Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Разбирам, че сте родител и поради тази причина изказвате това мнение, но ние не сме идиоти и аз не живея с тях, а знам, че детето се държи така постоянно и е доста притеснително. Не мисля, че е нормално да не направим нещо.

Не е ваша работа да правите нещо за чуждо дете само защото вие сте решили че му има нещо. Родителите може и да са го водили на лекар без да са ви се отчели. Откъде знаете как се държи когато вас ви няма. Моето дете на по-ранна възраст се държеше различно в присъствието на хора които не харесва и хора които харесва. Колкото и да сте загрижени то си има родители. Не е ваша работа и отговорност има ли детето проблеми или не. Ако сте толкова загрижена за детето намерете начин да говорите с майката, но без да настоявате и да твърдите, че детето й е с аутизъм. Това само определени специалисти могат да го твърдят. Дори психолозите нямат право да поставят такава диагноза. Като толкова сте загрижена ще плащате ли по минимум 30 лв. на посещение при психолог един или два пъти седмично с години.
Вие дете имате ли? Едва ли бихте позволили на снахата да ви дава акъл как да го гледате, да му поставя диагнози и да го влачи по лекари без вашето знание или съгласие.

Разбира се, че има как да знам как се държи и не в мое присъствие. Сестра ми живее с майка ми и тя просто не иска да се занимава, но е съгласна да го заведем. Ако само аз бях на това мнение - няма как да го отвлека и да го водя. Цялото семейство е на това мнение, без сестра ми. Не поставям диагнози, а се моля той да е добре, но ако недай Боже, има нещо и не се лекува, това окей ли е? По тази логика - на мен не трябва да ми пука и също да неглижирам това и да го оставим всички така, докато сестра ми не реши да го заведе на лекар. Какъв е проблема да се заведе на лекар и да сме сигурни, че всичко е наред?? Как с това, че го обичам и съм загрижена вредя?

Писах в тази тема, за да поискам помощ за моя племеник и въпроси от рода “Вие как знаете как се държи без Вас” са меко казано глупави. Общувам с тях постоянно, майка ми е на мнение, че е нужно да отидем на лелар и единствено сестра ми не иска да се занимава. Детето се държи така винаги, крещи постоянно, удря се силно и дращи по лицето и тн. Не мисля, че е нужно да доказвам, че това е истина и тн. и да бъда изкарвана лоша, че искам да помогна на детето.

Рори72, държите се доста грубо и нападателно, а не мисля, че когато човек е разтревожен има нужда от такова отношение. Щом има някакво притеснение, майката неглижира проблема, защо жената да не поиска съвет? И защо като потърси съдействие трябва да се напада? В притеснението си е решила да пита тук и съответно насреща нападки и тон. Защо е нужно?
Абе какво ви става? 🙄

789789, обадете се в Св. Никола и запазете час за обследване. Ще чакате поне 5-6 месеца, а през това време говорете постоянно с майката, ако трябва я накарайте да се среща с психолог. За детето също потърсете психолог, после той ще ви даде насоки.
Прочетете книгата GAPS, включете хранителни добавки, махнете вредните пакетирани храни и сокове, захарните изделия и глутена. Упорита работа с двтето, без телефони и телевизия.
Успех!

Галина, жената е външен човек, който казва че майката не иска да води детето на лекар, но настоява тя да се заеме въпреки нежеланието на майката и тя да го води на детски психиатър. Вие бихте ли искали външен човек за вашето семейство от майка, баща и дете да води детето ви при психиатър пък било то и от добри намерения. Тя не пита как да убеди родителите, че трябва да се вземат мерки, а къде да заведе детето, защото майка му нямало да го направи, защото тя и майка й решили че му има нещо. Дали детето има проблем може да прецени само специалист и евентуалната диагноза е лекарска тайна по отношение на външни лица, а лелята е външна за детето и родителите. Бабата също. Добрите намерения не променят факта, че пита как да игнорира родителите и да поеме техните функции. Наистина не е тя човека, който да води детето по лекари, освен ако не е негов законен настойник, но не е, защото родителите му са живи и не са с отнети права.
Имам такива роднини разбирачи на главата, които си въобразяват че са наясно с всичко и роднинската връзка им дава право да се месят, да дават акъл и да организират по тяхно усмотрение прегледи (по други медицински проблеми) на моето дете без дори да са ме попитали съгласна ли съм, този ден удобен ли е, а ми съобщават ден, час и място в друг град за който са ми записали час, защото решили, че детето ми е с еди каква си диагноза.
Повярвайте това не е начин да помогнеш. По-скоро е начин да отблъснеш хората и да спрат да ти се доверяват и да ги настроиш негативно към всичко, което предлагаш. Това е груба намеса. Майката и бащата са тези които си познават най-добре детето и е тяхна грижа да преценят дали ще го заведат на лекар и кога. За това, че моето дете навремето е обследвано в Свети Никола не съм разправяла на всички около мен. Това е детска психиатрия и съм преценила на кого мога да се доверя и да споделя. С баща ми не си говорим точно защото си въобрази, че неговата загриженост му позволява да поставя диагноза на детето ми и да настоява да му се предоставят медицински документи, за да го консултира с лекари по негова преценка, както и да разговаря с лекари, да ми уговаря час и да ми се обажда многократно да настоява да отида на уговорените от него консултации.
А и в Свети Никола по принцип ако отиде единия родител искат декларация от другия родител за съгласие за обследване. Поне преди години беше така.
Та от опит с такива загрижени роднини отново ви казвам, че решението и инициативата трябва да е на родителите. Ако лелята наистина иска да им помогнете да видят, че детето има проблем да им подготви материали, в които открива описано поведението на племенника си и да ги остави на достъпно за родителите място. Колкото повече настоява, толкова повече ще се дърпат и ще бавят тяхното решение да се обърнат към специалист. Детето не е нейно и нейната загриженост и помощ трябва да се ограничи до разбиране, подкрепа и разговори с родителите и никакви инициативи лично да води детето в Свети Никола.

Спарки виж снимки. Аз съм влюбена.... имайки предвид в каква тъмна стая са тази година с едно малко прозорче в някаква пристройка..... само се тревожа да не се окаже много желано и трудно влизането там.
http://www.willowdene.greenwich.sch.uk/node/2


А тук класните стаи....
http://www.willowdene.greenwich.sch.uk/node/7

Подкрепям Рори72!!! Големи разбирачи се навъдиха тук..прочетете, махнете....а още не се знае детето дали ще има някаква диагноза и каква ще е тя. Направо предлагам лелята да заживее с майката на детето и да следи зорко за пакетираните храни и и другите изброени забрани.

И аз още не съм казвала на свекърва си (и на целия род на мъжа ми), че детето ми има диагноза. Което не означава, че не сме го обследвали още преди година и половина и не ходи 4 пъти в седмицата на терапевти. Просто и тя има много дразнещ маниер да се меси и да раздава акъл като последна инстанция, за всичко да има мнение и от всичко да разбира. За мен е загуба на ценна душевна енергия да обсъждам този въпрос с нея и да слушам неадекватните й съвети.

По никакъв начин не съм се нарекла разбирачка, така че хайде по-спокойно, моля.
И не съм изреждала забрани, дадох съвет! Препоръчах и книга! От даване на съвет, до препоръчах и забраних разликата е огромна!
Моля, не четете избирателно! Махането на вредните храни и напитки се отразява положително на всички (!!!) деца, независимо дали имат диагноза или не! Наистина не мога да си обясня това заяждане! И не ми обяснявайте къде съм се навъдила, защото това е общодостъпен форум! Такъв груб език дръжте другаде, на други хора, ако обичате!

Рори72, така казано е съвсем различно - обяснително и ясно защо бяха такива предните Ви постове. Просто можеше така да започнете.

😀 Не мога да повярвам колко сте груби. Аз не съм Ваша роднина и Вие не сте сестра ми, за да се разпознавате в тази история и да изказвате такова мнение. Не се меся за нищо, освен за това. Получих мнението, което търсих на лично съобщение, така че може да се успокоите и да си гледате живота. 😀

Разбрах я Рорито още преди да влезе в обяснителен режим, доста ясно и точно написа ситуацията още преди няколко поста. И се изненадвам дори за дето така подробно го написа сега - аз хич нямаше да си правя труда.

"Това" е изключително и единствено в ръцете на родителите.

Много се превърна в кокошарник темата. Нека не се разправяме повече.

Да ви кажа, че последните дни много чета за диспута обикновено и специализирано училище.... попаднах на статистики за кралството и на академично ниво макар като цяло децата в спец. училища да са с по-тежък аутизъм откъм симптоматика се оказва, че имат по-добър английски, математика и изобщо резултати.А това, което подкрепя най-много нормалното училище, че...там има по-голяма социализация се оказва също не особено затвърдено, защото проучванията не го доказват изобщо. Това съвсем вече накланя везните при мен....сега разбирам защо му бавят в сегашното училище индивидуалния план, защото той е  задължителен за да го преместя. Защо за Бога държат да виси в това училище, наистина не схващам.... казаха, че до момента не е получавало училище пари за него, едва сега следвало да им отпуснат като има индивидуален план, за който съм в очакване.  Но аз вече пък не искам да седи там.....той е толкова умен и по подходящ начин може да учи. Нямам търпение да звъня утре на това школо и да променя за добро нещата.... дано само имаме късмет с приемането и всичко да протече без много разправии за мен.

Катрал,  дано наистина това училище оправдае очакванията ти. Щом усещаш, че няма позитиви от "нормалната" среда, по-добре е да пробваш. Не знам каква е образователната система в Англия, но тази тук е толкова суха, скучна и безсмислена, че няма да плача много, ако детето ми не е в стандартно училище. Децата по цял ден стоят заковани на чина и само сменят една тетрадка (помагало) с друга. Дори тези с нормална психика не издържат, а за нашите даже не ми се мисли.

Това дете не ходи ли на градина? В момента, в който попадне в структурирана среда с определени норми и ред от там ще алармират ако има нещо. По принцип ако някой мисли, че дете е неглижирано и семейството не полага грижи, може да се подаде сигнал и да се види какво става. Но може и да е наясно майката и да не споделя. Моето дете седеше по едно време в класа с друго дете, което не зная дали е от спектъра, но няколко родители са ми споделяли за проблемите му и аз реших да се свържа с майката да попитам какво му има, посещават ли някакви специалисти, терапии да обменим опит, все пак са на един чин и майката каза, че нищо му няма и отишла на другия ден да се оплаче на класната, че съм я потърсила и съм нямала право да питам такива неща, а другите родители от класа твърдят обратното, самото мое дете разказва как той крещи, драска се и как се държи. Явно има хора, които не искат да споделят на никого за проблемите, обратното на нас, както ние тук искаме да обменим опит и търсим подкрепа.