Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Катрал, повече от прекрасно е. Браво на теб че извоюва място на детето в това училище. Забравила съм, в коя държава/град живеете, обаче завидях за грижите, които се полагат за децата от спектъра. Кога започва детето в новото училище? Чакаме да споделиш неговата първа реакция и после как се е вписал. Честито!

Оу той има още две седмици до завършване и изчезваме към БГ морето. За другата учебна година става въпрос като предполагам септември по някое време трябва да почне, пише че от училището ще ме потърсят с точна дата. Мисля, че не почват всички накуп, ами новите постепенно ги адаптират в различни дни. За мен ще е чудесно да е по-късен септември, че до края на август сме на БГ после карантина тук....ще трябва да имам време да осигуря и униформа и тн.

Здрасти може да попитам къде се намира това училище

Няма онлайн тест за аутизъм. Има един тест, който е за тестване коя терапия как се повлиява при деца с аутизъм. Прави се преди терапията и след терапията примерно след 3-6 месеца. Масово обаче хората го ползват като тест за аутизъм.  https://www.autism.org/autism-treatment-evaluation-checklist/
Ето и на български, но в оригиналната страница ако го направите получавате резултата по мейл и после може да сравнявате. Няма разлика в двата теста - просто българският е преведен. http://atec.barokamera.bg/test

Много благодаря,Катина.Според този тест детето ми е с лека до умерена степен на аутизъм.Първите секции са екстра,обаче на последната за поведението на почти всичко отговорът ми е "да".

Този тест не определя степен на аутизъм. Не го възприемай така. Това е степен на временни затруднения и ти показва къде са му затрудненията. За всеки отговор с "да" си има метод за поправка и ще ги научиш и ще поправите затрудненията. Да не си посмяла сега да започнеш да се шашкаш. Когато моят син го прави за първи път - даже помолих психолог да го попълни вместо мен имаше много отговори с "да", психоложката от детската градина беше го попълнила с много повече "да" една година по рано. Постепенно отпадат "да" та и се менят резултатите. Зависи обаче много и от теб, не разчитай само на специалистите. Те са по час два с него, а ти 24 часа на ден. Основната работа е на теб. Ще се справиш Успех!

Лондон, район Гринуич.

Здравейте, искам да попитам тези, които са минали през Св. Никола, колко време се чака изготвянето на епикризата. Ние бяхме на обследване в началото на месеца, но все още такава нямаме

nezabravkAAA, преди време /2014г./  чаках около месец за каката.Ние минахме на 23.06. с по-малката ми дъщеря и преди 23.07. не я очаквам. Пишете , когато я получите. Може сега да са различни сроковете.

Я кажете за този  Холиста център някое дете пило ли е добавките? Имало ли е подобрение. Препоръчаха ги на мъжа някакви роднини, чиито приятели имали дете с голямо подобрение което ги  пие, но ми се ще да чуя повече отзиви. На мен не ми пречи да ги пие и пробваме стига да не са опасни.

Здравейте, синът ми е на 4г и е със съмнения за Аспергер евентуално (не покривал всички маркери, според жената, с която работим основно) , иначе си е хиперактивен на 100%, не може да застане за секунда, дори когато се храни се клати на стола, има и сензорни проблеми, които преодоляваме постепенно..,посещаваме логопед и ерготерапевт частно вече година (общо 3 пъти седмично), детето доста напредна, но все още имаме много дълъг път. Чета ви отдавна, но чак сега се престраших да се регистрирам.
Накратко - има ехолалия все още (когато е под напрежение или превъзбуден се появява най-често), проблеми с разбирането, тревожност, рутина и стереотипи. Много е добър и слънчев , търси игра с деца, има си приятелчета, даже май е влюбен в едно момиченце  … посещава обикновена градина (със СОП се води, има ресурсен учител и логопед и от градината 2-3 часа седмично), в градината е записан на народни танци, футбол, приложни изкуства и английски (за английския е станала грешка, ама два месеца си ходи детето и накрая установили, че не е трябвяло и ревал като не го взели и им казах да си го пускат в часовете).  Знае азбуката на български и английски, числата до 30, пише  букви (името си, мама, тати) чете лесни думи, има зверска памет… знае всички цветове, форми, марки на автомобили, животни, кое как казва и т.н… помни повече от мен, знае и помни имената на всички баби, майки, лели, татковци и стринки на децата около нас. Имитира, иска да участва в дейностите на другите. Не млъква, но истинска комуникация рядко се получава, много е чувствителен. Рядко се сеща да каже, че е жаден или гладен, облича се сам, без памперс е вече година, но с лъжица не се храни сам, може само с вилица.
Общо взето, все повече си личи, че не е като другите деца и повечето го избягват, тормозят го, хапят го, удрят го, подиграват му се….той не е агресивен и не знае как да се пази. Когато някаква подобна случка стане - после, за да се успокои си влиза в някой ритуал, за да се успокои… аз много страдам, защото виждам как изживява нещата, иска да се впише, а не се получава…
За момента проблемът е още малък, но съм наясно, че ще става по-зле и търся съвети. Още отсега чувам децата да казват за него “ама Той само повтаря”, даже едно момче от тяхната група ме попита защо постоянно повтаря, ама реално и аз не знам… Предстои ни частна консултация и с психолог, а в Св. Никола не искам да ходим…
Тук съм основно, за да споделям и да търся информация, за да се подготвя какво ме очаква занапред 🌷
Благодаря на всеки, който е прочел🧸

Ами поговори с възпитателката на вашата група да има нещо като беседа с книжка с илюстрирана история за различните деца .....ще помогне на тези деца да разберат и възприемат различните. Най-малкото няма да ти задават на теб глупави въпроси. Ако в крайна сметка не се впише има специализирани групи с деца като него....няма смисъл да се нервиш и ти и той, нормален няма да стане и такива трудности все ще има.... А дупката ще става по-голяма, съучениците на моя вече за гаджета си говорят и псуват на по 7 години. Ти остави това Ами няма и какво да си кажеш с родителите им .....дълго мислех, че подобен род интеграция е за добро, но реално я правят само за да спестят едни пари и ресурси. Не, че детето се социализира в такава среда, то няма и как да работи в нея качествено за достигане на своя потенциал заради шум, твърде много деца, тип обучение който не е съобразен с начина по който възприема той.....

Благодаря за препоръката, но учителките едва ли ще прегърнат идеята, особено лятото… Той реално в градината няма проблем, слуша и изпълнява, кризи няма, казват че си играе с децата, ходи с желание. Предполагам пак си изживява някакви дреболии, но няма кой да забележи и да ми каже. Адаптира се много бързо и доста помогна да е по-самостоятелен. Адски съм доволна и от ресурсната учителка и логопеда, отпуснати от държавата. Това, за което говоря го виждаме май само аз и баща му,  случва се на детската площадка. Вчера едно дете на 2г го нашляпа по лицето, защото моят син си взе обратно неговата си кола, майката не се извини, не направи забележка, само каза на детето  “Маме, нали разбра, че не я дава”… в подобни случаи тактиката с книжка в градината не работи, даже не искам да влизам в темата, да мрънкам и да търся толерантност, защото е изгубена кауза, а и реално такива неща тепърва ще се случват… как да й пука на другата жена, че после моят син обикаля пързалката примерно 20 пъти и изключва околният свят? Има ли някоя майка с по-голямо дете, която е минала през този период и как се справя?
Първоначалната прогноза на Светлана Картунова при нас беше, че когато стане на 7 ще е в “норма”, заложи си дипломата, че не е аутист, но в последствие, след 6 месеца работа, тя сама каза, че не се получават нещата и спряхме посещенията при нея. Реално е супер емоционален и привързан, казва ми спонтанно, че ме обича напоследък и идва да се гушка…Въпреки всичко, аз си се надявам и правя всичко възможно да стане “нормален”.
Преди година, в следствие от локдауна , детето беше доста по-зле, настъпи регрес в развитието му до момента и се проявиха почти всички симптоми  - имаше тикове, постоянно нервни кризи, като видеше хора ме дърпаше и ревеше, беше залепен за мен - по телефона като говорех изпадаше в истерия, постоянно ни изключваше и редеше някакви играчки в редица… не искаше да се пързаля (нещо, което преди не е било проблем). Всичко това отшумя бързо и започна да наваксва.

Пускахме изследвания за някои метали (венозна кръв) и са в норма, както и Б12 и Вит. Д, няма завишени метали, Б12 беше около 450 (в момента давам спрей Б-комплекс), а Вит. Д е на Горна граница, бих искала и някой да препоръча капки фолиева к-на (фолат), които се намират в България и са ОК🌷 Давам и рибено масло на Росита - по около 3 мл на ден, като правя и малки почивки, ако видя че е превъзбуден.

Да допълня и отговор към asyaalein
Научен е да си иска нещата, отива и казва “Теди.., бате (казва си името, още работим в/у думата “Аз”) си иска колата” (допълнено с показалец сложен на брадичката, защото на терапията така правят, въпросния другар също ходи на ерго), 1-2-3 пъти и другото дете като започне да се смее и да бяга да го дразни нарочно - моят започва да реве…и после пак си прави неговите неща, дори да си получи конкретното нещо.
Същото дете е с моят син в една група, хапе го, дере го, дори да сме навън - в мига, в който майка му не гледа -  отива и прави нещо на моето дете (не винаги с него, но основно), а той кротушка си седи, най-много да се дръпне, иначе реагира на болка нормално , просто май ги е приел нещата …Такава душа е моят и даже казва, че му е най-добрият приятел и си го търси и т.н… понякога го имитира и когато другото дете бутне по-малкият си брат, отива и моят и бута малкото дете....Има и още приятелчета, с повечето играе добре, но не знам дали, защото са основно момчета - на всеки 2-3 Мин има някаква драма. Та дилемата е - хем го учим да е добър, а постоянно има агресия около/към него, хем да не му вися на главата, за да е самостоятелен, хем да не му се създават травми, защото си е тревожен и без това и му се отразяват всякакви глупости…то за нас обикновените хора е сложно в тая Матрица…камо ли за децата. Няма как да го държа в саксия, но някак искам да улесня процеса за всички.

"Въпреки всичко, аз си се надявам и правя всичко възможно да стане “нормален”."

Това е най-големият ви проблем. Като погледнеш на нещата по друг начин ще живеете по-добре. Той няма да стане нормален ( това е нещото, което не знам защо малко лекари, а и родители с опит казват в прав текст на родителя), само ти може да се наложи с напъните за това и последващото разочарование да стигнеш до нужда от някаква психологическа помощ. Реално сина ти няма проблем, той е какъвто е .....проблема го имаш ти. Поработи над това да приемеш нещата и да се примириш със ситуацията.

Приемането е час от пътя.


Щрак, при такива случки като с количката, ти говориш само с твоето дете. То трябва да се научи как да се справя с такива ситуации, защото ти няма как да научиш другите деца да правя или да не правят нещо.
Съвсем спокойно му обясняваш, че другото дете е било по-малко и не е реагирало както трябва, може би не знае как трябва да се реагира и затова го е ударило. Също не е ок да не се извини, затова, че е го е ударило, но сигурно и това още не е научило. Важното е, той да е реагирал правилно (тук отново му обясняваш какво е правилното поведение в тази ситуация).
Обясняваш му също, когато иска да си вземе обратно количката, първо да попита, после да е по-настоятелен. Може да му обясниш и да си играе заедно с детето (не при всички деца функционира). Или каквото там за теб е правилно в случая.

Въобще всяка подобна случка ще трябва да я "отработваш" с него и да му даваш готови схеми за поведение.
Също, като се появи подобна случка, му казваш: спомняш ли се какво се случи онзи пък когато ........ и ти направи еди си какво? Как би реагирал сега? Смяташ ли, че трябва да промениш нещо? Има ли по-добър вариант за реакция?
Т.е. учиш го и да рефлектира.

Успех