Съвместно попечителство над деца след развод

Майка трудно ще го играе. По-добре да остави бащата да се занимава с възпитание, поставяне на граници и определяне на правила. Той това е искал за половината месец. Много трудна ситуация.

Загуби ме с въшките. И лошата майка, която не ги е изчистила /на деня, в който се полага да бъдат предадени на бащата/. Брррр.
Апропо, защо не ги почисти бащата? ММ решеше русата косица с разтвора от вода, оцет и етерични масла месеци наред всяка вечер, за да почисти гнидите. Справи се.
Аз през това време чистих моята, беше до кръста и се оказа доста по-трудна задача от едната педя коса на дъщеря ми.
Той не ти ли обясни, че това не е концерт по желание?

Това с въшките, ушите и ноктите звучи абсолютно несериозно. Това са елементарни неща, нямащи нищо общо с въпросите които задаваш. Както и сравняването на децата с кучета ти (върла кучкарка съм, кучето ми е пълноправен член на семейството)

Защо си причиняваш всичко това? И какво получаваш в замяна? Много те обича приятелят ти?

Точно това и на мен ми направи впечатление, както и израза "всеки път". Колко пъти имат въшки тези деца?

Хаха, на вас ви е странно, но началото на зимата се борихме да изчистим въшките 3 месеца. Сещате ли се колко трансфера 2/2 седмици са това. Лично аз гарантирам, че в нашите 2 седмици съм си бола очите и съм горила косата на детето с разни там препарати, за да го пратим чисто на училище, спорт и при майка му. После тя казва, че й е жал да ги маже, за да не им съсипвала косите и ги връща при нас след 2 седмици пак с въшки. Както казах доста ми е гнусно да влизам в такива детайли.

Абе какво горене на коси, да не сме 60-те. Миналата година щерката беше завъдила въшки, купих специален шампоан и след три измивания вече беше чиста. Косата й е гъста и чупливо-къдрава, нямаше никакви мелодрами.

Нещо много сай-фай взе да звучи историята.

Да попитам и аз: след като не искаш деца, за чий си се хванала с мъж с деца? Че и с бивша ''кукувица''?

Ахам, даже си мислех, че на децата се изчистиха, а при мен с дългата коса останаха, та им ги предадох пак. И след 6 месеца пак. Имаше един адски период преди 2-3 години, цяла София беше писнала.
Наистина е несериозно, въшките с мед да ги намажеш в сравнение с останалите драми. За пубертета не ми се говори, наскоро влязохме в него, не знам жива ще изляза ли, а и второ ме чака след това.

За да се получи едно такова съжителство, авторката трябва да има огромно желание, нерви като корабни въжета и много симпатия към тези деца. Ако едно от тези условия липсва - нещата едва ли ще се получат.
И няма формула.
Авторката твърди, че е на години. Ако действително е така за мен лично е чиста загуба на време и емоции напъните да прави нещо, което не и допада. Ако иска семейство е добре да потърси себеподобен, ако иска точно този мъж - да бъде с него двете седмици в които е свободен. През останалото време да го остави да бъде само баща.
Споделеното родителство за мен е идеален вариант. И времето и задълженията да са разпределени. Виждала съм го и функционира перфектно. В случая обаче мъжът е допуснал грешката да позволи на майката на децата си да му се качи на главата, което неминуемо ще даде отражение в другите му връзки.

Защо се чудите на въшките не мога да разбера. Аз мога да твърдя, че не съм била отглеждана в кочина, но появеше ли се въшка в училището се закачаше на сестра ми, а тя накачваше майка ми. И това беше буквално всеки месец. В моята коса не влизаха и имах честта да ги чистя аз, но пък какви гриви носехме от толкова бабешки маски  . Малкото ми дете непрекъснато ми носи съобщения за въшки в класа. До момента не сме имали *щастието*.
Чудно ми е бащата какво мисли за това мърляшко поведение и неглижиране на децата.

Авторке, решила си да прилагаш системно насилие върху собствената си природа. За да може една жена да е щастлива в такава конфигурация, трябва много да обича децата и да е с широко сърце. Ти просто не си този човек. Не казвам, че това е лошо. Повечето хора обичат единствено собствените си деца и са достатъчно честни, за да го признават пред себе си. Ти мислиш, че можеш да живееш в някаква изолирана капсула, в която съвместният ви живот да те засегне минимално. Но това просто няма как да стане. Ако не обичаш тези деца (а ти видимо едва ги търпиш и само изпълняваш определени задължения към тях с цената на твоя дискомфорт), ти просто няма да си в състояние да ги понасяш още дълго време. Неминуемо ще поставиш твоя мъж в ситуацията да избира между тях и тебе. Ако избере тях, което е много вероятно, ще бъдеш нещастна. Ако избере теб, то това би било чрез насилие върху него, заради което той ще те намрази с течение на времето. Във всички случаи си губещата страна. Най-добре е да не си причинявате всичко това.

На този етап не виждам друг удовлетворяващ за всички вариант, освен да се събирате да живеете заедно само в отсъствието на децата, а когато те са при баща си, ти да се оттегляш и евентуално да гостуваш спорадично.

По отношение на твоята роля: не си родител и в никакъв случай не е твоя работа да се правиш на такъв. Ако има  да се вземат решения, питаш бащата.

Възможно е да си психолог, не зная. Може би професионалните психолози имат уклон да пренебрегват опита в полза на някакви теории. Но все пак животът не се движи като по учебник. Ти нямаш опит като родител, така че не е желателно да играеш ролята на такъв спрямо чуждите деца.

Госпожо, оценките ви вече взеха да стават обидни. Сай-фай не е това, което казвам. Това е реалността.
Аз не мога да имам деца, не съм казала, че не искам. Направо ще се въздържа да ви отговоря за чий съм се "хванала с мъж с деца". Създадох връзка с мъж с деца. Това последното не е първичното , което го определя него.

Благодаря на всички, които днес се включиха в темата. Прочетох доста полезни неща. Така или иначе времето ще покаже какво развитие ще има тази ситуация.

Мъжете, които си гледат децата и живеят с тях, са доста привързани към тях. Само не прави грешката да се опитваш да ги конкурираш, това мога да те посъветвам. Тръгни с ясното съзнание, че сте на различни плоскости.
Ако си човек, който е по-саможив, има много приятели и разностранни и широки интереси извън двойката, имаш голям шанс. Ако си от тези обаче, които предпочитат капсуловането в двойката, не мисля, че ще ви е лесно. Зависи наистина от това доколко обичаш деца, зависи и от това колко са големи, но с въшките и драмите свиквай от сега.

Камеа, негативните ''оценки'' дойдоха първо от твоя страна. Госпожо е напълно излишно, не сме на официално събитие.
Пожелавам ти успех, както вече писах по-назад. Няма да е лесно.

Жената сподели негативни впечатление от майката. На мен такъв човек също ще ми направи негативно впечатление.
Просто тук по подразбиране се реши, че щом тя е приходящата, длъжна е да си трае, че много егоистично и себично действа в конфигурацията на разведени с деца.

Основна грешка. Децата са това, което определя този мъж. Те не са някакво странично явление в живота му, а негов основен приоритет. За което само мога да го аплодирам. Ти и всички останали просто сте на второ място. Свиквай, ако не искаш да се разочароваш.
Като за професионален психолог се отличаваш със забележителна липса на гъвкавост и умение за общуване. Подскачаш като ощипана при всяка критика и всяко мнение, което не съвпада с желаното от теб. Това дава много лоша прогноза за умението ти да се справиш с трудната ситуация,  която си избрала. Децата провокират, децата не винаги слушат, децата често дразнят и се държат ирационално, егоистично и разглезено. Само любовта към приятеля ти няма как да е достатъчна, за да изтърпиш всичко това. Искаш да ползваш само част от твоя приятел, без да се обременяваш с останалото. Няма как да стане, ако излезете от ролята на неангажиращи гаджета и се превърнете в семейство. Ако го правиш, за да угодиш на "обществото", сама си вкарваш автогол.