Здравейте, от както се роди прекрасното ни детенце (почти 1г ) отношенията ни с мъжа ми изобщо не вървят. Аз постоянно съм изнервена и не мога да си гледам малчо пълноценно. Мъжът ми живее в някаква илюзия, в друг век.. Мисли си, че аз трябва да му се подчинявам едва ли не. Цитирам : " Аз съм мъжа в къщата и като кажа нещо ще слушаш и изпълняваш " . За него аз съм длъжна да готвя и чистя нонстоп, да гледам детето , да го задоволявам сексуално а той само да ходи да работи ( не сме забогатяли от неговата работа 
) . Дразни се че на мен доста често не ми остава време да сготвя и си взимаме нещо готово. Аз изгубих желание да правя секс с него, от хормони ли не знам от какво... Но ми писна да живея така, в същото време не искам да отделям малкия от баща му. Той ми казва че аз съм виновна за постоянните ни скандали, че нямам право да му отговарям, че той други отговорности освен да ходи на работа няма, не бил длъжен да полага други грижи за детето аз съм била за това. Аз съм виновна че все нямаме пари. Вероятно и аз имам някаква вина, че не правя секс с него, че не му обръщам внимание , че не е сготвено редовно, но просто аз съм изцяло посветена на сина ни ( 10м) той тепърва прохожда, избиват му зъбчета, иска все повече и повече внимание и накрая на деня най малко искам да правя секс или пък през деня да се чудя какво да сготвя. Струва ми се че той просто иска слугиня и иска да командва, но вижда че аз не му се давам и за това се караме. Казва аз не се чувствам на мястото си, не съм пълноценен, ти ме изравняваш със земята. Държиш се с мен като с боклук ( начина по който му говоря и му отговарям) . Моля ви, дайте ми съвет как да спася семейството си... Дали изобщо е спасяемо . Щастието на детето ми е най- важно и ако то зависи от това да се разделим с мъжа ми ще го напрвя. Не искам детето ми да слуша постоянно скандали. Аз се разболявам от нерви.. И тези нерви често рефлектират върху невинното ми детенце
Виж целия пост
) . Дразни се че на мен доста често не ми остава време да сготвя и си взимаме нещо готово. Аз изгубих желание да правя секс с него, от хормони ли не знам от какво... Но ми писна да живея така, в същото време не искам да отделям малкия от баща му. Той ми казва че аз съм виновна за постоянните ни скандали, че нямам право да му отговарям, че той други отговорности освен да ходи на работа няма, не бил длъжен да полага други грижи за детето аз съм била за това. Аз съм виновна че все нямаме пари. Вероятно и аз имам някаква вина, че не правя секс с него, че не му обръщам внимание , че не е сготвено редовно, но просто аз съм изцяло посветена на сина ни ( 10м) той тепърва прохожда, избиват му зъбчета, иска все повече и повече внимание и накрая на деня най малко искам да правя секс или пък през деня да се чудя какво да сготвя. Струва ми се че той просто иска слугиня и иска да командва, но вижда че аз не му се давам и за това се караме. Казва аз не се чувствам на мястото си, не съм пълноценен, ти ме изравняваш със земята. Държиш се с мен като с боклук ( начина по който му говоря и му отговарям) . Моля ви, дайте ми съвет как да спася семейството си... Дали изобщо е спасяемо . Щастието на детето ми е най- важно и ако то зависи от това да се разделим с мъжа ми ще го напрвя. Не искам детето ми да слуша постоянно скандали. Аз се разболявам от нерви.. И тези нерви често рефлектират върху невинното ми детенце 
