Не знам какво се случва с мен...

Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.

Каква невероятна драма...

Сградата, в която работя...преди 3 дни..."Важната клечка" /политик е/ влизаше в сградата в която работеше и в която работя и аз  и ТОЙ му пазеше гърба...телохранител е....Нищо особено - всеки ден се случва и съм засичала това 1-2 пъти....не ми е правило впечатление....2-3 часа по-късно....говорех с приятелки на входа /за пръв път от 3 години се спирам на входа/ и се смеех ...той- говореше с портиера, опитваха се да си разменим закачки /по-скоро приятелско-дружелюбни/ и как ме гледаше - интересно, мило, нежно и с някаква невероятна усмивка и топли очи сякаш ме караше да гледам и аз към него....няма как - направих го 3-4 пъти .... пошегува се нещо - отново мило и след това ние нормално отидохме някъде по заведенията на обяд...видях го за пръв, и за момента - за последен път.....но, онзи поглед и досега ме кара краката ми да се подкосяват, ръцете ми да се разпреперват, лицето ми да гори, корема ми да се свива и гърлото да ме задушава....искам да  го видя отново...не знам защо...просто ме привлича, а със сигурност не искам това да прераства в нещо повече /щастливо омъжена съм с две дечица и съм под 30-те/...пред очите постоянно ми е ТОЙ - постоянно се менят гледки как го целувам нежно, как се разтапям в прегръдката му...това е лудост - изпитвам увлечение към някой който видях преди 3 дни и който ми е напълно непознат.....само от един негов поглед....любов, нежност и страхотен секс не ми липсват в семейството и това ме кара да се чувствам още по-объркана....защо? Защо ми се случва това? Не съм и помисляла да изневеря на съпруга ги - обичам го страшно много и това, което в момента чувствам ме кара да се срамувам - от себе си, от мислите си, които ми се натрапват, колкото и да искам да ги прогоня.....искам да го видя като че ли, а от друга страна е никога повече да не го виждам или в най-добрият случай да го видя и да ми се ицпари всичко...но ако и той се чувства така като мен, тогава не знам дали ще имам сили да избягам...а трябва....не знам защо ви пиша това....засега успявам да си го "изхвърля" от главата като се надявам всичко да е временно и това ,което се случва с мен да приключи възможно най-скоро. Не знам защо пиша това - може би се опитвам, като го споделям да ми мине по-бързо, да се оттърва от всички тези мисли...всъщност знам, че е точно затова...помогнете ми да премина това....колкото зависи от мен НИКОГА не бих изневерила на човека, който обичам, но тук се чувствам застрашена в своята сигурност.....

Ако някой каже,че не му се е случвало,дори и при щастлив брак,не бих му повярвала.Нормално е!

По принцип тези неща се случват точно на щастливите в брака. И на тези, които нищо не им липсва. Така е, защото когато НЕ си щастлив в къщи, нищо друго не ти се прави и не ти се поглежда, камо ли друг мъж, а когато нещата у дома вървят, вървят и навън 

Не си първата, нито последната, която изпитва такова нещо. Нарича се химия...и отминава. НО е мъчително, защото знаеш, че не можеш, или най-малкото не е раумно да имаш човека по кото тръпнеш