Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Наясно съм с проблема и съм го приела, вече напуснах работа, загърбих егото отдавна,  за да мога да съм до него, ако има нужда и цял живот. Просто не смятам, че е лошо да има надежда… вътрешно всеки от нас я има, поне така смятам. Кой не иска най-доброто за детето си?
Иначе и аз съм доста чувствителна, емпатията ми винаги е била в повече. Намерила съм си отдушник на емоциите и творя разни нещица, наясно съм със себе си, наясно съм и че хората са различни и не всеки ще ме разбере.
Относно притесненията ми - наистина такава дребна случка може да я повтаря месеци (отложена ехолалия), не че не обяснявам ситуациите. Всички знаете какво зверско търпение е необходимо … опитвам се да намеря по-скоро баланс - да не съм орлица, в същото време да не се оставя да го мачкат още отсега. Научен е, че да се удря е лошо, споделя играчките си (не винаги де, но задължително опитваме да обясним - когато иска ги дава без проблем). Не дърпа чужди играчки… не го допускаме. Преди две седмици изпадна в истерия, заради едно моторче (не го е докоснал, просто го искаше) и си тръгнахме от площадката, след като опитахме всичко останало. Преди се случваше доста по-често, но напоследък е по-разбран. Казва - Това е на Еди-кой си и продължава да си играе.
В някои отношения е доста по-напред от връстниците си. Та… не отнемайте светлината на родители като мен, чела съм ваши коментари и знам за каква борба иде дума, наистина розовите очила не са ОК и оценявам думите Ви, но така от един коментар, без да сте наясно с всички подробности - няма как да се правят генерални заключения (нито за едната, нито за другата крайност). Пожелавам на всички да са в мир със себе си, да не се обвиняват и да търсят нови и нови методи, с които да помагат на децата си🌷

За какво надежда? Това не е рак, който може да иде в ремисия. Това е състояние, дори медикъл кандишън не се води. Ако е това си остава до живот.....факт надеждата я имат родители на много малки деца, които обичайно още не са се осеферили какво реално е аутизъм и си въобразяват, че детето ще стане нормално. И вкъщи мъжа имаше по едно време такива мисли, поради липсата на каквито и да абило познания за аутизма. Факт....родителите на големи деца навярно ще потвърдят, че нещата не са станали нормални, а и вече не търсят панацеи, защото са схванали, че няма. Заради това и всеки втори пост е за бебе на по 1-2 години.

Но факт, сина ви ще напредва, ще се променя, ще помъдрява, ще намаляват проблемните моменти с годините. Не е обречен! И това е естествен процес....просто ще е по-различен и в това за Бога няма нищо лошо.

Като се замисля,ако преди много години,когато сме били деца е имало специалисти както сега,колко от нас щяха да са диагностицирани с проблеми в развитието.Спомням си като дете и аз трудно осъществявах контакти,бях стеснителна,срамежлива,много чувствителна,заеквах по едно време.В детската градина съм стояла постоянно залепена до учителката.Майка ми казва"Отивам да те взема,децата играят навън.Ти седиш сгушена на пейката до учителката."Не съм искала да се храня сама.Страх ме е било да ходя до тоалетна.Събуждах се с рев посред нощ и не знаех какво става,защо плача,т.нар нощен терор и може би до 12 годишна имах този проблем.Ставах посред нощ и се събуждах на странни места в къщи,например под масата.Бълнувала съм,че търся нещо.Ако тогава е имало детски психолог,дали нямаше да ме диагностицират с някакъв проблем.Сега и детето ми е много чувствително също както мен.Голяма част от проблемите,които моите родители са имали с мен по онова време,сега аз ги имам със сина си Като го водих на консултации,ми казват може и ген да е,характер но отричат да е аутист.За Аспергер и при нас има доза съмнение.

Конкретния пример с рака също не е ОК… и там се борим за баща ми (рядък вид левкемия) надежда има и там винаги , при него е едно лекарство за няколко хиляди евро и ремисия 4-5 г (евентуално). Да не говорим, че и с това се борех миналото лято паралелно с проблемите на детето. Баба ми се излекува от рак (на стомаха, последен стадий, било късно за операция, оттогава минаха 5-6г) с масло от канабис, който ще да вярва… не съм тук да пиша за този аспект на нещата. Наясно съм, че има много неизвестни и при конкретният случай със синът ми, но гледам да съм положителна и да обменям опит. Наистина съм реалист и за крехката си възраст от 30г (май вече не е толкова крехка), съм минала през доста неща. Ако не е надеждата - да съм се самоубила отдавна.

Много хора в моето обкръжение не разбират доколко това постоянно "отработване" на ситуации изтощава ментално. Понякога - и все по-често - искам да съм само майка, а не терапевт. Понякога искам да чета приказка за удоволствие, а не, за да обяснявам думи и ситуации. Понякога искам да си говорим и да не се правя на логопед във всеки диалог. Знам, че ще ме разберете. Just venting...

И аз много искам, не да го уча на “модели”, постоянно и да получавам разни вмъкнати твърдения, че всичко механично се учи и никога няма да разбере наистина… не сме роботи, нито ние - нито децата. Но май това е отъпканата пътечка….

Щрак, това не е за цял живот. По някое време успяват и сами да учат от грешките си или от ситуациите.
Тогава си си свършила работата.

Тук се сетих веднага за майката, която беше в “На Кафе” (предаването за Мелило), ами изпитах хем възхищение, хем ми стана тъжно как й се е отразило всичко това… ако не си го гледала - пусни си го (2 клипа са, има ги в ютуб).

Май не ме четеш с разбиране......точно това казва. Рак се лекува, аутизъм не. При аутизъм няма ремисия. Аутизъм не е болест, тогава какво да му лекуваш? Гей ще излекуваш ли? Педофил? Албинос?

И защо някой да се променя за да се впише? Ти например си в компания и си пиеш кафето с 10 лъжици захар, а останалите без? Какво следва? Да се откажеш от твоите 10 лъжици за да не изглеждаш  смешно? Защо той да не обикаля и 50 пъти пързалката, ако това го кефи? На сина ти не му дреме какво мисли Гошо, че обикаля пързалката, но седиш отстрани и се ядосваш, че не прави каквото останалите 5 деца на площадката. Не си струва.....важно е да е усмихнат, следващия път обиколи пързалката с него в начинанието му и тегли една майна на мамите наоколо.

Напълно е възможно, то и аз колкото повече чета си пляскам едно ОКР минимум на себе си 😆  Не знам карала ли съм баланс колело, защото просто не съм имала такова….
Защо се съмняват за Аспергер - има ли мания към цифри/букви, примерно? Как се случват нещата при вас, на какви специалисти сте ходили и на колко години  е детето?

Ами то по-точно аз се съмнявам че е Аспергер.Казват,ми че не е аутист,но  виждам че не е като другите деца.Има сензорни проблеми,не обича шумни места и много хора край него.Иначе е много умен и паметлив.Беше на 2г. като научи азбуката,всички букви,числата и цветовете.Сега е на 3,9.Сам изяви желание да ги учи  име дърпаше към всяка паркирана кола да ми каже номера на колата и каква марка е.Помни неща,които са се случили много отдавна,забелязва дребни детайли,на които повечето хора не биха обърнали внимание.А за мания бих казала,че има към коли.Всъщност не знам дали е мания или това е защото баща му много често го затрупва с играчки,предимно коли,за да компенсира липсата на внимание към него.Разделени сме и се виждат вечер само за един час кажи речи,той все е на работа.Така,че и средата може да оказва влияние.Постоянно се караме по този повод с баща му.Не мисля,че е добре за детето да бъде затрупвано с коли и после да се чудя защо това дете е развило мания към коли.Все едно на момиче да се подаряват всеки ден кукли и после да се чудим защо само с кукли играе и с нищо друго.Имаше една приказка,че най трудната работа в отглеждането на едно дете е да изтърпиш другия родител. Уж се опитваме да се разбираме заради детето,но не винаги се получава.

А дали наистина това с баща му не е причина? Кога се разделихте, скандали имаше ли? Не го ли търси детето? Това с колите не смятам, че е лошо, но може спокойно да обясните, че детето има нужда и  от друг тип играчки -за фина моторика, дървени, монтесори и т.н … Има критични моменти в развитието (най-често м/у 2 и 3 г), които са много важни. Виждам как се отразява второ дете в семейството на връстници на нашите деца - от нормално слънчево дете до постоянни истерии и безпричинна агресия. Ревността си я има винаги май, но в определена възраст влияе явно прекалено… малко се отклоних.
Наистина съжалявам, че така се получава при вас, но може и да е за добро, с моят мъж също имаме спорове (не само за малкия), но като цяло проблемите ни сплотиха и нямаме много време и сили да се караме за глупости… Понякога си мечтая най-големият ми проблем да е това, че си хвърля чорапите по земята и да мрънкам в някоя майчинска група 😆 
И не разбрах - синът ви ходи ли на някаква терапия, вие работите ли вкъщи с него по някакъв начин? При какви специалисти сте ходили до момента?

Разделихме се когато малкият беше на година.Всеки ден се виждаме,помага финансово,купува разни неща за детето,общо взето поддържаме приятелски отношения.Водих го на невролог,психиатър и психолог и на ортопед понеже ходи на пръсти.Не намират проблем,а аз чета че ходенето на пръсти също може да е признак на аутизъм.

Това е несериозно.

wiki: Many people who do not have an autism diagnosis have autistic traits. This was known by researchers as the "broad autism phenotype". So, there was no clear bimodal distribution separating people with and without autism. In reality there were not two distinct populations, one "neurotypical" and one "neurodivergent".

Вместо да се вторачваш в този аутизъм, в другата тема ти дадах подсказка какво да търсиш. Четеш, образоваш се как да общуваш и как да помогнеш на детето.
Обикновено тези неща се предават наследствено и или ти, или бащата е бил така също.

При коморбидност (наслагване на два или повече фактора като например по-високо IQ, съчетано с легастения или хиперактивност, или Аспергер с по-високо IQ и т.н. ) диагностицирането е много трудно.
Аз съм в Германия и тук трудно ги диагностицират даже.
Има родители, които разказват, че на детето на 5г. тестват по-високо IQ, чак на 11г. успяват да диагностицират Аспергер, защото благодарение на по-високия IQ успява да компенсира.

За мен всякакви етикети и диагнози трябва да са важни за родителя, за да знае как да работи с детето и какви терапии евентуално ще помогнат. Доколкото чета, в България помощта за родителите от психолози в тази посока е доста малко, та остава само четене, четене, четене и после работа с детето.


Да, липсата на разбиране тежи много.
Важно е да намираш всеки ден минутки и за теб, да глътнеш въздух.
Създай си мрежа от хора около теб, които биха ти помагали, така както ти правиш нещата, за да поемат детето за половин-един час.
Групи за взаимопомощ също са идея, там ще те разберат, понякога и това стига.

За аутизъм си има точно три раздела по които детето трябва да има точки за да получи диагноза. За мен основното е ( както и тук са ми го потвърждавали ) - Репетитивни и еднообразни действия, ритуали, буквализъм, рутина.... Всякакви неща като кос поглед, ходене на пръсти, гримаси, проблем с реч ( са периферни и неопределящи само по себе си диагнозата ) може изобщо да ги няма и не са задължителен елемент. Посоченото от мен обаче е. Аз лично на дете без този елемент никога не бих поставила ASD. Може да е SCD или нещо друго в зависимост т.нар. показатели, но не и ASD.