Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

ти пак си го прочела а аз нищо не разбрах ,стигнах до средта и зарязах

Ами при мен обратното се получи Дори още имаше време да ми доиде цикала,когато таткото ми каза че съм бременна разбирасе аз не му повярвах,бях сигурна че не съм бременна,защото си ме болеше така все едно всеки момент ще ми доиде.Точно на датата когато трябваше да ми доиде той ми купи тест да си направя,да съм се била уверила и какво да видя две чертички.Доста се уплаших от новината и реших че няма да го запазя,той се разплака и каза че ще махна момиченцето което сме искали,след тази негова реакция започнах да мисла все повече за нашето бебче и да го чуствам,нещо не ми даваше мира да го махна.И реших че ще ставаме мама и татко  Сутринта рано рано му го слобщих,имах чуството че в този момент той беше най щастливя човек на света.След време когато доктора ни каза че ще си имаме момиченце ,таткото вече летеше от щастие и все още не си е скрил доволната муцуна,а вече съм в седми месец и нямам търпение бебчо да се появи на бял цвят                      

Привет!
Много са трогателни всички истории, не ка все по-вече мами и татковци се решават да си имат бебче!
При мен новината беше като гръм от ясно небе, въпреки, че ми закъсняваше с 22 дена аз бях убедена, че се дължи на някакъв хормонален дисбаланс. Предишният месец ми беше закъсняло с 16 дена и поради тази причина изобщо не ми минаваше през главата мисълта, че може би съм бременна. Бях към края на първи курс студентка, за първа година живеех в столицата и със сегашният ми съпруг се познавахме и бяхме заедно от 4 месеца. Той много се притеснияваше от закъснението и неминаваше и час без да ми се обади и да попита "дойде ли ти, какво става?". Аз спокойна и весела, че на мен не може да ми се случи, та нали се пазим нямя как да е станало. Една вечер той дойде както обикновенно да се видим и беше купил тест. Да но този тест беше най-големият боклук и не можах да разбера всъщност какво отчете, минаха 10 минути 1 черта и към 15-20 минута когато реших, че ще го изхвърлям леко бледнееше още една. На другия ден взехме още един тест, различен от предният и показа само една червена. Да но на мен не ми идваше и след 2 дена реших и взех тест на Surecheck, като резултат отчете 2 силно червени черти.няма да го забравя бях в една комшийка, когато го направих и пак с нея си решихме, че може би е грешка но вече започна да обмислям вариянти какво ще правя. Дойде и той и аз му казах, че може би наистина съм бременна, но докато не отидя на генеколог той да констарира, не е сигурно. Беше много спокоен и ми каза, че ще се моли да съм бременна защото много искал бебче, аз естествено го направих на луд, защото сме много млади да се обвързваме с дете. И така на следващият ден отидох след обяда на генеколог отново много спокойна и очаквах да  каже, че ячниците ми нещо не са наред, но тями ми чистити новата рожба, която носех в утробата си. Разревах се неможех да повярвам, че ще ставам майка на 19 бях тогава, а при мисълта за реакцията на родителитеми и баща ми дори незнаеше, че неговата малка дъщеричка си има приятел, а тя и бременна. През целият път докато се прибера не спрях да ревя, ужасно се чувствах, за което в момента разбира се съжелявам. Таткото ми звънан и аз не му казах, отговорих му незабавно да дойде и той дойде веднага. Аз си бях легнала обляна в сълзи той влезе и ме прегърна и каза, че това е хай-хубавото нещо което може да ни се случи. След като се посъвзех и излезнахме той някак си се панира или може би все още не можеше да повярва само няма да забравя, че седнахме в една пицария и той силно объркан и развълнуван само каза:" еми щом ще ставам баща, трябва да го полея"! и така на бърз ход от вълнение изпи   2 големи водки и не спря да се хвали на приятели, че ще си има бебче!
еми това веше и нашата история, сега се радваме на едно грасиво и палаво момченце на 1,4м.

изобщо не помня - нито първия, нито втория път 
помня само как казах втория път на родителите ми и втория път на свекърва ми 

Като чета всички тези писка и ми става много мило.
Аз бях сигурна, че съм бремена още преди да ми доиде. На всички казвах да не ме натоварват, че ще стане беля. Никои не ми вярваше и си мислеха, че се бъзикам.  Беше края на март и имаше сняг и затънахме в едни преспи на път към нашите и трябваше да бутам колата. Категорично им отказах и демостративно си седнах в колата и почнах да звъня. всички ми казаха, че съм луда и може ли сега такива изпълнения да правя. Само сестрами ми повярвя от първия ден. Правех си 3 теста от зор не можех да се дочакам много исках бебче. Първите бяха отрицателни, но как да не са като още не ми беше даже закъсняло и си се навивах, че съм си бремена теста не е верен. Втория беше с две ама едната много бледа едвам се забелязва и като казвам на мъжъми, че е до половината и май са две много се зачуди. Тогава работеше в болница и беше питал всички лекари как теста може да показва че има две ама едната да е по бледа и всички му бяха казали, че е прото отрицателен. На първи април една колежка която беше същото толкова щастлива че съм бремена ми купи тест и се оказа че съм бремена.
Обадих се на мъжъми не можах да устискам до вечерта, а той ми казва много се радвам. Треснах телефона и се расърдих звънях на всичките ми близки и никои не ми вярваше. Чак на следващия ден като звънах на сестрами дали няма да ми чистити все пак и мъжъми като чу му стана лошо както и на нея всички си мислели че е първо априлска лъжа и никои не ме беше взел на сериозно. От там бяха радости и чудо. Та една вечер доста си по ревах ама компенсирах на следващия ден.

Здравейте и от мен, ето и моята история как му казах, че съм бременна:)
Работата на мъжа ми е свързана с много командировки. Нямаше го 2 седмици дойде си за 4-5 дни и пак замина за около 3 седмици че и повече. Оказа се че точно тези 4-5 дни, в които си беше тук са ни били достатъчни за да си направим нашето бебче. Само че с отсъствията си нямаше как да забележи че ми закъснява. Още преди да ми закъснее усетих че са ми се променили вкусовете, бях решила че кафето ми киселее и даже ходих да питам колегите в офиса , които го купуват какво е това ново кисело кафе, а те ме гледаха странно и се опитваха да ми обяснят, че е еднакво със старото и на мен така ми се е сторило ))
Закъсня ми 2-3 дни и точно на 1-ви април реших да си направя тест за бременност, беше отрицателен, странно е как може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Бях разочарована, но така и не казах на никого. Обаче и седмица по-късно не ми дойде, реших да си взема друг тест. Купих си Sureсheck. Реших да си го направя сутринта преди да отида на работа. Не успях да стана на време и страшно бързах, направих си все пак теста и го оставих за малко да се оправям, почти забравих да го погледна, върнах се от вратата и като преместих гледам 2 чертички Прибрах теста и тръгнах за работа, че вече закъснявах, обаче установих че се хиля от ухо до ухо, ходех си по улиците и се хилех ))
Първата ми работа беше да се обадя на мъжа си, реших че е най-добре да му кажа лично. Казах му че има нещо сериозно, за което трябва да се видим и да поговорим. Усетих обаче че реши, че е нещо лошо и се притесни, реших да му каза по телефона, но в офиса вече имаше хора и нямаше как да кажа"Бременна съм!". По това време много беше нашумяла рекламата на тестовете Sureсheck с песничката и раговора протече:
АЗ: Седни някъде!
ТОЙ: Седнал съм.
АЗ: Ти нали знаеш рекламата с песничката?
ТОЙ: Да.
АЗ: Жоро не е невинен!
ТОЙ: Какво?!
АЗ: Виновен е!
  мълчание...
ТОЙ: Сериозно ли ми говориш?
АЗ: Да!

Така му съобщих че ще става баща После нямаше кой знае какъв разговор, защото си глътна граматиката както се казва )) трябваше му малко време да го усмисли. По някое време ми каза че ме държало още от първи април )))
Но и двамата бяхме много радостни от новината
Пожелавам на всички такова щастие Успех!

ето и моята история.
цикълът ми се бавеше,2 месеца ми беше доста нередовен и 1 ден реших,че трябва да отида на гинеколог.съпругът ми ме придружи ,но не влезе с мен.не очаквах точно бебе тогава.отидох да ми изпишат хапчета за нормализиране на цикъла.гинекологът ме прегледа доста обстойно.каза ми че съм бременна в 12 седмица.аз щях да припадна.поуспокоих се и извиках бъдещият ми съпруг да му съобщим радостната вест.като му казахме той остана като "гръмнат".и той не очакваше такава развръзка.бяхме доста стреснати,не знаехме накъде да хванем,но след няколко дена всичко се поуспокои и бяхме много щастливи че точно сега ще се появи едно малко създание. сега вече е на 1г.,момченце, и му се радваме от цялото си сърце.желая много щастие на всички бъдещи и настоящи майки.много късмет.

 Пу, като чета и ме е яд, че не проявих повече фантазия. Абсолютно непредвидено беше и като си направих теста не знаех как точно да реагирам. В крайна сметка реших, че ще напиша смс и навсичко отгоре го написах  "бременна" (pregnant) с правописна грешка (pregnat).    И така. Никаква романтика от моя страна.

При нас нищо особено
Аз: Ядат ми се лимони!(той знае,че не ям лимони)
Той:  Да бе да! 
Показвам му теста 
Аз: Колко чертички има тук?
Той: Две.  
Аз: Какво пише на кутията?
Той: Положителен  
Аз: А какво ще кажеш за лимоните? :

 

Бяхме заедно 5 години.Четири от тях чакахме да дойде бебето.Много направени тестове,много разочарования.Но бяхме млади,радваме се един на друг и знаехме,че бебето все някога ще дойде.В една прекрасна сутрин се събудих странна,напрегната и уморена.Нямах желание за нищо-нетипично за мен.Бъдещият и неподозиращ татко го нямаше-командировка 1 седмица.Цикъкът ми закъсняваше,но се беше случвало толкова много пъти,а този път бях убедене,че бебето отново не е станало.Все пак имаше нещо,нещо което обръщаше стомахът ми по странен начин.Купих тест,направих го веднага щом отдох у дома.Две чертички.....Паниката започна да ме обзема...Беше смесица от радост и страх,че може да е грешка.Запазих теста и отидох за нов,за нови 2.Наравих ги на другата сутрин,на другата вечер.Беше ясно-две чертички.Толкова бях уплашена,объркана.Бях мечтала за този миг,а когато дойде последното,което мислех,че ще почуствам беше страх.После усмивката бавно се разля по бузите ми и понечих да вдигна телефона.Но се спрях,та той ще се върне след 5 дни,почакай.Кажи му го лице в лице и виж радостта в очите му.Така и стана,желанието да разкрия тази безкрайно чакана вест беше непреодолимо,но успях да му устоя.Мъжът ми си дойде.Още от вратата го поех за ръка и го заведох да седне да дивана.Погледнах го и не знаех какво да кажа.Бях репетирала десетки варианти,а сега нито един не ми се струваше подходящ...Аз съм бременна-казах.Най-лаконичното изречение,което можа да ми хрумне,след дни на репетиции.Погледнах го в очите.Там видях това,което не можах да изрека в онзи миг.Видях секунда на учудване,после мека светлина на безкрайно щастие,която озари лицето му.В онзи миг се разтопих в очите му.Не говорехме,само се гледахме и сякаш плувахме в море от щастие.Най-голямото щастие ,което бяхме изпитали заедно.Изживяхме го още веднъж-в денят,в който нашият малък син се роди с помощта на тати.Малкият ни Даниел бе поет от нашите две любящи прегръдки-моята и на мъжът ми.Малкото розово бебе ни гледаше с любопитни очи.Погледнах мъжът ми,видях сълзи от радост в очите му и се почувствах благословена.

ами след края наедна трудна и продължила 8години връзка и няколко години в испания се връщам в родината и то в сл.бряг дойдох да забравя всичко минало.и тук срещам бъдещият татко той е страхотен внимателен и толкова спокоен че от първият ден се разбираме страхотно като се има предвид че аз не съм много лесен човек и така след два месеца заживявам у тях минават още два страхотни месеца нали знаете онова чувство като че ли целия свят и всичко край теб се движи в абсолютен синхрон и се чувстваш в пълна безтегловност не те интерисува нищо и никой искаш само това чувство никога да не отминава и всеки ден благодариш на Бог за човека до себе си та в резултат на това аз започнах да се замислям за едно малко човече и какъв страхотен татко ще си има то именно аз която винаги на хапливи подмятания отговарях че ми е рано и не съм за тази работа та една нощ реших да споделя и с бъдещия татко тези си мисли.с голяма радост в сърцето установих че той също го иска същият този месец ми закъсня цяла седмица нищо не му казах исках да съм сигурна купих си тест направих го беше положителен аз бях щастлива но след като премина еуфорията от откритието се замислих какво ще кажат моите родители какво ще кажат неговите ами хората познаваме се едва от няколко месеца като си дойде от работа му го пока3ах и тогава изчезнаха всякакви съмнения той беше щастлив и всичко друго вече беше без значение бяхме важни само аз той и мъничето което ще се появи по късно казахме и на останалите и сега чакаме с нетърпение малкото човече надявам се всичко да продължи така красиво както и започна но вече и с малкото попълнение

Предположих ,че съм бременна когато влезнах в магазина и ми се доядоха толумби-аз не си падам по сладкото.Закъсняваше ми ,но беше нещо нормално.Реших да си взема тест.Отлагах 1 седмица докато го направа-все нямаше време,детето да оправа за градина  ,аз за работа и т.н.Е направих го -появиха се 2 черти беше някъде към края на януари.Реших да кажа на мъжа ми на 14 февруари-ем като подарък да бъде.Тези дни ми се сториха като цяла вечност ,че не мога да споделя щастието си.
Дойде и 14.Той стана да изведе кучето ,а аз се правех ,че спа.Когато излезе аз оставих на масата в кухнята 1кутия шок.бонбони във формата на сърце и отгоре тестът с обяснението колко чертички какво значат ,легнах и зачаках реакцията му.
В първия момент въобще не е зацепил какво е това ,защото ние не сме го планирали и най-малко е предполагал,че може да съм бременна  ,но после голяма радост настъпи .