Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Аз преди два дни писах, писах и после чукнах Back и всичко се изтри. Мързеше ме да започвам наново.

И аз като че ли пиша само в тази тема. Спрях и при бременните, че няма грам движение. А и вас си ви познавам. При бременните, има доста нови, а не ми е период на запознанства сега.

Следя белгийската тема, но само чета и също се възмущавам. В темата активно участват повечето хора които работят по институциите. Те не са като нормалните хора които живеят тук и гледат с други очи на всичко. Дразнят ме много, но не обръщам внимание.
Бях се пуснала в началото в темата на бременните за август, но останах потресена от бг манталитета на "болните" бременни в БГ. Намирах за прекалено и честотата на прегледите, и на всевъзможните пиене на лекарства. Една госпожа се опита да ме убеди, как като се бориш да имаш дете, видиш ли си готова да погълнеш и бензин...Доста се учуди като разбра че и аз си имам репродуктивни проблеми и ме всичко е до хапчетата и седмичните прегледи.

За училищата, тук в училището на Йоан всяка година сменят класа и учителката. Сега в първи клас, са разделени на два класа за по-добро усвояване на материала и повече индивидуално занимание с учителката. Във втори клас са пак заедно всички.

И аз съм консервативна относно отглеждането на децата в еднополови връзки. Имам приятелки които са заедно и две двойки мъже в клиентелата ми. Не ми пречат, разбираме се прекрасно, но децата задават въпроси и те самите им в трудно да обяснят.

Кали, честита да е Анджи. Да ви е жива и здрава, щастлива и ученолюбива.
Радвам се, че започна работа, поне да си разнообразяваш ежедневието.
Беше питала отдавна, ама чак сега да отговоря - да, Йоан беше на 4 март, но с провалянето на ваканцията се наложи да организирам бързо празник тук и затова празнувахме на 10/03.

Къти, съчувствам с многото работа. При мен вечно е лудница, но от месец-два не мога да работя вечер. Супер изморена съм. Кураж на теб.

Ступи, стискам палци за лесно и бързо раждане с едно прекрасно бебче на финала. Чакаме новини и всеки ден следя темата за да видя дали ....или...

Ася, честито за момата. И аз още се настройвам. Още не сме измислили име, дори и не сме го обсъждали.
Йоан обаче разправя на всички че сестра му е в корема ми и вече е голяма любов. Дано да продължава и така като се появи малката.

При нас е все така - мъж ми ходи всеки ден на кинезитерапия и вече започва да се чувства добре, но все още не може да шофира. Играя го частен шофьор, плюс на работа, пазаруване, оправяне на проблемите на всички, Абе, с две думи....не мога повече. Супер съм изнервена и вкъщи се чудят защо....е, не знам какво да кажа ...Защо ли?

Отивам да спя, че ми се затварят очите....

Нашият кум е гей. Вече от известно време си има и партньор. Това са ни едни от най-добрите приятели и са страхотни хора. Постоянно ни идват на гости. За сега малката не ни е задавала въпроси, но не виждам нищо сложно в обяснението. Мисля, че би било страхотно да имат деца, въпреки че, за да стане това в Италия не знам какво трябва да се случи. Тук все още църквата има голямо политическо влияние.

Благодаря ви много за поздравленията за РД на Анджи! Да и бебето ми стана на 3!  С работата поех доста през изминалата седмица,че и за допълнителен стрес една сутрин точно след като ни смениха времето ,ни спря тока.Децата ги е страх от тъмното ,а и не се вижда,аз закуски ли да оправям или да им светя за да се оправят,аз самата бързах за работа.В последната минута открих как да си отворя гаража ръчно,че дистанционното не работеше също за да изляза. Работата е интересна харесва ми.Има какво да науча.
Замъка от толкова ангажименти,го завърших в 12 вечерта преди РД.Тортата я правих с Андрей до някъде. Анджи много се зарадва на изненадите.Парти не е имало.Тя няма лично нейни приятелчета още,за това само семейно отидохме на аквапарк по нейно желание,че от доста време го повтаря.
Тук децата ги местят още от предучилищна по спорт,музика и рисуване.Има голямо движение,много учители.Класовете и учителите са нови всяка година. Редовния учител оставя програма и материяли за учителя по заместване.Аз съм доволна от това с което ме оставят за сега.Учителките си познават децата и ми пишат на кои мога да разчитам,кои са проблемни.Между другото вече няколко пъти замествам учителки които помагат на проблемни деца или с аутизъм в определени часове и много ми харесва. Децата които имат нужда ги вадят от клас в отделна стая и получават индивидуална помощ. Много персонал работи,много интересни методи имат и виждам,че работят.
От известно време пиша само тук.Просто нямам време ,нито за четене,нито да пиша другаде.
Анджи е при свекърва ми когато работя. Тя съвсем не е по розовото,нито пък аз. Стаята и е в сиво синьо,дрехите и бих казала са всичко друго,но не и розови.За момента претенциите и са да е с рокля. Обича шареното като всяко дете.До скоро играеше предимно с момчешките играчки,но започна да се заглежда и заиграва и с момичешки.Определено е наясно,че е момиче и за мен е очевидна разликата още от бебе.Андрей си играе също с кукли и е много милостив. Натъжава се много лесно. Наскоро сменяхме аквариума с по-голям и рибите ги бяхме сложили в една кофа докато трае трансфера,една от рибите изскочила от кофата без да я видим и беше умряла естествено.Андрей рева много.Чета им за едни океански създания как си носят 2-3000 яйца 6 месеца и през това време не се хранят и като разбра,че умират след раждането ,пак сълзи. Лекси никога не е харесвал кукли. Преди време правихме къща за кукли.Това му харесваше самото изработване,но не и да играе после с това.
Иначе Алексей продължава да е все така отличен.Пристигна репорт картата му и за 3тия срок. Получава разни награди постоянно.Като сравнявам сега и от близо разбирам ,че има защо.
Ступи,леко и скорошно раждане ти пожелавам!
Ася покажи кошничките.
Веджи,привет!

еее ти пък. 9 деца идват при мен. чак толкова много не са.
с малко виц и ирония разведрявам обстановката. аз не ги карам да изпълняват на 100%. кой колкото може.

Калалили, кошничките не са готови, само ги оплетаха. тази седмица ще им слагат дръжки и ще правя с тях нещо като зайче за декорация. ще ги снимам като има нещо за снимане.
много неприятно това с тока. дано не се повтаря!

Брюксел, и ние нямаме име. за номер едно имахме женско име, сега обаче установих, че тези имена са доста разпространени и затова друго търся. мъжът ми още не се е включил.

пиенето на хапчета и правенето на всякакви процедури си е класика. после същото се прилага и върху децата. не само го считам за вредно, по-трагично намирам факта колко малко хора, дори и образовани и интелигентни, не мислят критично, а сляпо следват каквото им се каже.
от друга страна мъжът ми ми казва, че аз съм много критична и като пациент съм ужасна.

Т. все още е бесен, вчера бях до една болница и се върнах с една кутия с рекламни материали. кутията е като къщичка и му я взех да я ползва за нещо друго. грозна била, тъпа, трябвало да се пребоядиса, какви са тези бебешки неща по нея 
от сега се тревожи, че като се роди бебето, трябва да крие на кой канал са му детските, за да не му се меси бебето в избора на канал 
само ей такива бисери.

но, ако става въпрос за бисери - вчера в болницата някои бъдещи родители ми скриха шапката.
спомням си, че бременна с Т. също се дивях как може някой да задава толкова безумни въпроси, но вчера пак имаше попадения. особено от мъжка страна 

който иска да се смее:


след въпросите, отидахме да гледаме родилна зала. на мен ми е все тая, миналия път даже нямам спомен как изглеждаше стаята 
тук вече не е весело, намирам го за трагично.

Брюксел име нямате, а? И ние така Имаме варианти, но не и нещо конкретно. Вие поне имате време да мислите. Ние решихме, че АКО се появи ще знаем какво име да му дадем. А като незнаем и полът е още по-забавно Всички го наричаме бебис.
Не се натоварвай толкова, опитай да почиваш повече. Нормално е да си изнервена и да има промяна в настроенията. Аз бях адски нервна през уикенда и сама го виждах. Ядосвах се на себе си, че не мога да се контролирам и ставах още по-нервна. През последните две години много се промених, станах много по-спокоен човек и приемам нещата някак по-равнодушно. Особено спрямо Йоан. И забелязах огромна промяна и в него самия. Все едно е друго дете.
Баткото е друга работа. Там едва издържам. На 17 и все още се държи като 5 годишен, това ме изкарва извън нерви.

Аз също се зачетох в темата за Норвегия. Винаги съм се чудела как човек, които и идея си няма за страната, може да изказва толкова крайно и уверено мнение. Като видя такива спорове и само ги следа. Понякога ме сърбят пръстите да напиша нещо, но после си казвам, че е безсмислено. Както Ася казва, нещастни хора. Има една поговорка "Човек и толкова зъл, колкото е нещастен".
Аз нямам проблем с хомосексуалние двойки. Всеки си знае какво се случва в спалнята му, както всеки си носи собствения грах. Не съм аз този дето ще съди или учи на морал. В работата си имам контакт с деца отглеждани в еднополови двойки и нямам друга алтернатива освен да го приема и да обяснявам на децата, че днешното семейство не изглежда като семейството преди 50 години. За мен семейството е мама, тате и деца, но за други не е така.
Кала, малко ти завиждам. Аз съм такъв активен човек и това чакане сега направо ме побърква. Днес трябваше на съм на лекции, но не смея да пътувам 170 км в едната посока. То пък бебе си кротува и непоказва признаци на раждане. Представям си какъв хаус е било без ток с три деца и времето което те притиска.

Ася, всичко ще е наред. Знам, че се притесняваме няма как. Това е нормална човешка реакция. Колко време след нормално раждане може да се приберете с бебто?
При нас шест часа след раждането мама и бебе могат да си ходят вкъщи. Ако искам мога да остана една нощ.
На мен болницата ми е на 50 км от вкъщи, околко 40 мин път, тъй като е по малък път и обикновено е натоварено движение. Но това като, че не ме притеснява много.  Самостоятелна стая с всичко необходимо както за мен така и за бебе. Тук са много внимателни с храната. Както имаш непоносимост към глутена, никой няма да ти даде глутенсъдържаща храна. Така е и в училищата и детските гради. Алергите се следят много внимателно. На мен вече ми дадоха няколко пакета с най-необходимите неща за бебе. Пелени, мокри кърпи, шише и биберон-залъгалка, няколко купона с отстъпка, малки играчки и няколко дрешки. Само с внимянието, с което ме обграждат ме кара да се чувствам щастлива бъдеща майка.
Напълно е възможно таткото да се измори , трябва да си почива разбира се. Дано само майката да не иска почивака, че кой ще я замести

проблемът е, че се струпясвам и от минимални замърсявания.
в неделя вечер бях гладна и ядах какво ли не и нещо е било замърсено. може да е литнало някъде малко брашно, да не съм го видяла и забърсала или на масата да е прехвърчала минитрохичка. вчера бях половин ден на легло, следобедът се влачих с умопомрачаваща мигрена, позивни за повръщане, световъртеж и подобни екстри.
дори и храната да няма глутен, трябва по цялата верига да няма замърсяване....
като знам на мен вкъщи колко ми е трудно, в една такава голяма болница ми се струва още по-трудно или виждам само опаковани неща за ядене, които аз не консумирам.

аз въобще не съм се притеснила кой знае колко, просто преценявам кое как да организирам.
тук също можеш да си тръгнеш след 6ч.
миналия път стоях 3 дена там и едвам слезнах до колата  . преди това нямаше да ме пуснат, защото имах много разкъсвания и следяха дали зарастват. т.е. зависи от самото раждане.

пътят ме притеснява, защото миналия път родих много бързо. бях около 1 час в родилна зала, от който по-голяма част от времето ме шиха 
затова разстоянията ме притесняват, защото всичко става бързо при мен.

Значи си изкщчително чувствителна към глутен. При мен имаше две деца, които бяха като теб. Малко трохичка да попадне в стомахчетата им и се стига до спешното. Много неприятно. В кухнята се приготвяше първо тяхната храна и то в отделно помещение, седяха на отделна маса и имаха собствени прибори. Цялата група беше изчистена от всякакви глутенсъдържащи материали. Поне в това отношение много се следи при нас.
Дано успееш да организираш нещата по най-донрия начин за теб. Дано този път всичко мине леко и безпроблемно.

Ступи аз мислих че учиш в Упасала а ти явно си Явле .
Ася на мен всичко ми е поне на 50 или 60 км. Плюс ферибот, при нас имаш право да заявиш предварително желание но не е сигурно че ще си в избраната болница може като дойде момента да те разпределят другаде.

А тита и аз мисля като теб !
Ася чудесно си го казала и ти !

Аз нямам нищо против всякакви форми на семейството стига да са добри хора, да си гледат децата и да не са терористи

Ступи, сигурно съм досадна вече, още ли си 2 в 1?  

Ася, не знам как се оправяш с яденето . Докато детето имаше АБКМ, беше сложно с храната, с глутенов проблем си го представям като върхЪ на ужаса. Поне, докато се свикне. Май ще трябва да си подготвиш храна, която ММ да ти носи от къщи.
Много е скъпа единичната стая- последно, като раждах малкия преди близо 7 години нямаше такива цени, поне при нас. Със сигурност от болница до болница има разлики.

Брюксел, голям екшън те е налегнал, дано мъжът ти се оправи скоро, че да ти помогне в ежедневието! Добре, че не си с голям корем все още, поне не ти тежи бебето.

Калалили, добре звучиш.

Къти, не преработвай.
 
Моите момчета също не поглеждат към кукли. Бях взела една от племенничките ми, за да ги пробвам- това беше една от играчките, която не ги интересуваше. Виж, магазини, детски кухни- да.
Но малкият Бибитко е по-грижовен като характер, и друг път съм го писала, умилява се от бебета.
Днес минаваме край магазин с възглавнички, имаше една с формата на червено сърце, той се спря да я разгледа и ми заяви, че някой ден би я купил за мен . После се поправи: "Не, ще я купя за жена ми. Вече съм събрал достатъчно пари в касичката."

Двамата въртят някакъв вирус от няколко седмици насам, големият през седмица е  с червено гърло, което преминава в кашлица. Уж изчезва и после пак наново.
Вчера водих големият да го погледне педиатър, че ми се стори , че има бяло на едната сливица. Не било ангина обаче според лекаря, той няма и Т.
Малкият го водих на очен преглед вчера(тоест прекарах доста време по лекари ), по едно време звъни ММ да ме пита нещо, говорим си на български и малкият почна да вика на немски в чакалнята: "Тук са само немци, тук са само немци...", тоест да говоря на немски, а не на български. Стана ми много неудобно, не знам хората с чакалнята какво са си помислили - добре, че бяха само двама. И друг път се е случвало малък Бибитко да реагира така, че все едно го е срам, че говорим на друг език или просто не иска да се отличава от останалите.  

Аз също имам приятели който са хомо и се разбираме много добре и това изобщо не ми пречи.
Просто съм консервативна от гледна точка на семейството. За мен едно дете, трябва да има майка и татко.

според мен е нормално.
веднъж свеки попита Дзвер дали въобще разбира какво му казвам на български и той директно, с недвусмислен тон заяви: НЕ 
тогава точно се беше появил в живота й новия партньор и явно това го смущаваше, сега не прави така, т.е. отговаря ми като му говоря на български.
в училището също не е проблем - пред другите ученици говоря с него на български, те също не се впечатляват. от 9те деца при мен 4 или 5 казаха, че говорят друг взик вкъщи.

за стаята - и аз не си спомням да съм плащала такива суми преди 7г.

дано скоро разкарате вируса.
мъжът ми вчера дойде и заяви, че се разболява, детето подсмърча. ама как няма да подсмърча - пускат ги без якета навън, а на сянка си е студено още!
вчера и двамата бяха във ваната с Erkältungsbad, тази нощ бяха по-добре.

ако бялото петно те притеснява, направи компрес с извара.


Две в едно , аз знам как са пътищата при вас, както и движението.
много по-различно е от Германия, няма база за сравнение.

при нас минават 2 магистрали, едната е с 4 платна в едната посока, другата с 2. задръстванията са колосални. понеже всеки иска да се измъкне от задръстването, слизат от магистралата (отбивката е точно при нас, в рамките на 2 км. са 2 отбивки за 2та града, които са почти сляти) и еднолентовия път се задъхва... за градските условия да не говорим, когато хората се прибират от работа.
не става толкова въпрос за разстояние, отколкото колко задръстване може да се образува по тази отсечка

аз нямам проблеми с хомодвойки. преди в университета имах колега, вече нямаме подобни контакти.
но не е умишлено. просто повечето контакти са ни покрай децата.

Вече не съм 2 в 1. На 20.03 вечерта се роди госпожа Емма. Бури раждане-4 часа от първите контракции до появата й. Приеха ме с пълно разкритие. Но рабдането си беше болезнено, въпреки 20-те минути. Понеже беше късно за упойка, само газ, раждането си беше реално. Но си заслужава 🥰
Прибрахме се снощи и сега се чудим всички, какво ни се е случило 😆

Ася, с право се притесняваш. Моят мъж като ми се обадих му отне 45 да се прибере и още час до болницата, като нищо можеше да родя в колата ако имаше задръствания. Но слава на Бога всичко мина като планирано.

Бибит и Йоан ми прави забележка когато извън къщи говоря с него на български, особено в училище или ако сме с негови приятелчета. Мисля, че идеята е за да знаят и другите какво си говорим. Вече дори когато аз му говоря на български, той ми отговаря на шведски.

    Честита ви рожба Емма, Stupy! Да ви е здрава и поспалива; кротка и много ящна! Да се bond-вате бързо.  🌺🌺🌺
     На тебе бързо възстановяване. 🤗

Ехааа! Прекрасна новина!
Честито щастие на цялото ви семейство!💐🤗

Ступи честито ! Да е жива и здрава Емма !
Добре звучи раждането много се радвам за вас !