Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Брюксел, честито на Йоан, да е здрав, игрив и щастлив!

Благодаря за пожеланията, да ви се връщат!
Този уикенд бяхме под знака на бурите, в събота следобяд се развихри един вятър и порой, за щастие малко преди ресторанта времето се успокои. Залата за кегли беше заета, за съжаление не успяхме да играем, както бяхме планували.
Вчера заседнахме у нас цял ден- сутринта дъжд, а за следобяда се очакваха ветрове до 100 км/ч, така че нищо не предприехме, за по-сигурно останахме вкъщи. Децата много се плашат от ураганните ветрове, след като видяха миналата година как падат дървета, стресираха се с това екстремно време. Днес сутринта  улиците бяха осеяни с малки и средни клони, следобед пак се очаква силен вятър, но "само" до 70 км/ч гледам в прогнозата. Почвам да се чудя дали да отменям тренировката по тенис , но 70 май не е толкова зле.

Калалили, доста си напълнила програмата.
Хайде, лек старт в у-щето, ще се сблъскваш с всякакви деца и привички.
Малък Бибитко също се счита за германец- не е лесно да се преглътне, че децата имат друго национално самоосъзнаване, но нямам как да е друго, те са част от обществото, в което израстват. Важното е да се интегрират добре там, където израстват, а не цял живот да се чувстват ни риба, ни рак. Иначе на моите им е хубаво в България, знаят доста за нея, дори повече от доста деца, които живеят в Бг, виждат много от страната и това ще остави най-важна следа в тях за в бъдеще.

А_тита, не съм се сблъсквала с такава висока Т, сигурно е стресиращо да я видиш как пълзи Т нагоре, без да знаеш кога ще спре покачването... дано вече малката да е здрава!

Ступи, не се загнездвай за дълго , пожелавам ти скорошно измътване в определения срок!

По въпроса с памперсите  съм следвала тукашните схващания и махането на памперса мина без големи вълнения. С големия към 2 години и нещо го пробвах, видях, че не схваща какво се иска от него и го оставих за 3-тата година, когато беше и лято. С помощта на стикери , тоест поощрения, махнахме памперса за 1-2 седмици, но детето беше узряло за идеята. С малкия пак махнах памперса през лятото, когато ставаше на 3- с него дори не стана толкова бързо, но пък улучихме момента , когато бяхме в Бг. Там на двора бягаше гол като Тарзан и схвана добре какво се случва с тялото му. Отделно ходихме и на море, там затвърди наученото.
Момиченцата като цяло са по-бързи в тази част. Най-важното е да не се пришпорва детето- рано или късно всички се научават. Без стрес към успех.

Моите , когато са на зелено и няма хора около тях, ходят да пишкат по храстите, не съм ги ограничавала. Може да не е прието, но излизайки на разходка, няма как тоалетната да ни е постоянно под ръка.  Виждам техни приятелчета как се притесняват да свършат някоя нужда в горичките, когато се наложи. Случвало ми се е заради едно пишкане да се прибираме вкупом до нас до тоалетната, да речем 15 минути вървене пеша , защото не могат да се пречупят да се изпишкат на зелено.

Ася, стигнахте ли до грънчарницата?

Аз съм с голям проблем с махането на памперса и сядането на гърне, а другата седмица става на три. Много добре знае, че трябва да сяда на гърне, да казва, че е време да свалим памперса но категорично отказва. Сега пак сме я оставили защото покрай местенето е в тотален стрес. Особенно когато в събота пренасяхме част от нещата и двамата с баща й тръгнахме, а тя остана с баба. Милион пъти обяснихме, че ще се върнем, но беше много тъжна. През ноща после тръгнахме от Шотландия за да сме в къщи преди да се събуди, но баща й после пак замина и пак трябваше да се успокояваме , но още малко и в края на седмицата местим всичко и оставаме в новата къща и подхващаме пак терзанията с гърнето и махане на памперс.

Илейн, и аз бих подходила като теб. Първо местенето, после ,след свикване на новото място, нови опити. С поощрения също може да се получи махането на памперса. Аз им подготвях стикери с любими герои и ги лепяхме на един лист, окачен на хладилника. При едно успешно ходене до гърнето, лепяха по един стикер. Добре се повлияха от наградния фонд.
Ще се получи и при твоЙта щерка, не се притеснявай.
Леко местене!

Разбира се, че ще се научат всички деца, хич не се притеснявайте.
Племеничката от страна на мъжа ми се научи на 4 г и половина. Но сама реши и се научи, преди това колко я мъчиха по всякакви начини не се получаваше.

браво! радвам се, че толкова бързо стана. дано успееш да го комбинираш с децата и болестите!
иначе и аз ползвам моите ходения до училището да получи информация отвътре.

дрехите не ме интересуват толкова, но ми прави впечатление вече при няколко деца, които пред мен твърдят спонтанно, че са тъпи 
попитах ги кой им казва подобно нещо и какво се оказва - точно децата, които са със слаби оценки, никой не се занимава с тях вкъщи и т.н. изкарват си го на другите...

вчера се наложи да взема Дзвер по-рано. ударил си главата на катерушката, имаше огромна цицина
днес е спаднала, само е синьо, че той е с много бяла кожа и се личи всичко.
каза, че го е боляло, но най-ужасното било, че другите деца са го наобиколили в кръг, за да го питат как се чувства 

Бибит, никъде не ходихме, времето беше гадно. ту се изсипваше порой, ту грееше слънце, ама знаеш за какъв вятър ставаше на въпрос...

Привет и от мен, радвам се да видя познати никове 🙂

привет,

бях забравила усещането за слон по време на бременност. 
вече съм доста обла и много ми тежат килограмите.
особено вечер....
още 2 месеца трябва да устискам. вече съм на килограмите, които имах при раждането на Дзвер 
потвърдиха пак момиче, нямаме име 


при нас времето продължава да е гадно, има силен вятър, вали често.

учителката на Дзвер е на някакво обучение и всеки ден някой друг замества и Дзвер е все недоволен.
не научавал нищо на училище, вкъщи учи сам, доброволно с една апп... аз съм против, ама мъжът ми му позволява 
вчера правихме пробно кошници от хартия и се забавляваше да реже ивички хартия... да видим как ще се справят днес децата в училище със задачата.

Веги, спокойно можеш и да се включиш в темата при желание, добре дошла си.

Ася, супер новини , ще си имаш женско подкрепление вкъщи- някой ден де, като поизрасне момата .
Дебелей и слоней на воля, някой ден ще сваляш. Аз качих повече с първото дете, но и бях доста по-слаба, гонеше ме глад, коремът ми беше внушителен. С второто вече имах повече кила в момента на забременяване, качих  малко по-малко през бременността, както и коремът беше по-малък.

Ступи, как си?

Заместването от друга учителка има своя плюс- учениците да свикват с други учители, с друг подход. При нас от втори клас нататък сменят и кабинети, когато са по заместване, отиват в други класове и така свикват да се напасват на нова ситуация, учители.... не съм забелязала да им куца ученето, да има изоставане. След 4-ти клас, когато са в ново у-ще, ще се налага сменят и кабинети , и да им преподават различни учители.
Не съм предлагала App-ове за упражнения, не искам да свикват отсега да цъкат по телефони, вместо да пишат с ръката, но и ММ не им предлага... така че няма поводи за дискусии в това отношение .
Как се справиха децата с кошничките?

В у-щето на децата в момента положението с учителките е екстремно- покрай грипа, 2 учителки са болни. Отделно 1 излезе в майчинство, а другата бременна кара явно проблемна бременност и също я няма от месец насам. Трета заболя дългосрочно и в у-щето има остра липса на учителки. Намериха 3, които да заместват, едната е пенсионерка и ще е на доброволни начала. Отпадат редовно часове, но материалът си върви, домашни има.
Днес и утре имат и посещение от бъдещите първокласници, така че всички класове имат само символичен брой часове. Разбира се, децата на занималня са все така по цял ден в у-щето, там ги поемат, когато нямат часове.

Сега малкият Бибитко кара някакъв лек вирус, само кашлицата му е леко спастична, така че го водя на сОлниците, надявам се само с това да се размине.

добре.
само две момичета не успяха да направят много, другия път ще продължат.
едното беше Лъжливото овчарче 
каза ми, че е правила кошници и е много добра... отказа се след 5 минути.
оставих ги да режат с cutter и бяха много доволни. на Дзвер също му хареса вкъщи това занимание.

Бибит, и аз стартирах с повече килограми, затова и сега ми тежи. коремът не ми е по-малък. даже си мисля, че е по-голям.... Дзвер беше голямо бебе, но коремът ми беше малък.
аз още не мога да се настроя, че ще имам момиче. нещо розови дрешки, еднорози и подобни принцесени неща не са ми по вкуса  аз като дете никога не си играех с момичешки играчки или с момичета, все бях при момчетата ....

дано овладееш вируса, да не прерасне в нещо по-неприятно 

Ася, напълно разбирам как се чувстваш. Последният месец съм като кашалот И колкото повече искам бебе да се роди, толкова повече то не иска. Треминът е утре, но май ще се носим още. Тук чакат две седмици след термина преди да предприемат нещо. Незнам дали ще издръжа психически още две седмици в това положение.

Бибит, малък Бибитко в предучилищна ли е? На колко е? Може и да си писала някъде, но паметта ми е кратка сега. Тя по-принцип си е каратка, но сега още повече.

Днес бяхме на контролен преглед с Йоан. Сестрата има съмнение за намалено зрение. Направо ще полудея. Проблем със слуха, сега и очите. Сигурно е нормално това с очите. Батко и тате носят очила, така че може и наследствено да е.
Всичко друго мина перфектно. Малко е хърбав, но не ме учидва. От плодове и зеленчуци не се натрупват мазнини в тялото Отделно не се спира по цял ден.
За учителите и честата смяна - има и предимства, но е доказано, че има много недостатъци. Децата се чувстват несигурно в компанията на непознати. Макар и да не го показват, това влия на психиката им. Деца, които пък се нуждаят от стриктен график, или т.нар. деца с нужда от допълнителна помощ, в БГ проблемни деца, могат да бъдат повлияни много негативно от смяна на обстановка и преподавател. При нас смяната на кабинети става маного плавно. Започват в 3-ти клас с кабинет по музика, дърводелство и шивашко ателие. Дори и големите ученици не се местят всеки час. Както шведите казват-рутина създава сигурност.
Аз го виждам при децата в децката градина- ако някой е болен и имаме заместник, децата веднага стават неспокойни, избягват контакт със заместника ако става въпрос да им се помогне с нещо. В игрите новите учители са добре дошли, но не и в еженевните активитети. Така, че напълно разбирам как се чувства детето, Ася.

Уфф, унесох се в писането

стискам палци скоро да се срещнете.
тук теоретично също чакат 14 дена, но не стриктно.
след на често (всеки ден или всеки втори), зависи колко околоплодни води има, как са тоновете и т.н.

на мен искаха да ми го предизвикат, защото преносвах и нямах много води.
аз не дадах и гиньо ми отлепи тапата от шийката на матката, ама и това не помогна много.
акушерката тук подпомага старта - дали с разхлабително, мокса или нещо друго...
въпреки всичко аз родих бързо.

сега да видим как ще е....
аз още боолница не съм си избрала.

не искам да ходя в тази, в която бях, защото не останах доволна. беше католическа, ама сега е купена от държавната - там пък въобще не искам да ходя.
всички лекари от първата болница са избягали в останалата трета.... та незнам дали просто има смисъл?...

чудех се да ида до съседното градче (10-15км), но те пък нямали детско отделение и ако се наложи, че го карат бебето само в нашия град. въобще много ме дразнят като си играят със страха на хората.
повече ме притеснява пътя до там - миналия път едвам ги издържах тези 5км. до болницата.

Ступи, ама ти вече съвсем си на финала. Хайде, дано да потръгне бебчето самО и да те освободи от мъката на чакането.

При второто раждане бях в малката болница в града ни, където няма неонатологично отделение, но все пак сутрин идва неонатолог от съседна болница, имаше кувьоз и затоплящи легълца за на първо време, както и опитни акушерки, гинеколози с добро реноме, така че се спрях на тях, защото ми се стори спокойно и по-уютно. Добре се чувствах тогава.

Ступи, малкият е първи клас,в Немско се почва у-ще при навършени 6 години.
Със сигурност смяната на нови лица не влияе задължително положително- на моя, големия не му се отрази добре в началото(той не споделяше, но чувах отстрани от учители, отделно е много притеснителен), но сега вече май няма проблем с това, смята го за нормално. Мен това ме радва, защото наесен в 5 клас ще му са наложи смяна на кабинети и преподаватели. Иначе и тук по принцип новото се въвежда плавно, но ето, че се появяват изключения, когато има разболявания и отсъствия на учители.
А има държави( във форума съм чела), в които всяка година се почва с нов клас, нови учители- в това отношение учебната система в Германия е консервативна с реда за един и същи клас, една и съща основна учителка, един и същи кабинет.

Като начална ученичка нямам спомен това да ме е притеснявало- каквото ни кажеха, това правехме, без да се замисляме.

Проблемите с очите често е по наследство. При малкия , който е с далекогледство, ни казаха, че е наследствено- макар и рядко, го има в рода на ММ, но преди да се сблъскаме с това, не си бяхме давали сметка. Радвам се, че го открихме сравнително навреме, сега ме е яд, че не го хванахме и година-две по-рано. Както бях писала по-напред в темата, не го открихме при рутинните изследвания при педиатъра, а при едни специални, където се тестват по-задълбочено сетивата на децата.
След като открихме далекогледството на малкия, тествахме за всеки случай и очите на големия. Оказа се , че и той има леко далекогледство, т.нар. детско далекогледство, но диоптърът е минимален и в неговия случай не се налагат очила.

Нали? 😀 съмненията в качеството на учителя/системата/училището се появиха много по-късно(при мен в горния курс, в едно от най-разкрепостените училища, и съвсем близо до падането на социализма)
Иначе при нас сега класовете се разместват всяка година, и учителите са различни.

Калалили, много се радвам, че започна! Не е лека работа, вече си усетила, но е супер пред постоянното стоене вкъщи. Аз пак съм се писала по разни доброволчески инициативи, да видим. Много натоварен месец, с разни представления пак, снощи откриха и специалните Олимпийски игри(големият син участва в церемонията по откриването, много зрелищно).
Тази сутрин вали! Направо да не повярваш. Децата не искат да караме колела под дъжда 😆

Ступи, чакаме те всеки момент да се похвалиш! Да минава леко и бързо всичко!

И при нас всяка година е с различни деца и различни учители. В началото ми беше много странно, но вече свикнах.
Бибит, да така е. Аз си спомням как разправях на майка ми след училище как е минал деня и винаги казвах: Другарката каза..... и край ! Това е закон, щом другарката е казала (еди си какво), значи така трябва да е. И се съгласявахме с всичко.

Тити, сигурно много рядко се случва това явление при вас. Дъжд!

Ася, много е хубаво да имаш момиченце! Ще свикнеш с идеята постепенно. А между другото, М. не си играе с кукли, мноооого рядко и баща и и купува железни колички. Вече имаме към 30. Ами интересни са и, защото се отварят вратите, имат гуми, които се въртят, издават звук и т.н. И типично момичешките занимания и харесват, но предпочита момчешките. Тук ги насърчават и към двете, така че изобщо не се притеснявам.

Ступи, малко отчет?

За по-малките сестрички е от голямо значение дали има по-голям брат, често се влияят от интересите на по-голямото дете. Ако то е брат, има голяма вероятност да се повлияе от неговите играчки и интереси. Имам приятелка, която е израснала с по-голям брат и харесваше да си играе и с колички. И все пак много е относително- има и такива момиченца, които си играят типично по момичешки, въпреки наличието на по-голям брат. Тук само си развиваме теории и вероятности.
Факт е, че до този момент има още доста време и майката ще се пренастрои на всякаква вълнА, когато се стигне до този момент. И на розово ще свикне, ако детето настоява за това; и цялата стая може да е обсипана с еднорози, ако дъщерята ги обожава. И майката подлежи на превъзпитание.

Тити, честито дъжд, дано не е еднократно. Май и миналата година по това време ви валя, ако не греша.
Много ви е интересен месеца, определено няма скука.
И аз утре съм включена да помагам с тренинга на четвъртокласника, който с целия клас ще се упражнява да карат по улици в квартала, заедно с учителката. Имат нужда от 7-8 майки, които да внимават за децата, така че се записах и аз. Целият предиобед ще се мъкнем с колелата- на всичкото отгоре децата ми свършват занятия по различно време, така че ще циркулирам напред-назад с колелото.

Миналата седмица малък Бибитко се научи да връзва връзки на обувка, да прави панделката.
Миналата година леля им им подари футболна маратонка-несисер, която се връзва с връзка и така проявиха желание да се учат. Големият дълго време нямаше желание, искаше да му купувам обувки/маратонки само с лепки и връзването му беше досадно, бързо се отказваше. Тъкмо се научи, сравнително късно според мен, и тогава малкият реши, че не може да се изостава спрямо брат си и се амибицира да връзва връзки. Така че амбицията е много решаващо нещо- наложи си го и за 1 един ден се научи. Сега мъкне несисера-маратонка навсякъде из къщи се упражнява , за да не забравел.