Синът ми си има едно приятелче. Заедно са откакто са се родили. Е последната година, понеже не са в една градина се виждат малко по-рядко (през вечер през две или уикендите).
Та преди 2 седмици почина баща му. Но пък то започна да се качва на главата на моя син, става със всеки изминал ден все по-лигав (в буквален и преносен смисъл). По агресивен е. На площадката майка му и баба му не му правят много забележки - особено майка му. Но дори и да правят той е все едно с тапи на ушите (слуша единствено моя мъж - ама може ли все с него да сме навън ....пък и той да замества бащиния авторитет).
Аз лично се дразня все повече, обаче не знам как да реагирам. От една страна ми е много криво, че приятелят ни почина и не искам да се отдръпваме само защото не знаем как да помогнем. От друга страна тези лигавщини ми идват в повече. И ми е трудно да се стърпя - вчера мелна с една люлка моя син по сцепената му от събота глава. И половин час не могат да му обяснят че е сгрешил и трябва да се извини (а определено го беше направил нарочно).
Не изкарват колелото му навън - да не се поти и да не настива (защото носа му се запушва и дишайки с отворена уста лигите му текат нон стоп). А като се събере с нашия само се карат за колелото и с мъка го връща на моя син.
Уф, не знам как да реагирам и какво да правя. От трета страна синът ми всяка вечер иска да ходи в градинката при това детенце (добре че не сме съвсем съседи) и ми е трудно да обясня, че въпросното дете ако иска може то да дойде - не трябва само ние да ходим.
А както вече казах, не искам да се отдръпваме. Бабата беше известно време бавачка на моя син и е свестна. Децата не знаят, че приятелян ни го няма вече (поне нашият не знае и не мисля скоро да му обяснявам - на 3г е).
Та така .... колкото и да ми е трудно да го призная, въпросното дете много ми лази по нервите.
И съм много объркана.