Съвместно попечителство над деца след развод

Аз това съвместно попечителство не само, че не го разбирам и не бих го практикувала, ами и не разрешава на бащата своеволия кога да взима и да връща децата.
Но те, миличките, са адаптивни създания. Щом им е наложено - щат, не щат, ще свикнат. Какво ще произтече от това, обаче, е съвсем друга тема за след няколко и друга година.

Горещо те съветвам да не се обвързваш сериозно с този мъж. Не зная на колко години си, но не звучиш като човек, имаш капацитета да гледа чужди деца толкова продължително. А и това не е за всеки, изисква голяма доза себеотрицание и много широка душа. Ти разглеждаш децата като натрапници във вашето ежедневие, ако заживеете заедно, съвсем ще влошите отношенията.
Намери си човек без деца да градите бъдеще и за когото няма да делите време с още две деца, които са в огромната си степен зависими от него (ако приемем, че майката не е добре психически). Самият факт, че критикуваш, че майката не поема разходи и очаква издръжка от бившия си мъж, а тя не е добре психически, не говори добре. Трябва ти свободен човек.

Никоя жена не е готова,дори и за собствените си деца преди да ги роди. Ще се напаснете в движение,с времето. Няма как предварително да го измислиш. Ритъмът,комуникацията и евентуалните препъни-камъчета ( които ще трябва да изглаждате) ще си дойдат от само себе си. Зареди се с търпение,позитивизъм и много любов и всичко ще си дойде на мястото. Стига да го искаш.

Честно казано не очаквах толкова злобни коментари. Нямам против градивната критика и всякакво инакомислие, но някои от коментарите тук са меко казано зли. И напълно излишни.
Аз се възхищавам на приятеля си за това колко добър човек и баща е. Никога не съм ревнувала от децата му, камо ли да става дума за парите, които той дава за тях. Парите са си негови. За разлика от бившата му жена, аз нямам никакви финансови претенции към него. Напротив. Понеже съм на доста годинки ( че някоя дама тук се чудеше), та съм видяла достатъчно неща в живта си, които са ме довели до абсолютна самостоятелност.
Постът ми имаше за цел да потърси различни гледни точки на хора, които са в подобна на нашата семейна ситуация, не да се превръща в място озлобени жени да изливат някаква своя неудовлетвореност. Камо ли да ми правите прогнози колко ще издържи връзката ми / брака и тн. Това не е важно, нито предмет на обсъждане.
Вярвам в споделянето и обмена на опит между хора, които са изпитали това, за което ви разказвам, а не просто в даването на мнение от хора, които изобщо нямат нищо общо с представената ситуация, но понеже е щекутливичка и е лесно да почешеш клавиатурата
Понеже питахте :
 - да децата си имат по равно всякакви вещи в двете жилища , които обитават.
 - бившата му жена е напълно "нормален" член на обществото ни след като получава пълни родителски права. Няма как да я жаля по подобен критерий, защото самата тя не е освидетелствана. А и проблемите й са често срещани вече в България, с тази епидемия от депресии, паники и тн. има си апаратамент, работа, доходи и аз не разбирам защо не иска да даде 5 лв за собствените си деца.
Самата аз съм психолог и мисля за децата й от гледна точка именно на това как ще бъдат възпитани и всеки от родителите какъв пример им дава и на какво ще ги научи. Същевременно и аз не искам да ги обърквам с моето присъствие. Но просто не мога да преценя какво точно да е то, когато вече живеем всички заедно.  Моят приятел ги презадоволява материално, което лично аз не одобрявам. Не заради парите, заради лишаването от ценностна система. Тук сигурно пак ще избухне спор, но няма проблем.
За мен най-важното в случая е балансът. Всеки да си знае мястото в конфигурацията, в която живеем. Нямам никакво намерение да ощетявам децата му, нито него. Но и себе си нямам намерение да поставям в ситуация, която не ме прави щастлива. Затова и попитах ако някой тук има подобен опит да разкаже как се справя. Останалото е напълно излишно и наистина по женски злобничко.

Аз не разбрах от прочетеното, че го иска. Някак предварително е против всичкото това. И, дано не съм права, но мисля, че заетата позиция до нищо добро няма да доведе.

Не е много лесно това с общото попечителство. Родителите трябва да живеят наблизо, за да не сменят децата училището. Но иначе на мен ми харесва този вариант по много причини. Най-вече от презумпцията, че детето е ангажимент и за двамата родители за много дълго време - не само през периода на "пипирудите". И децата не са виновни за проблемите между родителите. Ако има нормална връзка между бащата и детето, няма причини тя да отстъпва на заден план само защото са се изпокарали с майката. Децата се приспособяват според мен.

Авторке, не сме ние злобните и не изливаме неудовлетворение в темата ти. Пишем мнения на базата на първоначалния ти пост. Затова вместо да повтаряш като развалена играчка ''злобен'' и производни, седни и си прочети поста отново. А после още веднъж. Може пък и сама да видиш липсите, заради които някои тук казаха, че цялата работа изглежда свирен мач.

Може и да не успееш - не всеки обича да се поглежда отстрани. Във всеки случай, желая ти успех. Стискам палци на децата, няма да им е лесно.

Камеа, ти няма да ощетяваш децата, те ще ощетяват теб.
Ще "крадат" от времето ви, финансите ви, емоциите ви.
Децата са просто такива. И с напредването на годините им и избухването на тинейджърството.......
Щом ще градиш дом и семейство с този човек и тези деца, не може да стоиш на дистанция - няма как. Ще си въвлечена във всичките нюанси на манипулиране, лъжи и лигавене. Защото децата са И такива.
Аз не бих гледала чужди деца при никакви обстоятелства.

Ти самата си писала, че не мисълта да съжителстваш с две деца не ти е приятна. Не виждам как при това положение ще избегнеш ситуацията, в която не си щастлива (твой цитат). Няма никаква злоба в оценките за вашата ситуация, по-скоро реализъм, който на тебе ти липсва.
Злобно е по-скоро твоето отношение към бившата на твоя приятел: била психарка, нямала родителски капацитет, извивала му ръцете, не давала 5 лева за децата,...ти да не си й финансов съветник? Откъде знаеш точно колко дава или не за децата? А уж не им правиш сметка на парите. Явно не е точно така.
Твоето нежелание да ги объркваш с присъствието си звучи по-скоро като студенина и неприемане. Няма лошо, но беше редно да помислиш за своите потребности ПРЕДИ да се обвържеш с мъж в ситуацията на твоя приятел.

kamea83 , довърши ме с това че си психолог. Психолог не би видял единствено злоба в постове, написани според опита на хората. Нали не си мислиш, че за пръв път се сблъскваме с подобен проблем, т.е. с твоя, и си злобеем ей така, за да сме интересни.Това са мнения, виждания и прогнози на различни хора според техния житейски опит. Никой не може да гарантира, че при теб ще се получи така или иначе, просто споделяме.И няма как да злобея към теб, нито те познавам, нито те знам, може да си много стойностен човек, може и не толкова, просто мнения по повдигнатия от теб въпрос, съвсем естествено е да са различни и различни от твоето виждане.

Какво значи (перифразирам) 'Как така дава децата на бащата за две седмици, бали са й деца'?
Та нали са и негови деца? Как така ще искаш от него да ги вижда само 'както е нормално, по два уикенда'?
Звучиш като човек, за когото е важно всичките пари и внимание на гаджето да са насочени именно към него.
Ами намери си гадже без деца де. Какво правиш с този? И с кое право очакваш той да не си гледа децата, защото така ти е кеф?

Абсолютно нормално ми изглежда бившата му жена да има финансови претенции.

Като се абстрахираме от проблемите на авторката,подобен режим е неблагоприятен за децата.Наблюдавала съм отблизо подобно разхождане на дете между две къщи и от това нищо добро не произлезе.Добре,че после съда присъди нормален режимс две преспивания месечно.Бащата може да се грижи за децата си ,като ги вземе изцяло,щом майката няма това желание.И аз съм скептична за развитието на връзката,децата изискват много внимание,пари и време,а авторката не изглежда жертвоготовен тип.

Аз напълно разбирам притесненията на авторката.
На първо място това е огромна отговорност. Ние като майки сме започнали от 0. Носили се ги, родили сме ги, имаме дълбока вразка с децата си. Тя няма това предмиство. Дайте да не се лъжем, ако се радваше и хилеше като нагризана ябълка от щастие, че ще отглежда две деца, които не са нейни, то 100% нещо нямаше много да и е ОК с главата.
Другото, тя не е майката и децата не са малки. Те първа ще се гради много тънка и в същото време важна връзка между авторката и децата. Дали ще възпитава наравно с бащата, каква ще е ролята и в живота им. Това е по - трудна връзка от тази баща - дете, майка - дете. Последните са по дефолт и безусловни.
Та за мен това са си съвсем разумни размисли и притеснения на човек, който преценя трезво и без розовите очила.
Аз с такова нещо, с две големи деца не се хващам, ако ще баща им да е Джерард Бътлър.


При споделено попечителство реално не би следвало да съществува издръжка в смисъла на обикновена издръжка. Реално майката ги гледа през 50% от времето и следва да получи от бащата издръжка за този период, но и тя дължи на бащата за другите 50%. Претенции към какво следва да има?

Две неща ми избодоха очите. Първо - след много напъни мъжът и бившата му жена постигнали уговорка за развод. Звучи като авторката да е била с още женения мъж и да е една от причините за развода. Второ - ехидното подмятане, че бившата е лежала по психиатрии...? Много мъже описват бившите си жени като драма куин и истерички, но за да набедиш жената, че е наистина психически зле, трябва да имаш солидни доказателства. Авторката виждала ли е епикризи и диагнози или просто така си говори.

Трето и последно; kamea, имаш 2 кучета, които явно обичаш и си приела да живеят за постоянно с теб. те също правят зулуми, искат внимание, грижи, лекари, разходки, храна и почистване след тях. Нормално е това да не ти тежи, защото ги искаш и обичаш. Значи ти искаш мъжът да приеме за  постоянно кучетата ти, но не можеш за половината време да му изтърпиш децата? А ти си наясно, че те са по-важни за него, отколкото кучетата ти за теб. Значи сама си прави изводите - за какво ти е мъж с деца всъщност?