Съвместно попечителство над деца след развод

kamea83, понеже чета всеки един постинг в темата ти, пак се учудвам къде виждаш злоба, кучкарка и подобни. Неутралитет няма как да запазиш, ти ще си вътре в нещата, тези дечица по половин месец ще живеят с вас. Разбира се, че не е нужно да се правиш на майка им, те си имат такава, но не ти пречи да създадеш някакво приятелство с тях, сигурна съм, че и кучетата биха ти помогнали. Децата, повечето, обичат животни и се опитват да полагат грижи за тях, колкото им е възможно, разбира се. Ти си тая, която трябва да намери път към децата и златната среда, така че всички да се чувствате колкото е възможно добре и удовлетворени.Още повече, че мъжът, както го описваш, поне аз не виждам да създава проблеми, той ще ти е в помощ за създаването на добри отношения с дечицата.

Камеа, няма как да се подготвиш. Децата боледуват, имат кошмари, имат лоши и кисели дни. Аз като майка не съм подготвена за тия моменти, когато съм уморена... И не винаги ми се иска да съм на разположение на децата си. И т.н.

Затова ти казах - не бързайте да се жените, поживейте в тая схема, пък решавайте после.

Как и доколко да участваш, би трябвало да обсъдиш с баща им.Най-добре е всъщност, тримата, те като родители и ти, да "седнете" и да се разберете като големи, зрели, трезвомислещи хора, кое/как/кога/къде и т.н.
И дано стане, така е най-добре за децата.
Иначе, като майка на две деца, вече големи и отгледани от нас с баща им, ти казвам, че няма как да си подготвена за "ситуации с деца".Биологични родители почти ежедневно изпадат в състояние "шах с пешките" с децата си......Никой не се ражда с диплома за родител, всеки такъв (и биологичен, и доведен), се учи в движение.
А и самите деца са доста добри "учители", ако умееш да ги "слушаш".
Ако по някакъв въпрос имаш съмнения, ами, питай децата "А майка ви разрешава ли това?".
Също нищо не пречи да отговориш ((ако въпроса търпи отлагане) "Ще помисля и ще ти кажа!", а после да се допиташ до баща им, или да звъннеш на майка им и да изясниш неяснотите.
При положение, че половин година ще живеят с вас, ще имаш чести контакти с майка им.И е добре да сте в нормални отношения.

Камеа, не видях някой да ти казва, че трябва да си щастлива от перспективата да гледаш чужди деца. Напротив, обясняваха, че няма да е лесно и някои честно си казаха, че не биха го направили. Опитай ако можеш да прочетеш като страничен наблюдател какво си написала. Може би тогава ще разбереш, че не те оплюват, както казваш.

Да, съгласна съм за такива претенции, макар че за мен това не е претенция, а си е нещо напълно нормално.

Под претенции и изисквания имам предвид примерно майката иска да отиде 1 месец на море и казва на бащата - Не ме интересува, с децата трябва да отидем, ти ще ни платиш всичко.
Или пък - трябва да водя децата на балет, ама не мога с колата за 3 хил. лв., дето я имам, искам да ми купиш за 30 хил. лв., защото на децата не им е комфортно.

Претенции са, когато се искат разни неща, които, ако не си се развела, можеше и да не поискаш, но понеже "той трябва да си плати за това, което ми причини....."

Ако е истина това, че не дава пари за децата си, ами не мисля, че е правилно. Въпреки че съм жена и би трябвало да подкрепям майката. Не ми е ок, да се държи само бащата отговорен за разходите на детето, особено както е в случая с 50/50 отглеждане....което пък за мен е още по-голяма бъркотия, както писах по-назад.

А дали е истина, Натали? Знаем само едната страна на въпроса, която е, меко казано, пристрастна. Каква точно е майката и какви са й претенциите можем само да гадаем. Аз лично съм скептична доколко авторката представя ситуацията честно и без украски. Тя и нас ни квалифицира като злобни и какви ли не още.

Подхождай с любов, даване на каквото можеш, разбирателство и уважение. Без очаквания и нужда от правила кой каква роля трябва да има във всеки един момент- това не е зависещо само от теб. Не прави компромиси със себе си, но и не искай от другите да правят такива. Остави си професията извън дома и семейството като искаш да се "наместиш в ситуацията"..
Не се меси във възпитанието на тези деца (в единия ти пост имаше откъс, който го доказва) преди да спечелиш позицията на уважавана фигура от тях. Това, че мъжът ти те уважава и ти е дал карт бланш да си тренираш психологията върху него и децата, не значи, че  е правилно. Първо придобий опит с децата, опознай ги като личности, ако трябва задълбай малко в детска психология, като си такъв експерт, дай им шанс да те зауважават като член на семейството, пък после казвай кое вреди и кое не на възпитанието им. Отсега се опитваш да манипулираш всичко, за да ти е удобно на теб - така ми изглежда..

Моделът на съвместнито родителство  съвсем добре работи, когато двамата родители живеят на разстояние не по- голямо от 30ина км.  Около 80 % от децата на разделени родители в Бенелюкс са по тази схема.  При положение , че се разпадат 40% от двойките с деца, смятайте за колко много иде реч.
На майката й се спестява “удоволствието”  да е на линия 24/7 за водене, вземане, возене, болнични, и да е вечно лошото ченге, което забранява дискотека, гърчи за домашни /уроци и участие в домакинството, докато двата  уикенда с бащата  са като Дисниленд - макс фън и нула задължения.
И да, на майката й се полага издръжка, защото Н години майчинство са за сметка на нейната кариера. Освен това по- често майката е човекът който преимуществено купува дрехи, обувки и учебници и записва на курсове.

Това не е разпространен модел в България, но бащата има от мен една голяма червена точка, че не се е развел с децата си след раздялата си с майка  им.

Авторката  отсега е против статуквото, така че ще е трудно като всички заживеят заедно, още повече, че децата ще се опитват да лавират между баща си и майка си за да получат каквото са си решили. Всички деца се опитват, дори и тези от напълно функционални семейства. Камея ще трябва да намери общ език не само с децата, но и с майка им, защото споделеното родителство предполага практически непрекъсната комуникация между отглеждащите.

Готови отговори няма, но ключът към успеха се крие в комуникацията  и в умението да се премълчи и да се запази хладнокръвие в напрегнати ситуации. Такива ще има много. За момента виждам резки отговори на сравнително градивна критика.
Камея, упражнявай се тук за умерено поведение, дори при удари под пояса.
Като спретне  (пре- )тинейджърчето един напоителен скандал какво ще направиш- ще се разкрещиш, че е злобно?
Съвсем добронамерено го пиша.

 Да, да...така е. Затова написах ако е истина...

Има различни хора, различни ситуации.

Моя позната толкова се беше озлобила към бившия си, че дори и отново омъжена с второ дете, се опитваше да го манипулира много гадно. Не му даваше тяхното дете, ако той не направи еди какво/не даде еди колко си пари и подобни. Много пъти близки ѝ казваха, че не е това начина, обаче....
Най-тъпото, че го лъжеше, за да дава все повече пари. Един път му казала - детето има нужда от еди какво си. Обаче човекът купил нещото и го дал на детето. Като почна да крещи тая жена....
Когато той си намери приятелка, му звънеше по нощите, за да ги буди, заплашваше, че няма да му дава детето....Абеее, циркове!
Въпреки че е моя позната, не мисля, че изобщо има право да се държи така.

Та, хора всякакви....

Следя темата и ако някой се чуди защо авторката го вижда злобен - на няколко места се говори как тя нищо не разбира, как е натрапница, как не понасяла деца, одеве някой се изцепи, че май е развела перфектната двойка.
В същото време жената продължава спокойно да обяснява, че се притеснява тя къде е в тази ситуация. Тя тепърва влиза в чуждия живот и се чуди как ще се получи всичко. Надали има нужда да й обяснявате колко не е запозната с материала и къде се бута при щастлив татко с дечица, защото наистина звучи злобничко и надуто отстрани, но не от нейна страна.

Бих казала на авторката, ако обича себе си достатъчно, да бяга от тази ситуация. Хората сме различни, аз ни бих могла да бъда щастлива в такъв тип семейство.

Ще каже човек, че всичките майки сте с кариери в НАСА и две изпуснати години са трагедия, край, повишиха някой друг и вас ви прескочиха! За по-голямата част от жените две изпуснати години нищо не значат и спокойно се наваксват после.
Ако на някоя майка не ѝ се разваля кариерата, нека си отложи раждането за след 35. Тези две години така или иначе ако иска да има дете ще ги изпусне, но щом мисли че това е по-добре да стане след като вече е напреднала в тая пуста кариера и вече е големия началник...

Иначе да, мъжът е длъжен да оказва подкрепа на жената вкл. и материална, особено докато тя е майчинство и не може да изкарва доходи, но това ѝ го дължи докато ѝ е мъж. Като вече са разведени какво ѝ дължи? Като е искала нещо от него, да е стояла омъжена за него. Не го ще вече за мъж, ама парите му иска - че къде го дават така?
Иначе за децата издръжка си се дължи, това никой не го оспорва. Но за жената издръжка, че си била пропиляла кариерата и годините... ако кариерата ѝ е била по-важна от това да роди деца, да не се е омъжвала, а да си е правила кариера. То в гражданското затова питат "доброволно ли встъпвате в брак?". Която пък ще настоява за обезщетение, че си е замразила кариерата за две години, нека си настоява за предбрачен договор, законът позволява това - там може да се запише, че ако бракът се прекрати след Х години, съпругът дължи издръжка У на съпругата, задето си е похабила живота заради него.

chris78, преиначаваш нещата, както ти е удобно.

Първо - не се губят само 2 години, а доста повече, защото докато израсте детето все боледува и майката взема доста често болнични. Т.е. пак не е пълноценна в работата си.

Второ - много злобно това за НАСА, имайки предвид, че и повечето мъжете не са толкова  успели кариерно .

Трето - има много от споменатите от теб предбрачни договори, но не и за Ганьовци, там няма смисъл.

При този " модел на размяна" както се казва, не се дължи издръжка, тъй като децата прекарват времето си поравно при двамата родители. Поне така е тук, където живея.

На доста места е прав.
В крайна сметка отглеждаме нашите си деца, не децата на мъжете си. И е било наш избор да го правим.
Моят мъж се грижи за малкото през седмицата от както е навършило годинка. Аз ли му дължа обезщетение или той на мен, че се бъркам?