Съвместно попечителство над деца след развод

Благодаря за разбирането. Да, вероятно моят начин на по-остро изразяване породи и тези негативни реакции към написаното от мен. Но по същество това, което ти си написала е именно това, за което се питам аз.
Наистина една такава ситуация има много пластове. Аз съм решила да се консултираме с фамилен терапевт, именно за да получа насоки каква трябва да е моята роля в случая, за да разберем как се чувстват децата от моето присъствие и тн.
Обичам приятеля си, харесвам децата му, но не знам аз дали трябва да съм просто новата му жена, с която те живеят 2 седмици в месеца, дали да съм някаква форма на родител, какво да съм. Пасивната роля не ми е присъща, но се питам ако утре направя забележка на някое от децата и то се оплаче на майка си, какво ще стане. Не желая да се генерират излишни конфликти между бившата му и приятеля ми заради такива неща. Същото важи и ако аз примерно позволя нещо на детето, което тя не би и после то каже "кака еди коя си ми дава, ти защо не". Ситуацията е деликатна. Неслучайно използвах думата баланс.
Относно прословутите пари - пак казвам за мен е странно, че не искаш да платиш такса за детска градина, за някакъв спорт, че дори водиш децата си на почивка и искаш бившия ти мъж да я плаща. Нямам против издръжки и тн, това си е между тях. Просто на мен като страничен наблюдател ми е странно как въпросната госпожа дори на рожден ден на децата поръчва торта за детско парти и не желае да я плати.

По повод последното мнение - не, запознах се с приятеля ми 1 година след като той не живееше с бившата му жена. И станах свидетел на тази една година преговори докато се разведат съвсем наскоро. А за кучетата - абсолютно е така. Аз никога не крия колко труден е животът с нас. Моите кучета са с инвалидност, имат си по-различни нужди, така че моите карти са на масата от началото. Описала съм му всички ограничения, които произтичат от това да живее с нас. Понеже в ситуацията с децата не знам какви са "картите" и се чудя какво да очаквам и как да се наместя в нея по подходящ начин Затова е и тази тема

Явно проблема е и какъвто предположих. Не е ясна ролята ти в живота на децата му и това те тормози. Тези неща обаче следва да ги изястиш с него. И най - важното той да е твърд в решението си и да не се отмята. Връзката ти с децата ще я градите заедно с бащата и неговото отношение е от изключителна важност. От сега се разберете.

Евала на този мъж, решил да живее с две инвалидни кучета, че и с децата си през половината време. Повечето мъже не са и наполовина толкова смели

Дай си време и виж след 6 месеца такъв режим как ще сте. Аз залагам, че някой ще изтрещи, но не знам кой...

След като си сложила картите на масата относно кучетата-инвалиди, и той ги е приел, е редно да говориш с него и по въпроса с децата. Какво очакваш - непознати да ти дадат насоки какви ще са бъдещите ти права и задължения по отношения на децата ли? Сори, няма как.

Той ми казва аз да преценя и реша. И че е съгласен с моите решения. Но аз съм отговорен човек и искам да взема отговорно, а не емоционално решение . Все пак става дума за деца, семейство.
Иначе не очаквам непознати да ми дават съвети, а просто да споделим и обменим  опит. Друго е да знаеш, че не си единственият идиот, който не знае къде му е мястото в семейството му

За всеки "доведен" родител е така. Все пак много хора се справят. Явно зависи от много неща.

Мислиш си, че като си психолог и мъжът ти е гласувал доверие, това ти дава право да се месиш във възпитание на деца, които не са твои, не сте достатъчно близки и те притеснява съжителството с тях, още преди да е започнало?  "Децата й" показва твоята дистанцираност от тези деца. Когато свикнеш с тях, спечелиш им доверието и уважението, тогава може да имаш подобни претенции - да раздаваш мнения относно възпитанието им. Баланс с раздаване на "роли" и степенуване или класация - кой мъжът ти поставял на първо място не се постига - а с любов, всеотдайност, доверие и сплотеност. Мислиш за щети и какво ще получиш, какво да избегнеш - а не какво можеш да дадеш.. Доста натоварваща стратегия имаш за бъдещето семейство ...

Със сигурност ще е трудно. Две пораснали деца, които вероятно ще бъдат настройвани против "новата" на баща им, плюс постоянни претенции и изисквания от майката за разни неща. Не искам да бъда лош пророк......

Е, те и неговите карти са на масата от началото...ти си знаела, че той има деца, нали?
Каква роля ще имаш в живота на тези деца, не зависи от това, колко време ще живеят с вас.
Дали ще идват за събота и неделя, или по две седмици ще са с вас, конфликтни ситуации, от каквито се притесняваш, винаги могат да се получат.
Така че, това на мен ми звучи малко ....лицемерно.
Без капка злоба:допускам, предполагала си, че ще си живеете само двамата, без притеснения, а децата му ще ви гостуват в неделя за няколко часа.И евентуално някоя почивка през лятото....
Но така описан, този мъж не се отказва от децата си.Ще тича при тях, когато са болни, ще ги развежда по спорт и занимания, ще ги води на море, на палатки....изглежда като мъж, който си обича децата и не желае да е само "неделен татко".Особено щом се е борил да живеят и при него....

Аз лично, не съм способна на подобна саможертва, писала съм нееднократко, чужди деца-никога.
Определено, хич няма да ти е лесно.

Извинявай, но и аз ако се разведа, ще имам претенции и изисквания към бившия ми мъж по отношение на детето ни - също и към новата му половинка, ако има такава. Точно както сега имам претенции и изисквания. Човек не спира да е родител само щото се е развел.

Може и да не го настройва, не разбирам защо трябва да изкарваме бившата съпруга зла кукувица. И на мен, както и на други тук, ми правят впечатление грозните епитети от страна на авторката по адрес на “госпожата”, както я нарича. Както и че са “децата й”.

Tаис, не съм съвсем съгласна.

Ако се отглеждат децата 50/50, не би трябвало да се има претенции за издръжка. Също останалите разходи /такси, дрехи, празненства и т.н./ се делят наполовина. Защо само бащата да е длъжен да поема?

Мисля, че никой не знае какво и кой поема финансово, това е работа само на родителите да се разберат. Тук темата е друга.

Мисля, че този цитат на авторката дава отговор на всичко: "Искам да намеря някакъв оптимален модел на поведение, така че да не съм ощетената аз, децата да се чувстват добре у дома и мъжът до мен да е щастлив. Той поставя моето щастие и комфорт на първо място, но за мен това е невъзможно, защото не може да ме приоритизира пред децата"

Давам моята прогноза: Ще се почне едно вечно съревнование нейното мнение да бъде зачетено пред това на децата. Ако не  обича семеен тип вечери, с деца наоколо и глъч и т.н. направо ще се побърка жената. Отделно едното ще бъде първокласничка, то са домашни, стихчета, проекти.... чудно е Децата ще бъдат обявени полека -лека и постепенно за лигави, невъзпитани, изискващи и нахални. Бащата доколко ще клъвне идеята, не се наемам да прогнозирам. Но как ще се изнерви авторката си личи и от самолет. Мен дори моите собствени деца понякога ме изнервят, така че си го представям цветно.

Не говоря за издръжката, ти писа “претенции и изисквания”. Разбира се, че ще имам - и сега ги имам. Ето довечера ще я води на гости, изискването ми е да са се прибрали до девет. Утре е на даскало, трябва да се наспи.

Винаги съм била на мнение, че жената, особено след като стане майка, трябва да е работеща, за да има готовност в някакъв момент да поеме отглеждането на децата сама.
Което не пречи да смятам, че жената е абсолютно в правото си да има претенции към бившия си мъж. За да се имаш две деца, означава да се родят, да се стои няколко години в майчинство, да се пускат протяжни болнични, да се връзваш на фльонга за чисто логистичната част на отглеждането. Това неминуемо влияе върху кариерата на жената. При равни други условия, при избор между мъж на 35 и жена на 35 с две деца, винаги ще се предпочете мъжа. Защо? Защото мъжът може да си позволи овъртайм, няма да излиза толкова често и непредвидено в отпуски и болнични и пр. Съответно това се отразява и върху заплатата на специалистите - мъже.
Така че имането на деца е в ущърб на жената. Тя понася тези "загуби" срещу обещанието на даден мъж да помага в отглеждането. Тя рискува работата си, доходите си, здравето си, за да има две деца. И разбира се, че нещата не се свеждат до 50:50 според броя дни на пребиваване на децата.

От самото начало на познанството ми с приятеля ми той отглежда децата си в режим 2/2 седмици. Това е т.нар.заварено положение. Никога не съм очаквала да е "неделен" татко. Напротив, винаги съм го подкрепяла да се бори да запази този режим 2/2 щом така е преценил, щом така е щастлив и според него така е най-добре за децата. Но тук трябва да направя едно голямо уточнение - човек не знае с какво се захваща докато не се потопи напълно в него. Сега на прага на официализиране на това съжителство си задавам много въпроси, защото ми се иска някак да се подготвя.  Сигурно само на мен ми се случва да не съм подготвена за ситуация, в която не съм изпадала. Всички други от раз вадите правилното поведение. Затова и пуснах тази тема. А то стана повече в духа на залози "колко ще издържи кучкарката да гледа чужди деца".
Интересно ми е тук колко жени ме заплюха, че не съм както се изразих "ентусиазирана" от това, което престои, но твърдо казаха, че не биха гледали/съжителствали с чужди деца. Вероятно това, че сте майки и имате деца ви дава право на такива коментари. Аз понеже нямам деца, явно трябва да съм много щастлива от перспективата да съжителствам и отглеждам тези на партньора ми. И ако съвсем нормално споделя своите съмнения и тревоги - каква ли не ме изкарахте.
Относно моето мнение и зачитането му - то е на първо място за партньори ми. Но както казах аз съм отговорен човек и това ми се вижда несериозно. Той е влюбен и вижда нещата по нереален за мен начин. Не бих застанала между него и децата му, напълно разбирам че те имат своите нужди от всякакви неща. Аз искам да се наместя в тази ситуация така че тя да не ме притеснява, а не да му преча да родителства и възпитава децата си. Затова и се колебая между неутралитета и участието като някакъв доведен родител.