Липсващият биологичен часовник

Това с часовника защо да е тъпо. Даже е много готина идея. Следащият път мойта, като примрънка за деца ще го ѝ предложа да си правим сренощни аларми и да пеем песнички. Ще я откаже за нула време.

Това с часовника защо да е тъпо. Даже е много готина идея. Следащият път мойта, като примрънка за деца ще го ѝ предложа да си правим сренощни аларми и да пеем песнички. Ще я откаже за нула време.

Авторке, ще дам за пример моя малко по-нестандартен подход към леко подобна ситуация. Моят приятел никога не ме е натискал за деца, все пак ние сме заедно от кратко време, но е казвал, че много си мечтае да има дечица и че това е най-голямото щастие, разбира се не би си и помислил за деца преди брака. Аз съм малко по-голяма от теб, по-близо съм до 30, но никога в живота си, нито за секунда не съм искала деца до настоящия момент, по принцип предпочитам да имам партньор, който би искал и се радва на деца от чисто егоистична гледна точка, че някой ден може би ще си променя мнението и ще взема да поискам и аз, има я тази възможност, аз съм доста непредсказуем емоционално човек, но има и възможността никога да не поискам. Със сигурност обаче в близките 5-6 години не бих си и помислила за деца, на първо място, защото не искам да си съсипвам тялото толкова млада, то никога не може да бъде същото след една бременност и на второ място, защото не виждам с какво би ме обогатило едно дете, единственият смисъл за мен е да живея за себе си, да се развивам, да се забавлявам, да пътувам, да се кефя на красотата и младостта си, особено при факта, че генетично целият ми род сме страшно младолики и дори и близо до 30, в тяло и в лице изглеждам по-скоро на 19. За мен да се забиеш в панелката с две чавета, да буташ колички и да ходиш на семейни почивки с ревящи и сополиви същества е адът, не познавам нито едно щастливо семейство, от каквото и да е поколение, да не говорим, че всички си изневеряват. Моят приятел обаче много си мечтае до 1-2 години да е женен и да има дете вече, той е на 30. В моменти на яд, когато сме спорили или сме се карали за нещо, 1-2 пъти съм изтърсвала, че не желая да имам деца никога и, че да родиш дете е най-глупавото нещо, което някой може да направи, исках също така да го тествам и дали обича конкретно мен или просто си търси утроба, която да оплоди. Обясних му най-спокойно още в началото, че не знам дали някога ще искам деца, че откровено не понасям никакви деца и нищо, което да ми разваля кефа и комфорта и че избираш един човек заради самия него и любовта си към него, не заради това дали искаш деца или не, за мен партньорът е много по-важен от имането на деца, съответно искам и партньорът ми да мисли така. Казах му да се разделяме по живо и по здраво, защото нямам намерение да преча на сбъдването на мечтите му, да не говорим още, че в прав текст му казах, че ако имам дете бих избрала сурогатно майчинство, за да си имаме хем дете, хем да си запазя тялото и му обясних да се подготвя финансово за този вариант, като толкова много иска деца. Аз съм голям инат и рядко отстъпвам от позицията си, доста цинична и цапната в устата, та му наговорих разни ей такива мили неща и в един момент той каза, добре, дори и да не искаш никога деца, оставам с теб. Съгласен е дори и на осиновяване, ако се окаже, че не мога да имам деца или пък не желая да износвам такова. Разбира се бъдещето ще покаже дали думите му са истина и ще се докажат във времето, човек никога не знае, но поне стигнахме до някакъв консенсус. Аз обаче много държа да му покажа, че детето не е щастие и не се гледа лесно, и е съсипващо за времето и финансите на един човек, поради което му заявих, че за да докаже дали става за баща е най-добре първо да си вземем животинки, в мн.ч, да Сега съм започнала плана с една животинка, която така или иначе си я имам и я гледаме заедно в момента, но искам да взема още една котка и едно куче, като се преместим в по-голямото жилище да се види в чудо, тъй като аз опит имам, била съм приемно семейство на животни в беда и от години знам какво е нещо да те буди през 2 часа през нощта и да се налага много пъти да ставаш, да го взимаш, успокояваш, почистваш и прочие, да отваря всички възможни шкафове, да бута всичко възможно, да чупи телевизори, да съсипва мебелировка и безброй още скъпи неща и ти никога да нямаш желанието да го удариш, защото го обичаш повече от себе си и знаеш, че вещите не значат нищо, в сравнение с едно живо същество с ангелска душа. За мен е много важно един човек да осъзнава,че бременността и раждането не са цветя и рози, а нещо много тежко, травмиращо и скъпо, показвах му клипчета с раждане на живо, показвах му възможни медицински усложнения при жената след бременност, с цел да го откажа, обясних му,че най-вероятно сексът никога няма да е същия и надали ще ме желае както преди, особено ако присъства на раждането, при всеки удобен случай подмятам колко нещастни изглеждат двойките с деца, които виждаме по улицата например и как се карат и се заяждат един с друг, и как на младите татковци им изтичат очите като ме видят, да не говоря колко подобни съм виждала открито да се свалят. Може би е трябвало да се родя мъж, защото ''биологичен часовник'' никога не съм усещала и колкото и прекрасни да са били партньорите ми никога не съм си и помисляла да им раждам деца, нито вярвам в приказката,че като дойде ''подходящият'' веднага ще си променя видиш ли решението   нито съм смятала децата за нещо хубаво или носещо щастие. Обясних му също, че с всички грижи по евентуалното дете след работа ще ги поема той, а аз ще си почивам. Месеци наред прилагах всякакви техники за разубеждаване и давах за пример познати и непознати хора, не се е отказал още от мисълта за деца, но поне осъзна реално колко тежко и отговорно е това и леееко започна да му става кофти май колко бързо ще му се изпарят безгрижните мигове. Та авторката може да пробва нещо подобно, още повече с отглеждането на животинка, аз лично никога не бих се доверила на човек, ако не съм го видяла как се отнася и съжителства с животно, проличават си много неща.
[/quote
По-голяма глупост скоро не бях чела.Вие сте за психолог.

Аз останах безмълвна, а рядко ми се случва...

Alexa1991, развесели ме.
Нещо за земното притегляне да си чувала?
То си работи, пък ти си въобразявай, че докато гушнеш букета ще изглеждаш на 19 и всички ще плакнат очи по теб, че и ще се редят на опашка да съжителствате.
Още едно 5 годинки и ще схванеш, че тялото не се разваля от раждането, а от годинките.
Ще се надупчиш с ботокс, ще станеш ходещ манекен на д-р Енчев и накрая ще заприличаш на това

http://epicenter.bg/images/news/52016/pics/1462268040.jpg

С едно съм съгласна на 100% с теб- правилно си преценила, че за майка не ставаш.
И че капацитета ти стига до отглеждането на кучета и котки.
За което те поздравявам, тъй като ще спестиш създаването на нещастно човешко същество, за сметка на щастливи безсловесни.