Трудно е да се смели тази тъжна истина, че има невъзможни хора, истински невъзможни, които са толкова разрушителни за всички около тях, а също и за себе си.
Аз съм така с моята майка и затова вече не общувам с нея. Тя не ме обича, не обича никого, даже себе си. Винаги е недоволна. Ако съм щастлива, сякаш умира вътрешно и директно и индикренто се е опитвала да ме саботира. Като съм нещастна, сякаш цъфти.
Има такива хора, психоаналитиците им казват перверзно-садистични личности, и за съжаление нямат оправия.
Като написа, че си се отдръпнал и си почнал да живееш нормално, веднага ми направи впечатление, че изведнъж баща ти се е разстроил и се е опивал да ти вкара вина, че си лош син и си го оставил болен и тн. Просто поредната манипулация.
В здравите отношения има win-win, единият се чувства добре, втория участник в отношението също. При тези хора винаги един трябва да е губещ, което е много токсично. Ако ти си "губещ", се чувстваш смачкан, унизен и нещастен, ако той "губи", ти пък се чувстваш виновен, че "му причиняваш всичко това".
Страшно токсично е, говоря от опит и затова темата ти ме докосна много.
Но няма смисъл да губиш сили в непоправими отношения и в битки, които няма как да спечелиш. Такъв тип хора като баща ти, съзнателно или не, знаят само да тормозят. Бас, че никога не се самообвинява, а ако го прави, е показно, и отново с цел да те постави на колене. Демек по гръб не пада. Винаги е прав и/или онеправдан, никога не вижда грешка в себе си.
Не губи време с него, гледай си семейството, женичката и децата. Те са твоето семейство и извор на любов. Тъжно или не, ще трябва някак да отработиш тази травма от неприятното детство и неприятните отношения с баща ти. Но най вече - не се обвинявай. Няма какво да направиш повече, за да сте добре. Той не иска да сте добре, иска да има динамика на власт и контрол, подчинен и управник, насилник и жертва, палач и осъден. Такава му е душичката просто, разнебитена.
Не си трови нервите с него.
Пожелавам ти много успех!