Някак ми стана носталгично, никога повече няма да е толкова малък. Имам чувството, че не съм се насладила достатъчно на тези моменти.
гледам и че се поти. Та се чудя ако е само по боди с дълъг ръкав и панталонче, дали няма да е по-добре? 

И с любопитството така. Големи са срадурковци.
много време откарва там. Обаче сега като ви чета килограмите взех да се притеснявам, ние утре ставаме на 4 месеца, изписаха ни 2860, сега е 5200. Онзи ден педи каза че е ок, може би се дължи и на вече от миналото ежедневно повръщане. 
Държи главата, но крещи. Всъщност напоследък иска все на ръце, и то да те сядаме. Не може и да е легнал, а само изправен с гръб към мен, за да гледа. Е, тогава така добре му е изправена главата!Много е трудно така...
Държи главата, но крещи. Всъщност напоследък иска все на ръце, и то да те сядаме. Не може и да е легнал, а само изправен с гръб към мен, за да гледа. Е, тогава така добре му е изправена главата!Много е трудно така... 
Момичета все едно себе си слушам.. Успокоих се, абсолютно същото е при нас.. Носене с гръб към мен или мм и да гледа напред, беше достатъчно до онзи ден, но вече Не... Говорене постоянно, друсане, измисляне на някви смешки, дрънкалки, гледане в огледалото, гонене на кучето, сваляне на чорапите и още мн мн, за да има разнообразие
мн бързо явно им омръзва всичко, даже на кенгуру 30 мин и вече иска на ръце, абе с една дума всяко чудо за няколко минути и айде новото..