същото с брат и.Много е тънка границата .

А, значи не се обръщаш към болшинството от списващите, благодаря!
Иначе в Стратегията не се прави разлика между строгост и насилие. Нито в практиката на социалните служби в някои държави (заболя ме клавиатурата да повтарям - към които се стремим).

Ох, пак д-р Гьобелс

Написаното от теб означава, че тези потребителки не просто основно, а непрекъснато си бият децата и нямат друга реакция освен бой   И как се връзва това с прочетеното от мен - че се оправдава само леко плясване в изключително редки случаи.  Или нещо ти куца логиката, или добре си чел тезите на Гьобелс за пропагандата и повторената 100 пъти лъжа.

И според мен проблемът е в това, че строгост /в гласа/ и шамаросването се поставят под общ знаменател. Сещам се колко изнервящо беше преди години, когато сестра ми се прибра с мъжа си /норвежец/ и двете им деца тук, за да прекарат отпуските си и да отидат на море. Дъщеричките им бяха на 3 и 5 г. Като изтървани тичаха насам - натам, викаха, бутаха всичко и навсякъде. А баща им вървеше като кудук след тях и само повтаряше найн, найн, найн..Но с тон, на който и мухите не обръщаха внимание. В Норвегия живеят в малко градче, няма ги тези сбирки по детски площадки и барчета, а всяка къща има в двора си пързалка, батут, люлки, пясъчник и т.н. С две думи всяко дете се забавлява самичко. И тук, в града ни, откачиха направо! В страната им, в  детската градина са по осем, девет деца в група. Нямат такъв избор на играчки както при нас. Норвежките майки  имат право да работят почасово, за да отделят време за децата. Детските са достатъчни, така че могат да си го позволят. Отделя се голямо внимание на сръчностите на децата - у тях винаги рисуват, заедно редят пъзели, работят с пластелин, готвят. Малко се отплеснах, но мисълта ми е, че държавата е предоставила условия да отделяш по - голямо време на децата си  и е взискателна. Но това не я оправдава за най - малкото да разделя семейства, в много случаи завинаги! Да не говорим и за какви извращения се говори вече...В дъното на всичко не е "любовта към детето', а схема за пари. Бизнес с приемни семейства. Пък те дали са добри, никой не знае.

Ох, тази Норвегия... Може ле да си говорите за Норвегия в съответната тема, а тук да се придържаме към нашите си проблеми?

Не, не може. Защото нещата са свързани. Просто Норвегия е крайната точка на пътя, по който ние поемаме.

Значи виждам какво се случва. Усетиха се, че родителите наскачаха, и сега се започва с едно приспиване и успокояване, че семейството все така е на първо място и никой няма да ви взима децата; ще има и кални китки към всеки опонент, много ясно - че са религиозни екстремисти и антиваксъри най-малкото. Само че голите приказки не са подкрепени със съответните правни текстове. В правния текст все така стои неясната формулировка що е то насилие и все така всяко насилие се наказва със затвор; и все така последната дума относно най-добрия интерес на детето е на държавните служби - без точна дефиниция на този най-добър интерес.

България не се слави със своята перфектна работа на институциите. Напротив, България се слави със своите неработещи и корумпирани институции. Недоверието на българите към е абсолютно оправдано. То в "белите" държави се случват чудовищни неща, какво остава за тук.

Хайде де. Физическото наказание над деца е криминализирано в 58 държави в света. Но винаги за пример се дава Норвегия. Защо ли никоя от останалите 57 държави не се споменава?

Защото изказването ти е неточно и подвеждащо. Vapor е дала подробни обяснения защо.

Кое точно е неточно и подвеждащо?

Криминализирани са телесните повреди.
Физическото наказание е забранено, но не криминализирано.
За Непал като че ли е и криминализирано (май).
Уточнете си правните понятия, ако искате да разисквате правна материя.

Защо, като се защитават правата на детето, не се защитава неговото основно право да бъде със семейството си?
Изоставените деца по домовете едно време бяха на топло, нахранени и обгрижени до голяма степен. С тях се занимаваха педагози и специалисти. Поне така беше, докато не започна разпадът на "развития социализъм" и домовете за сираци не се превърнаха в някакви декори от филми на ужасите. Защо тези деца даваха мило и драго да могат да нарекат някого (който и да е - посетител, лелка, временен домакин) с думичката "мамо"? Защо осиновените деца търсят биологичните си родители? Тези работи са недостъпни за мозъците на лишени от човещина рецитатори на букви и алинеи в соц. стил.

Обяснила съм подробно и аз кое, но хората рядко обичат да четат и да мислят. Не всяко физическо посегателство, дори това, което причинява болка, е насилие, което следва да се санкционира по закон. Да си дръпна детето от площадката, защото трябва да вървим и то се опъва е пак физическо насилие. Да го държа, докато лекарката му поставя имунизацията - също. Да ме прощавате, но само безумец може да го равни подобно физическо съприкосновение, което реално си отговаря на дефиницията "насилие", според речника, който също цитирах, с побой.
А законът ни, както вече е и цитиран, си е един безумен превод, бълвоч от общи приказки.
Питах и аз какво значи "криминализиране" преди няколко страници, ама никой не отговори. Защото е лесно да се приказват общи приказки, без конкретика и ясно съдържание и да се изливат просто едни емоции без особен смисъл и логика.

Добре, съгласявам се - забранено да бъде. И пак - забранено е в 58 държави. Говорим за физическо посегателство, т.е. шамари, включително и от родител. Обаче пак - Норвегия, та Норвегия.

Впрочем тук, в тази тема, говорим за шамарите и за склонността на българското общество да оправдава и/или защитава употребата им. В другата тема се разисква стратегията, а в съвсем отделна - Норвегия. Ако не можем да се придържаме към съответната тема, защо са ни изобщо толкова теми?

Криминализиране е подвеждане под съдебна отговорност със съответните осъдителни мерки - затвор или по-леките - условна присъда или апробация. И се вписва в криминалното досие. Не е глоба, не е мъмрене.


Аз се чудя, съдилищата не смогват да се оправят с тежката престъпност, сега ще им тупнем да се разправят и с кой родител си дръпнал ухото на детето. Пълен абсурд!

Иначе си права, че тази тема дублира другата за Стратегията.