Отношения с родителите, една тъжна история..

Брррр, колко зловещо
По-спокойно го давай, да не пропуснеш земния рай.

На два клика разстояние са ми всичките публикации, никога не съм се представял за жена.

Дори не въм те търсила. Не съм клюкарка и преследвачка на профили като някои, нямат личен живот и изчитат всички постинги на хората. Така се изказах, почувствах те. Имам силна интуиция. Енергията на хората много ми влияе. Тръгвах по-рано от работа в гората. Усещах, че шефа идва от поне 40 м. Неговата черна енергия беше направо ужасно плашеща.

Здравейте.
Продължението на тази история е просто - реших постепенно с времето да намалявам контакт с родителите ми, защото  майка ми и досега си живее при баща ми търпейки го. Започна дори да го подкрепя в негови решения спрямо този казус и да губя нейната подкрепа за това, че искам нормални отношения  с тях ( родителите ми ), а не да слушам простотии и да козирувам.

За година след поста съм виждал два пъти баща ми като това  последния път беше август мин. година. На моменти сме говорили по телефона, но ако в единия момент се държи нормално, то при другото обаждане вече обижда и негодува за положението.
Цитирам негови реплики от разговори след това - "бил съм най - големия неблагодарник, който познавал", "пишлеме","малумник", "за всичко съм бил виновен аз","да не съм го притеснявал, защото съм бил вън от живота им". След август месец въпреки всичко това получавах съобщения "Обичаме те много мама и тате", на които бях длъжен да кажа  "Благодаря много мама и тате". Защо? Защото майка ми тайно след това отново дописваше какво искал да види и чуе този. Има още 2 фрапантни момента, който ме учудиха - за да ме накарат да отида да ги видя имаше и дори заплаха, че нямало да стъпя повече тях и това ми е било последния шанс ( аз и без това не ходих..). Имах срок за мислене, той мина и нямаше положителна реакция от моя страна. Пак се опитваха с мили думи да ме върнат, но няма как.
Втория момент е от вчера и си дадах сметка, че този човек наистина изпитва голяма злоба за да може да пожелае това на сина си и неговото семейство.

"Нямам сили повече да понасям този театър. Единственият, който мисли за тебе с добро, това съм аз. .......... И при тези които си в момента пак те използват. И двамата с майка ви съм ви изучил .Пари съм нямал в джобан си вие сте имали. Откакто си се върнал от София си друг човек. Три пъти съм влизал в болница ...... Осакатях заради вас. И ето как ми се отплащаш. Облечи се със здрави дрехи,  обръсни се, обуй еднакви чорапи, ела да се видим, никой няма да ти се кара. Почни да си вдигаш телефона, размисли малко, спомни си неща.
Пожелавам ти и вие да преживеете това което сега ми правите."

За да няма грешно разбрали и да мислят, че "осакатяване" е нещо по сериозно - имаше дек. месец операция на коляното след която се възстанови и сега ходи нормално.

Иначе внука си не го е виждал от година и половина и не мисля, че скоро ще може.
Благодаря ви за всички минали коментари, но имаше един, който се открой за мен - на предпоследната страница да намеря вътрешен мир и да им простя. Хареса ми коментара и е бих го сторил, но в определени граници - ако не е толкова лошо отношението от бащата към сина и виждам, че от него се осъзнават грешките.
Преди година си казах - до 6 месеца се надявам на чудо въпреки, че знам че стар човек не се променя ( над 50 - те е баща ми ).
Заради детството ми - мразя контрола, искам да не бъда ограничават и сега се карам с всеки, който ми наложи контрол. След този старт пост, баща ми на няколко опита се опита пак да се намеси в живота ми и си мисли, че ще доприпкам на момента, но не. Това не мога да го приема и простя  - да иска да ме контролира и да не ме зачита, въпреки, че съм му крещял по телефона и знае искам да се промени!
Да допълня и друга причина, поради, която е труда прошка - не мога да позволя сина ми, което ще е 5 - то поколение в рода ми от както се повтаря за всяко следващо поколение това, да продължи и да вижда глупости. Не е роден да вижда такова отношение и държание, които в предишните поколения са причината за това във времето..
Този текст например, който е копиран по - горе е вследствие от опит за контрол вчера - звънене в 8,40 сутринта да ходя на това "лозе" след точно 1 час...
Както повечето коментатори биха направили, избрах семейството си пред "отровни родители" - просто нямам време, нерви и шансове да се карам с другите хора за да чакам да се усетят какво искат.

Нямам спомен дали преди съм писала.
  Пред  себе си имаш един откровен манипулатор - баща ти. Той иска всичко да контролира и за това не те оставят на мира. Пробва се на какво ще клъвнеш: добро, вина ... каквото успее.
  Браво, че го осъзнаваш и стопираш манипулацията.


  Прошката - е нещо, което дава на теб спокойствие. Прошката ни кара да спрем да мислим и на ум да убеждаваме другите, че ние сме прави. Прошката ни позволява да се съсредоточим върху важните неща в живота.
  Прошката не означава да забравиш и да се върнеш към старите отношения. А да продължиш напред.

Точно така.
От разстояние бащата ми се струва направо малко забавен тип. Смях се на глупостите му. Пожелавам ти да я докараш до там, че и ти да гледаш на него с насмешка и леко съжаление. Иска се само да се освободиш и леко да се дистанцираш емоционално.

Благодаря за коментара. С времето все повече се откъсвам, но ми тежи най - вече просто липсата просто на по - нормални родители... да бъде всичко наред като отношения и т.н. Искало ми се е баща ми да бъде малко по друг тип, но в един момент просто му се изпусна края...
Не винаги е било така и не е бил от най - черните бащи, но с времето просто премина все повече към dark side както се казва - стана много груб към майка ми,  другите близки и  така.

За съжаление колкото повече остаряваме, толкова повече се връщаме към "фабричните настройки" - копираме своите родители и това, което сме видели от тях. 20 години ММ се оплакваш от баща си и не искаше да е като него. Сега повтаря действия, решения, поведение - цял бащичко. А най-лошото е, че като му го кажа, той отрича. Сам не се усеща.

Та - не забравяй какво се е случило.

И аз ще ти повторя,че семейството ти сте жена ти и децата.След като не се разбираш с баща си,постепенно намали контактите без да бъдеш груб.Като ти изтъква какво е направил за теб,отговори ,че и ти ще направиш всичко възможно а помогнеш на децата си.
Друг е въпроса ако има здравословен проблем .На всички ни се иска да се разбираме с родителите си,но не винаги се получава.

  Да , почти винаги и аз гледам, че нещата се повтарят. Упоритостта , с която отхвърляш предложението за среща , говори за непреклонност на характера, която ще се прояви един ден , ако синът ти не е съгласен  с теб. Наистина повтаряме много родителите си и претворяваме отношенията в рожденото ни семейство щем, нещем. Генетика ли е , модел ли е , не знам и аз. Вероятно от двете .

И аз съм наблюдавала често този модел, особено с напредването на възрастта. Но мога да кажа, че моите родители на стари години нямат нищо общо с техните родители. Бих казала, че баща ми е станал далеч по-добър от баща си и до края на живота си не е повторил неговите грешки или проявил неговите основни недостатъци. Даже му е противоположен. За майка си и нейната майка мога да кажа същото - диаметрална противоположност във вземането на решения.

Според мен дали ще станеш като "вашите" е въпрос на това дали са успели да те счупят психически. Точно там е разликата - ако не развиеш комплекси и запазиш здрава психика, няма да повториш поведението им.

Към автора - гледай на баща си като на човек с психични отклонения. Малко отгоре. Малко със съжаление. Малко с игнор. Дори с насмешка.

Само така ще спреш да се тормозиш. Него няма да го промениш. Естествено, че искаш да е бил друг с теб, но вашият живот заедно е приключил. Било каквото било. Свиркай си сега.

Авторе, още ли се занимаваш с глупости и не си гледаш живота?
Ако седна да ти разправям аз какви проблеми съм имала с роднини, ще ти се изправят косите.
И съм ги разрешила на крехка възраст. Преди пълнолетие.
А ти си голям мъж и със свое семейство.
Не си способен да сложиш граници.
И още не си стоплил, че ти си никой, че да променяш хората.
Ти си този, който трябва да се промени.
Аман с това лозе. Казваш, че не искаш да му копаш лозето, не си длъжен и ако още веднъж ти се обади с тази простотия ще му блокираш номера.
Ако се обади, блокираш номера.
И какво си се размрънкал, че не виждал сина ти дядо си.
Че има ли полза да го вижда.
От две години една роднина е блокирана. Няма да и отблокирам номера.
Пише мили съобщения за празници на фейса.
Нека и там да каже нещо на въпреки и там ще я блокна. Кротува си, честити ми само празници.
Ами като се ядосам съм звяр, тя си го знае, прекали.
Въобще мека мара си. А си мъж.
Също така да простиш не значи да забравиш сторенето. Просто прощаваш, приемаш ги каквито идиоти са ти се паднали за родители и си гледаш твоя живот.
Вместо да им търпиш малоумните манипулаторски приказки ти кажи какво искаш и ако не спазват, няма да имат никакви контакти с теб.
И го направи.
Блокирай номера, фейса, вайбъра. Защо въобще получаваш съобщения.
Имам чувството, че тая драма ти харесва.

Така. Първо, 10 дка лозе е голямо лозе. Ако тръгнат да го копаят трима души всяка събота и неделя, докато и ако стигнат да края му, началото ще е тревясало. За щастие, този размер лозя са с междуредови разстояния, достатъчни да минава трактор, и те се орат, фрезуват, брануват и пр. посредством техника. Второ, лозе не се оре и копае целогодишно, а пролет и есен, през лятото може след като е валяло плитка оран. Не е по всяко време да може и да трябва да се копае или оре. Трето, това е голямо лозе, добивите от които не са само за лична консумация Вероятно за дейностите, които трябва да се извършват ръчно, оранта не е сред тях, се наема работна ръка. Даже съм сигурна, че наема, ако лозето е реално. Гроздоберът например започва при достигане на определена захарност и не може да приключи, когато смогнеш да обереш гроздето. Има си срокове, трябва да се изпреварят големите дъждове и студове.

И четвърто, евала на автора. Сам се справя в живота. На стипендии разчитал единствено и веднага след завършването му се ражда дете, има добри доходи и се сдобива с жилище. Сега остава да навие приятелката и майка си колко ще е добре да живеят заедно

Той никога няма да ти даде одобрение Токсичен човек.

Изпробвай техниката "no contact".
Чети повече за токсичните, отровни родители. Можеш да започнеш и психотерапия.

Много е важно да не се обвиняваш. Ти НЕ СИ ВИНОВЕН, че той не може да обича никое живо същество. Не е имало какво да направиш, да си по-добър син или нещо друго. Баща ти просто е психопат, който се радва, когато мачка другите, и е потиснат и недоволен, когато те са щастливи. Това е нелечимо.

Вече я започнах - благодаря на всички за съветите и чрез форума се разтоварих малко или много