
Благодаря за всичко публикувано, за вашите мнения!
Искам най-напред да се извиня. Снощи написах, че ми е смешно, но няма нищо смешно. Сега се засрамих от думите си. Това е един от най-сериозните епизоди. Първо обаче трябва да бъде разбран, което на мен не ми се отдава при онлайн гледането.
Три са основните теми в нашия сериал: любовта, семейството и местното насилие.
Така представят сериала в анотациите за него, а и ние това виждаме.
Снощният епизод изведе като основна темата за насилието и по нея създателите на сериала изложиха цялостно свое виждане. Освен грубите и застрашаващи живота форми, каквито досега видяхме в изобилия в Чукурова, в този епизод те проиграха разнообразието от всякакви други форми на насилие: емоционално, психологическо, сексуално, посегателство върху личността и волята...Едно кълбо от насилие, в което няма насилници и жертви, те само сменят местата си, няма мъже и жени, участват всички. Тази картина не беше приятна за гледане, но също като потъналия в кал лагер за работниците от началото на сериала трябва да се види, за да е пълна картината на Чукурова от 70-те и да бъде база за сравнение с промените, които ще видим нататък.
Героите в двете истории, рамкиращи епизода, не са случайни.
В първата от тях всеизвестният насилник Демир сега е в ролята на жертва. Внезапно, хитро, коварно една най-обикновена жена може да унищожи репутацията му и да сложи край на усилието, на което е подчинил живота си: любовта. Нахлуване с насилие в душата и е осквернена нейната чистота. Видимо - нищо, поражението е вътре. Връзката, която сутринта дооправи Зюлейха в сцена, за която Демир се труди откакто гледаме този сериал, развърза Сехер, камерата се спря върху брачната халка, но насилникът, даже няма дума в женски род, тества отсъствието на съзнание „Аз съм Сехер“ и докато чуваше думите към Зюлейха, продължи, възползвайки се от безпомощното състояние на жертвата. Нямам отговор как би реагирала Зюлейха, ако Демир и беше разказал какво се е случило и колкото помни, но очаквах да бъде искрен с нея. Но ако той беше направил това, тя щеше да пропусне интересната информация за Ерджо, да чуе мнението на Сание за Сехер, да бъде там, когато Хюнкяр получи закъснялото писмо и да говори с Гюлтен. Тук чухме думите на Зюлейха, че сега остава всичко в ръцете на съдбата, мисъл, която тя изрази още във влака на път за Чукурова. Хюнкяр измисли една доста глупава история, но тя е временна, защото след един месец ще чуе продължението с бремеността.
Много интересна е финалната сцена, която е съставена от две насилия: изнасилване и (опит за) убийство.
Но преди всичко за главната фигура – Ерджюмент, който не е случаен герой. В контекста на епохата той идва от столицата на любовта – Париж. Ако се сравни с Демир, който иска чиста любов, въпреки че по пътя към нея упражнява разнообразно по форма насилие, Ерджо от Париж действа като дивак и варварин; неговото разбиране за любовта е различно. Значи не е важно къде живееш, а какъв си. Той е първи братовчед, брат и може да се каже, другото „аз“ на Демир. Има наследственост с потребителско отношение към жените, съчетано с мислене, че на господаря не се отказва. Но тук интересният момент е, че във втората част двамата братовчеди действат заедно. В самото начало на сцената ни показват Ерджо в гръб, където се вижда пистолета. Демир, за когото насилието е наследено и това видяхме в колекцията от оръжия във витрина, даде пистолет на човек, който дори не умее да стреля. А изводът, който можем да си направим, е, че насилието ражда насилие и чрез самото пригежание на оръжието за него. Във времето, когато Фекели отне оръжието от Йълмаз, Демир въоръжи братовчед си. Ерджо стреля в Йълмаз, който дойде на помощ на Гюлтен, за да убие свидетел. Така второто насилие трябва да прикрие първото.
Междувременно мисията за помирение на Хюнкяр и Фекели напредва и излиза все повече на открито. Тайните срещи край моста са пренесени на обществено място – в ресторанта, а на тяхната маса седна и Демир. Видяхме и резултат на заседанието, когато Йълмаз и Демир действаха заедно срещу провокациите към войната между тях. Забавената реакция на Хюнкяр, докато се чакаше изстрела, може да има две обяснения. Едното, че е шокирана, второто, че не се намеси, защото за нея и Демир е изгодно изстрелът да се произведе. И в двата случая тя изневерява на говореното с Фекели, защото знаем как се хвърли да спаси Демир и беше простреляна от Йълмаз, което не направи сега, но във втория направо го пренебрегна.
В този епизод се вижда, че на насилието, такова, каквото ни го показаха, противостои любовта. Но кое от двете ще вземе надмощие, още не знаем. Сега ще бъдат интересни реакциите както на участниците в двете сцени - след втората, ще се заговори и за първата, която не може вече да остане скрита, така и на останалите. Сега Демир събира вниманието към себе си и по двата случая. Ще свали ли оръжието този път завинаги в името на любовта, подобно на Йълмаз? Много впечатляващо начало има епизодът: насилникът Демир говори и иска любов, докато върху самия него се упражнява насилие.









Дано са го убедили!