Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Уффф, закъсняла съм с прозрението си явно.   Ама като не чета рускините, а ето и на Дана поста по тази тема съм пропуснала... Съжалявам, момичета. Ама много ме досмеша и затова споделих. А щом и други са направили такава асоциация преди мен, значи си има сериозни основания. И те не са само във физическата прилика.

 

Тоз Леонсио не беше ли и той някакъв тиранин и деспот, отхвърлен от робинята Изаура, и не се ли самоубива накрая? СЦ да не отредят и на чукуровския Леонсио подобен край ... Не е за вярване.

Здравейте!  
Лучия, сцената Зюлейха – Хюнкяр има смисъл, който сега може би още не се разбира напълно.
Миналото, за което си писала. Направи ми впечатление, че Хюнкяр не даде външен израз на това, което преживяваше. Задържа някакви неща, за които може още да не е дошъл моментът, за да ги разказва на Зюлейха. Още не знаем как са живели в семейството.  Бащата е играел роля, за която друго не знаем, освен че е бил авторитет и е дал насока в развитието на Демир като наследник. Досега не сме чули да разказват някаква хубава семейна история, някакъв повтарящ се спомен. На шест години Демир е бил спокойно дете, пропуснато е много време, а ние го виждаме вече изнервен и неспокоен. Премълчава нещо Хюнкяр и, права си, то се отнася до сина и, това разбирам от тази сцена.
Сцената очаквам да има смисъл и в бъдеще. Ако Зюлейха остане в това семейство, ще има сближение между двете жени. И е възможно в някакъв момент в друга сцена да си разменят ролите: Зюлейха да слуша, а Хюнкяр да страда за детето си.
В тази сцена се срещат двете майки: майката Зюлейха призова майката Хюнкяр. В своя „план“ Хюнкяр фактически използва най-много майката в Зюлейха. Първо, тя я накара да „прехвърли“  детето си от неговия биологичен баща към нейния син като баща. И я учеше да се държи за детето. Това първо действие прекъсва любовната връзка на майката, тя остава сама с детето. А сега Хюнкяр е отделила същото това дете и от майката. Сигурна съм, че по-нататък ще се върнем към тази сцена.
------
Историята на Сехер повтаря в една част това, което Хюнкяр направи със Зюлейха. Това ме кара да мисля, че „номерът“ не е толкова оригинален и е бил практикуван: при безплодие или комбинация от обстоятелства, за да се стигне до избран мъж. Точно така, както ни показаха имитацията на девственост от Хюнкяр, която при нужда също е била практикувана. Изобщо, надхитрявали са по всякакъв начин „дефектите“.
------
Ще бъде интересно разкриването на любовната история на Хюнкяр и Фекели пред Йълмаз и пред Демир. Аз оставам с резерви към истинския характер на отношенията в поколението на родителите. Не разбирам точно какво стана с обявената война. Виждам, че Фекели се опитва да смегчава Йълмаз, но все пак всичко не ми е ясно. Тази връзка или ще бъде спряна от синовете или от един от тях, или трябва да има брак. Но това ще означава Хюнкяр да премине в рода на Фекели. Това не знам дали ще се случи, то би било удар срещу рода Яман, срещу убития от Фекели нейн мъж, срещу нейните дългогодишни усилия за поддържане на името на този род и накрая, най-важното – удар срещу Демир. Знам, че това е виждане на Фекели още от началото, а той очакваше и направи много, за да си върне и Йълмаз Зюлейха. Ще видим как ще развият отношенията. Първо трябва да видим близките събития; едно такова може да промени равновесието и тогава и такъв брак да е възможен.

Много ми хареса този колаж.
Интересно ми е как ще действа всеки от героите, показани в него.


  
Дана, жалко, че Сабахеттин, който е живял толкова дълго с Демир, не го е опознал.
Разликата между Йълмаз и Демир е в целта: единият се стреми към Зюлейха, а другият напредва икономически с Демир в главата, Зюлейха в сърцето и Мюжгян за ръка.
Ако Зюлейха беше най-ценното за Йълмаз, той нямаше да се откаже от нея.
Дженго и Нихал са ми жалки на трапезата на Фекели, не домакините. Защото преди седяха на трапезата на Хюнкяр. А сега прогледнали, видяха, че била змия. И защото на тази маса искат да са повече врагове на Демир от истинския му враг.
Йълмаз помага, а Демир – не: аз не виждам така нещата. Всеки помага по начина, по който разбира това.
Как Демир се извини и помоли за прошка стария си приятел, показа много добре какъв човек е. Двамата със Зюлейха направиха това, което беше важно в този последен момент. Моментът, който Дженго пропусна, но е ясно защо: пред очите му вече е трапезата на Фекели. Хареса ми, че Зюлейха и Демир действаха заедно в името на една истинска цел: приятелството; хареса ми и моментът със сина Али. Бъдещето ще покаже останалото.

Риторичното ми въпросче за Леонсио беше по повод написаното от Катя и Дана, които намират прилики - не само външни - с Демир. Не съм гледала "Изаура", позовах се само на попрочетено тук-там. Та в продължение на асоциациите рекох, ако се самубива Леонсио, да не вземат да "самоубият" и Демир.

Е, затова съм редактирала и моя пост, защото Дана е дописала своя и добавих и нейното мнение, както и второто на Катя - че асоциациите едва ли са само външни. Иначе оставаше впечатление, че се говори само за външна прилика (примерно мустаци).
Те редакциите са затова - за доуточняване и добавяне на нещо.   Още повече се налагат, когато първоначално се пише от телефона и не винаги е възможно да се цитира или доуточни това или онова. Всеки си решава дали да редактира съществуващ пост или да се уточнява в нов такъв. 

При Леонсио и Демир не са само мустаците - те могат и да се обръснат, но трапчинката - не.

По фрагмана. Откъде Сехер е толкова сигурна, че вече е намерила баща на детето си "сред знатните мъже"? Хюнкар да не е вчерашна, толкова ли няма да си спомни за сеното и да се сети за собствените си симулационни "техники".
Ерджюмент кого причака в храстите според вас - Сехер или Фадик. Не вярвам да е Зюлейха, още по-малко някоя четвърта.  

Здравейте мили момичета,
Лучия видях поста на Катя като постнах моя и се редактирах.
За Дженгови съм съгласна. Не харесвам Дженго, не смятам, обаче, че предаде Демир, но и не постъпи съвсем правилно. Сега, явно той вижда и е знаел, че единственият, който може и най-вероятно ще купи акциите, това е Йълмаз. Така, той спасява семейството си от позор, заради кредиторите и сина си и жена си от проблемен живот и тревоги. И отделно, наказва Демир за лесното и бързо разрушаване на приятелството и за това, че нарочно го изложи пред цяла Адана. Интересното беше за мен, че точно след като Демир сподели в ресторанта на висок глас за продажбата на бижутата и за това, че той му е предложил заем (след прекратяваме на съдружие и приятелство - тук Демир се изтъква колко е добронамерен и милостив), тогава Дженго реагира и потърси Йълмаз. Явно именно унижението е преляло "чашата". Пак казвам, не харесвам Дженго и мисле, че ще направи проблеми и на Фекелиеви и ги критикувам за наивността. Но, надявам се Йълмаз да се усети по някое време...той започна да усеща, че някой иска да разгорещи враждата. Дори и това да не е Дженго, надявам се той да ума едно на ум.
След развода, Саббахатин продължава да е баща на Бетюл и все пак да има някаква минимална връзка с благополучието на Шермин. Нали си спомняш, че той отиде и поиска сметка от Хюнкяр, след като те публично се отказаха от Шермин. Никой не го накара да направи това, дори и Хюнкяр се учуди, но Саббахатин каза, че Шермин е майка на детето му. Та, Йълмаз помага на Саббахатин уреждайки плащане на обучението на Бетюл. И осигурява адвокати на Шермин, а не плащане, което е друго. Той може да не познава Шермин, но познава и Демир и Хюнкяр (подлостта им, влиянието им и начина на действие - безсъвестен и жесток) и не изключва вероятността те да реагират срещу Шермин за това, че е продала малкия конак на Йълмаз и да я "атакуват" недобросъвестно. Така Яман отмъщават на Шермин заради него и той се чувства длъжен да подаде ръка на Шермин. Ясно я пита, дали нещо не им е направила, а тя отрече, като той не я познава и не мисли, че тя ще има мотив да го лъже. А защо Демир с години е давал тези пари на Шермин, Йълмаз няма как да знае, а и това си е семейна ситуация и може би има корени в миналото.
Не съм казала това, че Йълмаз ще купува всичко, ясно е, че има преценка. Ясно споделих и че Йълмаз е воден от две причини - и Демир и помощ. Но, ако за теб единствената причина е користната, то аз я приемам, но не я споделям. Сега, Демир не е критерий кой е враг и кой не, кой прав и кой не. Демир иска да победи Йълмаз, а Йълмаз иска да победи Демир. Двамата са си врагове. Това е двустранен процес и всеки един от двамата използва всяка възможност за да придобие превес. Ако Йълмаз имаше врагове, Демир на часа би се възползвал от тях. НО, разликата между Демир и Йълмаз-Фекели е голяма - те, за сега, се борят честно и чрез законни и легитимни средства, а Демир използва незаконни методи и престъпления. Лично аз не мога да го подкрепя в това.
Ваня
За Демир не съм съгласна, че се стреми само към Зюлейха...Демир се стреми и да убие Йълмаз, както и прави още много други неща. Ако стремежът му беше само Зюлейха, то той нямаше да й причини всичко това, което й причини.
И тук не мисля така. Човек реагира по различен начин на нещата и на любовните ситуации в живота. Когато един човек е убеден, че любовта на другия е свършила и е приключила, то той често поема напред и гради нов живот с друг, дори и в сърцето му да е предишната любов и дори и тя да си остане там накъде закътана в някой "ъгъл". Познавам няколко подобни ситуации в реала. Това е прагматичното виждане към любовта на човек - реалист. Йълмаз си мисли, че Зюлейха вече не го обича и тя многократно му каза това и той се "увери" и чрез други хора - Мюжгян, Саббахатин. Това, че тя е в неговото сърце, но той мисли, че тя не го обича вече не е причина той да "спре" да живее и да остане сам цял живот. Много хора правят това, но други решават да продължат напред. Така че, не мисля, че тук трябва да се правят такива крайни оценки и да се дават крайни мнения, защото това да се "откажеш" от някого не значи, че не го обичаш. Животът е пъстър. Понякога човек се отказва от най-ценното си, именно защото обича.
Не съм казала, че Демир не помага. Или неправилно съм се изразила. Демир също помага и има тази добра черта, както и много други. Съгласна съм с теб.

Момичета, за старата история - според мен, има нещо там. Съгласна съм с вас. Мисля, че има даже повече от една линии в тази стара история. 1. Хюнкяр-Демир-Аднан; 2. баща и син (Аднан-Демир). Наистина има някаква причина до 6 годинки Демир да е бил спокойно дете, а после нещо става; 3. Хюнкяр-Демир (възможността за подобна история: раздяла на майката от сина); 4. Аднан-брат му; 5. Хюнкяр-сестра й и защо Хамине е била привързана повече към едната дъщеря и сега си спомня и разпознава нейния син, а не Демир; 6. връзка Аднан-Хамине (защо тя така уважава и обича силно зет си, дори го поставя на мястото на съпруга си....споменът за малката й дъщеричка (явно сестрата на Хюнкяр) и Аднан споменат сякаш като мъж, а не зет. Или това е била внучка и дъщеричка на Хюнкяр, но Хамине се "поставя" на мястото на майката и пак до Аднан като мъж, а не зет).
Фекели-Хюнкяр: мисля, че Фекели ще бъде разочарован от ролята на Хюнкяр в историята на Йълмаз и Зюлейха след като писмото излезе наяве. Той беше "двигателят" за тяхното събиране, мисля, че той ще е в основата и на раздялата, защото ще осъзнае, че неговата г-жа Яман не е онова невинно и добро момиче.
Момичета, за "Робинята Изаура": бях малка, когато го даваха и гледах с баба и дядо от време на време. Не си спомням много за фабулата, но си спомням натрапчивата любов на Леонсио. Той се саморазправяше с всички кандидати за женитба на Изаура и уби нейният любим: Тобиас. Измъчваше я психически и най-вече физически: даваше разпоредба да я удрят с камшици. Той искаше тя да му стане любовница и искаше любовта й. Гневеше се, защото тя не го обичаше и не се съгласяваше на предложенията му. Леонсио има сходни черти с Демир, но е много различен от него. Демир не е мръсник като него и има много по-различен характер. Сходните черти са: високомерието, арогантността, нарцисизма и егоизма...това, че престижът е от основна важност. Известен в обществото беше и Леонсио, но и той вършеше незаконни неща, за които хай-лайфът си нямаше и представа. Та така. Още в началото Демир ми напомни на него. Спомням си, че баба ми и приятелките й съжаляваха Леонсио, защото правил лошотии от любов, тогава не го приех, не го приемам и сега . Спомням си, че въпреки отрицателната роля, актьорът се сдоби с голяма известност и фенове, подобно на Мурат Ю. Та така.
 

П.П. Танче и аз това се чудя, но май причаквайки сякаш се нахвърля върху жената и се чува писък. Т.е. на мен ми изглежда като опит за изнасилване или нещо подобно. Май или Фадик или Сахер. Косата на жената е леко чуплива и кестенява, а Гюлтен има лъскава черна и права коса.

  Умилителните "лошотии от любов". Сиреч няма особено значение през 70-те години на кой век се развиват действията или историческата мисия на героите.  

Танче
Много добре си спомням някои моменти - тогава въпреки ужасиите, които причиняваше Леонсио, той беше "звездата" на сериала. Жените му съчувстваха, съжаляваха го, защитаваха го и някои въздишаха по него. Спомням си, че баба ми и приятелките й надълго и на широко коментираха всичко това и често се чудех на мненията им как харесват този ужасен мъж. Та, те ми казваха, че обичал много силно и за това правел всичко това. Бях малка и не съм разбирала много това и онова, лично аз не възприех това обяснение, но ми беше интересно да ги слушам и седях при тях . Странното за мен беше, че нито един от добрите герои не беше толкова обсъждан.
Този сериал беше първият от латиноамериканските сериали и май първият сериал в БГ - излъчен е през 1986 г. и впоследствие е направен римейк и излъчен през 2010, но аз си спомням този от 1986 г., а другият не съм го гледала изобщо.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D1% … D1%83%D1%80%D0%B0

Дана, точно линка в Уикипедия прегледах аз, преди да си задам въпросчето, понеже спомени нямам.  
"Странното за мен беше, че нито един от добрите герои не беше толкова обсъждан."
Искаш да кажеш, нито един от йълмазовците. Амии ... нищо не е от вчера.  

  За мен е рано да се говори кой герой е положителен и кой отрицателен.

Много е интересен начинът, по който ни разказват за любовта на героите от 70-те чрез сватбените рокли.

Началото е тази витрина, пред която са застанали  Зюлейха и Йълмаз. Той е харесал рокля за бъдещата им сватба, довел е Зюлейха, за да и я покаже, и тя я хареса веднага. Всъщност роклята е без значение. Двамата се обичат. И това е единственото, което има значение. Техният град на влюбените е Истанбул. Те нямат нужда от рокля от Париж, защото любовта им е такава, каквато я разбират в Париж. Тази сцена става   своеобразна мярка, с която могат да се преценяват усилията за „сватбена рокля от Париж“ на следващите бъдещи младоженци – вече в Чукурова.   
   


И двамата главни герои в историята за Чукурова искат на сватбата бъдещата си жена в рокля от Париж. Париж е градът на влюбените, дори Демир заведе Зюлейха след сватбата там с едно  единствено желание: любов с чувства и завинаги. Роклята и мястото трябва по магически път да помогнат за това.

Демир: за сватбената рокля от Париж беше избързал. И то много. Той обича нея, тя обича друг... Купената от него парижка рокля се намокри при опита за самоубийство и беше дадена за благотворителност. Няма взаимни чувства - не подхожда рокля от Париж. Демир иска нещо, за което няма представа. И тяхното начало стана сватбената рокля на Хюнкяр от преди 40 години, в която Зюлейха започна брачния си път също с любов по чукуровски, която не зачита чувствата, а целта на брака е дете. Демир беше много, много избързал с роклята, а не се знае въобще дали някога ще дойде време за двамата за сватбена рокля от Париж.

Дюс бяла, без китки, френски стил,
Но...не подхожда на техните отношения в онзи момент.


 




Дали някога Зюлейха ще облече сватбена рокля от Париж, т.е. дали ще се влюби в Демир, не знаем.

Много хубаво беше направена сцената с избор на сватбена рокля от Мюжгян и Йълмаз.
Тя започна с един момент: Йълмаз е застанал пред един манекен и този момент напомня онзи, когато двамата със Зюлейха гледаха роклята в Истанбул. Сега обаче е сам. Чака Мюжгян да облече рокля за проба, а когато тя се появява, разбираме, че тя вече е пробвала много рокли и те все не му харесват. Мюжгян го успокоява, че не е важна роклята, а е важно, че е спечелила сърцето му. (Тя така си мисли.) Йълмаз, обаче, за разлика от Демир е преживял взаимната любов. Той не харесва роклите, които облича Мюжгян, защото не отговаряли на красотата и, а и той искал, когато я види, „дъхът му да спре“. Прозрачно е, че не става дума за роклите, а той вътре в себе си усеща някакъв недостиг. Двамата взаимно се убеждават колко са щастливи и как сърцата им си принадлежат. Но истината е друга. В крайна сметка Йълмаз решава, че ще поръчат сватбена рокля от Париж. Надеждата на Йълмаз е роклята да запълни това, което не достига, това, което е имал преди, да се върне по някакъв магически начин.
Докато Демир избърза със сватбената рокля от Париж, защото не знае какво е това любов с взаимни чувства, то за Йълмаз роклята от Париж идва накрая като някакво спасение, защото нито една от пробваните дотук не отговаря на онова, което Йълмаз е изпитвал до Зюлейха пред витрината в Истанбул.   





Най-същественото състезание между Йълмаз и Демир е за любовта.
Кой ще има жена „в сватбена рокля от Париж“, разбирай -  обичаща го и той нея.

И аз попрочетох малко в нета за съдържанието, Таня, защото края не си спомням. Явно не съм стигнала до края тогава. Но деспот и тиранин - това си го спомням.
Тук си много права, няма. А и нашият герой позабрави историческата си мисия да променя Чукурова, щом нещата опряха до неговата любов.