Здравейте 
Не можах да открия точно такава тема, а за мен е много актуална.
Живея с разведен мъж с две деца от предишния му брак. С бившата му жена след много извиване на ръце от нейна страна постигнаха споразумение за развод по взаимно съгласие и съвместно попечителство над двете им дъщери - на 6 и на 9 години. Тоест родителските права са присъдени на нея, но режимът на гледане на децата е 2 на 2 седмици при нея и при него. До сега не бях чувала за подобен вариант, но ето съдът го одобри, а "добрата майка" си прибра и солидна издържка, защото гледа децата си 2 седмици месечно все пак. По време на всички преговори по споразумението при нея основният въпрос беше да изсмука колкото се може повече пари за издръжка, както и да се дистанцира от всякакви разходи по децата - училища, детски градини, спорт. Всичко. Аз това не мога да си го обясня, все пак това са и твоите деца, освен това имаш достойнство, но това е друга тема. Приятелят ми винаги си е гледал децата, майка им едва след раздялата преди около 2 години е започнала да развива някакъв родителски капацитет. Преди това е имала някакви психически проблеми, лежала е по психиатрии. На всеки може да се случи, не й се подигравам за това. Не знам каква майка е, но по много неща не ми изглежда особено съвестна. Но така или иначе много хора ще кажат, че аз съм пристрастна, а и не е моя работа да я оценявам.
Но пред мен стоят много неизвестни. Предстои ни съвсем скоро всички да се нанесем в общо жилище, т.е аз, той, децата, кучетата ми. Изобщо лудница. С децата аз се разбирам добре. Не им родителствам, харесват ме, не сме особено близки. Със сигурност отношенията ни ще се променят по един или друг начин като заживеем заедно. Питам се аз обаче каква роля да имам в това "семейство". С приятелят ми възнамеряваме да се оженим скоро. Т.е не става дума за връзка еднодневка. Имала съм в миналото връзки с разведени мъже, но там децата живееха при майката и идваха на гости на бащата, както е по закон в неделя за през деня и тн. Тук обаче животът ми е 2 на 2 седмици - 2 седмици сме си само ние и нашият живот, 2 живеем с децата на приятеля ми и всички задължения и ограничения, които поражда този факт. И мен това някак не ми харесва особено.
Признавам си не съм ентусиазирана от перспективата да живея с две деца. Самата аз нямам собствени и нямам намерение да раждам на баща им общо. Не че не обичам деца, или да не успявам да намеря някакъв път към тях, но някак цялото това съобразяване не ме ентусиазира. Давам си сметка, че не звучи добре, но това е истината. Можем да си говорим до безкрай колко е готино да гледаш чужди деца в дома си, но за мен истината е друга и се тревожа за предстоящото ни съвместно съжителство. Искам да намеря някакъв оптимален модел на поведение, така че да не съм ощетената аз, децата да се чувстват добре у дома и мъжът до мен да е щастлив. Той поставя моето щастие и комфорт на първо място, но за мен това е невъзможно, защото не може да ме приоритизира пред децата. Те си искат своето, време, отношение, възпитание и няма как да не се съобразяваме много с това.
Има ли други жени, които отглеждат чужди деца от предишни бракове на партньора си? Как ви се получава? Или мами, които имат съвместно попечителство над децата си с бившите си съпрузи. Какъв е вашият опит ако може да споделите.
Аз самата съм дете на разведени родители и съм отгледана от втората жена на баща ми, която приемам за майка, но то някак беше много по-лесно, защото билогичната ми майка ни напусна още като бях на 5 години и живее много далеч и реално аз с нея започнах някакъв контакт едва като станах на 20.
Виж целия пост
Не можах да открия точно такава тема, а за мен е много актуална.
Живея с разведен мъж с две деца от предишния му брак. С бившата му жена след много извиване на ръце от нейна страна постигнаха споразумение за развод по взаимно съгласие и съвместно попечителство над двете им дъщери - на 6 и на 9 години. Тоест родителските права са присъдени на нея, но режимът на гледане на децата е 2 на 2 седмици при нея и при него. До сега не бях чувала за подобен вариант, но ето съдът го одобри, а "добрата майка" си прибра и солидна издържка, защото гледа децата си 2 седмици месечно все пак. По време на всички преговори по споразумението при нея основният въпрос беше да изсмука колкото се може повече пари за издръжка, както и да се дистанцира от всякакви разходи по децата - училища, детски градини, спорт. Всичко. Аз това не мога да си го обясня, все пак това са и твоите деца, освен това имаш достойнство, но това е друга тема. Приятелят ми винаги си е гледал децата, майка им едва след раздялата преди около 2 години е започнала да развива някакъв родителски капацитет. Преди това е имала някакви психически проблеми, лежала е по психиатрии. На всеки може да се случи, не й се подигравам за това. Не знам каква майка е, но по много неща не ми изглежда особено съвестна. Но така или иначе много хора ще кажат, че аз съм пристрастна, а и не е моя работа да я оценявам.
Но пред мен стоят много неизвестни. Предстои ни съвсем скоро всички да се нанесем в общо жилище, т.е аз, той, децата, кучетата ми. Изобщо лудница. С децата аз се разбирам добре. Не им родителствам, харесват ме, не сме особено близки. Със сигурност отношенията ни ще се променят по един или друг начин като заживеем заедно. Питам се аз обаче каква роля да имам в това "семейство". С приятелят ми възнамеряваме да се оженим скоро. Т.е не става дума за връзка еднодневка. Имала съм в миналото връзки с разведени мъже, но там децата живееха при майката и идваха на гости на бащата, както е по закон в неделя за през деня и тн. Тук обаче животът ми е 2 на 2 седмици - 2 седмици сме си само ние и нашият живот, 2 живеем с децата на приятеля ми и всички задължения и ограничения, които поражда този факт. И мен това някак не ми харесва особено.
Признавам си не съм ентусиазирана от перспективата да живея с две деца. Самата аз нямам собствени и нямам намерение да раждам на баща им общо. Не че не обичам деца, или да не успявам да намеря някакъв път към тях, но някак цялото това съобразяване не ме ентусиазира. Давам си сметка, че не звучи добре, но това е истината. Можем да си говорим до безкрай колко е готино да гледаш чужди деца в дома си, но за мен истината е друга и се тревожа за предстоящото ни съвместно съжителство. Искам да намеря някакъв оптимален модел на поведение, така че да не съм ощетената аз, децата да се чувстват добре у дома и мъжът до мен да е щастлив. Той поставя моето щастие и комфорт на първо място, но за мен това е невъзможно, защото не може да ме приоритизира пред децата. Те си искат своето, време, отношение, възпитание и няма как да не се съобразяваме много с това.
Има ли други жени, които отглеждат чужди деца от предишни бракове на партньора си? Как ви се получава? Или мами, които имат съвместно попечителство над децата си с бившите си съпрузи. Какъв е вашият опит ако може да споделите.
Аз самата съм дете на разведени родители и съм отгледана от втората жена на баща ми, която приемам за майка, но то някак беше много по-лесно, защото билогичната ми майка ни напусна още като бях на 5 години и живее много далеч и реално аз с нея започнах някакъв контакт едва като станах на 20.
:D 
