Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Просветленията на Азизе са редки, но винаги в точния момент.
Демир намери коя да придружава Зюлейха. Сехер ще я прикрива и няма да дава точна информация на Демир. Защото тя е заинтересована от това Зюлейха да отиде при Йълмаз. Да се освободи мястото; тя си мисли – за нея. Но двете в „акция“ в кабриолета са като оригинал и копие.

Абсолютно съм съгласна, и двамата гледат на кръв и вадят пистолет при всеки случай.
Но, финалът ще е друг. Говоря за моя филм. Няма да кажа какъв е, за да ви е интересно. Но около финала имам сценка и за Дженгавер.
Сега ви казвам Лека нощ, защото утре трябва да ставам рано!

Еееее Ваняяя, възбуди любопитството ми, пошушни ми на уше твоя финал и обещавам пак да ми е интересен.
Сега сериозно, моля те сподели в спойлер.
Момичета, ....... ако не се включа в темата отсега Ви желая весело посрещане на един от най-значимите за нас празници и нека Господ е с вас, и вашите с-ва.

Лучия да, пак казвам, че не одобрявам постъпката му, но я разбирам. Не ми харесва, че не мисли, а действа емоционално - нали ще се жени, иска да направи Мюжгян вдовица още преди сватбата ли или да се ожени за нея в затвора?! Но, до някъде го разбирам, защото той реагира така заради Фекели...не заради нападенията срещу себе си, а заради нападението над Фекели...и предния път и сега. Така би реагирал и Демир, ако разбере, например, че Йълмаз е наредил да стрелят по Хюнкяр. Нито ще помисли за Зюлейха, нито за Аднан...ще стреля в Йълмаз отново.
Нейджал весели празници и на теб! Господ да бди над всички нас и да закриля!
Ваня , да, ще нищим прозренията на Азизе. Не е ли Ерджо син на тази по-малка дъщеря, за която говореше...сестра на Хюнкяр. Може би и за това помни Ерджо - син на предпочитаната щерка.
Кажи, кажи...пак ще ни е интересно, защото може би твоят финал няма да е финалът на СЦ, но дори и да е така, пак ще е друго да го видим реално, така да се каже. И аз имам мой финал. Предполагам твоят няма да се хареса на мен, а моят на теб.
П.П. Само да кажа, че все повече искам Мюжгян да остане с Йълмаз. За сега много я харесвам. Мисля, че тя може да е разковничето/причината Зюлейха да се примири и да се обърне към Демир. А Йълмаз да забрави Зюлейха.

Лучия дори и да е положителен герой, няма човек, който да не реагира в един момент физически на поредна заплаха за убийство. Йълмаз не реагира за себе си, а за баща си. База за сравнение с Демир няма, а който я прави само на база на конкретно действие без да има предвид цялата картина, си е негов проблем и негово право. В тази серия Йълмаз каза нещо за полицията при разговора си с Мюжгян, което разбрах така: "Каква полиция. Тук е Чукурова.". Да не забравяме и че Йълмаз много добре знае...видя и със собствените си очи какво правят парите със закона - тъпчат го. Видя и как се води разследване - повярваха на хората на лихваря без да проверят нищо от твърденията им, взеха ги за чиста монета, защото са хора с пари и дори без проверка приписаха престъпната им дейност на Йълмаз и увеличиха присъдата му. Йълмаз е видял в затвора и хора, които лежат там за престъпления на богаташи...та нали и Сание каза, че се знае, че това е практика.
Аз също съм за информиране на институциите, но разбирам и гледната точка на Йълмаз и недоверието му в полицията и в справедливостта, която тя раздава. Аз вече писах няколко пъти, че Йълмаз и Фекели направиха грешка, като не казаха на полицията за престъпленията на Демир, които можеха да се докажат лесно и имаше свидетели. Да, имаха своите основания, всеки за себе си, но все пак така оставиха Демир да се мисли за безнаказан. Видяхме, колко арогантен беше в полицията, но прокурорът е човек на място, поне за сега. Спомням си как Хюнкяр се учуди, че не й "козирува" като другите преди него, която ясно показва на какво са свикнали Яман.
Ами то, докато е жив Демир, той все ще се опитва да убие или Йълмаз или Фекели или и двамата едновременно...лично или чрез заплащане за убийство или инсцениране на злополука. Така че, от гледната точка на Йълмаз, Фекели и самият той ( а и много други хора около тях - пример: престрелката) са в опасност, докато Демир е жив.
Да, май защото тя е написала до прокурора за стрелбата в дома на Фекели.

Добро утро! 

"Имало едно време в Чукурова", 30 еп., рус. суб.

https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_99815

Желая ви приятен ден!

До по-късно!

Здравейте,
Лучия според мен, Шермин е написала оплакването по-късно, след като вече започна да се шуми, че в дома на Фекели е имало престрелка и имаше и слухове, че Йълмаз е прострелян. Тогава тя е решила да действа.
Замислих се за Дженго - не го долюбвам и съм писала доста за него, но и за Демир не мога да кажа, че е добър приятел и че се е отнасял честно с Дженго. Какво имам предвид:
1. Демир излъга Дженго за Йълмаз още в самото начало като каза, че е брат на Зюлейха, после му каза, че той е брат-насилник, който я е продал на лихваря и дори го набеди, че идвайки в Адана се е опитал да я изнасили. Демир наговори куп лъжи на Дженго за Йълмаз, за да може да нахъса Дженго и той да му бъде съучастник в престъпленията, както и стана. Демир поддържаше лъжата за Йълмаз, докато Дженго не отиде с пистолет, за да убие Йълмаз, като така мислеше да се отблагодари на приятеля си за това, че му е спасил живота като малък. Ами, ако Дженго беше решил да стреля в Йълмаз без да говори с него?! Ако Дженго беше решил да стреля в Йълмаз в гръб или от далече?! Щеше да стане убиец, заради Демир и то напълно заблуден по отношение на истината за Йълмаз.
2. Когато научи истината за Йълмаз, Демир започна да го "обработва" в посока на консервативната черта на Дженго и да го плаши с ролята на Йълмаз в Чукурова и т.н. И друго: Демир е лъгал и все още Дженго е в заблуждение по отношение на Фекели и станалото с Аднан. Демир лъга в очите Дженго, че Аднан е бил без оръжие и Фекели е стрелял в него, умишлено скривайки истината за това, че Аднан не само е имал оръжие, но е стрелял първи, а Фекели е бил принуден да се защити. Демир умишлено скри от приятеля си и най-важното: че самият той е платил на свидетелите да лъжат в съда и така е предначертал тежката присъда на Фекели. Така, в заблуждение относно Фекели, Дженго стана съучастник на Демир в бомбената афера и дори се радваше с него, как телата на Фекели и Йълмаз щели да се разлетят на хиляди парчета - единият враг в личен план и в икономически такъв, а другият убиецът на Аднан и поддръжник на врага в икономически план.
Дженго щеше да стане убиец и съучастник в убийството на Фекели и Йълмаз без да знае истината за тях и бидейки напълно съзнателно подведен от Демир.
Ами, ако това е приятел, здраве му кажи. Аз не бих искала да имам такъв приятел, който ме манипулира и лъже, за да ме вкара в неговата игра, за да му помагам в незаконни истории.
Значи, Демир се отказа от Дженго, защото го бил изложил пред Чукурова, а защо Дженго да не се откаже от Демир, като разбере, че е бил мамен и лъган. Освен това, Демир можеше да разбере откъде идва слухът за тях. Само да беше пратил някой в кафенето, щеше да разбере, че слухът тръгва от болницата и от медицинските сестри там, които са чули историята от някаква жена от Истанбул. Прекалено бързо се отказа от приятелството си с Дженго, без да проучи нещата, въпреки, че Нихал се кълнеше в сина си. И за капак: унижи Дженго пред всички от хай-лайфа като на всеослушание каза, че не трябвало да продава бижутата на жена си, а да вземе на заем от него, като му предлагал. Това си е гадно и злобничко, така че тук разбирам Дженго, честно казано.
Съгласна съм, че Дженго не постъпи правилно, не трябваше да набърква Йълмаз. Но и Демир не оправдавам още от началото с отношението си към Дженгавер. Трябваше да му каже истината и за Йълмаз и за Фекели и тогава да го остави да реши, дали иска да се набърква в мръсни игрички с него и да му помага. Но Демир целенасочено го лъжеше и манипулираше, за да може да получи подкрепата на Дженго. Защо до последно Демир криеше истината за Йълмаз, като оставяше Дженго да го мисли за насилник-изнасилвач, макар че виждаше и знаеше, че Дженго е кибритлия?! Само го подкокоросваше, за да може Дженго евентуално да му свърши мръсната работа - да убие Йълмаз. Така и щеше да стане. Добре, че Дженго реши да се изправи срещу Йълмаз очи в очи и да му каже какво мисли за него, та Йълмаз имаше възможност да му каже истината. За мен, Демир не е приятел на Дженгавер, така че не очаквам и обратното. Дори Демир постъпи много по-подло с Дженго, като го вкара в тежка игра на смърт и то с лъжи.

Здравейте, момичета! 
Преди всичко искам да ви пожелая хубави  празници!
Светлина и радост в домовете ви!

Току-що свърших епизода и искам да си споделя впечатленията докато са ми още пресни.
Аз ще пътувам, но в началото на седмицата ще бъда тук.

Дана, основното, което важи за Дженгавер, а и за другите подобни, е, че предателите никой не ги обича.
Рано или късно те стават отново предатели.

В този еп. имаше развитие, което остава някак скрито. Важни за мен са развитието на отношенията между Зюлейха и Демир и историята около Сехер. И това на фона, че чуждото, новото вече е проникнало не само в стопанската, но и във всички частни сфери. Предстои да видим Йълмаз, влязъл с акции в „мечтите“ на Демир, продадени от приятеля Дженгавер.
Но това, което стана в 30 еп. подготвя проникването на чуждото в най-най-интимното: семейството. Когато се появи писмото, Йълмаз ще се яви вече между Демир и Зюлейха с детето. И това ще бъде последната и най-вътрешна точка на срещата между чуждото и местното.
Да видим докъде стигнаха отношенията между Зюлейха и Демир в двете важни сцени: в спалнята и в дома при детето.
Демир се ожени за Зюлейха като и предложи хубав живот – и тя прие като седна на семейната маса, а също и даде сърцето си и любовта с очакване и тя да го обикне някой ден – в първата брачна нощ. Сделката, която тя направи с Хюнкяр, остава скрита и до този момент. Защо Зюлейха продължава да пази в тайна говореното с Хюнкяр и не издава ролята и? Защото това би разкрило колко нечестно тя постъпи с Демир. То веднага би показало, че Демир е бил използван от Зюлейха в името на любовта към Йълмаз, че намеренията и поначало не са били за сериозен брак, а средство, за да спаси живота на Йълмаз. Би показало, че е легнала съзнателно бременна с него, играла е с чувствата му и днес си иска детето обратно. Затова няма да отговори на въпроса дали още някой знае, защото Зюлейха е наясно какво е направила. Демир два пъти я пита: „Истината знаеш само ти, нали?“ и това беше подкана да издаде Хюнкяр. Зюлейха не го направи, но е възможно тя от своя страна да си е направила извода, че Демир не говори по този въпрос и не знае нищо от Хюнкяр. И това е така. Остава отворен въпросът дали той изобщо нищо не знае и сега научава или още тогава е знаел по свой път цялата измама. И този извод, който може да си е направила Зюлейха, прибавен към неговите думи, които за първи път чуваме: „...аз се ожених за теб, рискувайки всичко; всичко; бях готов да унищожа репутацията си, да убия, да умра, всичко; защото не мога да се откажа от любовта си към теб“ вероятно карат Зюлейха да изпитва чувство на срам и вина.
По-същественото, което Зюлейха чу в този разговор, е по отношение на детето. От Сабахеттин тя знаеше не само, че Демир уж не може  да има деца, но и че ако разбере, че детето е на Йълмаз, може да му навреди. Това бяха и страховете на Зюлейха след срутването: а би ли си жертвал Демир живота, ако знаеше, че Аднан не е негов син? Ето сега Зюлейха получи отговор. След като тя осъзна как в техния брак са се срещнали благородните намерения на Демир с нейната лъжа заради Йълмаз, Зюлейха остави отворен въпроса, зададен два пъти: „Аднан мой син ли е или е син на Йълмаз?“ Тя определено не беше подготвена и това е голямата изненада за Зюлейха: „Дали Аднан е мой син или не, това нищо няма да измени. Защото неговата фамилия е Яман. Т.е. мой син. Мой син, който обичам толкова, че съм готов да си дам живота за него, без да ми мигне окото. Разбра ли?“ Въпросът сега е, че Зюлейха написа в писмото цялата истина, повери детето на Йълмаз и там тя мислеше, че Демир, когато разбере чие е детето, ще се откаже от него. Затова от писмото и от тази сцена почти се очертава в какво ще се състои конфронтацията между Демир и Йълмаз по отношение на детето. А какво ще говори Зюлейха, когато настъпи този момент, това ще видим.
И остава Зюлейха, пред която Демир в спалнята отново говори за познатата ни вече негова любов, за която е готов също да убива и да умре. И сега остава само в последния момент да видим как ще се определи Зюлейха и при кого ще отиде. След тези два разговора с Демир за нея оставането при него е много по-благоприятно от преди, когато тя не знаеше неговото отношение към детето на Йълмаз. Демир и направи предложение и определи сватбата на Мюжгян и Йълмаз като момента за връщането на детето. Но първо, сватбата може да не се състои, а второ, битката за детето може и да е след сватбата. Демир още не знае за писмото. Но в сценария може да е избран  и друг вариант: всичко да се потули, а тайната за детето да остане за финала на сериала. Или тогава да „изплува“ доказателството от Гюлтен. Ще видим, но имаше голям напредък в отношенията между Зюлейха и Демир.
Това, което Зюлейха каза на Мюжгян, не е толкова важно. Тя, според мен, още обмисля как да действа с новите признания на Демир, а и за Зюлейха е важно какво ще мисли и как ще действа самият Йълмаз, не Мюжгян.
     


Сехер виждахме в голяма част от времето в този еп. в рокля с дизайн „шахматно поле“. Тя е започнала своята игра – припомням шаха и фигурите върху един от постерите за сериала, с нощта, прекарана в спалнята на Зюлейха и Демир, а в този еп. виждаме как подрежда фигурите на полето за играта. Първо, постави разстояние между между Хюнкяр и Демир: каза на Зюлейха, че тя е казала на Демир коя е болницата, но помоли Зюлейха да не казва това на Хюнкяр. Стреми се с всички сили да получи доверието на Зюлейха, но същевременно следи нейните действия и „помага“ за тези, които я отвеждат при Йълмаз – запази в тайна пред Хюнкяр срещата с Мюжгян. Същевременно усилията и са към Демир: каза му къде е Зюлейха – но го направи, защото чу, че Зюлейха иска да избяга от него, причаква ги на излизане и привлича вниманието към себе си, влиза в съзнанието им; Зюлейха я попита защо е казала за болницата, а отговорът беше двусмислен – не е издържало сърцето и. Кое не е издържало: нечовечността на Хюнкяр или страданието на Демир? Сехер вече се намества между Демир и Зюлейха и със случилото се в тази вечер, когато Демир тръгна за болницата, и с това полу-говорене, което в колата по-късно придоби съвсем ясен смисъл. Тогава Демир каза, че Сехер е направила добро, но не на Зюлейха, а на него. Вече витае едно съмнение, че има нещо между Демир и Сехер. След невинния отговор на Демир Зюлейха се замисли.
Докато се случват всички тези отделни моменти, Сехер и Гафур продължават грешните си срещи и да видим какво очаква Сехер от тях: каква фигурка за шахмата ще произлезе от това. Виждаме още Сехер в леглото, в което спеше Зюлейха, докато беше прислужница, Сание я преследва в кухнята по същия начин както преди Зюлейха...
Така Сехер наблюдава и въздейства според силите си върху пространството между Зюлейха, Демир и Хюнкяр, имайки уж връзка с Гафур. Да видим какво ще излезе от комбинацията.


 
Братовчедът е въздух под налягане, пълен с идеи и май друго няма. Но като чух, че ще учи французите как да отглеждат грозде е ясно, че не може да се очаква много от него. Но щом са решили да присъства на срещата между Демир и Йълмаз може там да се включи по някакъв начин. Иначе ми се стори, че той хвърли око на Гюлтен, а Фадик - на него. Зюлейха го изгледа подозрително, той не беше и за гледане в този вид. Ще разберем от кое точно място на Париж  идва, но вече не очаквам много от него. Разбираме, че той иска обикновено пари, но дали сега няма да поискат нещо в замяна от него.

Важни мисли изрази Фекели в самото начало. Миналото не може да се промени, само за бъдещето можеш да направиш нещо. Ако един път си закъснял към любимата, това не може да ти върне годините. Много са важни тези мисли с оглед на това какво правят нашите герои. Кой как бърза към любовта, кой какво прави за любовта в сърцето си.

Още неща ми бяха интересни в този епизод, но след празниците.
Тогава ще говорим и за финала.

Привет,
Светли празници на всички! Здраве и радост в семействата!
Ваня
Така е. Но предателството има много форми и лица. Демир също предаде Дженгавер и то го предаде първи.
Съгласна съм с написаното от теб.
И Йълмаз и Демир са готови да приемат детето на Зюлейха, от когото и да е то. Йълмаз още в началото й каза, че тя за него е невинна и е готов да я приеме и да бъде баща на детето й. После и в халюцинацията при раняването - Йълмаз веднага попита за детето и изяви желание да му бъде баща. Сега видяхме и другата страна - Демир. Той ясно даде да се разбере, че обича Аднан и ще го обича и ще е готов да даде живота си за него, независимо кой е бащата. Аз лично нямах съмнения за това, защото Демир го пое в ръцете си още след раждането му, той му беше баща във всеки един момент - грижи, обич, притеснения за здравето и т.н.; детето носи името на баща му и неговата фамилия. Той е Яман. Опровергани бяха думите и на Саббахатин и на Хюнкяр. И двамата плашеха Зюлейха с това, че Демир би навредил на детето, ако разбере, че то е на Йълмаз. Да, Зюлейха сега е спокойна за живота и здравето на детето си, но наистина, много важен въпрос беше споменат в писмото - а именно това, че Демир не би искал детето, ако разбере, че е на Йълмаз и именно това би дало надежди на Йълмаз, които надежди ще са напразни и ще има сблъсък между двамата бащи. Единият - баща по закон, поел детето от раждането му, будувал с него, грижел се за него, дал му името си; другият - биологичният баща, мечтаел за дете, но нямащ идея, че има свой наследник.
Не ми хареса изнудването от страна на Демир - Зюлейха ще си получи детето, когато Мюжгян и Йълмаз се оженат и сложат подписите. Демир не знае за писмото и си мисли, че дори и Аднан да е син на Йълмаз, то Зюлейха няма да има смелост и възможност да признае това, защото Йълмаз вече ще е женен, няма да е свободен за връзка и самият Йълмаз вече ще има задължения и даден обет пред съпругата си. Да, Демир наистина е измамен по отношение на детето и Зюлейха се чувства виновна, но от друга страна самата тя е подложена на натиск от него да го обикне. А тя любов не му е обещавала. Демир още от самото начало знаеше, че Зюлейха не само, че не го обича, но обича силно друг мъж - Йълмаз. Всеки мъж в това положение би допуснал, че емоционално обвързана жена може и да не обикне друг, а да остане вярна на чувствата си, дори и обектът на любовта й да не е жив или да е в затвора. Демир, верен на арогантността си, високомерието си и нарцисизма си не допусна това и сега се гневи и изисква, тормози и настоява за любов, а като не я получава напада съперника си с цел убийство. Мисли си, че ако Йълмаз е мъртъв, Зюлейха ще го обикне...ще обикне него - убиеца на Йълмаз. Жал ми е, че си вярва на това. Неприятно ми е, че я насилва за любовта й като я кара да се чувства виновна за страданията му, за сълзите му и за гнева му...кара я да се чувства виновна, ако стане убиец. Неприятно ми е, защото от устата на Демир чувам все фрази, които са свързани с него самият - "аз не мога без теб", "не мога да живея без теб", "ще умра без теб", "ти си всичко за мен"...аз, аз, мен, мен и т.н. Той заради себе си, заради собствените си чувства и заради собствената си неспособност и слабост настоява да държи Зюлейха в нещастие, в живот, който тя не иска. Той ще страда, но и тя ще страда...ще страда, след като е неспособна да го обикне. В тази връзка "свалям шапка" на Мюжгян. Тя обича не по-малко, не по-слабо, но обича истински...готова е да лиши себе си, за да е щастлив Йълмаз, готова е да страда, но да остави Йълмаз да следва щастието си. Много добре показват разликата между Мюжгян и Демир. Разликата в любовта. Това е голямата разлика между истинската любов, която издига щастието на любимия на по-високо ниво и изродената такава, маниакална такава, която е егоистична и наранява.
За сега толкова от мен. Ще пиша пак, като догледам серията.
 

Лучия Нихал се закле в сина си. На Балканите и особено в Турция, също и в България клетвата в детето е особено силна. Никоя майка, вярваща, не би направила това, ако има вина. Би се клела във всеки друг, но не и в детето си, защото има страх от Бога. Точно това би трябвало да е знак за Демир, че има нещо, което трябва да проучи. Не само Хюнкяр е в час със семейните тайни, някои работници много добре знаеха, кой е Йълмаз, а също и Шермин от Вели. Така че, Демир, лично за мен, прекалено бързо загърби дългогодишно приятелство и се постара да уведоми цяла Адана, че Дженго не само вече не му е приятел, но и не му е съдружник. Тогава, защо не му даде парите от дела, а подчерта, че може да му даде заем, за да не ставал за смях пред обществото, като така унижи човека, който на два пъти го спаси от това да стане убиец. Можеше да му даде нужните пари и да намали честта на дела му и така да не се налага да го унижава. Но той реши друго...реши да унижи човек в нужда. После пое дълговете на цял футболен отбор, за да се мери с Йълмаз след портокаловата афера...за да скандират Демир - главния! Да, Дженгавер беше принуден да направи нещо и Йълмаз беше последната му възможност, защото иначе детето му щеше да спи на улицата. Разбира се, най-правилно за мен, лично, беше да приеме парите на Демир, но Дженго е от консервативните мъже от селската богаташка класа...честта и положението са изключително важни за него и той прие поведението на Демир за обидно, защото Демир държеше не да върне дори и малка част от парите, полагащи се на Дженго от дела му, а да му даде заем или подаяние и така да го накара да се чувства още по-зле. На това му се вика: "да риташ болно куче".
Ами Дженго го спря два пъти - веднъж в затвора на Адана, когато Демир щеше да застреля пребития Йълмаз в главата, а втория път, когато Демир щеше да застреля пак пребития Йълмаз пак в главата. После стреля в гърба му. Хюнкяр разубеждаваше Демир, защото знаеше кой е точно Йълмаз, а заблуденият и излъган Дженго за кое да разубеди Демир : да го разубеди да убие доведен брат-насилник, който е дошъл в Адана от затвора да изнудва сестра си и дори се е опитал да я изнасили?! Демир търсеше "братът" на жена си, който я е наранил...така Демир представи нещата пред Дженго. В Чукурова такива типове ги убиват без да им мигне окото и никой мъж роден и израсъл там няма да тръгне да разубеждава другия да не затрива такъв изверг.
Ами като за Демир беше по-важно да унижава стар приятел, без да е верифицирал източника на клеветата и да не му дава парите, които му се полагат, така става. Демир или трябваше да си му плати дела или да не говори пред всички, че е разтрогнал партньорството чрез адвокати. Ако разтрогне партньорството, то трябва да изкупи дела на партньора. Дженго беше длъжен да се погрижи за детето и съпругата си. Ами истина казва - Дженго не познаваше Йълмаз и повярва на лъжите на Демир. Откъде да подозира и да му хрумне дори, че Демир го лъже отдавна, дори и за убийството на баща си. Пак казвам - не харесвам Дженго, но Демир има огромна вина и предаде приятелството с Дженго още в момента, когато го излъга за Йълмаз и го въвлече в игра, за която Дженго не знаеше истината.
Да, да се издаде, за да лежи в затвора...хайде стига . Още повече, че Демир ще отрича, а и нито Фекели, нито Йълмаз са подали оплакване в полицията, нито могат да докажат нещо. Версията на Дженго си беше истината и Йълмаз и Фекели го знаят много добре, нали те самите се усетиха за бомбата, а именно Дженго ги подведе натам. Каква изгода би имал Дженго - никаква. На всички е ясно, че е помагал на Демир. Какво още да се проверява - фактите са ясни на всички замесени. И ние като зрители знаем, че Дженго каза истината на Йълмаз - Демир и той поставиха бомбата с цел убийство.

Здравейте, момичета
Това, за предателството е сложничка работа, защото най-често като оценка зависи от собствения опит и доколко са осмислени емоциите ни в различни ситуации. Безспорно е едно. Предателство има там, където е имало истинско приятелство (не заради полза, или приятно прекарване на времето). Истинското приятелство е безкористно и зачита свободата на другия. То е налице, когато искрено се доверяваме (т.е. изцяло, както на братята, любимата... когато е налице истинска обвързаност), и обичаме. Така че, предателството е обвързано с доверието и любовта. За да разберем дали има предателство, трябва да го разположим по оста: любов (доверие) - власт. Ако то е извършено с цел: лична полза, излизане от трудна ситуация, нараняване на другия, оцеляване, удоволствие, успокояване на желания и т.н., то звярът, властта е взела надмощие над човека, любовта.
Та изхождайки от това, аз не намирам, че отношението: Демир - Дженго, може да се нарече приятелство въобще и от двете страни. От страна на Демир срещите с Дженго бяха представени като пийване, песни, спомени, потребност да разкаже някому как се е влюбил в една жена от пръв поглед, а след това и ползата от съвместния проект за комбината (най-големия и единствения на Балканите). И до тук с доверието. Последваха лъжи за Зюлейха и Йълмаз, манипулации и използване.
От страна на Дженго, освен пийването и разказите за жените (и как  не се е оженил по любов), имаше и благодарност, че Демир го е спасил в детството им. И разбира се, една безкритична сервилност(която и правеше образа на Дженго неприятен). Така че истинско приятелство аз не видях в отношенията им. Логично е в такъв случай и при първото изпитание т. нар. приятелство да се трансформира в омраза и отмъщение. А доколко Дженго е искрен с Йълмаз и Фекели и дали няма да се настрои враждебно и към тях при следващото изпитание... Ами за мен той е човек, който има нужда от покровители. Та, ако Фекели и Дженго постъпят с него, както Демир, не е изключено...
Желая ви топли и светли празници!