Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Бедното меню е класика..... както и това да ядеш само определена марка сирене, маслини, сорт домати. Всичко да е моно, моя всякакви сосове, чорби и тн само щом види и се погнусява.

За смучене на пръст не помагат ли лаковете горчивите? Пробвайте с тях, ще има успех със сигурност.

Аз оня ден едно на 5-6 години с биберона видях на площадката, беше видимо в спектъра. Дойде с една торба, вътре намятал топка и каска. Изпусна си топката до люлката и едно черно момиче голямо му я подаде и у каза нещо от рода на заповядай и онова - Не говори с мен. Момичето се опули, след малко идва до люлката, те бяха две заети от големите момичета и вика - Искам да се люлям. Едното момиче стана, ама оня продължава... Искам на тази люлка и принуди и другото момиче да стане. След което изобщо не се залюля.....сабу се бос, което е класика и моя синковец това го прави или по чорапи или бос. Изобщо не игра това дете, а после не искаше и да върви в посоката на майка си и се въртяха и преговаряха 100 часа, за мен познато. Посмях се отстрани, а знам не е смешно от опит, но тук при нас всеки трети е точно такъв, даже вече не ми се вижда нещо необичайно.

Не, при нас няма фокус върху определени марки, но така или иначе ние обикновено купуваме една и съща. И не се събува, когато иска да отиде да се люлее на люлката. Просто отива и се люлее.

La Catrala,  при нас не действат лекарства, пробвахме 2 вида и нищо. Май ще се окажат отново малки пристъпи на епилепсия и от там нервност и тн. то на нас това ни е основния проблем. Моят от пирацетам стана много хиперактивен, пощуря на петия ден.

А и моето дете не се събува на люлката и отива и се люлее. Даже като ходим пеш и имаме повече време спираме на всяка площадка по пътя да се люлее по няколко минути по моя инициатива, мислих си го да се радва и нищо странно не виждах. Миналата година на едни люлки се люлееха деца и тя им каза да стане някой да седне тя да се люлее и те я гледаха особено и започнаха да хихикат, ама си викам детска му работа и й обяснявам, че не може така да се разпорежда. Обаче тази година като има люлки и деца съм на нокти, защото тя чака, чака, децата се люлеят дълго и се вкисква и отива да се разправя или играят с топка и започва да крещи и да им казва, че й пречат на люлеенето. Засега се оправям с люлките като кажа на някое дете, че вече много време се люлее, да отстъпи за 2 минути люлката и ще си отидем и ще си се люлее пак и така има мир.

Бео, може дозата да ви е била в повече, това което проучих е, че дозата била много важно да е добре преценена. Мен едни американци ме зарибиха с много добри резултати на тяхното дете в училище, да видим. Вие сигурно нещо за епилепсия е добре да пиете, това не е шега работа.


А, моя се събува като цяло на площадка, не специално за люлка, но като е топло. Позастудее ли не го прави. За щастие играе на всички възможни съоръжения и ако люлката е заета не досажда с изключение на едно единствено място, което съм споменавала с една люлка с тийнове където се качулят по 5-6 деца и летят. Е там все държи и той да лети с тях.🤣 лятото обаче не съм го водила там, обикаляме по-далечни места, разнообразие повечко с градския транспорт и е доволен. Свикна с бебето, даже мисля, че вече го и обича....активно помага.

Здравейте.
Надявам се няма да ми се разсърдите, че и аз ви отговарям, въпреки че не съм родител на дете от спектъра... засега. Причината да съм тук е, че аз самия съм от спектъра и така да се каже давам мнението си отвътре. Не знам правилно ли е да го правя тук, но не съм открил все още форум за хора от спектъра... пък и ми и е приятно да го правя.
Като цяло, най-сериозния проблем за тези от спектъра и тези извън него е нарушеното общуване. В спектъра е много трудно да се оправим с емоциите. Не знам дали ще може да си представите какво е това да изпитваш едновременно радост, гняв, тъга и кой знае още какво. Понякога една емоция е подчертана, но има нюанси от други които са неуловими. При невротипичните хора тези неща не са така, а има и друга крайност, която е наречена "висок емоционален интелект", където такива хора не само се справят прекрасно със собствените си емоции, но владеят и тези на другите. Често това го назовават обаяние, очарование и така нататък.
Въобще, емоциите са в основата на невербалната комуникация. Тяхното познаване и владеене е важна част от успеха на всеки човек. Никак не е трудно да си представите двама човека, които не си говорят, но се разбират чудесно...
В спектъра това е почти невъзможно. Аз например не мога да разпознавам изобщо нюанси на емоциите. Когато някой се разстрои, аз го разбирам чак като ревне или когато някой е весел - като се засмее... или сам си каже. А други хора са забелязали много по-рано от мене.
Та да се върна в началото - когато срещу теб седи човек, който много трудно се разбира какви емоции изпитва, комуникацията е нарушена. Това предизвиква някаква тревога. Ако този човек е твоето дете, има само един път... и тя минава през диагнозата. Тогава всичко изведнъж просветва, става ясно къде е проблема. А после започва изработване на нови пътища. Затова, както и преди казаха - научаването на самата диагноза не е драма, а всъщност се явява ключа за успеха.
Оттам нататък вие ще си изработите т.нар. когнитивно-поведенчески модел към детето. Ще се научите да общувате с него и повярвайте ми - това няма как да не доведе до успех. Защото за един човек от спектъра е също много страшно да не бъде разбиран. Той има много по-голяма нужда от това, отколкото един невротипичен, просто защото тях ги разбират лесно. Когато детето види, че все пак го разбират, все пак насреща има някакво възприемане на самия него си, тревогата започва да спада. Тя, тревогата се е зародила именно от неразбирането.
Щом тревогата намалява, тогава има място за приятните емоции.
И в моя случай се получи така, че щом разбрах какво ми е, тревогата ми намаля, аз съм вече голям и мога да осмисля всичко. В спектъра интелектуалните способности не са засегнати, дори се твърди че са повишени. Та щом се информирах подробно, настъпи облекчение, това намали моята тревога, съответно вече има повече място за приятни емоции и смело се възползвам от това. Общуването ми с хората се облекчи, в някои случаи споделих на който имам доверие, те възприеха и разбраха и сега има и още по-голямо доверие.
Та нещата не са такива черни, каквито си ги представяте. Има страшно много аутисти и Аспергери сред нас. Дори много от леките случаи изобщо и не знаят за това, че са такива. Да, възприемат ги за малко странни, но важното е че почти винаги ги възприемат. Те си имат професии, често са много успешни в тях, защото са усърдни.
Вие бихте си помогнали много с психотерапия, дори и да е просто когнитивно-поведенческа такава. Когнитивно поведенческата терапия е всъщност изграждане на модели на поведение при определени емоции. На детето също, само дето там трябва да са хора с опит в такива случаи. Отделно от това, има вече доста разучено. Успехи може да се постигнат и с диета, както и с определени хранителни добавки - но там без консултация със специалисти, не бива. Е, да пробвате да намалите храните богати на натриев глутамат и аспартам, можете и сами и надали ще навредите с това. Даже смятам, че само и единствено ще спечелите, но не трябва да се отива в крайности...
Та горе главата, никога не забравяйте че вашето детенце е чудесно и уникално същество, вашето чудо. Път да си общувате и да се разбирате ще откриете и това ще ви компенсира многократно хиляди неудобства. Недейте да смятате че то никога няма да бъде самостоятелно, напротив - ще си намери своя път в живота, но бидейки вие хората които ще го разбирате най-добре, това ще съхрани близоста и доверието години наред. А що се отнася до възпитанието и изграждането на личността - някои от чертите са в полза на общоприетите норми. Хората от спектъра много трудно лъжат. Могат, но никога така нехайно и необмислено. Хората от спектъра са изключително предпазливи... понякога е пречка, но по-често е полезно. А за проблемите с общуването - ако съдя по моя случай, това беше проблем преди да разбера какво ми е. Така че, това че го разбирате в такава ранна възраст, също се явява предимство.
Горе главата и смело напред.

Днес беше много неприятен ден.....вчера малкия се изцеди по центъра и днес явно беше по-добре да му дам почивка, но не. Изнамерила бях една нова площадка + басейнче до колене, водят ги тук падъл. Отиваме ние, то бяха едни баири за изкачване, изморихме се още преди да сме стигнали. Както и да е.... ама нашия човек си решил, че отиваме на една друга плошадка с една огромна пързалка тунел на 10 метра височина.....и като взе да търси т. нар тунел.... да не недоволства, тунел та тунел. Аз почнах да обяснявам, че това е друго място, тунела го няма обаче нашия не ме чуваше изобщо, беше влязъл в режим защо тунела го няма.  Избеснях, за малко да изяде боя.....друг път си каже къде иска и тн….ако беше СПОДЕЛИЛ за тунела нямаше да ида на това място, а да пътуваме до тунела. Та така само 2 часа ни минаха в ходене, а сме и с бебе....черен ми е посерко днес. Вече явно трябва да внимавам, ако преден ден се е изморил много ( 20 км бил навъртял из центъра каза мъжа ми ) да не го извеждам надалеч, защото ако има натрупана умора шанса да стане цирк е голям.

И аз съм забелязала това с умората, особено ако има недоспиване, се влошават нещата.

Моя има стабилен сън, 10 часа си спи сигурно.  Не знам вече и аз....сякаш в една личност се крият Джекил и Хайд. Както е адски послушен и тн.....изведнъж нещо става и каруцата се обръща.🤣

Ваще имат ли проблеми със спреженията на глаголите, род и число.....моя на български среща голяма трудност. Примерно иска да го бутам и казва - Айде бутам! Аз го поправям, казва правилното айде бутай ме и после пак греши. Знам, че е важно на този етап да говори макар и не особено граматично на моменти, но се чудех това дали ще го схване някога. На английски определено е много назад но там говори сякаш правилно граматично каквото знае, но там е и далеч по-лесно де.🤣  А покрай бебето думичката литъл стана паразитна....дай ми литъл памперс, дай ми литъл бебе, дай ми литъл биба... Искам гушна литъл бебе 😂  Оттук оттам бг с английски....мешана скара.

Аааа за музика сега е зарибен по някакъв диджей Афро Би....и си го припява на всякъде и в автобуса се чува - Рана уеее рана уе рана уееее, рана рана уееер дииии Джей афроооооо бииИиИИиИ. Агу баба агу баба....и тн Ама едно все едно африкански танц напевно.😂  Смисъл не искате да знаете каква картинка сме, това бил някакъв нигерийски английски хич не знам какво се и пее ама детето целия диск е научило.🤐😂  Абе весело ни е спор няма
😂

Жена ми е същата, трябва ли и нея да я броим от спектъра? ))) 
Относно спектъра, мисля, че и аз съм бил един от тях или приличащ на такъв. Поне историята ми е такава. При ваксина губя говор, после трудно проговаряне, ходене на Наречен всяка година, без градина, а на село при баба, сложно в училище, 19 кила 1-ви клас, ядене на 2-3 неща, яко гнуслив, до 25 годишна възраст сложна комуникация с непознати, а и с познати.  Вече сякаш съм по-добре, макар, че съм по-затворен и приятелите ми са много малко, а и на работа не комуникирам с много хора. Имам си едно диване на 5, което е в спектъра и сякаш е по-зле и от мен, но пък аз знам през какво съм минал и не че не се притеснявам, но не губя кураж. От над година и половина чета тук и сега за пръв път пиша. Когато се сдухам, намирам постовете на ре-ге и Катина и с тях се обнадеждавам. Моето като поведение и развитие е същото като на Ла Катрала. Та това е засега.
Поздрави и главата горе!

Може и да сте от спектъра, нали голям процент е генетично. И аз имам подозрения, че и аз и баща й сме от спектъра,  като беше по-малка и нещо като ни тревожеше, после си казвахме ами и аз бях така и аз правих така, така че нормално. Понякога се чудя какво се е случвало преди с всички хора от спектъра като е нямало диагнози и психолози. И понякога някои възрастни ми се струват от спектъра, особено от високофункциониращите. Имах една възрастна колежка, която много ме дразнвше, като започне да говори и не спира, направо часове и не й пука дали я слушаш, че си зает, нищо не помага да спре, даже слушалки от телефона да си сложа, не спира и си мислих как може такова досадно плямпало, то не се издържа, боли ме главата, не мога да работя, не разбира от намеци, от нищо. От както я заподозрях, че е Аспергер, вече не ме дразни.

Здравейте,
Говорейки си в центъра за аутисти, хората там са на мнение, че главният фактор за отключване на такива признаци от спектъра е тежката бременност/тежкото раждане.

За съжаление, не мога да се съглася с Frisco, че интелектуалните способности са винаги повишени в аутистичния спектър. Затова продължавам да се питам къде има центрове в България за хора над 20-25 години, които не могат да работят, а трябва да са под постоянен надзор. Какво става с близките им?

В медицинските статии, които съм чела, дават голям процент за фамилност и има намерени отговорни гени, а останалите фактори като фактори на средата, усложно раждане и т. н. се проучват, но не са доказани. Тези хора от центъра разполагат ли с данни от проучвания или така си мислят просто?

Smileme, нашият педиатър по развитието пък ми каза, че 70% от децата, които е пратила на генетика не са показали нищо генетично.

Нито тежка бременност имах, нито раждане.....виж ваксините ги подозирам яко като причина. На бебето сега отказах всички ваксини и джипито ми каза, че тенденса е масов особено срещу тая ваксина за морбили.

Татко18, интелектуалните способности не ги определя аутизма обаче сам по себе си. Той определя по-скоро поведението и социалната комуникация.

А аз не съм казвал, че са винаги повишени. Просто в разни материали се казва, че при някои могат да бъдат повишени, а доста известни личности от спектъра го потвърждават... Бил Гейтс, например.
Моите подозрения не са във ваксините, като състав... а по-скоро се коренят в самия процес на поставянето и, тоест убождането с игла. Съдя по собствената си паника в ранна детска възраст от спринцовки. Но това не може да се определи като правило или причина, според мен, тъй като хиляди други неща могат да са повод за същите панически състояния. До същото ме е довеждало и посещението при стоматолог.

Офтопик: гледайки нахлуването и на други възрастни от спектъра в подфорума, започвам да мисля по въпроса за създаване на форум за аутисти.