Живот на село

  • 7 459
  • 133
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.
Виж целия пост
# 1
Ако продължиш да си потъпкваш нуждите ще стане по-зле. Не си щастлива там, но седиш, защото го обичаш. Той уж също те обича, но не вижда ли, че си нещастна?
И какво значи "живея", правиш ли нещо смислено, освен да ядеш и спиш?
Виж целия пост
# 2
Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук.
Пет километра - в големите градове има квартали, които са по-далечни. Навярно не си мобилна и се чувстваш като закотвена - една книжка/кола ще решат проблема. А свикването иска време, опитай да създадеш нещо по свой вкус -  разкраси, премебелирай, така усещането за твой/ваш дом да се засили. Градинарството като хоби не те ли влече? Ясно е, че контактите  са ограничени в по-малкото населено място, но това не означава, че трябва старите такива да преустановиш.
Виж целия пост
# 3
А къде работиш? 5 километра е нищо.
Виж целия пост
# 4
Затворът е в собствената ти глава.
Виж целия пост
# 5
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.

Ти не беше ли момичето с бебето, което не можеше да се реши да пътува с автобуса?
А, ако не си- какво правиш по цял ден и защо не учиш или работиш?
Пеша да ходиш, 5 километра за час ще ги вземеш, но ако нямаш никакви желания и цели, няма как да ти помогнем.
Виж целия пост
# 6
И да вземе да почнеш да ходиш на работа, да се разнообразяваш, вместо да седиш вкъщо по цял ден и да тъпееш.
Виж целия пост
# 7
5 км наистина е нищо.
Представи си, че просто си сменила квартала.
Вземи си кола ако нямаш, така съвсем няма да се чувстваш вързана за селото.
Виж целия пост
# 8
В селото има ли хора на твоята възраст?
Не се ли запозна с някой?
Виж целия пост
# 9
Занимавам се с много неща, имам хобита и имам доста приятели в града опитвам се и тук да променя малко обстановката. Наистина се замислям за книжка, за да ми е по-лесно. Благодаря за коментара
🙂

Не съм безработна, и се занимавам с много неща, може би е в моята глава наистина, но просто има моменти, в които се чувствам така. Тук имам познати, но просто не ми допада манталитетът и мисленето.
Виж целия пост
# 10
Че какво са 5км? Аз бих го приела като преимущество- спокойствие, тишина, чист въздух, домашна продукция, която със сигурност някой предлага от селото, в същото време на ръка разстояние от града. Вече много хора търсят точно това и се изнасят в периферията. Приеми, че имаш вила извън града.
Виж целия пост
# 11
А къде работиш? В селото или в града?
Виж целия пост
# 12
В града работя
Виж целия пост
# 13
Много хора биха ти завидели- да рабориш в града и да живееш на спокойствие на село, само на 5км. Оцени това, за което много хора жадуват- къща с двор и всички благинки, които дава едно такова място.
Ако имаш кола, винаги можеш да се срещаш с приятели, да пазаруваш, или каквото си поискаш в града, защото е много близо.
Виж целия пост
# 14
Благодаря ви
💋
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия