разбираме се перфектно,е имаме разногласия понякога но това са дреболии,почти всеки ден се виждаме(живее наблизо) и много ми помага 
Виж целия пост
Как сте със собствените си майки?
- Публикувана: 27 юни 2006, 08:20 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 10:30 ч.
# 91
18 юли 2006, 10:12 ч.
Обичам я много и много ми е помгала. Почти винаги имаме разногласия , но това е в кръга на нещата. Аз съм голяма драка. След две опирации , които преживя в периода от 2 години се промени , но всичко й прощавам. Не мога да си представя какво ще е без нея.
Мамо , много те обичам и знам , че ще ми простиш грещките.
Виж целия пост
Мамо , много те обичам и знам , че ще ми простиш грещките.
# 92
18 юли 2006, 17:28 ч.
Да ти е здрава и усмихната!!!
Моята пък имаше рожден ден на 06.07,а татко е на 12.07
Виж целия пост
На 12,07 т.г. майка ми имаше рожден ден, навърши 55 г.
Да ти е здрава и усмихната!!!
Моята пък имаше рожден ден на 06.07,а татко е на 12.07
# 93
18 юли 2006, 18:24 ч.
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много често сме скарани но ни държи най-много ден и половина.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
Виж целия пост
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много често сме скарани но ни държи най-много ден и половина.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
# 94
18 юли 2006, 18:42 ч.
Искрено ти съчуствам!!!!Добре ,че моята майка е срахотна , всичко което прави е в името на това аз да съм спокойна и добре.Тя и да умира няма да ми се обади за да не ме притесни.За жалост обаче аз не съм най-добрата дъщеря,почти не се сещам за тях потънала в работа-не се оправдавам,а за внука си направо умира!
Виж целия пост
И най ми е болно за нейното отношение спрямо децата,позволява си дори да ги удря .
# 95
18 юли 2006, 19:58 ч.
Определено се е променила през последните години,но успявам да осмисля и това че и аз се променям и напълно нормално и логично се променят и отношенията ни.Все повече заприличва на баба ми,което ме кара да си мисля че и аз ще стана същата.
Виж целия пост
# 96
18 юли 2006, 20:03 ч.
Това сякаш аз съм го писала.
Виж целия пост
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
# 97
18 юли 2006, 21:00 ч.
тази година дори няма да я видя, 4ак другата , ей липсва ми страшно, и знам и аз на нея, през огън минава заради нас, децата й, когато и да има разногласия, накрая се слушаме и сме си пак ние! 
Виж целия пост
# 98
18 юли 2006, 21:30 ч.
И аз така
Виж целия пост
Нямам проблеми с майка ми, винаги ми е помагала много. Много си я обичам
# 99
18 юли 2006, 23:42 ч.
на края на първата седмица прекарана заедно вече съм на нокти. много, ама много се старая да не отвърна на критиките и. обичам я, но да не е прекалено дълго в дома ми. просто имаме коренно различни приоритети, а най- гадното е, че иска непременно нещата да стават по нейния начин. тя все още не може да разбере, че децата са ни дадени да ни водят и учат, а не обратното.
Виж целия пост
# 100
18 юли 2006, 23:43 ч.
Това сякаш аз съм го писала.
И аз!!! 
Виж целия пост
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
# 101
19 юли 2006, 09:56 ч.
Добре се разбираме и то много. Чат-пат има сдърпване, скарване, но то си е нормално. Много я обичам и съм щастлива, че е до мен и че ми помага. Единствено съжалявам, че не притежавам нейните твърдост и непукизъм.
Виж целия пост
# 102
19 юли 2006, 10:30 ч.
Много се обичаме и много се караме. Обикновено за скарването ни стигат 15мин до 1 ч. Същите са отношенията и с нейната майка.
Майка ми ме дразни повече от свеки (а тя хич не е цвете).
Прекрасен човек е - щедра, великодушна, разбираща, с невероятно чувство за хумор - докато не и прещрака лимката. Тогава всички са и виновни - майка и не я била обичала, баща ми не я уважавал и не бил любовта на живота й, единственото и добро дете беше котарака ни, но той почина. Като я хванат нервите всички ставахме телета, идиоти, малоумници и пр. И се почва и едно мърморене - това защо го правиш така, трябва еди как си.. пък като помърмори 5 мин. почва да крещи защото си мисли че като вика посланието и ще стане по-ясно. Винаги се караше на баща ми като идват гости, защото така можело да го хване срам и да се замисли и промени, а после се чудеше защо разни роднии не ни идват на гости. (пред хора, които не са от родата е най-прекрасната)
Аз не бих я канила всяка седмица защото виждаме ли се прекалено често само си лазим по нервите, но мъжа ми все искаше да ги каним. Според майка ми обаче той го прави само за да може да я "мачка и унижава", глупав и некадърен е и изобщо не заслужава това съкровище дъщеря й.
И с дъщеря ми прави каквото си иска сякаш е нейна..
Уф..
Пусто, обичам си я...
Виж целия пост
Майка ми ме дразни повече от свеки (а тя хич не е цвете).
Прекрасен човек е - щедра, великодушна, разбираща, с невероятно чувство за хумор - докато не и прещрака лимката. Тогава всички са и виновни - майка и не я била обичала, баща ми не я уважавал и не бил любовта на живота й, единственото и добро дете беше котарака ни, но той почина. Като я хванат нервите всички ставахме телета, идиоти, малоумници и пр. И се почва и едно мърморене - това защо го правиш така, трябва еди как си.. пък като помърмори 5 мин. почва да крещи защото си мисли че като вика посланието и ще стане по-ясно. Винаги се караше на баща ми като идват гости, защото така можело да го хване срам и да се замисли и промени, а после се чудеше защо разни роднии не ни идват на гости. (пред хора, които не са от родата е най-прекрасната)
Аз не бих я канила всяка седмица защото виждаме ли се прекалено често само си лазим по нервите, но мъжа ми все искаше да ги каним. Според майка ми обаче той го прави само за да може да я "мачка и унижава", глупав и некадърен е и изобщо не заслужава това съкровище дъщеря й.
И с дъщеря ми прави каквото си иска сякаш е нейна..
Уф..
Пусто, обичам си я...
Препоръчани теми