Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 14

 Абе всичко е в главата.
 И двата пъти когато разбрах, че съм бременна ги отказах от раз. Сега ми е проблем. Явно трябва да се настроя, да си създам необходимата мотивация.

Действай с намаляването значи! Важното е да не се чувстваш чак изнервена, стресирана и т.н. щом можеш по 3 на ден, определено е 10 пъти по-добре от 30

Трябва и ще го направя. А живи и здрави, нататък може и напълно.
Като я изпуших, кротнах се и съм си добре.
Сега вечерям, ама не ми се пуши.А към три и половина изпуших цигарата.
Само мисълта, че имам в шкафа цигари ми действа успокояващо и не барам. 

Никога не съм пушила и не знам какво е!
Скоро една приятелка ми каза,, Ако пропушиш за мен ще си най голямата глупачка!
А иначе за сладкото... Опитвам да го откажа но нещо няма да стане

Аз не съм убедена, че сладкото и цигарите могат да се сравнят като отказване. Тъй като и с двете трябваше да се разделя. Най-важното е, че сладкото НЕ Е наркотик! Докато цигарите са. И го виждам даже при познатите, които пушат наргиле. Те изпадат в истинска абстиненция. Никотиновите продукти се грижат за това да се премахне навикът на цигарата, но тялото да продължи да си набавя от наркотика. И след това вече по-лесно да се мине през абстиненцията.

А абстиненцията е нещо страшно! Проявява се не само психически, но и физически. Тялото всячески иска покаже колко е зле без този наркотик. Да внуши как няма да може без него.

Не знам дали сте имали зависими от някакви наркотици близки - аз имах около себе си хора, които се отказваха от по-тежки наркотици. Повярвайте ми, когато спрях цигарите, симптомите ми бяха като техните. Не виждах разлика. Може би това ми помогна да стискам зъби.

И хич не е вярно това, което казват - цигарата е навик. Навикът е една толкова малка част от цялото. Зависимостта е най-коварното. Който е заклет пушач и не е пушил един-два дена знае - първото дръпване те праща в друг свят. Главата ти се замайва, усещаш как в тялото ти се разлива онази приятна топлина, и дърпаш още по-дълбоко от цигарата. Който не е пушил около месец - два, също знае - отначало даже може да ти стане гадно, гърлото ти да почне да гори. Дори може да си кажеш - "абе, аз как съм пушил/а?"

 Обаче продължаваш да дърпаш. И не се отказваш. Защото главата ти пак се замайва приятно. И това НЕ Е от навикът. Това е от зависимостта. Но малко хора осъзнават, че си имат работа с наркотик. Защото цигарите са позволени, защото се говори основно за физическите им вреди - запушени кръвоносни съдове, проблеми със сърцето, с белите дробове. И защото са толкова масово разпространени, че всеки познава поне 4-5 човека, които са ги отказали. И всеки си казва - "то не е трудно, стига да поискам, ще ги спра. Просто не го искам истински."

 Вярно е, трябва да го поискаш, но за да можеш да устоиш на зависимостта. И да не изпитваш онази вина, че си изпушил цигара когато се опитваш да ги спреш. Защото борбата с зависимости е тежка. И зависимите трябва постоянно да си напомнят, че не трябва да се подхлъзват пак. И това е с цигари, алкохол, наркотици, дори лекарства.

Михаела, приятелката ти е абсолютно права! Няма пушач, който да се е опитал да спре цигарите, да е успял и да не си е казал "Защо изобщо, (малко нецензурни думи) съм почнал да пуша?" Няма пушач, който да се мъчи да спре цигарите и да не си е помислил "Защо ми беше да ги почвам тия цигари някога".

karamelina2000, до някъде съм съгласна с теб. Но не подценявай психическата зависимост. За мен никотинът е слабо пристрастяващ физически и доста по-силно пристрастяващ психически. Т.е. психотропно вещество. При всичките ми периоди на непушене, физически почти не съм изпитвала дискомфорт, но психически съм изпитвала и то на моменти доста силен, затова и съм се предавала, всъщност. За мен цигарата е повод да седна да си почина, да излезна на терасата с чаша кафе, да се събера с колеги да си поговорим и т.н. Моментите в които ми се пуши са свързани не с физическо желание, а с психическо.
Психическите пристрастявания са много тежки и много трудно се диагностицират. Затова и едва напоследък се заговори за зависимост от социални мрежи и т.н. За мен лично, т.е. при мен "подхлъзването" по наклонената плоскост става на психическо ниво.
И за да не съм голословна, ще дам пример.
Баща ми докато беше жив се правеше, че не знае, че пуша, а аз се правех пред него, че не пуша. Когато сме били на вилата или по почивки заедно дни наред, не съм изпитвала нуждата да запаля, защото на подсъзнателно ниво съм си заложила, че "сега не може, пред него не може". Когато отказвам цигарите не е така, сещам се често за това, че точно в този момент мога да излезна с колеги пред офиса и да запаля с тях по цигара и още други ситуации, в които си казвам, че сега бих могла да си запаля.
За сладкото не мога да кажа нищо, защото само за кратък период ми се наложи да го огранича, но се чувствах зле физически по други причини и не съм се замисляла дали ми е лесно или трудно. 

Нощен Ястреб, изобщо не я подценявам, много си права!  Психическата зависимост е на първо място. Твоят пример го потвърждава. И аз не съм пушела когато съм била по болници, по летища с дълъг престой - знам, че не мога и го потискам. Но имам ли шанс, паля.

Аз просто разделям навика от зависимостта. Навик за мен е и да си мия зъбите всяка сутрин и всяка вечер, но няма да изпадна в абстиненция и да се изнервя ако пропусна една вечер, да искам да си го изкарам на някой, да искам да отида и да си купя веднага паста за зъби и да ги измия поне три пъти като се прибера. И го разделям, защото много хора си мислят, че не могат да откажат цигарите заради навиците. "Навик ми е да пуша с кафето - много ми е трудно да го откажа". "Навик ми е  да пуша като изляза с приятели, мога да пуша само тогава, то това не е пушене всъщност". Затова и казах, че никотиновите заместители помагат да се превъзмогне навикът, но не и зависимостта. Тя вече си е борба. 

За отчет: пих си кафето тази сутрин без цигара. Към момента удържам фронта. Добре съм запасена с няколко пакетчета дъвки.

Инсталирах си безплатно приложение на телефона за отказване на цигарите EasyQuit stop smoking.

Зависимостта към захар, тютюн си е все зависимост.
Преди време попаднах на статия в която е правен експеримент и животните са избрали захарта пред наркотика. Били установили, че зависимостта към сладкото е по-силно от наркотици или тютюнопушене.
Пристрастеността към захарта също може да е на психическо ниво, не само на физическо.
Днес вече не пия табекс.
Викам си три на ден.
В момента ми е нервно и чакам да обядвам, че да си изпуша втората. Луда работа.
Труден процес е спирането на цигарите. Но рано или късно ще успея.

Елора, звучиш ми сякаш си се самонавила, че искаш да ги отказваш. Така няма да стане. Днес си позволяваш 3, обяд е и вече си нервна. Това ще се засили. Е, къде са 3, там са и 4-5. И така до същата бройка. Това е като борбата ти с килограмите (не запомних числото, но беше внушително) - щеше ли да имаш този завиден резултат ако се нагостяваше така с бонбонки и банички увеличавайки количествата?! Не, тоест ти си променила цялостното виждане за това как да се храниш. Успех ти желая, когато си готова, ще ги откажеш

Знам, че е така.
А сладкото го ядях много. Ама огромни количества сладки, торти, хляб, ориз и т.н.
Просто пред себе си отричах количествата, не знаех и тогава какво е въглехидрат и как влияе.
Постепенно намалих сладкото. Не бях способна рязко да спра.
Е, с цигарите съм наясно с вредата. Много искам. Може би навиците ме дърпат.
Днес и това ме нервира, че не устисках.
Абе няма да се отказвам.
Едва ли всички от раз са успявали и не им се е случвало да се хлъзнат.

Аз успях от раз и не съм се подхлъзвала близо 3 години и ще си остане така. Но аз се подготвих много добре предварително - знаех, че искам и трябва да ги спра и това е. Не исках никога повече да минавам през процеса на отказване, дори и за един ден. Просто реших и край. Това е единствения начин! Всичко останало е протакване на мъките. Да, беше трудно, много трудно.. физически няколко седмици, психически - месеци. Но аз знаех, че ще е така и че трябва да мина през това и просто го приех.
Пушила съм около 17 години по кутия на ден. Бях от тези пушачи, които сутрин ставаха с мисълта за цигари и не е имало ден, в който да не пуша. Харесваше ми да пуша, но.. не исках да се самоубивам.
Майка ми пушеше 45 години, вече от 2 години не е запалила. Спря ги от раз.
Всичко друго са лигавщини. Отказването е трудно, много трудно, но единствения начин е от раз с добра психическа подготовка (книги, филми, статии, форуми) и желание. И никога, по никакъв повод запалване на "само една".

Така Sisley666.
Някой хора могат от раз, други не и им трябва повече време.
Не е като спирането на сладкото.
Защото сладко и сега ям, но много рядко. Научих се да се контролирам, знам зверския глад от какво се получава.
Навиците много трудно умират. А аз трудно се аклиматизирам към промени. И то големи.
Боже, това са 22-23 години пушене, с изградени навици. С кафето, след ядене, като говоря по телефона, като изляза на терасата да си чета я на телефона книга, я да сърфирам, да си почина от някаква домашна работа с цигара.
Имам позната така опита. Да ги намали. Пушеше по 40 цигари. После почна да намаля с ден по 1. После пушеше по 5 на ден 1-2 седмици, после 4, после 3, накрая и писна и ги спря.
И аз съм като теб.
Харесва ми да пуша, но.. не искам да се самоубивам.
Искам да се чувствам здрава, с енергия.
Не искам да си давам парите за да се тровя.
Баба ми като ме видеше с цигара и викаше - "Гориш си парите"
Права е. И не само парите.
Преди малко си изпуших втората цигара. Стана ми по-отпаднало. И всъщност се нервирах малко. Нервирах се заради това, че я изпуших.
Оф, трябваше да започна много преди да дойде цикъла, че да посвикна.
Знам, че ще успея. Ама явно ще ми трябва повече време.
Вместо да издържа първите няколко дни абстиненцията, аз изпадам сега всеки ден в такава до очакване на следващата цигара. Само се измъчвам.
Принципно и съм малко мазохист 

Елора, точно това казвам и аз - намаляването на цигарите, броенето, заместителите и т.н. само удължават агонията, безсмислено е човек да се мъчи като има и по-лесен начин. Не си го причинявай.
Прочети книгата на Алън Кар, на мен тя ми помогна много за настройката и ми даде много ценна информация за това кое и как точно се случва. Колкото си по-информирана, толкова по-лесно ще ти бъде.

Два пъти съм я чела книгата.