За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 75

wild poppy , много искам трето дете, но всеки пък като го спомена отсрещната страна ме пита какво ще правя ако е като първото.

За мен много ключов период в развитието на детето е момента, в който започва да си издухва само нослето.

Оооооо, да! М, това ми е мечтата! Сина ми да си издухва сам носа!!!! Дори ми го пожела сестра ми на първият му РД, тъй като знае че това ми е мечта за обозримото бъдеще

Кога?

Зависи много от детето, дали често е хремаво, дали има по-голямо дете, което да копира. Голямата можеше на 1.9 год., но второто нямам нерви да го изчакам дотогава и ще се помъча да се научи по-рано.

Аз пък чакам с нетърпение да се облича сам.Няма такова мрънкане и дране при преобличане,единствено сутрин е спокоен.После само да го сложа на повивалника и вече се е обърнал.При три преобличания на ден поне,нито едно не е нормално. Най често ми е на краката с главата към пода и пищи и мята крайници.Няма нерви да кротува на едно място,пусна ли го на земята замлъква на секундата.Пробвах прав да му слагам памперса и да го обличам,но бързо се усети че ако не го държа може да избяга. Иначе навънка седи и си вдига краката да му обувам обувките,но вкъщи преобличането и обличането са кошмар.

И моят е същото шило. Пред хората спазва благоприличие, но вкъщи е кошмар. Гоня го понякога за да му обуя/ облека другата половина от дрехата. И все пак си мечтая да си духа/ бърка в носа

И тоя период мина. Сега обличането е по- лесно. Мушка си ръчичките, крачетата, дори докато е прав. Якето се облича по- лесно. Само за шапката имаме спор... Обаче не иска новите обувки. Иска си старите, които светят , а те вече са му малки. Що обувки пробвах да му сложа на краката.. реве.
Опита се да си духа носа на година и 5 месеца. Тъкмо чатна как става работата и му мина хремата. Ама май не е лоша идея профилактично да го карам да го прави.
О пиенето със сламка си е облекчение. Купиш вода, боднеш сламката и пие.
Абе лесно е в един момент. Природата си знае работата- тъкмо омалееш да го носиш- проходило. Тъкмо почне да се мята, докато го обличаш- започва да ти помага в обличането. Тъкмо вече ти писне да го вардиш да не падне от леглото и го се научило да слиза с дупето напред

Чета ви с интерес, толкова са различни дечицата, като нас, доста книги бях прочела, интернет, статии, видеа. Имам чувството на моменти, че нищо не помня, но знам, че основата си е там, някъде в мен. Основното, на което ме научи синът ни, е да се вслушвам в инстинкта си и да наблюдавам него, реакциите му. Толкова са първични, истински, те си подсказват от какво имат нужда, в книгите има доста полезни основи, върху които да стъпиш, но основното за мен е да се вслушваш в детето си. Ето пример от нашия живот: няма начин да го оставя да заспива сам, той има огромна нужда от това и ще му го давам, толкова бързо растат, наблюдавам как ми реагира за всяко нещо и рагирам аз по начини, по които той да се чувства спокоен и обичан, расте като много спокойно дете, а всъщност е голям инат. Може би и защото доста години чакахме чудото да се случи(да имаме дете) и дойде след серия от спонтанни аборти, разочарования, всеки миг ми е ценен и осъзнат. И даже, когато ми идва да крещя от умора, го поглеждам в огромните му смеещи се тъмни очички и всяка буря в душата ми отминава. След годинката наистина става много по-прекрасно и лесно. Обичам да откривам света с него, на моменти е бебе еднорог, на моменти ме бучка с голям рог. Честно казано след отчаянието от големия обем информация преди да родя, най-успокояващо ми подейства училището за родители, за 2 часа мъжът ми осъзна, че не е шега тази работа(нищо не четеше), вдъхнови се, много полезни практически неща ни показаха, много се успокоих. В болницата допълнително през тези 5 дни престой затвърдих онсновните грижи, защото детето беше постоянно с мен, така че се прибрах спокойна вкъщи с малкия бебок тогава. Сега чета доста литература също, Поправителен за родители на Мадлен Алгафари и Изкуството да бъдеш родител на д-р Фицхю Додсън са моите най-любими четива, защото лично за мен най-важно е на първо място ние да бъдем осъзнати като родители, за да можем да отгледаме здрави и осъзнати деца. Малкото книжле Д-р Спок: Най-важното за бебето, което е съвременен вариант, написан от негов последовател, не ми се стори лошо, оригиналната книга е морално остаряла, прехвърлих я леко, но не е актуална никак. Много полезна малка книжка ни подариха и от болницата, беше някаква рекламна, но много добре бяха обобщени основните и важни неща. Аз обичам да чета и да съм информирана, но в крайна сметка действам по инстинкт. Тези дни си мислих, толкова сложно изглежда понякога, а всъщност е много просто, децата искат да бъдат обичани. С всеки ден вади нови номера, с които ни разсмива, показва ни какво иска, ех, голямо приключение е.

Моето дете сякаш за месец се смени. До миналия месец въобще не беше привързан към мен. И а си нужда от мен, но гушкане , носене - не. От месец насам обаче, много иска да го гушка. Тази вечер направо ме шашна как както си играе, остави всичко, седна в мен и стоя легнал върху мен 10 Мин. Без да мръдне. Не е да се е ударил и да иска да го успокоя. Честно , много мило ми стана. Сякаш за първи път ми показва , че наистина иска да съм с него и има нужда ей така , само да постои в мен...

Малко извън темата, която коментирате..търся детска кухня за подарък, но да не е розова. Някой случайно да знае дали в Джъмбо има?

Виждала съм бели кухни в Джъмбо, но беше покрай Коледа.

И аз обичам да чета и прочетох доста литература. Основно се водя по децата си. А те и двамата са еднакви и толкова различни в същото време.... Много пъти се е случвало да се"обърнат" в поведението си. Прост пример е заспиването. Към 4-7 месец синът заспиваше (за нощния сън, дневният е ужас приспиването) сам, за 10 Мин. Дъщеря ми в този период беше ужас! Искаше на ръце. По половин -един час баща и или аз сме я люляло, гушкали, аз о на гърда съм събрала...не. Рев, рев и рев . Сега след като направиха 11 месеца се обърнаха. Дъщерята заспива сама за 10 Мин, а синът по половин час суче и още толкова иска да се гуши в мен! Често аз заспивам преди него. А от месец насам щерката отсвири баща си и сега и двамата не го признават. Заспиват само навряни в мен. Изтощаващо е, ни е толкова мило и хубаво две бебета да се гушат и да те прегръщат.
Та по въпроса с литературата най-полезна ми се стори Дневникът на мама и татко. Взех си я от болницата още докато бях бременна в 3 месец. Купих си и една друга, която също в общи линии дава прилични и съвременни съвети - Вече съм майка, на Татяна Аптулаева.  Много полезна информация получих и от училищата за родители.

А за мен лично ще стане по-лесно гледането на хлапетата като започнат сами да си бършат дупетата...

vartoglava, разсмя ме с бърсането на дупетста. Голямата е на 5 год. и да не ти казвам как се бърше 😅. Та ако твоите са като нея има доста да чакаш ☺️.

В яслите ги бършат, но в градината не и си идват оцветени като за световно.

Моят син ще прави 5 г. този месец и се оправя сам след ходене по голяма нужда. Хубавото вкъщи е че имаме биде и го научихме първо да се трие, после да се мие. Ако сме някъде навън му нямам вяра сам да се оправя и ходя с него. Иначе има и голям мерак сам да се къпе, мисля да го оставя скоро да пробва. Облича се сам, това го научиха в градината и ме изненада един ден вкъщи как се беше облякъл самичък Е като изключим, че все нещо е наопаки, я потник, я слип, важното е че се бори да е самостоятелен. Сега като имам и бебе на 3м. виждам колко добре се справя сам, ако е гладен, а аз кърмя, бърка в хладилника и се обслужва, няма да умре от глад Веднъж беше направил някаква беля, беше разлял нещо, беше попивал с една кърпа, после я беше "изпрал" и проснал на радиатора.... Абе всеки ден ме изумява, а аз сега почвам всичко наново с бебо
А познавам деца на по 7-8 г. чакат мама да ги избърше като ходят до тоалетната.... Ами извинете, но това за мен е несвършена работа от страна на родителите.

Така е. Аз не съм си свършила работата, защото дъщеря ми не бърше добре, а е на 5. Но пък се къпе сама, сменя памперс и може чете и да смята. Сега това за каква работа се брои? Или просто се хвалим.