Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

А има ли дете което да НЕ е разказвало нещо необикновено на родителите ?

Оооо, моят син непрекъснато ми разказва едни такива цветни и подробни сънища... цели филми! Ама сигурно от толкова книжки и филмчета вече и насън се вживява  ! Понякога нямат нищо общо с нито едно филмче, което е гледал, ама той си е с развинтена фантазия    ...
Най-пресен случай: Били сме в подножието на някакъв вулкан и той обяснявал на всички хора как ей сега щял да изригне и да бягат, ама те не го слушали. И тогава... лавата наистина запълзяла надолу към нас, той събрал всички, натоварил когото може по колите и сме избягали  И него изобщо не го било страх! Ама имало и много жертви И това образно разказано от 3-годишен любопитко...

Мамо, аз като бях в твоето коремче, там имаше пясъчник... и пързалка... и аз си играех, а от време на време отварях едно прозорче и поглеждах оттам...

На мен ми бяха много сладки историите "Аз като бях голям...".

"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

 - Разкажи поне едно де....

"Когато бях маймуна ..." (това 4-годишният ми син, де е Дарвин да го чуе).

Децата постоянно разказват необикновени истории
По-чудно ще е, ако НЕ разказваха!

То това си е цяла научна теория ! / в смисъл, че децата избирали родителите си...нещо от този сорт беше! /  Така че...

Забравила съм ги   Самите истории като съдържание не бяха нещо фантастично, отнасяха се за ежедневни неща. Но винаги ми е било интересно, как децата приемат за естествено, цикълът на живота да не се прекъсва. Синът ми е казвал също "Ти като станеш пак малка...", за мен това е докосване до "Другата страна".


И ние сме водили подобни разговори 

Това ми припомни нещо! Когато решихме да имаме дете, опитвахме дълго, а Тя все не се "случваше", една много мъдра според мен жена ми каза: Това не зависи от теб! Детето само те избира...". Дано така помагам и на други мами, които чакат своето дете...


Сега прочетох, че някой вече ме е изпреварил...Нищо 

  - Да, твърди се, а и от 50 - 60 години се доказва чрез регресивна хипноза, че душата влиза в яйцеклетката в момента на оплождането.  а също и че, предварително си пишем плана на живота...

Да оспамя хубавата тема - като малка бях гледала част от такъв филм... някакви дечица играеха в една гора и си избираха семейства, в които да се родят; десетгодишната ми глава беше толкова впечатлена, че когато за пръв път направихме опит за бебе, си го спомних... след това имах да ходя на рожден ден, по пътя гледах нацъфтелите дървета и топлата априлска вечер и си мислех "дано се помами, милото"... е, получи се.

Ах, Анда, не съм чувала по-прекрасна молитва за дете. А, вярвай ми, аз самата съм казала много.

Малката още не съчинява много, но Дени е фантазьорка. Обикновено историите са свързани с желанието и да е момче и да лети, да спасява принцесите и ей такива простички неща

И аз да оспамя темата...
Ама страхотни са тези деца! Ейй, нямам търпение и моите да ми ги разправят врели-некипели     
Да ги нацелувате и да ги слушате - в детските думи има най-много истини! И както е казала майка Тереза - "Най-добрите учители са децата!"

Alex 1, какво ще кажеш за фантазиите на моя син?
Иначе, и Стоил ми е разправял, че му е било много хубаво и топло в корема ми  и чувал гласа на татко си 

Мами, това се казва тема
Даже с "Т" е по - правилно, т.е. това се казва "Тема"

С моята дъщеричка още не мога да споделя опит, защото още не говори, но ще я слушам много внимателно (то аз и сега го правя)
Но една позната ми разказва за нейната дъщеря, че като малка рисувала хората с ореолче около главите им (става дума за познати на нея хора), при което е обяснявала, че за всеки човек ореолчето трябва да е в определен цвят.

И аз нямам търпение да надникна в света на малката ми дъщеричка - да ми разкаже за нейните неща, какво вижда, какво си спомня. В очакване съм на чудни мигове...

Много се разчуствах от тази тема...  

Обикновено не приемам нищо за "необикновено"- намирам обяснение. И си спомням, че когато бях в детската градина и за често говорех за времето, когато съм била горяма... Мисля, че това са детски фантазии, децата имат много развинтено въображение (което им помага да се ориентират в света на възрастните- някъде го четох).

Alex 1, вярно нямаш спирачка. Разказвайте, разказвайте... А роптаете срещу снимките в нета 

 

Инна, много харесах разказа на Стоил. Аз имам всякакви фобии, ще спя по-спокойно, ако знам, че има кой да ме спасява от катастрофите, дето ми се присънват.

Inna,
  - В хомеопатията, когато търсим точната индивидуална хомеопатична "картина" на детето, започваме въпросите от това - Планирано ли е детето - т.е. очаквано ли е? Как са се чувсвали емоционално майката а и бащата, какво са си говорили,  дали не са очаквали да е момче пък то се е родило момиче... и т.н. и т.н
 - Бебето може и да не разбира думите, но То  разбиракакво си говорят и по-точно какво мислят и усещат родителите му и това е доказано по очевиден начин от многобройни хомеопатични случаи! 

  Хей момичета, много ми е гот при вас...
Неща като:
 Много ме стопляте   
 

Anda, твоите 3 реда постинг са най-милото нещо, което съм чела от доста време насам.   

Големият ми син е заченат горе-долу в деня , в който почина баща ми. Разбира се това го разбрахме по-късно/ около месец след смъртта му/. Преносих го с 10 дни и се роди на датата , на която се навършваха 9 месеца от смъртта на дядо му. Сега стана на 2год и 6 месеца и въпреки,че е виждал дядо си 2-3 пъти на снимка започна да говори за "дядо Данчо"/баща ми/. Отначало ми стана малко страшно, но после си помислих че може пък да не е страшно. Може би има един ангел-хранител.

Ох, Анда   и аз съм го гледала това, спомням си го и съм си решила, че точно така става работата.  
И понеже Самуил го правихме цели три месеца , та много си говорихме в този дух с мъжа ми. Мамихме го, мамихме го, дребния.
Той се е чудил, чудил, пък накрая е махнал с ръка и ей го на.  
Дано сега не си вика: "Леле, къде се натресох и аз!"

И аз периодично си го мисля 
Благодаря на всички за топлите думи!

Аз също съм чела, че децата сами си избират родителите и вярвам в това.
Моя обаче нищо не е споделял досега, веднъж само го питах помни ли откъде е дошъл и той ми каза "С рейса" 

И аз точно това си помислих, когато ми го каза.

Има и още нещо, свързано с нея, но то не е нещо, което е казала, а нещо, което е направила.
Когато я родих и ми я показаха, тя ме погледна /не си внушавам и не вярвам, че бебетата не виждат/ и ми се УСМИХНА - тогава си помислих " Дано е щастлива в семейството, което си е избрала"

Интересна темичка се е заформила!
Моята 3 годишна щерка и тя така разправя "Аз като бях голяма....; или "Ти като станеш пак малка и аз като стана пак бебенце ще се случи или ще знам....
Иначе това същото бебе като се роди и ми я дадоха веднага да я гушна се усмихна и изглеждаше щастлива и спокойна. Баткото не изглеждаше изобщо доволен .
А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.

ако знаете колко съм нетърпелива синът ми да почне да говори еххх... сигурно има много неща, които трябва да ни научи с баща му

Хиляди пъти ми се е случвало...

Страшно интересна и забавна тема ! Моят син пък сега се идентифицира с лъв и всичко пречупва през тази призма / забавно е/. Има и разни истории , но в момента не се сещам за конкретна /големи фантазьори сме/. Ще следя темата с интерес !

Четох някъде,че понякога окото изпраща сигнал към мозъка,но той го връща по-бавно.В крайна сметка ние виждаме едно и също нещо два пъти и затова ни се струва,че вече сме го виждали.
Дано сте ме разбрали,че как го обясних...

  Интересно, точно днес тригодишната ми щерка ми каза, как "Дядо Боже ме пъхна в корема ти". Опитах се да я предразположа към разказване на повече подробности, но тя само смееше - "Е, стига де, не ми се говори" и пр. Попитах я дали децата избират своите родители и тя каза:
- Да.
- А защо избра мен?
- Защото си топличка.
 

Точно така, има си научно обяснение за т.нар. дежаву, бях срещала че има общо и с т.нар. ревербериращ кръг на физиологичната ни памет, но в подробности не знам, да кажат психолозите


  Еми че не се знае в крайна сметка...може и с рейс да е дошло детето сега... Сладур 

Ех, аз чак сега виждам темата, която съм предизвикала с въпроса си при тази за сънищата!
Наистина е ТЕМАТА! Много хубави неща сте написали. Ех, как ме е яд, че не помня фантазиите на моите - май вече са големи, за да си спомнят такива неща. И моята памет е лоша, а и те винаги говорят един през друг и често не мога да схвана кой какво ми казва, а като се надвикват, естествената ми реакция е да ги помоля да млъкнат. 

Със сигурност обаче няма да забравя една случка. Бяха на 3 г. точно. Аз се оказах бременна отново и току що бях разбрала, че отново са близнаци. Преди лягане - щяхме да спим тримата в едно легло, бяхме при майка ми, тя се въргаляше върху мен, пипна ми корема и каза "В коремчето на мама има две бебета"...

Да,теорията за прераждането!
Моята кога ще порасне,че да ми разкаже нещо интересно. Засега ми разказва доста,но с малко думи...

Анда, не се страхувай повече, нашият син се изявява като спасител непрекъснато (не само в сънищата  )! Любимите му професии са алпинист, водолаз, хирург  ... Пък тоя сън за вулкана откъде му дойде, не знам, не съм спомням дори да съм му обяснявала подробно за лавата и т.н. или да е гледал такова филмче 
Alex 1, синът ми е наистина планирано и много желано дете (след година и половина опити, той най-после ни намери!) и му говорехме, още когато разбрахме, че е в мен  , сигурно затова не спира да бърбори .
Всъщност по повод намирането вчера имахме интересен разговор с него:
- Мамо, ти защо ме наричаш "съкровище"?
- Защото си ми най-ценното в живота и дълго съм те търсила!
- Не е вярно, аз те намерих пръв! 

Дежа-ву и на мен много пъти ми се е случвало (за последно- вчера). И аз мисля, че има научно обяснение това явление и няма нищо свръх.
Но нямам обяснение за другото. И на мен ми се е случвало (имах един период преди години- всяка вечер) да видя нещо в полусън, което впоследствие го виждам в действителност (1:1).

Една моя колежка ми разказа, как синът й (3 години) никак не обичал да бъде целуван и един ден й се оплакал, как докато си седял на пейката в двора един дядо настоятелно се опитвал да го целуне. В двора не е влизал никакъв дядо, а описанието, което детето направило напълно съответствало на бащата на майката, който отдавна не е сред живите.

Друга история е дъщерята на приятелка, която пък й заявила, че в следващия живот всичко ще се подреди както трябва - нея ще я роди първа (а не второ дете, както е сега) и ще живеят на морето

stanislavchen, Тези разказчета са право в десятката, би ли могла да питаш за повече подробности, 

Моят син е още мъничък и не може да говори. Ще ми е интерсно след време какво ще ми разказва .
Майка ми е детска учителка и децата много си я обичат. От нея знам, че те често и разказват истории, които започват с "Когато бях голям човек...", "Едно време преди много години бях..." или "Когато бях в корема на мама...".
Веднъж едно дете разказвало, че като е било в корема на мама някаква кола се блъснала в тяхната и се чул силен трясък. Майка ми попитала майката на детето дали действително се е случвало нещо подобно. Майката останала изумена, тъй като това било истина, но за случката знаели само тя и бащата (т.е не е възможно някой да го е разказал на детето).

Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.

Ами само толкова знам И аз затова искам мойто чадо да проговори

Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Моя приятелка ми разказва как дъщеря й, когато е била на около годинка почти всяка вечер гледала към прозореца /пердето/ и  винаги се усмихвала и радвала на това, което "вижда". А там няма нищо освен перде.  

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат...

Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й  е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... / Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...

Първо, поздравления за темата, наистина е страхотна   .
Вярвам, не, убедена съм, че децата сами избират родителите си. Избираме и живота, който да изживеем, а може би и кога да умрем.
Вярвам в прераждането и в това, че децата помнят до определена възраст предишните си животи. Преди време преглеждах една книга, чиито автор не помня, но се занимаваше с хипноза и изследване на прераждането. Пишеше за един случай ( дано не се отклонявам от темата) , в който жена загубва съпруга си. Преди да умре той й казва, че ще се върне. След месец разбира, че е бременна. Ражда момченце. Когато то става на 3- 4 год се резболява и вдига много висока Т, започва да бълнува и в треската си казва " Казах ти, че ще се върна. Обичам те." ( цитат по памет).     
Направо настръхнах  . Ако моя син ми каже нещо такова, сигурно ще припадна  .

Такива тръпки ме побиха,че нямам думи! Чак студено ми стана! Невероятно! 

А колко ли признания и прозрения сме пропуснали, улисани в правенето на нещо...
Винаги съм си мислила, че синът ми е така усмихнато и  щастливо дете, понеже е усещал колко сме го искали - и с него, и сега с второто ни бебе, заченах "от раз", говорихме непрестанно на коремчето, смеехме се, сега и той се включва в "говоренето" на братчето... И понеже му обяснявам, че  бебето идва, когато много силно се помолиш за него...надявам се никога да не се съмняват, че са направили верния избор със съмейството си...

Ами,да! Но има и изключения.някои все пак си спомнят и тази тема е потвърждение на това.

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

 "- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
    Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
     Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
   Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."
 
 - Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен 

Интересна информация, мерси. При нас е точно обратното - става ни интересно, когато разказва такива неща. По принцип не съм привърженичка на забраняването да се разказват истории - измислени, спомнени, видяни....мисля, че е важно за децата.

Когато беше бебе, мъжът ми се майтапеше, че с тая отворена фунтанела Марена си "чати с Господ директно"...

Тук пак стигаме до един въпрос > Би ли ни помогнало помненето на миналите животи или би ни навредило в сегашния ни живот. Той Господ си знае работата,като ни е устроил така ,да ги забравяме. Всъщност аз мисля,че душата ни ги помни,затова и има такива неща като :шесто чувство ,дежаву  и прочие.

 

  - Iviche Напълно съгласен съм с тебе  , въпреки че е толкова вълнуващо да се "докосваме" до това...   

Не съм  Iviche  ....Да ,вълнуващо е ! Дава ни още повече вяра!
Има интересни неща в една книга -"Кармична астрология".В момента не се сещам за името на авторката.

LOL! Извинявай Amarena! 

Аз съм сигурна, че децата избират родителите си. Но не съм сигурна, че всички бракове се сключват със сродни души, ако беше така, защо хората понякога си причиняват толкова болезнени неща?

Има две книжки на Майкъл Нютън - Пътят на душите и Следите на душите, втората я намерих в нета, ако някой я иска мога да му я пратя по мейл, там се разказват случаи на спомени за предишни животи с регресивна хипноза. Бих дала линк, но не си спомням откъде точно я свалих.

Ако е на български може ли да ми я пратиш на djemma1@mail.ru.

Не мисля, че Дежа ву може да се обясни със спомени от минал живот. Нали хората се прераждат в друго време, на друго място.И обстановка и мода и всичко е различно, тогава как ще видиш точно същото място незнам си колко време след това. Глупаво е.

Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
  Може би поради тази причина, на мен неверницата, децата ми не са разказвали нищо подобно.
  Това, че не вярвам в тези неща, не означава пък, че не се интересувам от тях. Но досега не съм успяла да се убедя,че те същестуват.

И аз така...
Винаги щом получавам някоя на пръв поглед странна история, успявам с кръстосан разпит да разбера къде се крият корените и.

Хайде и аз сега да се включа в тази изключително интересна тема. Моят син е на 2г.6м. Говори доста, но досега не ми е разказвал някакви странни истории, но очаквам включване, след което ще разказвам........Искам да попита, след като смятате,че децата сами избират родителите си и даже сте убедени в това,защо някои деца попадат на лоши хора? Сами ли си ги избират наистина? Не съм сигурна........... Мисля,че всеки си има карма и даже да може да избира пак е в някакви рамки........

Синът ми на 2.3 -след като бях родила бебко и идва в болницата да ме види и първите му думи -Ми мамо ти пак голяма си -той милия очаквал че като се роди бебето ще стана малка като него та беше доста разочарован.

  - Inna Синът ти, много образно е разказал едно Удивително видение от един предишен живот...където той е бил Пророк или ясновидец.
 - Спомена от утробата също показва неговата чувствителност и емоционалност.
 - Да го предпазвате, доколкото е възможно от Емоционално нараняване 

Или пък защо ще си изберат майка, която ще направи аборт (спонтанен или умишлен)?
Аз също не съм попадала на разказ, който да ми се стори необикновен. Би ми било много интересно, но винаги намирам обяснение 

Дацата избират не само добри родители, защото не са само добри преживяванията, които искат да изживеят в съответното прераждане. Вярвам в кармата ( баланса на енергията) и за да бъде поддържана тя, душата трябва да изживее и доброто и злото. В един живот са се отнесли лошо с нас, в другия ние  ще се отнесем лошо с някой... Затова е важно да разберем защо точно това сме избрали да ни се случи и на какво ни учи то. А децата са нашите пътни знаци в трудния път към намиране на себе си.

П.П. Съжалявам ако звуча объркано, но дребосъчето не ме оставя да се концентрирам 

изключително интересна тема!!!
ох, с такова нетърпение чакам Ати да проговори!

Чак пък убедени....просто споделихме някаква теория. Ако имахме категорични отговори, нямаше да има над какво да си блъскаме главите. Лично аз вярвам в определени неща, в други пък изобщо....но най-много вярвам на Демокрит, който е казал : "Няма нищо случайно, всяко нещо си има своята причина"  -  дали ние ще я разберем някога, е съвсем друг въпрос.

приветствам и аз темата!!!
Бях чела някъде, че хората се прераждат няколко пъти като целта е да преминават в по високо ниво. И колкото в живота им има повече страдание и болка толкова в по високо ниво са преминали, нещо от сорта беше. Та явно си има причина деца да избират и такива родители, които ги бият и дори убиват, иначе всички биха си избрали прекрасен живот.
Моята бръмбарка, когато беше на около 8 месеца, много често си бърбореше самичка думички от сорта "НАЙН, НАЙН ДАНКЕ БИТЕ" и др. Та хем на шега, хем наистина се замислях дали пък не е била германка в предишния си живот.

Да го запишеш това дете на немски тутакси!
Иначе по темата - и аз съм чела нещо подобно. Ако си правил много зло в предишния си живот, сам избираш да бъдеш жертва в следващия...

 - Спомнете си за Христос и дали напразно е било Страданието му?
 ... и защо той не го е избегнал, след като е могъл да го избегне...
 - Ако зависеше от мен,  не бих искал никой да страда, но... такъв е живота и ние постоянно търсиме някакво обяснение, без да получаваме готови отговори.

Който търси - намира.  И под вола теле намира.

Има такъв филм - в малко градче в САЩ едно време всички са изключително сериозно набожни.  Група деца започват да "виждат", "чуват" и "изпадат в транс", говорят как еди-кой си бил обладан от зъл дух, описвали какво уж бил извършвал и т.н.  Думите в Библията как децата са чисти и само те ще влязат в Божието царство служели за неоспоримо доказателство, че децата са прави.  Човекът бил убит.  После децата казали, че друг човек е лош.  Убит.  И така станала масовката, докато не дойде краят на филма, където се разбира, че едно от момичетата си харесала някакъв мъж, но той бил женен и тя със заплахи накарала всяко дете да прави каквото му каже, измислила целия театър...

 - Ей на това се вика: "Ужасяващ но Касов Филм" от САЩ! 

 - Внимание! Който ви Ужасява, той после лесно ще ви владее умовете и.... парите

 Ето едно друго мнение на Силвия Браун от книгата и "ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА":

"...Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък живот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна карта, старейшините изразяват огромно доверие в напредъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, че ти можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства показват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво предно прераждане.
Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проблеми и в училище, и в местната полиция.
Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейството откликна с огромно състрадание към безпомощната невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достигнала до сърцата на всички и беше дала на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивките и, прегръдките на малките й ръчички около вратовете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обединиха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.
Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше трагедия за всеки, който я познаваше, включително и за мен.
  Но също зная, че тринадесетте членове на семейството, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.
Беше ли аби един наказан дух заради минали прегрешения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни..."

Последното включване на Alex 1 и разсъжденията за "трудният живот" и  въпросите от рода "защо точно на мен", ми припомни една притча за тежестта на Кръста!
Затова, как Господ (или както на вас ви харесва), предложил на един смъртен сам да избере кръста за себе си.
Сред многото, които видял - той избрал най-малкият.
Тогава Господ му казал - точно този е твоят, точно този съм ти дал!

Мисля си, че всеки носи съдбата си - товар, с точно фиксиран размер и тежест, но сам може да избере формата за себе си.
И да я изкове (или извае!!!) - със сърцето си, с  душата си!

Нещо не тъ разбрах.  Кой ме ужасява?  Какво е станало с банката ми?  Слепите прохождат, глухите проглеждат...

Айдеее, отплеснахме се....

 Моето  мнение е , че теорията за страданието , като път за "издигане" на духа е глупав начин да се справим със страха от необяснимата болка , която голяма част от хората понасят напълно незаслужено . Избират ,  значи , една част от децата ,   да се родят в мизерия , при малтретиращи ги родители , някой се гаври с тях , умират от болести , глад ...Мдаа...И духа им минава на по-горно ниво ?! Избират си? Ми Алекс 1 твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни , а не да ги товарим и с отговорността на избора къде да се родят? Ама това бил начина - не , не е !Много по-трудно е да си щастлив човек . И Христос се намесва някъде тук.., старейшини..., а темата бе толкова по-приятна и позитивна в началото. Не искам да нападам никой - приемете мнението ми , като една друга гледна точка, нищо повече.

Не ми е разказвала нищо, но за сметка на това пък понякога реагира невероятно!
Всеки път настръхвам при този спомен :
Очите на новороденото ми дете, когато ми я дадоха за пръв път/веднага след като родих/ и аз очаквах блуждаещ поглед през полузатворени клепачи, но срещнах поглед, пълен с мисъл, преценяващ и даже мъдър. Гледаше ме и сякаш казваше "Аааа,  ти ли си това?! Я да те видя! Хм, интересно...!
Как насръхнах от това и помислих, че не е вярно и че полудявам...
След това ми я дадоха два часа по-късно, държах я в асансьора, по-точно лежеше върху мен, докато ни качваха с в родилното отделения. Гледаше ме със същия изучаващ поглед, а аз не можех да откъсна очи от нейните!
Често се случва да реагира на нещо ново и уж непознато  по този начин : "Аааа, това ли!" Демек - Що ли си мислиш, че ме изненадваш!

 - Въпроса ти е директен, затова и директно ще ти отговоря: - досега съм спасил десетина човешки живота, от които три на деца.

И аз се чувствах така. Настръхвам всеки път, като се сетя!

Чета темата, но по обясними причини не пиша - нямам деца... Досега темата беше страхотна!
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...
господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

Скочихте в една друга тема стещу мацката, че публикувала романтично стихче, което получила от мъжа си, а продължавате да споделяте тук толкова съкровени неща и то свързани с децата ви 
Чудно ми е, толкова ли е трудно сами да се поровите в нета и да намерите отговори на това, което ви вълнува и без това Алекс1 работи със заучени фрази...

Их, как сте се отнесли, но аз ще се върна в коловоза.
Да, казвала ми е странни неща, но не "търся под вола теле".
Два противоположни примера:
"Мамо, скоро ще си имаме бебе, защото Христос така иска" /нямаме за сега /
"След смъртта няма нищо, нищичко" /малко необичайно твърдение за 5 годишно/

Доктореса:
Въпрос: Вие докторка ли сте?

Разваляте темата  . Въпросите на лични 
П.П. А и какво значение има дали е лекар или не 

Малчо птица по душа - Прав си!, но и аз не разбрах с какво и къде съм ги засегнал?... просто, като по уговорка бях атакуван личностно от две - три...

  Alex1 не се връзвай.

Ами, на мен са ми разказвали за дъщеричката на моя позната бременна - беше бременна заедно с мен - та дъщеричката й с абсолютна категоричност й казвала, че  ще роди момченце, независимо че всички останали й казвали, че пак чака момиченце. Докато един хубав ден ехографът не потвърдил думите на момиченцето. Освен това, то казало на майка си, че трябвало да роди секцио, за да не се мъчи тя и момченцето, което ще се роди, така казвало бъдещото братче на дъщеричката й. И дъщеричката й постоянно галела и целувала корема на майка си дори на публични места, което притеснявало майката, но дъщеря й й казвала, че те са се разбрали "някога...някъде" с бъдещото й братче, че имат да вършат някои неща, много се обичали и тя с нетърпение очаквала появата му на бял свят, защото с дъщеря й имали мисия.
Не знам, но ме съмнява детето да има толкова развинтена фантазия. Аз лично вярвам в тези неща, така че не се учудвам на приказките на момиченцето, а напълно вярвам, че е осъществило контакт с братчето си по някакъв начин.

Така е. Просто понякога е много трудно да приемеш реалността.
А каква е връзката на Исус с прераждането? Той не е ли е в Небесното царство, при своя отец?

Аз лично в тази тема не видях зарибяване никъде. Да, в другата за сънищата, се говори, че някои неща се решават с хомеопатия. Но не виждам каква връзка има хомеопатията с евентуалните спомени на децата ни от евентуални предишни животи. Откакто се появи тази тема разпитвам родители на деца на 3-4 г. и да, някои от тях ми цитират подобни на тукашните цитати на мъниците.
Не знам. Интересно ми е. Но не ми е плашещо, даже много успокояващо ми действа, защото, бидейки вярваща, не мога да приема изцяло описанията в Библията. Да не говорим за мюсюлманския рай, за който съм разпитвала доста силно вярващи мюсюлмани и дори те нямат смислени отговори например на въпроса какво получават там жените. И на много други...
А никога не мога да приема, че животът е заключен в земните рамки от 70-100 г. - кому и за какво са нужни всички тези усилия, щастие, драми и прочие 

  И аз мисля, че доста неща биха били напразно дълги и сложни ако човек просто умираше на 75. И още доста неща си мисля, ама някак не ми е интересно да ги споделям с хора, които не вярват по-далеч от носа си.

Това е живота.
Защо трябва непременно да има някаква мисия?
Толкова ли е страшно нещата да са прости?
Толкова ли е трудно да се радваме на живота си тук и сега, без да искаме непременно безсмъртие и някаква награда?

Дано не се засегне някой, но тези истории с райовете малко ми напомнят един мой бивш шеф, който като го помолехме да направи нещо все ни отговаряше "а ти какво ще ми дадеш?".

Децата слушат какво си говорят възрастните и после го повтарят. В къща, където се говори за религия, прераждане и мисии е нормално децата да имат подобни "прозрения". Да не забравяме анимациите, които са пълни с какви ли не истории, децата ги попиват и после ни ги сервират обратно, а ние заслепени от желанието си да чуем нещо необикновенно - това и чуваме.

Хапка, РЕНИ и Divana, благодаря за подкрепата 

Езотериката-ненаучен начин за наблюдение на действителността
„Случайността е меката възглавница, върху която почиват онези, които изключват от Космоса божественото, смисленото и даващото цел на всички същества, предпочитайки празния мит, че Вселената е възникнала съвсем между другото и абсолютно от само себе си, без в това да е вложен какъвто и да било мисъл."
ХЕРБЕРТ ФРИЧЕ
 
МИСЛЕНЕТО НА НАШИЯ ВЕК носи отпечатъка на един светоглед, който наричаме „природонаучен". Прилагателното „научен" е станало критерий, с който се опитваме да измерим верността на дадено твърдение, теория или мисъл. всички ние мислим в научни категории, дори когато се отнася до области, които по същество нямат нищо общо с науката. Така до голяма степен превръщаме науката в „религия", без да осъзнаваме напълно колко противоречиво е това определение.
Всяка теория в момента на появата си отразява състоянието, в което се намира съзнанието на нейния създател. С процеса на изследванията продължава да се развива и състоянието на съзнанието и скоро предишната теория започва да изглежда твърде ограничена; появява се нужда от нова, по-широка теория и т. н. Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото  днешната истина е утрешната грешка.
Историята на науката е история на човешките грешки.
Нямаме обаче причини да се срамуваме от този факт, защото Всеки знае, че човек се учи най-добре от грешките си.
 - Гротескна е само абсолютната сигурност на всяко ново поколение, че заблудите са съществували единствено в миналото. Затова и нищо не може да разтърси дълбокото му убеждение, че сега е намерило абсолютната и окончателна истина. В това отношение фанатичната вяра в науката с лекота превъзхожда която и да било религиозна секта.  Т.Детлефсен

Искаш да ми кажеш, че религиите правят изключение от това?
Че те са константна истина?

Наистина ли ти се спори за това?
Според мен няма да е в твой интерес....


Хич не е мека...
Само забележи какви реакции предизвиква идеята, че всичко може да е случайност без възвишена цел:

  - Нали не мислиш че ще "режа клона" на който стоя ?

- Говоря за Езотериката... а Езотериката не е Наука, тя е Познание

... а Познанието не може да се "вмести" в тесните рамки на религиозния канон...

Сега ако ми разграничиш "наука" и "познание" ще е чудесно.
Не казвам, че науката не изпада в големи заблуди, но да не забравяме, че "наука", "религия", "езотерика" са все измислени от хората и се развиват заедно с тях.

Езотериката....
Да...там всичко тъне в мъгла през която виждат само просветените.
Много удобно. 

Както и да е:)
Не ми се спори..не искам да убеждавам никого в нищо, просто написах какво мисля по въпроса и се оттеглям:)
Шаманствайте си на воля:)

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25671.msg2050725#msg2050725

 - Ама аз съм като твоето коте на снимката, играя си с прибрани нокътчета, разбира се!

 - А нали съм тук, ако позволиш - ще разсейвам мъглата, нищо че нямам твоята Джедайска палка...
 - Нали богатсвото на мнения разширява Познанието, обратно на Монопола...

Богатството на мнения ли разширява познанието или способноста да се отсява от многото мнения?
Важно е да знаем за какво познание говорим. Към какво познание се стремим... (а това е различно при всеки).
Манипулирането на хора е наука също както земеделието и генетиката.

Gaming ... любима песен.
Не мисля, че Човека се е развил достатъчно за да успее да превърне тази мечта в реалност....за сега.

КРАЙ
Няма да се обаждам повече, че заорахме извън темата:)

Ми моят син такива истории не е разказвал, което честно казано ме притесняваше!
  С братовчед ми обаче имаме много голяма разлика и веднъж докато го тормозех да закуси / че беше злояд /, той изтърси: "Како, аз преди като бях голям, а ти малка - също не искаше да ядеш и аз все те карах!" 
   Беше някъде 3 годишен! Направо ме шокира, защото и аз като малка бях много злояда, но той няма как да го знае!освен ако баба ни не му е казвала, че е злояд като мен 

Докосване до децата
 Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
 Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
 Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
 Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
 Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
 Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
 Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
 Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)
 Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
 Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
 Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
 По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
 Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
 Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
 Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
 Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
 Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
 Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
 Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
 Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
 И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно  момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

  Наистина много хубави неща са казали.   

Аз определено вярвам, че хората са били и преди тов някъде заедно. Както вече казах мовто дете още не говори и не мога да разкажа за него, някои случки с деца разказах, но има и други, за които сер сетих междувременно.

Брат ми преди години( вече като голям човек, а не дете) ми разказа негов сън. Умира от катастрофа с удар срещу голямо дърво. Всичко е обаче много спокойно и при него идва някакво много приятно тъмнокосо момиче, което му казва здравей. Той я пита коя е и тя му казва, че е неродената дъщеря на Станислава ( Станислава се казвам аз). В момента имам дете момче Пламен и съм бременна с момиче. Не знам дали е същото от съня му

Пътуваме с автобуса с Пламен и той се заглежда много продължително с една баба. Тя ме пита дали не се е припознал, че така я гледа. Казвам й, че той няма баба, която да прилича на нея, явно си я гледа по някаква друга причина. От съседния стол се обажда една жена, която казва - сигурно ви е познал от някой друг живот. И аз така един ден бързах, а едно дете като ме видя, така ми се зарадва, протегна ръчички към мен все едно, че ме е познало, а аз колко съм завеяна бързах, вместо да му се порадвам.

Та такива разни..

чудесна тема
ако ми позволите и аз да споделя
Виктор когато заспива започва да гледа ......все едно през мен (приспивам го) и да прави едни такива странни движения, понякога се усмихва, но не на мен......трудно ми е да обясня поведението му, семейството ми казва че си въобразявам и че съм май леко луда, но аз познавам детето си, познавам погледа му........знам ли го какво вижда, но поне му харесва щом се усмихва и заспива

Дъщеря ми също се "отнася" така понякога ,а като беше по-малка все се вторачваше в някои части на стаята и се усмихваше.

Прехода към съня, и обратното към събуждането е много странен. Аз например решавах кинематични задачи и основни физични закони, че даже и със схеми Е по-голямка бях де

Ехаааа, по логиката на теорията за прераждането, най-вероятно в предишния си живот си била някой физичен гений

сори за офа но понеже познавам Ан Мари - гении е била със сигурност, какъв нема значение

незнам мисля че някъде във форума го четох - ще плагиатствам, а ако човека написал го тук се сети нека го напише по достоверно , че не го помня дословно
но е история за това как едно дете много искало да остане насаме с новороденото си...брат че ли беше сестриче ли - няма значение - с бебето, но родителите му несмеели - странно им било защо толкова настоява да се усамоти с бебето
накрая обаче решили да ги оставят насаме, но стояли залепени до вратат да не стане нещо, и чули как по голямото дете отишло при бебето и му казало:
- Моля те, припомни ми как изглеждаше Бог, че почвам да забравям!!!

И мойта дъщеря когато беше на 3 години ми разказваше, че е била ангелче и си ме е избрала за нейна майка. И твърдеше, че е имало много ангелчета, с които е живяла и са си играели, но като ме е избрала се е разделила с тях.

Много сладки неща
Синът ми става на 5 месеца днес:) благодаря ви, че с тази Тема ми напомняте да съм нащрек за това какво има да ми каже един ден с думи(защото той  казва много с погледа и усмивката си откакто се е родил) 

и аз затова говоря

Това е от една книга на Барбара Ди Анджелис.

А сега един мой спомен като тийнейджър, срещу нас в кв. Овча Купел, на ул.Маньово бърдо, живееше едно семейство, на втория етаж на бившото училище, и там бабата седеше с внучката, (на около 10 месеца) на една много широка, но без парапети тераса.
 - Един ден, количката се плъзга по терасата, пада, и детето почина - голяма трагедия!!!...

 - След година им се роди момче, което на около 2 години започва да пита за някаква кукла без коса и да я иска - искам си куклата "Данчо"!... и да търси една малка хармоника... и така всеки ден ги иска, докато накрая се сещат, че това са отдавна изчезналите - куклата "Данчо" и хармониката на починалата му сестричка...

Чела съм доста подобни истории,когато малко дете си отиде и после духът му се преражда много скоро след това,защото не е изпълнил мисията си.

И аз съм чувала ,че децата до 3 годинки ,ако ги питаш от къде идват разказват интересни неща .Имам брат и сестра близнаци и на тази възраст майка ми попита брат ми от къде са дошли и той и каза ,че идват от капката и е хванал сестра ми за ръка ,за да дойдат двамата .
Вярвам в такива неща и са ми много интересни ,чакам с нетърпение Виктор да започне да говори ,голям разпит ще му дръпна .