Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Kalalily, Йоан до миналото лято спеше на обяд по два часа и вечер си лягаше в осем. Виж Емма няма да от поспаливи те 🤣
Да се похваля-малко по-спокойна е от няколко дни. Вече се заглежда и във въртящите се играчки, усмихва ни се и казва по някое “гг”. Трябваше аз да се успокоя та и тя да миене малко. Ама като няма опит с ревли 😁

Бибит, след твоите притеснения с килограмите и аз почнах да го мисля. Йоан е 20 кг на 6 години, а е висок вече 120 см. Както споменах основно е на зеленчуци. Но си мисля, че е добре все пак. Ако е гладен сам ще си търси храна.

Кала, тя помни много. Миналата година като беше ма две и не се вижда с нейните приятели 2 месеца лятото продължаваше да говори за тях, да се прави, че им се обажда по телефона. И сега вечер казва, че много ги обича, затова си мисля, че ще ги помни дълго време. За учителките не се тревожа толкова защото тя така или иначе не може да продължи в тази градина, понеже трябва да премине от ясла в детска градина.

Ступи, радвам се, че е по - спокойна Ема.

Местенето зависи от нагласата на родителите и от адаптивността на детето. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно е местенето. С деца честото местене  не е от полза, според мен.
Не съм фен на местенето, наложи ми се няколко пъти, докато сме в Германия, преди това и България- ами достатъчно ми е. Ние търсим от известно време подходяща къща или по-голямо жилище, но в нашия квартал или близо до него- ако намерим нещо, едно ново нанасяне ще ни коства много енергия и средства, за да изградим един уютен дом. Не мога да си представя през няколко години да повтаряме това упражнение. Виж, пътуванията по света могат да компенсират любопитството на пътешественика.

Големият ми син помни много- от ДГ има спомени от 3-годишен. Виж, малкият е късопаметен и необременен от впечатления от миналото.

Моите Бибитковци рано се отказаха от следобедния сън, от 3-годишни. Лягаха си към 20 часа и ставаха горе-долу в 8, не е имало някаква силна умора, която да им влияе зле на настроението следобедно време. В Германия масово децата не спят след третата годинка. Който е по-уморен го слагат да спи още в 19 часа,, дори в 18. Дърпат щорите, затъмняват стаята и детето си взема съня, спи до сутринта.

Като се връщахме от Бг сега, през април, се наложи- както обичайно летим на връщане- да се става в 3 часа посреднощ. С кола ни заведоха до София- децата не заспаха, после в самолета пак не спаха. Вече на немска земя имаме един час с кола до нас от летището- пак никой не спа. Вкъщи, развълнувани, отказаха категорично да легнат и чак в 19 часа легнаха да спят, вече порядъчно каталясали. Караконджули!

Ступи, с темата за килата не съм искала да те вкарвам в притеснения. Всеки си преценява дали е в ред храненето на детето или не. И да не е съвсем по моите очаквания, не означава, че мога да го променя.   Малкият Бибитко също не е кой знае колко напред с килата- през лятото прави 7, 21 кг е, но се храни разнообразно и не го мисля. И двамата са с тънки кости, малкият е по-мускулест, големият е със слаба мускулатура, като мен.
Супер, че малката е по-спокойна! Пу-пу!

Якамоз, успех със захранването!

Здравейте,
Чета, чета, и все не намирам време да пиша.

Относно местенето, ние сменихме етажа в къщата през 2013-та когато Йоан беше на годинка. Естествено нищо не помни, а и апартамента е с едно и също разположение. Той се чувстваше у дома си и в двата апартамента, тъй като в горният заживя чичо му и той си ходеше редовно при чичо.
Сещам се как ходеше сам на горния етаж да си взема сладолед от фризера на чичо, защото при него винаги има сладолед.

Преди година се преместихме в къщата ни. Тя е на 3 км от апартамента и понеже не сменихме училище, нямаше шок на преместване.

Често завиждам благородно на хората които имат възможност да се местят или да пътуват много. Ние така сме се закотвили, че освен по ваканции, друго пътуване няма как да стане.

Йоан е на 7 и тежи 28 кг. И той е изцяло на зеленчуци, но си хапва и доста сладко....макар да ограничавам все ще се намери някой доброжелател да му даде нещо.

И тук като в Германия след 3 не се спи. Йо отказа сам още на 2 години. Когато започна в училище на 2,5 г, отвреме навреме спеше по 30-40 Мин с другите деца, но това приключи много бързо. Изморява се, но си ляга в 20,30 и спи до 7-7,30 през седмицата и до около 8 през уикенда. Достатъчно е да затворя щорите и той си заспива.

Аз другата седмица си отделих седмица почивка в БГ при приятелка. Имам нужда малко да се отдалечава от работа и проблеми, че имам чувството че всичко ми е на главата и ще лудна. Дано не ми мине котка път само, че тази година всяка почивка се проваля поради една или друга причина.

Ася, сякаш отдавна не съм те мяркала. Как върви? Не остана изобщо време...

Маманорге, колко на юг ще се местите?

Кали, надявам се че работата ти харесва? Герой си ти с три деца че и за работа време да намериш.

Ступи, радвам се че Емма се е усполойла малко. Дано да продължава така и занапред.
И аз се моля поне госпожицата да спи, че наш Йоан беше труден до 2 годишен. После вече като че ли всичко отшумя.

Тук от миналата година вдигнаха майчинството с месец. Сега вместо 8 седмици, стана 12 седмици. Подредих си бюрото вече вкъщи със връзка в офиса, с телефон от офиса за да мога да работя от нас по време на майчинството. Периода съвпада с данъчния период тук и няма да мога да се отърва тогава.

Всички които не съм споменала, нека се чувстват поздравени.
Приятен и хубав ден ви желая

bruxelles1, тъкмо тези дни се бях сетила за теб. Ти ли имаше билки в едната ръка? Споменахте тогава нещо за витамин Б или нещо такова. Мен ме болеше лявата ръка или по-точно под мишницата от шестия месец на там и сега пак нещо се обажда от време на време. Тогава го отдадох на това, че спя повече на лявата страна и от тежестта, но сега не е от спането. Та се чудех отмина ли при теб или прави на какви изследвания?

То човек да не се похвали с такава ревла като Емма 😫 днес е ужасен мрънкалник.

Yakamoz, успех със захраването. Не бързай, колкото време отнеме толкова. Важното е малкия да е доволен и да се наслаждава на храната. Аз с Йоан предложих първо картоф и пащърнак. Комбинацията му хареса, поотделно не искаше да ги вкуси. Избрах пъти зеленчуци, защото плодовете са сладки и мислех ако предложа първо плод, няма да иска след това безвкусния мирков или картоф.
Сега хич идея си нямам как ще бъде. Но то с госпожицата всичко е различно, Та няма да се очудя ако е само на кърма докъто тръгне на градина. Та ще не ще трябва да яде спагети и корв 🤣

Ася, наистина не си се включвала отдавна. Надявам се всичко да в наред 🤗

ааа тук, съм, няма нищо за писане...
аз бях писала за вит.В и болките. моите бяха под лопатката и нямаше как да се мажа с някакво локално болкоуспокояващо.
акушерката ми слагаше кинезиотейп и акупунктура ми прави, но нищо не помогна.

след време бях на остеопат, който беше и физиотерапевт, та ми обясни от къде идва проблема, показа ми 3 елементарни упражнения, които трябва да правя всяка сутрин в леглото.
ама аз не съм много постоянна, да не кажа, че ги правя, само ако усетя болката 

това с вит.Б го разбрах случайно. взех си да пия, защото не консумирам повечето източници на вит.В (житни, овесени ядки) и ми мина болката 
като ги спра и се връща.
сега ЛЛ ми е предписал едни високодозирани, пия ги 1-2 пъти в седмицата и съм пей сърце.
при първата бременност ревях от болки
иначе витВ се усвоява по-добре от храната, отколкото синтетичен, но аз няма избор.

записах се в болницата, където избрах да раждам. като им разказах как е преминало първото раждане и се хванаха за главата. казах им, че не искам пак да е така 
два часа и половина ме рамотаваха, дано да са по-експедитивни като дойде време 

тази нощ не спах: не ми стигат моите неразположения, ами и Дзвер виеше като вълк на пълнолуние от главоболие.
дойде при нас в леглото, аз се изнесах в неговото. той вие, мъжът ми спи и не чува
станах, отидах при него, притесних се да не е менингит, че през деня му нямаше нищо. направих теста - можеше да си навежда главата.
направих му малко акупресура.
дойде и легна при мен в леглото си. то е единично и високо.
като заспа, някакси успях да стана и да се добера до моето.
наложи се да спя следобед, цяла нощ не спах ...

Stupy, знам я тази теория. С дъщеря ми я приложих и така я отвратих от храната въобще. Сега предпочитам да свързва лъжицата с нещо положително, което му харесва.

Моята дъщеря спря да спи на обяд откакто я отбих, 2г и 2 месеца. В градината спи де, но в къщи не.

Ася, дано случката с главоболието при Тим да не се повтори повече. Да се събуди от сън от главоболие звучи екстремно.
Ние пък вчера как заварихме голям Бибитко в 23 часа в стаята му... преди да легна , погледнах децата по леглата и виждам , че големият не е в леглото си. Потърсих с поглед и го виждам заспал на кълбо на пода, до бюрото си наврян в едни играчки. Как е попаднал там, сомнабулствал ли е - не знам.
Преди година имаше период, когато спах на матрак в неговата стая. На леглата на децата съм сложила прегради на половината дължина на леглото, че спят понякога бурно и се местят из целите легла.
Както спя, усещам как големият силно се размърдва в съня си, направи някакво рязко движение и изхвърча през преградата(20 см висока) , падна на пода на кълбо... И продължи да спи. Добре, че не се удари лошо. Може и да е сънувал как играе футбол при такова хвърчане във въздуха.

Ступи , аз бях с болките в ръката. Забелязах , че като не спя на нея или не работя с мишката дълго време(което е неизбежно) не ме боли чак толкова.   Чудя се още дали да ходя на физиотерапевт или да си търпя, защото като родих болката отмина или поне намаля доста , сега не знам как ще е .
При мен гаденето се започна, както се надявах този път да ми се размине....🧐😏

Ася, дано Дзвер не го повтаря главоболието и да си спи спокойно, ти също.

Ступи, ще мине този период и Емма ще се успокои.

Хубав ден , момичета!

Алекс, аз мисля, че физиотерапевт би ти помогнал за ръката.
Гаденето е ужасно и отвратително, винаги съм го имала и знам как ти е. Няма оправия до края на 3- ти месец.

Снощи бяхме на театър, гледахме "Големанов".Страхотни бяха, напълниха ми душата! Моя мъж се жертва и не дойде, защото гледа малката, а аз и голямата бяхме в залата. Чак странно ми беше да си заобиколен изцяло от българи, все едно си бяхме в БГ. Днес гостуват в Чикаго.

А_тита, предполагам че сте си изкарали невероятно добре.
И аз чакам с нетърпение да се прибера до БГ и вече съм набелязала 2-3 пиеси на които мисля да отида.
Тук има много бг мероприятия, но живота така ме е лепнал, че не мога да намеря време за посещения.
Последно ходихме с детето на Моята голяма френска сватба, но той му беше не толкова интересно и не спрях само да гледам него.

аз последно като си бях в Бг , спонтанно си взех билет за мултимедийна театрална постановка.
беше ок, особено за цената, която платих, но не беше уау.
в Германия ходим на разни street theaters фестивали, иначе детето не издържа, и нивото е доста по-високо.

на опера също ходих, но това не е моя жанр.
постановката беше добра, няма какво да си кривя душата.
цената безумно ниска за това качество.

въобще качествното и цената на култ. мероприятия в Бг е обратно пропорционална на тези на храната. 

при нас стана студено, добре, че не съм пробрала още якетата.
сутрин е 2-4С 

Бибит, сомнамбулството е страшно за другите, но иначе не е кой знае колко притеснително. мъжът ми редовно "тича" насън и все ме е страх да не ме срита, а той на мен ми е казвал, че говоря.
детето се смее понякога.
имах роднина, който нощем ставаше да пикае на възглавницата на жена си 
ей тва си беше вече гадно.

Бибит, на теб искали ли са ти geburtsurkunde, за да запишете децата при раждането?
аз не си спомням да имам тик в ДЕ, мъжът ми само ме дразни да го търся...

Не си спомням да са ми искали акт за раждане, документите за самоличност би трябвало да са достатъчни- нали са издавани след представяне на акт за раждане. Попитай в родилното най-добре.

Сомнамбулстването не е страшно- куриозно е. И неочаквано за родител да намери детето проснато на земята и почваш да се чудиш как е стигнало дотам- нали беше хвърчал веднъж от леглото със замах.
Радвам се, че децата ми спят на легла с нормална височина. Не искам да си представям какво би станало, ако леглата им бяха от по-високите- нали продават такива на ниво 1,5 м, а под леглото има място за игра.
За емоциите по време на сън- това е бълнуване, според мен. Сомнамбулите се разхождат в съня си.
На подобна ексцесия съм била свидетел. Когато в бунгало преди години спахме на едно място с приятели. Едното от момчетата стана посреднощ и си свърши малката нужда до нашите обувки до вратата. Всичко друго спеше и нищо не забеляза, аз бях единствения свидетел и бях ей така !!!

Брюкселче, дано не ти мине котка път и да си изкараш в БГ, както си планувала!

Вчера водих децата на зъболекар. На малкия му откриха първи кариес на млечен зъб .
Когато дойде време да си избира подаръче като награда, той измъкне едно детско пръстенче със зелен камък. После се обърна и ми го подаде: "За теб, мамо" . Сладурче! Предложих му да избере нещо за себе си, той обаче искал нещо на мен да ми подари. Голям джентълмен е това дете. Държеше той да ми сложи пръстена на моето кутре. Пръстенчето стискаше малко и му обясних, че няма да мога да го нося постоянно, тъй като ми е малко. И той въздъхна: " Е, добре де, някой ден ще взема на жена ми. Но има още доста години дотогава." Със зъболекарката доста се посмяхме.

Бибит, такива реакции направо разтапят сърцето. Невероятно е чувството когато децата реагират по такъв начин. Значи си възпитала един добър човек.

Ася, добре те разбирам. Йоан обикновено се вмъква при нас посред нощ и след няколко минути на мен ми се налага да напусна легото. 😁 Обикновено спя половината нощ в моето легло и останалата половина в неговото. А то е от тези по-високите. Както Бибит каза има място за игра отдолу. Слава Богу още не се е продавал на пода посред нощ 😆

На мен много ми липсва културният живот. Обожавам театър и симфонични концерти. Но да ходя сама някак си ми е скучно. Като пенсионер. Въпреки, че те винаги ходят на групички 😃 А моят мъж не е по такива мероприятия. Виж на кино или концерт на Metallica, да, но на симфоничен концерт с кран немога да го заведа 😀

да и неговото е такова. ако съм сама успявам да стана и да слезна, но ако и той е до мен и ми е много трудно 

аз опера и симф. концерти не харесвам. театър - да, кино също, но на стойностен филм.
при нас има хубаво кино, лятото има и опън еър филмфестивал. тази година пак няма да ида. тъкмо Дзвер порастна да идва с нас и сега заради бебето пак няма да можем...
евентуално сама или с приятелка.

мъжът ми преди редовно ми подаряваше билети за рок концерти, ама аз и за такива не съм, макар да слушам такава музика.
просто нямам гъдел да ходя на концерт.
сега ходи с детето, то се кефи.