Петиция за защита на шамарите

Според мен нещата са свързани. Давам Норвегия само като пример , за да се направят някои разлики в устройството на самата държава първо, концепции, законодателство и т. н. А не да се хвърляме и да казваме колко са прави! Ние не сме лоши родители. Като погледнем нашите деца по света, можем само да се гордеем. И мисля, че всякакви подобни конвенции са излишни. Закони има и в България, стига някой да ги прилага стриктно и към всички.

Джуди, прочела съм и предишния ти пост и разбирам много добре какво казваш. Естествено, че децата трябва да бъдат възпитавани и спазването на нормите да бъде задължително. И да, когато се е налагало съм си държала детето, докато го ваксинират. Но ще се съгласите, вярвам, че има и други начини детето да бъде приучено към социално приемливо повединие без непременно да бъде унижавано или наранявано.

Защото може би там е най - страшно! Правя сравнение с приятелски семейства от Лондон, например. С три малки момчета не е лесно....Но когато бащата повиши тон, нещата влизат в ред. Никой не е дошъл да го пита защо говори така на децата. Докато в Норвегия веднага ще си на разпит в полицията, а децата прибрани! В Дания и Швеция знам, че се действа при по - тежки "провинения" от страна на родителите. Нека не се изкарваме тук зверове.

А ако бъде наранено в процеса на лечение?
А ако бъде наранено в процеса на спасяване на живота му?
А ако се нарани случайно?
(Защото и такива нелепици се случват - детето се ударило в масата, а социалните го отнемат заради побой).

За унижението не виждам ситуация,  в която да е оправдано.

А може ли да бъде ядосано (до степен бяс), обидено, засрамено, изплашено, да се почувства неразбрано, онеправдано, несправедливо санкционирано?
Питам само.

Че аз вече съм го написала - всякакви форми, незабранени от закона и морала, са допустими. Само дето при различните деца са нужни различни похвати. И е нередно всяко физическо съприкосновение, в тази връзка, да се приема и осъжда като недопустимо насилие над личността на детето.
Проблемът е когато законът е разтеглив и неясен, както и когато моралът е двойнствен.
Но това вече бе писано. И от мен, и от други. 
Следва да не се лъжем, че повечето форми на принуда предизвиква негативни чувства у обекта на такава, вкл. срам, неприязън, унижение /накараха ме да правя това, което не ща/, дори и когато са напълно допустими и от закона и от морала. Да, това не е целта на легитимната принуда, а е пък логична последица от нея. И не заради това принудата следва да се забрани. Като правиш глупости, е редно да те накарат поне да се изчервиш. Та това е част от възпитанието.
Напр. една двойка или забележка на ученик, едно наказание от родител за явно неприемливо поведение, което наказание не излиза от нормата на допустимото. Та това е целта на принудата - да се застави човекът и сега и занапред да спазва определено поведение. А това на всеки нормален и средно интелигентен възрастен е ясно, че не става само с убеждение. Ако бе така, нямаше да се предвиждан нито санкции, нито принудителни мерки. И ако това касае възрастните, то много повече касае децата, които подлежат на възпитание поради възрастта и неукрепналите си и недоразвити психика, интелект и морал.
Кой ми гарантира, че в държава, като нашата, където е пълно с калинки и тикви, а в социалните служби - с хора предимно с не особено високо образование и морал /съжалявам, но е така, поради спецификата на работата и условията, които тя предлага - много образовани и качествени хора с това не се захващат/, те ще разтълкуват правилно и справедливо нормите и ще ги приложат така, че да нанесат най-малко щети?

Това не мисля, че някой го оспорва.

Темата ще стане безкрайна, ако започнем да тълкуваме всеки възможен сценарий кога детето би се обидило или ядосало. Не виждам смисъл да навлизаме в мътните води на теориите. С много от нещата, които казва Black Sapphire съм съгласна, но по темата общо, а не конкретно за "защитата на шамарите". Общо взето, конкретната тема се поизчерпа.

Не темата ще бъде безкрайна.
Тя е затова, че в случая се предлага една обща стратегия, с общи формулировки, които, ако бъдат пресътворени в общозадължителни правила за поведение по този начин, биха нанесли огромни щети на обществото.
...

Ще дам един типичен пример за унижение в институционална среда: детето не си знае урока, но го изпитват и то се излага пред целия клас. Или детето е леко пълно, но го карат в час по физическо да изпълнява нормативи пред всички.
Нали забраняваме унижението вкъщи, защо го позволяваме в институциите?

Не мисля, че някой е защитил шамарите. По-скоро се защитава правото на всяко дете и родител да живеят заедно дори и при инцидентни нарушения на оптимума. Все пак сме хора, не носим ореоли. Разкъсването на семейните връзки травмира детето неизмеримо повече от 3-4 шамарчета по дупето в бебешка възраст.
Отделно безобразните двойни стандарти спрямо различни групи от населението се натрапват във всички държави от цивилизования свят. И навсякъде причината е една: чиновниците си гонят норматива и си оправдават бюджетите по най-лесния достъпен начин. Като последният мотив е "най-добрият интерес" на детето.

Още по-любимо - теглят и мерят деца на 13-14 години заедно и самата "сестра" си позволява да коментира килограми. Учител - да коментира и обобщава нечии интелектуални възможности на база две контролни. Медицинска сестра в институция за деца с увреждания - да ги нарича "изроди слабоумни" и т.н.
Айде, последното, понеже беше раздухано от друг член на персонала на заведението и то по медиите, предизвика някакви последици. Друг е въпросът, че тези последици бяха тъй некадърно реализирани, че на практика не се получи това, което бе необходимо. Но първи два примера са ежедневие, без въобще на някого да му хрумва, че това трябва да се стопира.

Защо все преувеличавате? И в статията от предната страница е същото - на снимката е дадено дете, сложено на коленете на възрастен и бито методично. Вътре пък пише " [Родителите] по презумпция считат, че детето трябва да страда, да плаче или да го боли, за да се поправи".  

А аз изобщо не виждам някой да защитава ТОВА.  Плясването по дупето, когато детето хуква на улицата или се катери по перилата на балкона, изобщо не цели да го заболи, да страда и да плаче. Целта е да се стресне и да разбере, че е минало границата. А това стряскане работи само, ако пляскането не е обичайно за хлапето. Само тогава то се оказва в непривична ситуация и се усеща, че нещата не са наред. Ако му се раздават шамари под път и над път ефект няма да има от това плясване. Как не го разбрахте???

И пишем тук, защото същите зомбирани хора пишат и закона и ще напишат нещо, което няма да хваща нюансите и после ще им сърбаме попарата на творението.  Затова трябва да се надава вой СЕГА, а не после да има след дъжд качулка.

Точно за унижението в институциите би трябвало да се мисли първо. Какво излиза в яслите, градините, училищата? Насилие. Не навсякъде, разбира се, но в голям процент е така. Аз виждам моето дете колко е притеснено като знае, че ще го изпитат на дъската. И понякога му давам Магнезий, за успокоение. Не мога нищо друго да направя! Когато бях ученичка, получих шамар от учителя по физика - бяхме закъснели за час и той ни строи пред дъската и ни 'оправи". Още ми пари на бузата, а съм на 46г. Изяла съм и плесница от баща си, за която обаче съм му благодарна - поводът беше, че съм мляскала дъвка насреща му. А това всъщност наистина е неприятно! На моите деца обясних, че е невъзпитано и неуважително. Не го правят. И когато казах, че съм шляпнала по памперса малкия, то нямаше нищо общо с шамарите, които съм получила аз като дете, но времената бяха други. Дори класната ме удряше, когато пишех с лявата ръка вместо с дясната.
Дразни ме, че всяко нещо в България се започва от краката към главата, без да се има ясна представа за какво точно става дума и как да се действа.

Точно това е записано като приоритет в стратегията.
Но да не смесваме пак нещата. Стига ми за днес виртуалната фехтовка.

Ето че излязоха новите поправки на НК. Има и дефиниция на "престъпление, извършено при условията на домашно насилие":
https://dnes.dir.bg/krimi/ofitsialno-dozhivot-za-ubiystvo-na-pol … -domashno-nasilie
Слава Богу, че са сетили да изискат "системност" при упражняването му. В противен случай нивото би било като нивото на стратегия, писана от треторазряден писач на политически поръчения.

Личните съобщения затова се казват така - ЛИЧНИ. Съответно изводите за персоната, която си позволява да публикува лични съобщения, се налагат от само себе си /и не, не са положителни/

Всъщност Калина е изразила и моето мнение.

fmino, не съм забелязала ти да си особено мила и любезна.