Неочаквано действие, не иска брак

  • 7 411
  • 185
# 90
За прехвърлянето на апартамента след сключването на брака:
Скрит текст:
Това, че майката ще прехвърли апартамента на дъщеря си, след като последната сключи брак, изобщо не означава, че имотът става автоматично СИО или 50 на 50 на двамата, дори да се е случило след вече сключен брак.
Може апартаментът да се прехвърли например с договор за дарение и той си остава 100 % собственост на дъщерята. Надареният (дъщерята) придобива веднага и безвъзмездно подарения имот и този имот става негова лична собственост,  независимо дали  към момента на дарението има граждански брак или не – т.е. другият съпруг не придобива нищо от дареното имущество.
Дори прехвърлянето да е с покупко-продажба, което не ми се вярва, съпрузите могат да договорят разделност на семейното имущество, а дори и да не го договорят - при евентуален спор в съда за имуществото в съда при развод - авторката може да  докаже, като си подсигури нарочно документи предварително,  че средствата за сделката с апартамента са платени от съпругата. Освен разделност, може да се сключи брачен договор (уточнявам, че договорът е брачен, а не предбрачен, както масово е разпространено). Сигурно отстрани звучи сметкаджийско - но това е от правна гледна точка.

За фамилията на детето -  при развода преди 9 години запазих фамилията на бившия си съпруг, която придобих по време на брака,  по аналогични съображения -  исках да имаме една и съща фамилия с нея, още повече че тя тогава беше само на 4. С тази фамилия ме познаваха всички. Още повече, че с новия Семеен кодекс от 2009 можеш да запазиш фамилията на бившия си съпруг след развода и без да е необходимо да доказваш, че с нея си станал известен в обществото. Както казва една позната, визирайки фамилията след брака - "ще се разведа и ще ме върнат 35 години назад" Satisfied
Виж целия пост
# 91
Май "прехвърляне" написа. Не е уточнено по какъв начин.
Виж целия пост
# 92
Май "прехвърляне" написа. Не е уточнено по какъв начин.

И по какъвто и да е начин - има правна възможност за защита.
С договор за дарение е най-често срещано като способ между роднини по права линия.
Виж целия пост
# 93
Е, да, ако иска да си усложнява живота...
Виж целия пост
# 94
Фамилията не е задължително да е обща след брака, вариантите са - остават си така, с тире, приема неговата, той приема нейната.
...Сега, като знам как над 50% от браковете завършват с развод, не съм толкова сигурен има ли смисъл...
По тази логика, като гледаш колко катастрофи стават, няма смисъл да се качваш на кола?
Медиите умишлено изкривяват цифрите, защото търсят сензация, умират си за такива новини. Истината е съвсем друга, защото сравняват несравними неща. Годишно се сключват около 20 000 брака и има около 10 000 развода. Но разводите не са само сред сключитлите брак през тази година, а от всички в страната. Не намирам статистика за общия брой с брак в страната, но щом за 1 г. за толкова, то цифрата е доста голяма и 10 000 е далеч понисък % , а не 50%, както лъжат.
Виж целия пост
# 95
Искам да питам авторката, дали ще е съгласна на брак с предбрачен договор,където мъжа ѝ може да пише каквото си иска ?
Виж целия пост
# 96
"Прехвърлянето" може да означава много неща и целта ми беше да кажа на авторката да си опича акъла докато е време и да изпипа детайлите, а не после да вика "ама що така стана'.
И друго не мога да разбера: що за манталитет е това да "прехвърлиш' жилище на дете, ама след брака? - да се покажеш колко си добра пред зетя ли, да задължиш детето да се омъжи/ожени ли, що ли?
Ако искаш да е само на твоето дете, съвсем спокойно можеш да го направиш и преди брака.
Виж целия пост
# 97
E то сега новата порода зетьове е такава - хем да не се обвързват, ама хем да се разпишат с дете...ама и семейството на момата да даде нещо, че да вдигнат стандарта, да не се мъчи младият зет...
Виж целия пост
# 98
Съвремен чеиз.
Виж целия пост
# 99
Иначе за брака го разбирам... аз имам брак, жена ми искаше и казах ОК, щом искаш нека бъде по твоята. Тогава бях по-млад и наивен. Сега, като знам как над 50% от браковете завършват с развод, не съм толкова сигурен има ли смисъл. И около мен немалко хора се разведоха - това че имали хартийка, пръстен и обща фамилия не ги е спряло.
Ако се обичате и ако мислите, че ще се справите с децата - правете си модерно семейство и без брак. Какво толкоз.

Е, дай сега да се откажат хората да сключват трудови договори, защото разбираш ли, после може да си сменят работата – някои да ги уволнят, други сами да напуснат... Laughing
В твоя случай хубавото е, че когато си разбрал, че жена ти държи на брака, си казал ОК. Защото това означава, че тя и нейните желания са важни за теб.
Ако беше запънал копитата... Сещаш се какви индикации дава това, нали?
Виж целия пост
# 100
Здравейте на всички Simple Smile
Скрит текст:
Реших да се престраша да напиша първият пост тук, вижда ми се удобно и успокояващо.
С приятеля сме на 25-26 години и сме заедно от почти 5 години и живеем заедно около 3 години на семейни начала.
Разбираме се прекрасно, не можем един без друг, обичаме се, уважаваме се и не спираме да си споделяме, което е много важно за нас в една връзка. В една вечер - обикновена,  той ме попита кога ще правим бебе. Заявих му директно, че извънбрачно бебе не желая. Попита ме защо - обясних му в прав текст, че за мен е важно първо брак да имаме, а след това бебе. Тук почнахме да спорим: той не желае брак, защото за него това е старомодно и отживелица, един подпис нищо не променял, много пари отивало за сватбата и с тези сватбени пари могат да отидат за пътешествие. Не очаквах това да ми го каже след толкова години. Ядосах се - казах му, че това е обида към мен, предпочитам да се чувствам по - желана от него, може да минем без сватба като е толкова проблем за него, а направо да минем само с подпис. Елементарно е. Това е следваща важна крачка за нас.
.Ако бебето ще е извънбрачно - ще е на моята фамилия, щом не иска брак. На него това всичкото казано от мен не му хареса, били са глупости, старомодно било, важното е че сме заедно и се обичаме. За финала на темата му казах, че искам да имам брак с него и тогава ще правим бебе.
Мина седмица и пак си стои на неговото, че не иска брак и бебето ще е на неговата фамилия.
Приемам всякакви съвети как мога да променя неговото мислене относно брака.
Благодаря Simple Smile

Интересно противоречие.
Не иска брак, защото е старомодно.
А не е ли старомодно детето да носи фамилията на бащата?
Виж целия пост
# 101
На 25 не бих се навила да раждам без брак. Изобщо не е до това после дали можело да се разведеш или не. Ако един мъж на 25, във вихъра на любовта дето се казва, се опъва за брак и не иска да зарадва жената да е булка, щом тогава не трепери как да й угоди, значи занапред просто няма начин да я носи на ръце в "съвместното съжителство". Тя първо заради него ще се откаже от важен за нея брак, после кой знае от какво още, че да му угоди тя. Не бих се напъвала да се женя насила за някого. Кофти е, но това са фактите. Как пък после старомодно ще тича да се подпише, че е негово детето? Ама че жената е негова, не ще да се подпише. Не на мене тия.

Мотае жената, понеже може и чака да й размине мерака, а тя да въздъхне и да се навие да роди без брак накрая. Понеже такъв грижовен и велик мъж като него друг няма да намери Simple Smile
Виж целия пост
# 102
Искам да питам авторката, дали ще е съгласна на брак с предбрачен договор,където мъжа ѝ може да пише каквото си иска ?
Дали има нормален човек, който да се съгласи на това? Без значение от пола.
Виж целия пост
# 103
Здравей. Не съм чела коментарите, но ще ти кажа при нас как се развиха нещата.
Имам чувството че историята е едно към едно. Simple Smile
Бяхме гаджета от 5 години, живеехме заедно. Когато сме обсъждали темата за брак, отговорите са били идентични като в твоя случай . Когато той постави въпроса за дете и че го желае много, аз се дърпах доста поради същите причини като теб. В един момент реших да направя компромис, колкото и да ми беше криво, понеже много го обичам. Забременях скоро след това, но за съжаление направих спонтанен аборт. Няколко седмици след това той поиска да се оженим. Дори за моя изненада започна да настоява за сватба ( до този момент аз исках само подпис без тържество). От 4 години сме женени, вече имаме и 2 деца. Преди време го бях питала защо така си промени мнението и той каза че точно тогава е почувствал че иска да се оженим. Нямало конкретна причина ( колко е вярно не знам). Понякога изпитвам угризения и вина към бебето което загубих, защото още когато забременях си мислех как ще е   извънбрачно.това дете и че не е съм много ок с това.
Съвета ми е да си отстояваш своето, Аз явно нямах достатъчно увереност в себе си и направих компромис. После пък Мм реши да направи . Няма как иначе, обаче с ръка на сърцето си казвам, че ако се бяха развили по друг начин нещата едва ли щях да съм толкова щастлива.

ПС: при нас не е било проблем имотното състояние защото и двамата преди брака бяхме обезпечени. Сега сме с общо жилище.
Виж целия пост
# 104
Ако детето е родено по време на брака съпругът на майката се счита за баща на детето и бащата няма задължения за припознаване. Но след като той не иска брак - каква е гаранцията, че таткото ще припознае детето? Ако това са твоите притеснения, Forever_smile, му ги сподели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия