Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

С моя 4 годишен още сме на детски песнички, но като има любима се слуша по много пъти за седмица две и после му омръзва. Разнообразяваме репертоара докато не попаднем на нова любима. И аз зациклям като попадна на музика, която много ми харесва, така че в случая го разбирам. При нас няма много нови неща. От скоро проявява желание да си избира дрехите. Харесва такива с динозаври. Заиграва се и с количките си. Дразни ли ви когато ви кажат "ама той не прилича на аутист"? Наложи се да проверим за несвързан здравословен проблем и като го чуя това от лекар с многозначителен поглед и "аз съм видял много"

Сигурно много от вас го знаят, но ще споделя - винаги може да има някой, който не знае.
Защо е толкова любимо плуването и по-точно не плуването, а потапянето във водата? Да, обяснено е... има видеа безброй. Става дума за разтоварване. И наистина е така, аз чувствам огромно облекчение от мекото докосване на водата. По нагоре, в откъса го бях описал така - хармонията, която настъпва като морската вълна заляла нагорещеното тяло. Не е случайно. И всъщност е достатъчно... разтоварване, облекчение, успокоение.
Но понякога, дори много често, по моя опит - морето и басейните са пълни с хора. Басейн не всеки може да си построи в двора, да не говорим, че не всеки има двор изобщо. Изход е ваната, но и нея не всеки я има.
Затова аз прилагам една малка хитрост - съд, пълен с топченца. Примерно кофа, примерно стъклени или пластмасови. Просто си потапям ръцете вътре и действа по същия начин. Интересното е че с вода не е така, може би просто натиска на топчетата е по плътен... но изпитвам облекчение и разтоварване.
Мисля че повече не е необходимо да казвам - ще се досетите и сами как да експериментирате.

Послепис: реших все пак да доразширя поста си с още едно обяснение. Споменах водата, ваната и се сетих за онзи така неприятен навик свързан с премахването на всяка дреха от тялото... имат връзка тези неща. Вероятно, психолозите ще го обяснят по-добре, но аз ще ви кажа от първо лице... цялата тази работа със състоянието е като някакъв дисбаланс в една система, дори може да си представите машина. Просто това ми изникна във въображението като аналогия... не можем да работим през обичайните канали с които приемаме и предаваме информация и емоции. Така, както например машината и се запушват някакви маркучи и тя започва да прегрява. Емоционалното натрупване вътре е като прегряване. Когато започнем да усещаме претоварване, искаме да се охладим. Да, ето това е и още едно добро обяснение за водата и отново се сетих за нагорещеното тяло и хладката морска вълна.
Но е леко неточно все пак, не е точно прегряване, не вдигаме температура (или вдигаме? никога не съм се сетил да я премеря в такива моменти). Но разкарването на дрехите, които покриват тялото води до облекчение. Това е цялата работа...
И между другото, басейн пълен с топчета вероятно ще накара малките да направят именно това с дрехите си, за да почустват хилядите докосвания на малките топчета с цялото тяло... това съм го виждал наживо на един от онези атракциони на морето, където имаше нещо като кушетка пълна с топки. Няма да разказвам цялата история, за да не се окаже че родителите на това дете четат тук, все пак не съм получавал разрешението им да разказвам. Идеята бе просто да преразкажа усещанията си, ако това би ви било от полза някак - просто става въпрос за някакво разтоварване и облекчение, когато почустваме претоварването.

Ами аз смятам, че има някои неща, които са част от спектъра....основно специфичните му интереси, но в крайна сметка не описвате нищо кой знае колко трагично, за вас видеата дето гледа нямат смисъл за него може пък някое ваше хоби да няма смисъл, важно е, че има интерес все пак. Ако седи и гледа само в една точка ще се молите да гледа разписанието на влака както се казва. Та по описаното и да му има нещо е т.нар бордър лайн най-вероятно и може изобщо да не му се налага да минава обследвания, за чий чеп? Нека се види как е в първи клас, сигурно ще минава за леко странен само и нищо повече, няма ли реални затруднения с общуването и интересите му не пречат ли в огромен процент на случващото се в училище не мисля, че ще е за ресурсен това дете. Вие обаче си го познавате най-добре.... и следва сам да прецените.


Ние сме добре иначе да се отчета. Като говорим за специални интереси моя обича много превозни средства и свалих аз да гледаме Дъмбо и какво да гледам нашия върти 20 пъти първите 5 мин където движи един влак. Ще видим кога ще благоволи като пусна филма да даде шанс и на останалото. Представям си ако е на кино.....и влака мине за 5 мин и му се наложи да гледа останалото без да му върнат влака, ще стане голям панаир хихихихи.

Не съм кой знае колко наясно със спектъра, но съм изчела какво ли не в последните три месеца (поради съмнения за моят син) и абсолютно съм на мнението на La Catrala, че по-скоро нищо му няма на детето.

Според мен е добре да се срещнете с детски психолог. Психолозите не поставят диагноза, но работят с хора/деца с диагнози и съответно ако прецени че има основание за обследване ще ви насочи.
Успех!

Момичета, на кой пост отговаряте? Може би аз изпускам нещо или е изтрит...

Ами няма го поста на който отговаряме. Имаше питане от баща на 7г дете дали детето показва признаци на дефицити в спектъра и следва ли да инициират обследване в Св. Никола. Странно е, че е изтрит.

Аха, сега ми се изясни и на мен. Чудех се защо не разбирам...

Здравейте,

аз съм таткото, който писа във форума преди няколко дни и след това постът изчезна. Искам да благодаря на всички за мнението и да се извиня, че постът бе изтрит. След вашите отговори си зададох още въпроси успяхме да се срещнем със специалисти от един център, работещ с аутисти, още в рамките на седмицата.За съжаление, макар детето да не беше с мен, специалистите са на мнение, че някои негови прояви са от аутистичния спектър.

Разбирате, че е трудно да се преглътнат такива новини, но мен след това ме вълнува и как вие се справяте като родители? Опитвам се да си отговоря на въпроса какво става с тези деца, които не могат да завършат училище и да си намерят каквато и да е работа, вероятно тези деца не са малко? Как се справят родителите и братята/сестрите на такива деца, какво става, ако въобще няма брат или сестра? Има ли центрове за аутисти навършили, примерно 20 или 25 години? Срещат ли се редовно някъде родителите на такива деца, ако не за друго, поне за да си дадат взаимно кураж? Как се пътува на почивка с такова дете, говоря за едно обикновено море? Има ли психотерапия за родителите и братята/сестрите на такива хора. В центъра, в който бях, говорейки за семейства с аутисти, казаха, че виждат как някои семейства "деградират с времето", поне за тези с деца, които не са самостоятелни. Имам усещането, че в България засега вниманието е концентрирано върху тези деца и то само за съдбата им до определена възраст, а на тези около тях остава грижата, сякаш те нямат нужди. В предишната тема май имаше разказ какво става в Холандия. Има ли още практики, които можем да пренесем у нас и да се борим да се въведат? 

Въпросите са много, хаотични, но идват един след друг. Сигурно с месеците и годините сте си отговорили на много от тях.

Аз мога да кажа как е в Белгия, след 13 години отиват в училище интернат от понеделник до петък, така родителите отдъхват и си ги взимат събота и неделя, иначе е невъзможно. С малко тръшкащо се дете се справяш, но с голямо не можеш вече. Това е за тези, които не стават самостоятелни, но имам една позната с дъщеря аутист, нормална, умна, говореща, но с тежка агресия  и тя ходи в такъв интернат вече.   

Не е май толкова до самостоятелност, а до посочената агресия и разните му там истерии. Който успее да ги овладее сигурно е лесно търпим , който не успее едва ли е лесно да се оправиш с истерясал 2 метров младеж да речем и 90 кила търкалящи се по паважа. Моя още си изпада в разни изблици, но все повече някаква алтернатива, която посочвам на това, което иска помага....и сякаш нещата стават по-кратки с времето, променя се и той, расте, напредва макар по свой начин. Обожава животни, та съм мислила за идеята да имаме един ден ферма или развъдник, би било чудна работа за него. Той структурирана и вече научена дейност прави под конец, това и не изисква да си в постоянен контакт с хора. Тези хора могат да работят, ако нещо им харесва ще са отдадени повече от всеки друг, просто следва да е нещо неизискващо нон стоп комуникиране и работа в екип.Аз не бих го пратила никъде....не можем без него ние, колкото и да не е лесно, обожаваме го. Почивки много обича за щастие та това не ни е било проблем е посмях се из ония дни на Стоунхейндж като искаше да ходи да пипал камъните.....зад бариерата😂. После му се видя малко возенето в автобуса до самите камъни и порева, че искал в автобуса, но това беше....през останалото време слуша детето, все пак е целодневен трип сигурно и нормално 5 годишно ще намери за какво да направи панаир все. Свиква се, нахаждаш се, измисляш трикове и гледаш кое работи, говориш много и все се оправяте някак.

Бео, вие решихте ли се на лекарство? Аз да те шокирам ще пробвам с пирацетам с моя сега като тръгне на училище....реших се за да му помогна да дръпне малко в училището. Като го почне ще пиша.😀  Иначе от Спийк смууф съм доволна като цяло ама 110 паунда сякаш са много....за работата, която върши.

Татко 18, има много хубав филм, който на мен ми беше интересен да гледам - "Темпъл Грандин". А за шока от диагнозата, при всеки е различно. Моето дете е с белези от спектъра, за останалите хора минава за "чешит" и разлигавена. Когато се заподозря диагнозата и после се потвърди, на мен това много ми помогна, направихме огромен скок, напредък, защото започнах да я разбирам по-добре, имах обяснение защо се случват неща за които нямах обяснение и вече четях и изработвах стратегии как да се моделират. Дадох си сметка, че е необходима много работа с детето, кариерата отстъпи много назад. На мен ми е трудно, но детето нямаше да има този напредък ако  се бяхме забавили още с диагнозата. За мен не е присъда, а ключът, който ми помогна да разбирам детето. Не знам и аз какво се случва като пораснат и често си задавам този въпрос, предполагам е различно за различните деца, защото спектърът е голям и със своите нюанси, предполагам зависи и от работата с детето, от средата, подкрепата.

Татко18, колко ви е голямо детето, а говори ли нещо?
Трудно е да се чуе тази диагноза, но повярвайте в един момент ще разберете колко много ви е помогнала, както се изрази и предишната потребителка. Ако детето е малко и започнете адекватна терапия без да губите време, детето ви може да има страхотен напредък. И помнете - нищо за никой не е предначертано!! До къде ще стигне и какво ще постигне зависи от терапия и от индивидуалните възможности за развитие на детето. Има много деца, които успешно тръгват на масово училище , някои имат проблеми с материала , с дисциплината , но за това си има ресурсни учители. Други просто минават за по-свити или леко особени, но пак се справят. Има толкова много аутисти, които са създали семейства, имат професии и водят съвсем обикновен живот, но за съжаление има и деца които си имат тежки проблеми и други съпътстващи диагнози като епилепсия и други синдроми.
Моят съвет към вас е да намерите добър детски психиатър (само той има право да постави диагноза) и после добър детски психолог за терапията. Те ще ви обяснят много неща и ще ви подпомагат спрямо индивидуалните дефицити на детето. Успех и пишете пак!

Dorothy Gale,

На 7 сме и ще тръгваме на училище. Да, говори, дори понякога с повече от 3-4 думи, макар че не от най-приказливите, има го и очния контакт. Проблемните области, заради които реших да търся съвети, са фиксациите в 2-3 интереса, бедното меню, което обаче включва хляб, сладко и бисквити при всякакви поводи, смученето на пръста. Това лято на занималнята ни обърнаха и внимание на трудности с фината моторика, примерно при рязане с ножица. Не показва агресия.

Щом чак на 7 години проблемите са станали забележими, дори и да е в спектъра, детето ви със сигурност не е тежък случай. При моето се усетих на 2 г. и 4 м., а за останалите хора стана видимо към 3 г., в детската градина още първия ден ми казаха да не я водя повече. А е с умерено разтройство. Така че не се фиксирайте в мрачни прогнози, а потърсете с начин да му помогнете сега.