Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

Мили мами, чета постингите ви и очите ми се пълнят със сълзи
Стигнахте до сърцето ми с тези така искренно разказани преживявания.. В момента сме в период на бебеправене   ( на мен ще ми е второ)
Обещах си този път ( дай боже да имам повод  ) да се постарая изненадата да е пълна!
Все пак на него ще му е първо...и е така очаквано!
Когато, получих преди година от него предложението му да бъдем семейство,  се почувствах: изправена пред стена, с насочени към мен десетки светнати прожектори, заслепена, с неконтролируеми емоции
Та...тогава си обещах , че ще се погрижа и аз да имам повод да си му го върна, тоз момент на изненада...
 

един ден мъж ми и големия решават да идат в провинцията ас тогава с наи добрата ми приятелка ня кафее останах в софия .казах и  катее да знаеш не съм нещо на ред 2 месеца ми го няма и тя аиде в аптеката  аз въобще не си и помислих че съм бременна защото не усещах нищо.взех тест отидох в тоалетната на кафето и какво да видя 2 чертичкииии.......вчъща се моичкия и майка му вика айде честито ще ставаш баща а тои горкия толкова стъписан попита ОТ КОЙ а маика вика как от кои бре от комшията до нас после смях цяла вечер а баткото през цялата бременност скачаще от радос че няма да е сам

То ни е парвото  на тате момчето !Преди да заживем заедно все се шегуваше,че нямало кой да му чете приказки вечер и да го приспива .В деня в който разбрах,че сам бременна купих книжка с приказки и му я подарих с думите:За 9 месеца трябва да ги научиш татенце!Нямаше ро-щастлив от него през цялата бременност му пееше,а сега вече пеят на два гласа .

И аз да се впиша. Решихме да си имаме вече второ бебче и яко бачкахме по въпроса. Седмица преди очаквания цикъл се разбра, че имам възпаление понеже изхвърлях пясък от бъбреците и се наложи да пия антибиотик. Ама аз нали знам, че не се пазим вече реших преди да почна лекарствата да направя тест макар и по-рано. естествено отрицателен. Пия цяла седмица лекарства през това време мъж ми в командировка. Чакам аз да ми дойде ама не. И пак чакам и като няма никой правя втори тест и опа положителен. Връща се моя от командировката. Мислях да го изведа навън на вечеря и там да му кажа ама реших, че доста ще се шокира и му го сервирах на вечеря в къщи. Вдигам чаша да се чукнем и викам: "Хайде наздраве за това, че ще ставаме четирима" А той се пули и не вярва ествествено. Не можело да бъде, как така след като предния тест бил отрицателен. Мъжки му работи. Е, докато не повторих теста след няколко дни не му се вярваше пак. Ама не му стига и това ами и от лекар искаше да се потвърди. Накрая и на лекар отидохме и най-накрая повярва  . То бетер от Тома неверни станахме. 

Денят е 01, месецът е 05, годината 2004г. Най-прекрасната година от моят живот, в която се врекох във вечна вярност на моят любим мъж с когото бяхме заедно вече 6 години. Решихме сватбеното пътешествие да го отложим с една година и тогава да отидем на екскурзия в чужбина.
Денят е 01, месецът е 05, годината е 2005 г. Ние безкрайно влюбени вече на екскурзия в Тунис или така нареченото сватбено пътешествие Една безкрайно прекрасна седмица изпълнена с много екзотика, слънце и изгаряща любов.
Денят е 15, месецът е 06, годината е 2005 г. Месечният ми цикъл закъснява, нещо не нормално за мен, но пък пътуването със самолет и промяната на климата може би бяха оказали своето влияние. Първи тест - отрицателен, втори тест  - отрицателен, трети тест - отрицателен, естествено направени три последователни седмици. Надеждата за едно малко същество растящо в мен не ме напускаше - та то бе толкова желано.
Най-накрая споделих с моят съпруг за всичко което се случваше около мен, той ме успокои, че за всичко си има време......На следващия ден дойде с ясно изразена усмивка при мен и заяви, че ми е купил подарък - показа ми поредния тест за бременност. От мен се изискаше да го направя, а резултата той щял да ми го съобщи. Заявих му да не си прави напразни надежди, когато той влетя в стаята и ми заяви, че теста е положителен и съм щяла да ставам майка.
Изумление, щастие и рев от страх какво ме очаква за в бъдеще!!!!!
Денят е 24, месецът е 01, годината 2006 г.  - На бял свят се появи най-прекрасното същество на земята.
Едно пълно и завършено семейство изпълнено с много любов, разбирателство и щастие!!!! 

Успях само да му покажа теста, защото не можех да говоря

Имах поликистоза на двата яйчника и оттам много нередовен мензис.
След 2 години правене на опити за забременяване и безброй отрицателни тестове по съвет на лекар решихме лятото да се забавляваме и да не мислим за бебе и на есен да започнем лечение на стерилитет. Изкарахме прекрасно и щуро лято по Северното ни черноморие. В началото на септември отидохме на сватба в Смолян, където съпругът ми заподозря, че нещо не ми е наред. Макар, че играх много се чувствах странно и споделях със съпруга си. На следващия ден се катерехме из Родопите и се чувствах уморена и го отдадох на многото танци (над 7 часа). На връщане към София ми стана много зле - постоянно ми се повдигаше и доста стреснах любимия. Като се прибрахме той ме помоли да си купя тест за бременност, но аз пренебрегнах съвета му. На другия ден като се връщах от работа отново странно изморена взех, че купих тест за бременост - за всеки случай . Не посмях да го направя вечерта и прехвърлях последните няколко дни в ума си. Спомнях си странните и нетърпими болки в гърдите, умората и необяснимия факт, че ми прилоша в автобус. Реших да направя теста сутринта и от вълнение почти не спах.
Събудих се към 5:30 и бегом да правя теста. Мъжът ми само ме попита колко е часът и като му казах с отпусна отново в леглото. Виждайки втората чертичка, появила се много бързо реших, че може да е грешка. Оставих теста настрани и зачаках да се скрие. Минаха няколко минути и очите ми взеха да се пълнят със сълзи. Не можех да помръдна от вълнение. В един момент чувам, че съпругътми стои пред вратата и пита добре ли съм. Не можех да отговоря, защото бях плувнала в сълзи. Той отвори внимателно вратата и без да мога да кажа и думичка му бутнах теста пред очите. Дори и не попита какво значи, целуна ме и клекна в краката ми. Очите му плуваха в сълзи. Само повтаряше колко много ме обича. Като се поокопитихме ме засили на лекар, за да се потвърди толкова чаканата новина. Едвам дочакахме да стане поне 8:00 часа и хукнах към болница - влязох при произволен АГ доктор, тъй като моята лекарка беше втора смяна. Доктора потвърди бременността и аз пак плувнах в сълзи. Едвам набрах телефона на съпругът ми и и му казах,че докторът е потвърдил - след което и двамата си поревахме от радост за радост на Мтел...

При нас не е много ясно кой на кого каза.
Не се пазехме вече цяла година и нищо. Не че се бях отчаяла, но имах много работа в службата, а и готвех дипломна работа и времето все не стигаше. Въобще забравих, че имам цикъл и кога трябва да дойде. Мъжа ми също беше в накакъв вихър и пропусна да следи календарчето, а обикновено той е по-стриктен от мен.
Постепенно започнах да усещам промените в тялото си, първоначално не ги свързах с това, но започнах да се замислям ...
Една вечер го питах дали помни кога трябва да ми дойде, той се замисли и не можа да се сети. Вървяха рекламите на Surecheck и ми предложи да си купя, за да разберем. Казах "да, добре" и така минаха още наколко шеметни дена преди отново да се сетим за това. Направихме си среднощна разходка до аптеката, като се прибрахме започна една препирня как да го направя и т.н. 
Отидох до тоалетната, свърших си моята част, върнах се в хола и го оставих на масата, като му казах да не гледа преди да се върна (отидох да си мия зъбите, а той се захвана да сменя една крушка).
Като се върнах си седеше на канапето, беше леко поруменял и се опитваше да си скрие усмивката (веднага го познах, че е погледнал  )
Казх му "е, честито" без и аз да поглеждам. От там нататък си знаете - радост голяма и глезотии разни 

На родителите си реших да не казвам веднага, защото и без това бяха притеснени и шокирани от това, че сестра ми им беше сервирала същата новина един месец по-рано. Щеше да им дойде много наведнъж

Ама те скоро се усетиха, щтото мъжа ми взе много да ме пази.
И така, сега си гледат двете внучета и се кефят 

Имам странната ( поне според мен ) способност, като видя някого и да предположа, с голяма точност, какви ще са бъдещите ни взаимоотношения. С таткото се запознахме в една фирма, в която аз работех, а той вършеше външни услуги. Щом го видях и разбрах че ще е той.
Бяхме заедно вече четири години, от 2 и половина живеехме заедно. За сватба не мислехме, верността и любовта носехме в сърцата си. От теракота до мебелите и завесите сме избирали и купували заедно.
Бяхме говорили по въпроса за детенце и от доста време имахме негласната нагласа, че е време. През лятото на 2003 реших, че ще си взема отпуск през Юни, за собствена почивка, после през Август майка ми имаше Рожден ден, юбилей, 50 г и ще отидем на тържеството, а от там - на море.
Желанието и стремежа да бъде майка е заложен генетично у всяка жена. В последния ден от отпуска си реших да си направя тест за бременност. Резултата бе недвусмислен. Венага си записах час за преглед. Исках да "съм на ясно " преди да поднеса новината. Лекарят бе доста лаконичен, потвърди съмнениеята ми и каза да отида след 10-тина дена, за да потвърдим наличието на плод. Представяте си как съм преживяла тези дни! макар да мисля сега, че съмнение не съм изпитала.
И така в заветния ден, добрата вест се потвърди и дойде ред на търсенето на уникалния начин да съобщя новината.  Вече ми се въртеше нещо на ум. Със снимките от УЗ-то в ръка, в последния час от работното време на магазините, хукнах по бебешките щандове. Исках да намеря най-малката, красива и миловидна бебешка дрешка на света! Обикалях  питах продавачките: Извинете, бихте ли ми показали най-малката дрешка в магазина? Сигурно бе 19.30 когат открих мъничка, мъничка ризчица, с връзка под едната мишница и копченце тик-так на рамото, цялата окантена с фина бяла лента. Купих я! Купих красива бледозелена торбичка от хартия с червена детелина. Поставих вътре "доказателството" на снимка и малката дрешка. Пепо си дойде след мен, обичайните думи, а мен ми трепери всичко и усмивката се разлива по лицето, в опит да удържа сълзите. Нежно го повеждам към любимия диван, и заявявам че имам подарък. Свтлината от любимата ни керамична лампа огрява учуденото му лице. Сядаме един до друг, целувам го и му подавам "подаръка". Той внимателно се опитва да отвори и изважда съдържанието. Не се стърпявам и нежно завявам: " Ето така изглежда на снимка сега, а тази дрешка ще му стане след 9 месеца..." Погледът, любовта в него, умилението и думите " Благодаря ти" ще запомня за винаги! Взаимните сълзи на радост и нежност потекоха по очите ни!
Решихме това да бъде символичния подарък и за майка ми, за юбилея й, но поради проблеми в началото на бременността, не можахме да отидем. Обадихме и се да я предупредим в последния момент." Мамо, ще ти поднесем подаръка по телефона. Ще ставаш баба! Ще имаш първо внуче "

Така поднесох новината на най-милите си същества.
Сега имаме едно здраво и красиво детенце, Борис.

И още нещо интересно. Братът на мъжа ми има също момченце, с 13 дена по-малко от Борис! Представете си радостта на техните родители, в един месец да станат баба и дядо на 2 внучета, толова дълго очаквани! И двамата са на възраст над 70 г.
В техния случай, Щастието никога не идва само!

Аз си падам малко майтапчийка та ще ви разкажа каква шега скроих на татито а после като бонус ми дойде и майтапа на работа - той не беше планиран.
Тъй като няколко доктора бяха ни обявили и двамата за стерилни ревах, ревах и започнах да мисля да направя нещо по въпроса.
Купих хормони и си тръгнах от доктора със график за правене на секс.
Да ама не.
Нищо не стана и трите месеца докато взимах хапчетата.
А през това време зълва ми все питаше: " айде, вече 2 години сте женени кога ще имате бебе?" а мен ме беше яд че е толкова нетактична и казвах: "Ами ако бебетата стават по телефона може да е скоро" тъкмо бях започнала работа на 2 места а мъжът ми беше на смени - почти не се виждахме.
Реших да опитам още веднъж с хормони, купих хапчетата и зачаках да ми дойде.
И чаках доста - поне 2 седмици закъсня но вече имах опит с фалшиви тревоги и не смеех да се зарадвам даже напротив - това за мен означаваше само ходене по доктори, нови изследвания и много нерви.
Една сутрин като тръгвах на работа нещо ми прещрака и напук си купих тест.
В тоалетната в офиса се разплаках като видях ярките чертички .
И реших че трябва да измисля нещо интересно.
Мъжът ми искаше нов компютър и аз отидох и поръчах да ми го сглобят и зачаках.
Вечерта той ме взе от работа и отидохме в китайския.
Там му казах че имам подарък за него и му показах конфигурацията на компютъра.
Той много се зарадва и взе да обяснява колко бил хубав и тн.
Тогава извадих теста и му го подадох с думите: "Ето още един подарък за компютъра"
Той не схвана че това е тест за бременност и попита: "Ама това къде се слага? Какво е?"
"Ами слага се до компютъра в спалнята и като отвориш прозорчето ще разбереш че трябва да му купуваме легло даже."
Тогава настана голяма радост. Колко бил щастлив, колко го чакал...
И от време на време: "А компютъра кога ще го вземем, нали не е на майтап?" .
На следващия ден се обадихме на сестра му с новината а тя каза: "Е сега трябва да пратите една благодарствена картичка на М-тел за бебето дето стана по телефона."
А на работа шока беше пълен тъй като се оказа, че двете с колежката ми сме забременели по едно и също време - децата ни имат 4 дни разлика и когато го съобщихме на другата колежка тя едва не припадна и през цялото време гледаше моя тест и снимката на УЗД на другата и повтаряше: "Вие нещо се майтапите с мен. Не ви вярвам!"
Още си го пазя положителния тест - сложила съм го при пъпчето на бебо и гривничката от родилното и редовно си поплаквам над тях.
тук са снимките на бебо дребо
П.С. А поезия по темата приема ли се?

прозаично-прибрах се от гинеколога и му казах, малко е странно при нас , защото сме пред  но това може да промени нещата , знае ли човек?

И при нас мноого весело, каката я бебенаправихме "без да искаме"  и  с много пазене вечерта след клетвата му в казармата и като му съобщих, хич не му се вярваше.
Вторият път бяхме в процес на закупуване на нова кола и пак така ненадейно забременях /ама около нас 4-5 семейства с бебоци, заразно е, нали се сещате /, прибира се половинката с изключително апетитна оферта за колата, а аз след като изслушах убедителната му реч за всички качествата на въпросният автомобил, дълбокомислено рекох:
-Дали пък да не си вземем мини ван, че както е тръгнало ще ни е необходим след известно време.
-След колко точно време, мила????????????
Подадох му теста с отговора:
-След приблизително толкова
Реакцията беше горе-долу такава  

какво се случи при нас:
с първото дете:2001 год
аз -студентка първи курс,той студент трети курс,познавахме се от 6-7 месеца,бяхме лудо влюбени и неразделни...и покрай "пазенето" някак се е получил фал...и то точно някъде между рожденния ден на мъжа ми(тогава гадже)-27 ноември,и судентския празник-8 декември
около коледа и нова година,а също и моя имен ден,въобще не обърнах внимание,че ми закъснява,защото цикълът ми не беше изобщо редовен(всъшност беше ми редовен само докато взимах хормонални таблетки),но 2-3 дни след последния новогодишен купон бяхме в един автобус,и ми стана много лошо,припаднах ,а мъжа ми много се изплаши...тогава взехме да мислим какво ми е,да е от пиене и недоспиване-не е,и аз на шега споделих че този месец ми закъснява...въобще не се сетихме за тест,ами хукнахме към поликлиниката,а там гинеколожката ми заяви"хубава бременност,2-3 месец!какво ще правим?"
бях много шокирана,и казах:"не знам"...излязох навън и повторих думите й на приятеля ми,а той се усмихна и каза "значи ще се женим!"...след това трябваше да отиде на работа,а аз си купих списание "9 месеца",и започнах да чета в къщи...като гледах снимките на бебетата започнах да плача,бяха толкова прекрасни!
с второто дете:2005 год
след първото раждане си сложих спирала,и тя работеше  безотказно
полека-лека обаче в разговорите ни започна да се промъква темата за още едно дете
един ден казах на мъжа ми,че искам да си махна спиралата,за да забременея
той се съгласи,и аз хукнах към поликлиниката...да,ама не стана веднага,трябваше да отида след няколко дни,аз взех да се разколебавам...но един ден братовчедка ми гледаше малката и аз притичах до гинеколожката
казх на мъжа ми след няколко дни,и той отначало си мислеше,че се шегувам ,но после реши усилено да работи над въпроса с бебето
около 2 седмици след това очаквах да ми дойде,имах болко в кръста,гърдите ми бяха напрегнати и ме боляха,но не ми дойде ,обаче аз упорито си викам-не,как толкова бързо?!обаче мъжа ми беше сигурен,и се хвалеше вече,а аз -не,не е сигурно!
накрая една приятелка ми предложи да си направя тест най-после,и така,направих,разбира се ,беше положителен,и беше най-вече аз да се уверя...