Как се запознахте?

Доста особен случай!
Бях все още ученичка, беше преди 5-6 години близо. Била съм на 18-19 години.
Возя се с градския транспорт и пътувам около 30 мин.
Той също пътуваше с този автобус.
Един ден беше прекалено пълно в автобуса и ми се искаше да се размина с един висок, синеок господин, по - голям от мен с около 3 години. (не го прецених веднага 😂 разбира се)
Както си минавах и се блъснах в него, нещата ми паднаха и очаквах, че ще се наведе да ми помогне да ги събера, но неее той реши да ми се навика! Свали тъмните си очила и ме погледна. 😂😂
След това се наведе и ми каза да внимавам къде вървя, вдигна шишето с вода, което беше паднало и ми го подаде с думите: "Винаги ли си толкова непохватна?" Гласът му беше много хубав и приятен!
Но нещо  отвътре в мен сякаш ме накара да започна да споря и казах, нещо от сорта на: "А ти винаги ли се правиш на интересен или само сега?"
Тогава разбира се, се скарахме серизоно и целият автобус ни гледаше.
Тогава в мен се надигна смях и от намръщената ми физиономия се появи усмивка. Той явно също не успя да се сдържи и се засмя като гледаше хората, които ни зяпаха.
Беше много странна закачка.
След няколко дни пак се видяхме в автобуса и започна да ме закача, да ми взима нещата и да не ми позволява да слизам на спирката си.
Един ден ме покани да излезем и аз приех.
Ходихме 1 година близо и след това ми предложи.
Беше толкова сладко. Предложи ми на една спирка. Да звучи смешно знам, но това за мен беше истинско щастие, защото беше нещо като спомен...
И така днес, сме женени и имаме 2 деца 🌹❤️ Обожавам го! 😘

запознахме се декември 1995г/на 18г/- на рожденния ден на моя близка приятелка- тя го беше поканила .За първи път го виждах, все пак е повече от 6г по-голям от мен.
Аз бях с гадже, той бъдещото гадже на същата тази приятелка....
Минаха около 5г- аз все още с въпросното гадже- той прясно разделен с моята приятелка.Решил да се отдалечи от нейното обкръжение, за да не страда, моят тогавашен приятел го взе под крилото си....
Станаха много близки- като дупе и гащи. Дори ме е било яд на общата им дружба- ревнивах от липса на внимание все пак съм жена...
Никога не съм го приемала като нещо различно от бившия на М.
Но така се случи- разбрах , че гаджето ми слага рога - и го отсвирих- сълзи ,сополи около месец и ето ти Нова година/2001-2002/. На купон във вече несъществуваща елитна столична чалготека,порядъчно пийнала и все още плачеща за бившия ...се утеших в леглото му
Лошо...на сутринта срамммм...не смея да го погледна...
Но..изглежда съдбата обича да си прави шеги с нас... и след два месеца ходехме сериозно, оженихме се след 3 години
Вече 14г. сме заедно - не съжалявам и за миг, че развалих мъжкото им приятелство- не беше нарочно/кълна се/,но си признавам, че много добре ми се получи.....

И аз съм на мнение от личен опит,че ако не си си поживял когато му е времето после става страшно.Моите родители не ме пускаха по купони и дискотеки.Ожених се за първия -с него бяхме 7 години гаджета и 6 брак .
Към трийсете като взе да ми се наваксва пропуснатото стана страшно.Исках от него непрекъснато да сме по заведения,да ходим някъде събота и неделя и понеже вече работех и на него му потръгна бизнеса и като невидяла се хвърлих да купувам какво ли не.В началото на 2000г давах за бельо по 60лв.Спирка за нищо нямах.
Сега съм вече на 40 и малко и съм доста улегнала.И след развода известно време с приятелки продължих този начин на живот.Сега вече се укротих-обичам да чета книги , да гледам филми,да се разхождам с кучето в парка.
Не съм ходила на заведение скоро,съботите ходим в една следкарничка с моята приятелка и това е.Няма ги вече изцепките за скъпи дрехи-не ,че не мога да си купя просто вече съм се наносила явно, а и имам доста дрехи купени ей така без да са обличани.Та и аз съм за ,че всяко нещо с времето си.

И все пак си е до човек. Не знам аз за моите години колко мога да дам мнение де, но ние сме на по 25 със 7 годишна връзка. Аз преди него съм нямала сериозно гадже и дооста си похойках. И по момчета и по дискотеки и нон стоп с приятели. Той пък е водил кротък живот, (излизал е пак постоянно с приятели, но никакви дискотеки и подобни), дори е нямал никога интимност с момиче. За сега да не казвам голяма дума, но и двамата сме си улегнали и няма заченки за по- освободен живот. Кротуваме си, правим си планове за бъдещето, но все пак нищо не се знае, колкото и да си мисля, че така ше си продължат нещата.

Малко извън темата да попитам тези които са се разделяли с половинката лесно ли си намираха нова.Аз имам чувството , че имам магия-който харесам е зает.Ако някой мен ме хареса с извинение е по-зле от бившия ми мъж.Имам чувството,че съдбата иска да ми покаже, че има и по-кофти мъже.Да не ви разправям сагите ми в сайтовете за запознанства.не знам как намирате там свестни и даже стигате до брак.Един клиент зор зор и в интерес на истината много ми харесваше ,но човека не бил готов за сериозна връзка.

Моя е по интернет, но не съм го сменяла. Не съм и търсила друг, за да ти дам съвет. Явно съм имала късмет просто. Но и аз бях сууупер скиптично настроена кэм запознанствата в нета и по- скоро от любопитство пробвах.
    Преди години един ме беше атакувал в Линкедин 😂😂😂, но  не исках да се задълбочавам.

Въобще не съм го търсила, бях прекратила много дълга връзка и последното, което исках, беше нова връзка. Два месеца на луд го направих, постоянно му бягах и го режех, докато не се убедих, че това е човекът.

Според мен цаката е да не търсиш...Или късмет.

И аз съм на това мнение. Когато спреш да търсиш и да мислиш само за това, то само идва при теб, когато и най- малко си очаквала.

И аз така.. чудя се след този къде ли ще срещна друг (че и да е по-добър, моля )

Може би и наистина хората трябва да са си на една честота .... По повод , че моя го срещнах в Елмаз в нета преди мн.години. Та тогава една позната на позната си беше задала характеристики цвят на очи, височина, коса и т.н. и и излиза само един единствен мъж 😂 и естествено пишат си известно време и се женят след това 😂😂😂 Единствения, който и е излязъл ха ха. Неможех да повярвам, та и аз в последствие срещнах моя там, защото се изумявах как е възможно...да срещнеш мъж в сайт за запознанства. Но и тогава бях доста по- малка , на друг акъл дето се вика 🙂.

Бени, нямам проблем аз с намирането на нови, но и имам много тежки изисквания и повечето не издържат на теста..))

 Спри да търсиш . Аз като исках и търсех голямата любов , само някви мухлювци имах . И после като си казах , че искам да съм сама и да си гледам кефа , тогава дойде той най-милия и грижовен , точно както съм го искала. А като се запознахме така да не съм искала никакъв мъж Бях ги намразила . Каквото е за теб , ще дойде при теб .  Не пресирай нещата . Понякога човек от самота се задоволява с нещо , което не е за него.

Запознахме се в един сайт за запознанства.Отначало бях леко скептична,но после се срещнахме реално след като си писахме половин месец и аз си го харесах.Сега почти година и половина по-късно живеем заедно .Щяхме да имаме и бебче,но уви не било писано да стане.Не сме се отказали и ще положим усилия да сбъднем тази наша мечта.

Станахме колеги през  началото на 2013 година...бяхме много близки, но уж само приятели.Бяхме нa по 20 години....срамежливи, особено той. Влюбих се в него още на първата ни среща, той също, но не си признахме. Края на 2013 година срещнах друго момче , с което бях 3 години и 9 месеца. Една година по- късно той тръгна  с наша приятелка, с която беше до началото на тази година.  Тя реши да прекрати връзката им. Останахме и двамата сами. Прекарвахме много време заедно, винаги сме се разбира ли. На 1.06 докато се разхождахме хванати за ръце ми призна, че не иска да сме само приятели. Аз също, че го обичам. Връзката ни е от много скоро, но смятам, че за 6 години приятелство сме изградили основа. Надявам се и за напред да е така.  Не съжалявам за времето прекарано в предишните връзки, но се радвам, че съдбата ни събра. Той е толкова мил  и просто го обичам истински ♡

Тривиално в университета , октомври 2016г. на първото упражнение по анатомия 😅.. Професорът попита колко чужденци сме в групата и съответно аз и още 2 момичета си вдигнахме ръцете, ама моят човек не 😆.После от дума на дума разбрах,че е българин ,но отраснал в Германия от съвсем малък . Изглеждаше ми един такъв високомерен мачо ,дето всичко знае и пуска ослепителната си усмивка в действие при всяко момиче. Няколко месеца ме закачаше, някакви погледи а-у , но аз се правех на недостъпна. Не исках да съм просто поредната бройка , а бях чула ,че имал доста преди 😃😃. Някъде март месец 2017г имах доста сериозни емоционални проблеми и дори обмислях варианта да се прибера в България .Веднъж  по време на упражнение просто изключих  и излязох навън разплакана. Той се втурна веднага и ме взе в обятията си , успокоявайки ме сигурно половин час. Тогава се стопиха ледовете поне при мен и започнахме да излизаме след лекции , учехме заедно за изпити и след 3-4 месеца тръгнахме официално . Още сме заедно❤ ,даже професорът ни по анатомия като ни засече по коридорите все ни казва- Ееее ,най-сладките двойки винаги са произлизали от моята група 😃😃.