И като кажеш, че трябва още нещо, насреща ти извират теории как било възпитано да поздравяваш и някакви лични обиди. Да, възпитано е, някой да го е отрекъл? Въпросът е какво следва после. Например - чета в трамвая ' Марсинецът', идва някакъв и се опитва да ме забие със 'Здрасти, какво си правиш'. Ми, готвя се за екскурзия до Марс, може би. И разговорът приключва. Онзи не се е научил 20 години как да заговори и очевидно няма интерес към книгата. Аз имам нещо далеч по-интересно за правене от това да измислям тема за разговор за някой, който не може да говори. А длъжна ли съм? Определено не. Пък онзи нека си се дразни. И аз се дразня на такива като него, но разликата между нас е, че не им се натискам.



Примера с марсианеца много ме разсмя, аз ще излезна от ситуацията с насмешка, ама ако на човека му куца речника и целта на занятието е просто свалка, и ти като му се изрепчиш с екскурзията до Марс (която той моментално ще приеме твърде навътре), разговора наистина ще приключи много бързо.
