Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Да се смеем на "съдбата", докато не размаха пръст.

Христос воскресе! 
Има неща, които се случват и без намесата на Хюнкяр.

От фрагмана: На някои им върви на първа брачна нощ, въпреки че са се втори...
 
Обсъждането, което  пропуснах, ме накара да си изясня своите виждания по въпросите от него.
Любовта и приятелството изразяват духовни връзки между хората. Такива са нашите съвременни разбирания. Но не и в сериала, в който двете понятия са поставени в средата на променящото се през 70-те Чукурово, когато усилено се пропуква патриархалния ред, а двете понятия са показани на прехода съответно от: брак за деца - към любов с чувства, и от кръвно братство - към приятелство. Следим промяната от старите към нови разбирания и за двете.
Какво е отношението между Демир и Дженгавер:
братство или приятелство?
(Сериалът „Кузей Гюней“ е изцяло на тази тема.)
Когато се вгледаме във валенциите, които свързват двамата, веднага се вижда върху какви от тях израства връзката им. Те са сноп от обстоятелства, които ги свързват от тяхното раждане и изразяват връзка, която в съвкупността си ги приближава до почти кръвни братя: връстници, деца на  Чукурова, работещи нейната земя, детство и близо 40 години живот заедно, общи преживявания в еднаква за двамата културна среда. Липсва само да са родени от една майка, но с „втория живот“ на Дженгавер, спасен от Демир, почти се постига това. Сближава ги и общността между двете семейства, които виждаме често на маса. Тази общност между двамата е до голяма степен даденост, каквато получава човек при раждането си. Тя толкова много се приближава до органичната, че да се наричат „кръвни братя“ звучи почти естествено. Когато днес казваме, че двама приятели са като кръвни братя, ние сравняваме приятелството с естествената връзка и това е положително в отношението ни към това приятелство. Но тези двамата вървят обратния път: те тръгват от почти кръвното братство, разбирано и като ценност със съответните права, задължения и норми в общата споделяна от двамата патриархална култура, и вървят към приятелството, разбирано в съвременен смисъл.
Демир и Дженго са „братя“- приятели, но двамата са различни, по-точно влизат в отношението помежду си неровностойни. Демир е богат, образован, умен, обществено значим, той има големи цели в живота, а всичко това го няма или е в различна степен при Дженгавер. За мен точно в това се изразява прехода от братство към приятелство. Първо Демир споделя с него не нещо друго, а своя мечта, част от духовния си свят, а освен това, го прави съдружник, за което Дженго определено няма самостоятелни сили. Демир не е дал повод да почувстваме тази неравностойност, докато за нея не заговори Дженгавер при посещението в ареста: очевидно докато Демир с добри чувства е искал да стопи разликата между тях, Дженгавер е изпитвал  и задържал в себе си негативни чувства на завист и лоша самооценка.
Дженгавер беше първият човек, преди дори майка си, на когото Демир сподели любовта си – още една духовна връзка между тях, която започна своя живот.
И съдружието, и любовта бяха линии на тяхното приятелство, които Дженгавер пропусна, за да израстват двамата заедно в новото време.
Докато храни роднините и поддържа роднинските връзки и своя брат, без да натрапва разликата между себе си и тях, Демир действа и като единак. Това е напълно разбираемо и оправдано при тяхната неравнопоставеност и от различните възможности и способности, с които той е в отношение с всички тях, както и от средата, в която живеят и различните отговорности, които Демир носи. Промяната в Чукурова ще изведе и едните, и другите в нови отношения.
Дженгавер предаде и двете връзки, които Демир му довери. Няма никакво значение как в Чукурова са разбрали за това чия жена преди е била Зюлейха. Важното е, че Дженго издаде тайната на Демир. Това е моментът, за който той беше наказан от Демир. Пътят до крайното място вече е открит и няма никакво значение откъде е достигнато то. За Демир е достатъчно, че е изтекло от Дженгавер и е стигнало до Нихал, а от нея и до Зюлейха. В първата брачна нощ Демир отиде да спасява пияния Дженгавер от ареста, а сега пияният Дженгавер издаде тайна, която той като член на това общество и „брат“ знае много добре какво означава за Демир. Той за този момент беше наказан от Демир с изключване от съдружието. И отговорът, който му даде, беше адекватен: че е продал сватбените накити на жена си. Това не са щрихи, а много значими моменти за хора, които познават нормите. След това Зюлейха беше определена като негативно въздействаща на Демир, а Хюнкяр, на чиято маса с удоволствие седяха – за глава на змията. И сега ги виждаме семейно подредени на масата на врага на Демир, този, който иска смъртта на Демир, който пък е спасил живота на Дженгавер. Когато Демир запази акциите на Дженгавер, той остави въпреки всичко възможност за него някога отношенията да бъдат възстановени. И му предложи заем, за да си запази достойнството без излишно друго обвързване. Какво ще стане сега, ще видим.
Дали Дженго ще стане брат на Йълмаз, какъвто „нов брат“ той казва, че е намерил? Може, но това ще бъде брат, който, ако стане, ще върви по обратния път от връзка, създадена от парично отношение, към човек, с когото ще седят на една маса и ще споделят нови отношения. Първите от тях са на предателство на Демир: бърза скорост да бъде издаден кой стои зад стрелялия във Фекели и първата обща братска маса на онова тайно място, където преди са седели с Демир. Цялата начална част от онова неповторимо братство с Демир, продължила около 40 години, ще отсъства. Затова братството с Йълмаз, ако се състои, ще бъде нещо напълно различно от това, било с Демир. Независимо от еднаквите думи, с които се говори за двете. Какво друго, освен предателство, може да издигне тези нови отношения до равнопоставени, каквито те в момента не са, предстои да видим. За финала има една много „добра“ роля за Дженгавер, която той репетира в последния епизод, когато „подпали“ Йълмаз: ако му я възложат и на финала и тя завърши „успешно“, тогава за Дженгавер ще настъпи истинският ад. Дотогава ще споделя и компанията на посредствената си жена пред телевизора, заменил инвестицията.
Дженгавер имаше голяма възможност да върви по пътя с човек от неговото място и с донякъде неговите разбирания: да растат и да се променят заедно. Заради пиянство, негативни чувства към Демир и пари, с които върна накитите на жена си, купи и гривна и плати дългове от некадърност на нейния брат, Дженгавер пропусна истински отношения и възможност за просперитет. Отивайки при врага на своя брат приятел. Там, на неговата маса, най-вероятно ще го чака същото, каквото Шермин в къщата, купена от Йълмаз и той ще трябва да „плаща“ мястото си с още тайни от живота на Демир. Засега Дженго скромно направи Демир мишена за Йълмаз, а Шермин изпълни към него гражданския си дълг. И за двамата това е „най-подходящото“, с което могат да се отплатят на  Демир; защото единият му дължи живота си, а тя, откакто я познаваме, е впечатляващо граждански активна.
Пропуснах да кажа нещо за т. нар. предателство на Демир, който заблуждавал Дженго и го насъсквал към Йълмаз. Това тръгва от неразбиране на това какво съдържа и каква е оценката на риска на Демир, когато се ожени за Зюлейха. На пълно неразбиране защо за Демир беше толкова трудно да сподели това с Дженгавер. Когато за някого това е „щрих“, а не съществен въпрос, няма как нататък да се правят поне приближаващи се изводи. Същото се отнася и за разбирането на това някой да се срамува от нещо и това срамуване да се бърка с понятието „срам“ като обратно на „чест“. Демир щеше да бъде предател, ако той караше Дженгавер да убива и да разрушава, а той си стоеше вкъщи. Но той самият прави същото. Защото двамата тръгват от едно и също: те са деца на това място и техните разбирания са еднакви. Но Демир е тръгнал по път, който може и да го изведе и по-далече от тези разбирания.   
   

 

Здравейте,
Благодаря за споделеното!
Лучия за "Атийе" това, че е на платформата, значи ли че се заснели първите 8 серии от сезона и вече може да се гледа или е само заявка и информация за сериала?
Честито на Вилдан! Да е много щастлива в брака си!
Според мен, без намесата на Хюнкяр, Зюлейха нямаше да се съгласи на брак с Демир в никакъв случай. Демир нямаше уговорка с нея за живота на Йълмаз, а й предложи живот - мечта. Но, Зюлейха не се интересуваше нито от Демир, нито от предложението му за богат живот. Единственото, което я накара да се омъжи за Демир беше ултиматумът на Хюнкяр и "плана" Хюнкяр - "брак с Демир или Йълмаз умира" и "Демир ще помогне на Йълмаз да живее, ако вярва, че ти е брат", задвижен още преди Демир да се върне от чужбина в конака, когато беше арестуван Йълмаз. За Зюлейха единственото важно беше животът на Йълмаз, който беше изтъргуван от Хюнкяр, а не от Демир.
А за срещата: ами можеха да се срещнат в конака...онази вечер със змията пред къщата на Гафур. Можеше и това да им е първата среща.
Аз се чудя: Йълмаз и да прочете писмото, какво може да стори. Да, може да се свърже със Зюлейха, за да поговорят, за да научи подробности. Но юридически, Йълмаз нищо не може да направи нито за нея, нито за детето. Зюлейха и да поиска развод, няма да има адвокат, който да поеме делото, защото Демир ще го унищожи и никой няма да рискува кариерата си...и живота си.
 
Ваня
Нека не забравяме, че Дженгавер също спаси живота на Йълмаз два пъти. И нека не забравяме, че Демир иска също смъртта на Йълмаз и то не само, че я иска, но и предприема многократни опити и действия в тази насока, за разлика от Йълмаз, който си остава с "искането".
Издаване на престъпник на жертвата не е предателство. Видяхме отношението на Дженго към полицията: след престрелката, когато разбра, че Демир е в ареста, той попита Четин, защо не са се разбрали помежду си, а наместват полицията...като намесата на полицията само щяло да усложни нещата. Точно за това, самото отношение на Дженго към тази институция е ясно и е логично желанието му да каже на Йълмаз за виновника за стрелбата срещу Фекели. Дженго мисля, че не предполагаше реакцията на Йълмаз. Та, не мисля, че издаването на престъпните намерения на Демир е престъпление, защото е важно да се знае виновникът. Дженго си призна и за бомбата, а за саботажа на сделката с памука беше пределно ясно за Фекели и Йълмаз. Т.е. Дженго се опитва да излезе на чиста основа пред Йълмаз с извинение за стореното, но колко е искрен не се знае. Не ми допада характерът на Дженго и съм го споделяла. Съгласна съм с теб за разликите му с Демир и това също съм споделяла в предишни постове.
До сега не са давали Йълмаз да търси Шермин и да я разпитва за тайни в живота на Демир, нито да я кара да разпитва и да му "донася" тайни и клюки. Не съм видяла нищо по въпроса Шермин да си "плаща" на Йълмаз с информация.
Мислех си дори да не коментирам това, но накрая реших да взема отношение, защото е насочено към мен. Това, че съм на различно мнение от теб не значи, че не  разбирам или съм в заблуда. Защото не мисля, че има меродавно мнение тук, а всичко е въпрос на възприемане на ситуацията и гледна точка.
Разбирам много добре значимостта на риска за Демир при барка му със Зюлейха и причината да премълчи кой е Йълмаз. Това го разбирам много добре, но фактът, че Демир поддържаше лъжата за Йълмаз пред Дженго след появяването на Йълмаз в обществото, лично за мен, е сигнал за нещо друго, много по-различно от трудност за споделяне на истината. Демир продължаваше да твърди пред Дженго, че Йълмаз е "брата: насилник, изнасилвач", знаейки много добре характера на Дженго, възпитанието му, ценностите му, начинът му на мислене и типичните му изблици. Йълмаз започна да се издига в обществото, докато Дженго все още го мислеше за насилник. Демир мълчеше по въпрса, кой е реално Йълмаз, оставяйки Дженго да мисли, че един "изверг" се издига в обществото им в Чукурова - тяхната родна земя. Един "изверг - продал сестра си заради пари", подкрепян от един "убиец", който стрелял срещу невъоръжен човек започваха да се налагат в икономическата сфера и да изместват монопола и да "клатят" едноличната власт на Яман....не на Дженго, а на Демир Яман. И ясно видяхме, какво стана - Дженго отиде с пистолет във фабриката на Фекели-Йълмаз и поиска да убие "изверга" и да помогне на Демир, като така му се отблагодари за това, което се е случило преди години. Сега, аз мога да кажа, че се проявява абсолютна наивност и голяма доза романтизъм към образа на аналитичния, умен и образован Демир, за да се мисли, че всичко опира само до едното неудобство от истината и риска за честта при брака със Зюлейха. Ако, единствената причина беше неудобството и трудността за споделяне, то Демир би дал съвсем друг "образ" на Йълмаз, а не удобно да го представя като "изверг", който Дженго би искал да "изтрие" от лицето на света и така да се отблагодари на Демир за живота си, като освободи Демир и Зюлейха от този "паразит". Ако единствената причина беше неудобството, то Демир нямаше да мълчи вече след появата на Йълмаз в обществото, когато видя как Дженго скочи в ресторанта да бие и да се саморазправя с Йълмаз пред всички, а би казал истината на Дженго възможно най-скоро, защото го познава и би предположил, че Дженго ще направи нещо, за което би лежал в затвора след това. Неколкократно Дженго се извини на Демир, че е спасил "изверга" и изрази съжаление, че не го е оставил да го убие. На Демир му беше пределно ясно....защото е умен и защото познава Дженго добре. Но той чакаше...и мълчеше, дори излъга Дженго за причината, поради която Зюлейха изскочи от колата онази вечер, представи така нещата, че да подчертае психологическата травма на Зюлейха от "насилника" Йълмаз. Всичко това е много показателно и съвсем ясно. Отделно: дали Дженго би се съгласил да участва в бомбената афера, ако знаеше истината за Фекели?! А, защо Демир каза, че Йълмаз притеснявал Зюлейха като това беше лъжа и той знаеше, че това не е така?! Защото, ако Дженго знаеше, че Фекели е действал при неизбежна самоотбрана и че Йълмаз нито доближава Зюлейха, нито я притеснява, то той не би се съгласил да участва в опита за убийство...а на Демир му беше нужен Дженго за примамка, Дженго беше нужен на Демир за театрото със спора и да примами Фекели-Йълмаз в онзи склад. С една дума, лично аз съм на мнение, че Демир не само предаде приятелството си с Дженго за каузата по убийството на Фекели-Йълмаз, но и го използва в тази своя лична битка, като го лъжеше и манипулираше. Това е моето мнение и никой не може да ме убеди в противното, така че аз спирам по въпроса, защото вече писах доста по това. Няма как "Демир да си стои в къщи, а Дженго да убива и разрушава", защото тази ситуация (Фекели-Йълмаз) няма нищо общо с Дженго нито лично, нито икономически. Няма как Дженго да разрушава и убива сам и това е честно казано нелепо, защото това не е неговата битка. НО, достатъчно е Демир да го привлече като съюзник в тази битка чрез лъжи и манипулации, за да му бъде съучастник (бомбената афера, саботажа на сделката с памука) или "маша" (желанието на Дженго да убие Йълмаз и отиването му във фабриката с пистолет, насочен към Йълмаз). Дженго се спаси от затвора с това, че реши да убие Йълмаз очи в очи, а не в гръб и от далече. И така научи истината за Йълмаз...не от "брат" си Демир, а от Йълмаз, когато реши да го убива. Ако Дженго беше убил Йълмаз без да говори с него, той щеше да остави и дете и съпруга, с вярата, че убива зъл и лош насилник. Хихал щеше да е съпруга на убиец, а синът му цял живот сочен с пръст. Това ли е приятелството на Демир?! Да исползва приятеля си и благодарността му, за да му върши мръсната работа.
Дженго му прости това, че беше лъган и това, че за малко не стана убиец, но Демир не намери сили в себе си да поговори ясно и детайлно с Дженго, за да разбере ситуацията в подробности и тогава да решава за себе си и тогава да наказва.
За приятелството Дженго- Демир:
Именно, пияният Дженгавер издаде. Дженго трябвше да бъде наказан, ако беше издал тайната в трезво състояние, но той беше пиян. После съжали за това и накара Нихал да обещае, че няма нищо да каже от това, което е чула. Демир дори не си направи труда да пита Дженго как точно е казал на Нихал и защо...директно го наказа. Ами, лично за мен, това не е правилно и е предателство точно от страна на Демир...защото затри толкова годишно приятелство, заради нещо, в което не е сигурен и за което не знае подробности. Демир наказа Дженго без да е проучил въпроса нито как е споделил на Нихал, нито дали реално Нихал е пуснала клюката.
Пак казвам, не оправдавам, нито харесвам Дженго, но лично за мен той тук не предаде Демир. Демир сам си "подложи" за това с лъжите и манипулациите си, които целяха много повече, отколкото прикриване на истината само от притеснение и смущение. Демир е доказал, че още на 20 години мисли и действа целенасочено и агресивно, както и с престъпни намерения. Още тогава не се  замислил, че лишава от баща две малки деца. Знаел е каква "стока" е баща му, но въпреки това е ощетил един човек и му е съсипал живота. Сега на 40 години прави подобни номера.
 

Точно се канех да кажа нещо подобно, и Дана го е написала. Въобще не е сигурно, че без заплахите на Хюнкар Зюлейха щеше да се омъжи за Демир. Най-малкото това не може да се твърди със сигурност. Може и да щеше, може и да не щеше. Ако Хюнкар беше аут, на Демир щеше да му се наложи по друг начин да предлага брак на Зюлейха вместо с ултимативно съобщение. Освен че видяхме, че тя пет пари не даваше за прословутите "защита, сигурност и спокойствие", които й дава бракът с Демир, докато любимият й чака да умре. От самото начало виждам това, което на три пъти казва и самата Зюлейха (два пъти в писма до Йълмаз и един път на самата Хюнкар):
- "Хюнкар ме заплашваше с живота ти."
- "Хюнкар каза, че ако не се омъжа за Демир, ти ще умреш."
- "Да бяхте мислили, когато ме женехте насила за Демир."
Обратно, и без срещата във влака Демир и Зюлейха щяха да се срещнат в имението. Само дето той вече беше я "видял", не само с очите си.
Въобще не се съм твърдяла аз, че Демир е предавал Дженгавер. Но ще се потретя, че за мен Демир до голяма степен си заслужи/изработи и предателствата, че и номера на Сехер. Любопитна съм как ще се справят сега със Сехер майка и син.    

Демир не развали съдружието с Дженгавер, защото издал на жена си тайната за предбрачната връзка на Зюлейха с Йълмаз. Демир въобще не се стресна и реагира пренебрежително, когато Зюлейха му съобщи първия път за Нихал, спестявайки частта за изнудването. "Е, жена му е все пак" и пр., омаловажи Демир. И въобще не се разбърза да говори с Дженгавер, както настояваше Зюлейха. Демир изригна едва на първата копка, когато плъзна клюката, и след като научи за изнудването на Нихал. Но на първата копка Демир цапардоса Дженгавер не заради издадената тайна (защо не го направи след първото съобщение на Зюлейха), нито заради изнудването на Нихал (за което в този момент не знаеше). Основната причина за свадата пред министъра и за разваленото съдружие беше това, че половин Адана чу "Жената на г-н Демир е била жена и на г-н Йълмаз".
Дженгавер си поиска дела, Демир отказа - с арогантен и високомерен тон. Толкоз. Сега кой знае колко ще е готов да даде на Йълмаз, за да го откупи. Ами ... всеки си сърба попарата, както се казва. На предателите също ще им се наложи ... може би.  

На мен би ми било скучно и неинтересно без Хюнкяр. Много харесвам нейния образ.
Сега очаквам нечие предложение за сценарий без Демир, с двама Йълмаз.
Това ще бъде голям успех, висок рейтинг, победа на доброто, но вече знаете, че няма да го гледам.    
 
Дана, разбира се, че е важно да се знае виновникът. Но Дженго ли е, който трябва да каже на Йълмаз какво е направил Демир? Това за теб правилно ли е? Дженго ли не знае как ще реагира Йълмаз? Има служба, която приема тези сигнали. Друго е, което движи Дженго. Всичко, с което излиза той на чисто, е да получи похвала от Йълмаз и е удар срещу Демир. Защото никой не може да чуе как Демир мисли в този момент, а по времето, когато ставаха тези неща, двамата действаха заедно. Но щом смяташ това за излизане на чисто, това е твое право. Аз лично не обичам нито „чистите“, нито тези, които се „очистват“. Предпочитам тези, които с достойнство носят лошото, направено от тях, и търсят нов път напред.
Не съм говорила от Шермин да се очаква издаване на тайни, защото говоря за „той“. А и на Шермин и беше достатъчно да продаде къщата от общия им двор и по-важно - наследство от баща и, напълно съзнателно и дори нарочно на врага на Демир, който плаща образованието на дъщеря и и фактически издържаше нея досега.
Трябва да се отличават нещата, които подлежат на наш коментар, от такива, които не подлежат на такъв. Правилата на културата, които наруши Демир при брака си със Зюлейха, не подлежат на коментар. Това е фронтален сблъсък с местната култура. Затова написаното не е насочено срещу теб. То съдържа моменти, които не подлежат на коментар и различно мнение.
От самото начало Демир беше запазил темата „Зюлейха“ за себе си, беше я оставил на забрава в себе си. Видяхме какво стана, когато за нея разбраха всички, при това не всичко от нея. Връщането на Йълмаз отвори темата пред Демир и в началото, освен дивата реакция на страх, ужас и пълно незнание как да реагира на появата му, освен да го убие, друго Демир не знаеше. Какво остава за това какво да говори пред Дженгавер.  Писах веднъж надълго и нашироко за този първи разговор, когато нарисува образа на Йълмаз пред Дженго и защо го направи такъв. Но ако ти искаш да кажеш, че Демир нарочно е насъсквал Дженгавер по този начин, това си е твое виждане, тук можеш да интерпретираш както искаш. Аз не мисля така. И видяхме какво Дженгавер направи с тази малка и  тежка тайна. Ето сега пиянството му също било смегчаващо вината обстоятелство. За мен не е и няма никакво извинение за това, което направи Дженгавер.
Но сега пречистен, осъзнал се и в братска среда той ще поеме по верния път. Както каза работникът при раздаването на заплащането, ще стане като Фекели. А нали и Нихал каза, че Фекели е баща на бедните. Сякаш досега на Дженгавер някой му е пречил да бъде такъв.
Нямам думи, сега светът ще започне да се върти отново, защото Дженгавер е срещнал правилните хора.

По-горе се предложи алтернативен сценарий, да добавя и аз едно "ако".
Ако Дженгавер не беше издал Демировата тайна на Нихал, кого щеше да цапардоса Демир на първата копка, когато чу "Жената на г-н Демир е била жена и на г-н Йълмаз".  А то се разчу не от Нихал и Дженгавер.  

Привет,
Лучия да, сега те разбрах! И твоят вариант на сценарий хич не е лош, даже ми се струва и достатъчно интересен!
Танче
Не си ти, аз съм . На мен поведението на Демир ми е предателско спрямо приятелството и въпросът е принципен. А, че Дженго не е стока си е друг въпрос.
[/color][/b]
Слагам пак коментара на Таня , защото е много важен момент, който пропуснахме в този дебат с Ваня
Точно така! Благодаря, че се сети за това! Бях го пропуснала! Много си права за това - Зюлейха се върна в кабинета на Демир след като Нихал я изнуди и беше ядосана, затвори слушалката, докато Демир разговаряше с важен човек. Тя му обясни, че Дженго е издал тайната на Нихал и дори му сподели, че явно ги обсъждат помежду си. Демир не се трогна, въобще не го взе предвид. И наистина, ако самото издаване на тайната от Дженго на Нихал беше проблемът, то Демир щеше да реагира и да се ядоса още на момента, като се обади на Дженго да се видят и тогава щеше да разтрогне и партньорство и да скъса приятелство. Но не това беше проблемът. Проблемът беше точно разпространената клюка в Адана и това, че Демир чу как обсъждат него, Зюлейха и Йълмаз. Тогава неправилно навърза нещата и удари Дженго, после разбра и за Нихал. Но нито издаването на истината от Дженго на Нихал, нито изнудването бяха причината за наказанието от страна на Демир, а именно разпространената клюка, за която нито Дженго, нито Нихал имаха вина.
Ваня за пореден път казвам, че не оправдавам и не харесвам Дженго, но разглеждам цялостното му поведение, като не отношението му към Демир ми е критерий, нито това към Йълмаз. Не одобрявам, че каза на Йълмаз, сгреши и за това съм съгласна с теб напълно. Но за полицията: Дженго е научил за Хюсеин от приятел в затвора. Няма доказателства, а и е странично лице. Мислел е първо да уведоми потърпевшите и така заедно да решат какво да правят или съответно Фекели-Йълмаз да си решат как да постъпят с тази информация. Грешка направи, че не каза на Фекели, който е именно заинтересования. Права си, че казвайки на Йълмаз, той целеше удар срещу Демир и не помисли нито за Йълмаз, нито за самия Демир и живота им. Не мисля, че Дженго излиза на "чисто", а казах, че той  за себе си се опитва да излезе "на чисто" и каза истината на Йълмаз. Дори беше лаконичен, като скри пред Йълмаз за какъв точно го е представял Демир. Извини се и каза, че не е бил прав. Това си е негово право, така вижда нещата, така постъпва. Не го оправдавам, нито мисля, че е прав, защото си промени мнението, когато Демир го натири, а преди това не считаше Йълмаз за човек. На Йълмаз-Фекели не им е нужно да разберат, какво е мислел Демир в онзи момент, защото то е пределно ясно и те го знаят - Демир иска да ги унищожи и физически и стопански и той не го крие от тях. Така че, намеренията на двете страни са ясни. А. Демир, за съжаление не търси нов път напред, а още по-малко носи с достойнство направеното от него. Ако беше така, щеше да си признае за стореното пред полицията и щеше да излежи наказанието си...нищо достойно няма в това да планира убийство и после да лъже, че няма нищо общо и че го клеветят. Нищо достоно няма в наглостта и арогантността на Демир. Поне да разкаже истината на Зюлейха и да се разкае...това би било някакъв нов път за него. Но той нищо такова не прави, а още повече затъва в изстъпления и изнудвания...това за мен не е нов път, а старият път и то още по-лош.
....Значи, за Демир, който от ужас не е знаел какво да прави и реши да убива човек има оправдание - ужасът, стресът и т.н. и т.н., а за Дженго, който се напил и проговорил пиян една тайна - няма оправдание за стореното. След като за пияния няма оправдание, тогава защо има за този, който трезвен и в пълно съзнание взема решение за хладнокръвно убийство и то многократно. Честно казано, тук съм безмълвна! Въпрос на гледна точка!

Лучия защо да ми е скучно...Демир си съществува в твоя сценарий и в един момент се доближава до реалната ситуация сега в сериала. По-подобен на оригинала, по който е създаден сериала. Е, може би сега интригата е по-голяма, несъмнено. Без Хюнкяр и Демир, разбира се, че ще е скучно...и въпреки, че симпатизирам на Йълмаз, хич не ща двама такива.
Права си за важните герои...нали и новият актьор ще влиза сега в 31 серия или бъркам? Ти беше писала, че го титулуват "ага", дали ще е със статута на Гафур? Дайте вашите идеи .
За Хамине - явно е обичала повече сестрата на Хюнкяр и сега си казва истината, която е потискала в съзнанието си. Странно, че нарича Хюнкяр лоша, непослушна...дали е само заради ситуацията с Фекели. После е живяла в конака на Аднан Яман, т.е. повече се е грижела за Демир като бебе и дете, но сега помни Ерджо и веднага го разпозна, говори и за топката му. Сега сякаш с деменцията си, Хамине показва чувствата, които е имала преди - не че не обича Хюнкяр и Демир...но е предпочитала сестрата и детето на сестрата - Ерджо....странно ми е. Дали от това ще излезе някоя стара история

Аз ли нещо не разбирам от подробните анализи,  или... стана тегаво от оценки за разбиране и неразбиране, подлежащо и неподлежащо на коментар.  
Дженгавер за сега е издал на Йълмаз само това, което е научил не от Демир, а от свои източници в затвора. И става дума за опит за убийство. Ама защо не отишъл при прокурора да съобщи? Ами защото ще издаде източника си, няма доказателства, жалбата би трябвало да я подаде самият Фекели (който се отказа), а и според "местната култура" тия проблеми се решават един срещу друг. Но... като съдим Дженгавер за това, че е докладвал на Йълмаз, а не на полицията, наученото, да попитам, защо Демир трябва да го наказва. Наказанието е работа на съда. Демир няма никакво право да наказва никого, щото ... нали ... е в преход от патриархалната към модерната култура. Това поне трябва да е научил от Германия през 70-те години.
Аааа, и "срамът" никога не се е разбирал като обратно на "чест", защото е функция от честта. Само човекът на честта изпитва срам в една публична култура. Противоречивото на "чест" е "безчестие" (обществото лишава някого от признание за неговата стойност като индивидуалност; например - киниците на Диоген били подигравани, отхвърляни..., в по-късни времена безчестните били изолирани и даже затваряни в затвори.)

Като съберем крайните мнения - или по-точно казано, едностранчивите - ще получим нещо средно аритметично или що-годе реалистично. Sorry за полушегата-полуистината.  

В седмичната класация "Hercay" е изпреварил "Чукурова", който е на 3-то място (на 1-во, както винаги, е "Diriliş Ertuğrul").