Как може да разберем, според вас, кога човек е с нас заради самите нас, а не поради някакъв съчинен от него образ? Още по-същественото: как може да разбием тези образи или дори да спираме хората да ги създават?
Конкретно моят проблем, за който ще се радвам на малко помощ. Най-напред да спомена, че става въпрос за отношения между жени. Намирам го за важно, защото сте наясно колко са различни женската и мъжката психика. Та, почти винаги съм "трофеят" или "бижуто", с което се парадира, запознават ме с всички, гордеят се с мен, вдигат си себеоценката и прочие. Чувствам се като лъскавата визитна картичка, която не само, че няма да ги изложи, но самият и показ предполага да повиши положително имиджа им. На пръв поглед звучи хубаво, но всъщност, когато заговоря за напълно човешките си, не толкова хубави качества и чувства - виждам пълен блокаж, неприемане и сякаш говоря на стената. Не знам дали е, защото не ги интересува или защото не желаят да им покварявам образа, който са си съчинили за мен. Тежко е, защото това най-напред не е любов. Не се чувствам обичана в цялостност и това ми причинява проблеми с тревожност и непрестанни опити да се подобрявам. Явно е тръгнало от детството ми, ходя на психолог от 2 години по веднъж на месец, но решаваме по-съществени проблеми. Създадено е усещането, че не мога да си позволя много "нелицеприятни" качества, защото ще бъда отхвърлена и необичана. Необходимо е да съм почти Wonder Woman, което не съм и съответно пък имам усещането, че никога не съм била обичана изобщо. И най-страшното е, че чувствата ми биват чути само, за да ме изманипулират, колкото да си стоя мирно на г*за при тях. Чувала съм многократно неща от сорта на "ти ще си страхотен родител", "ти ще си успешна"... те са си с мен някъде в бъдещето. Наясно съм, че жените го имаме това, ама то в случая води до неглижиране и неприемане на сегашното ми аз. /Давай, защото не си майка на децата ми още и не вадиш милионите, да те обичам не заради всичко, което си сега, а заради качествата ти, които ще доведат до бъдещата ми визия с теб. Всяко качество, отдалечаващо те оттам - ще бъде отхвърляно./ Виждам ги, усещам ги как не тръгват към мен, защото са влюбени, а защото съм много добра партия. Аз към суетната красавица, отгледала се сама, станала кариеристка, имаща финансови възможности, същевременно дълбока, непрекъснато четяща и пишеща, интелигентна... изобщоооо не приемат, когато си показвам другите черти. Разбирам да ги крия, но не ги... макар и да имам непрестанно желание за подобряване, напълно си приемам повечето лоши черти. А и то няма как иначе, не можеш да промениш нещо, което не си приел. И не само, че не ги крия, ами се опитвам и да им ги навра в лицето сякаш в знак на протест. Защото вярвам, че обичта се ражда към недостатъците на отсрещния човек. Какво му обичаш на един перфектен образ в главата си? Кога направи този компромис с някакви негови негативни качества, като той е "перфектен".
Ще се радвам на всякакви съвети, може би без такива, бутащи ме към разрушаване на онези "хубави качества", защото това са си неща вкоренени в мен и не възнамерявам да отхвърлям сега пък тях, за да бъда обичана. Искам да направя тези промени в мисленето си, които да ме водят към хора, приемаща ме и с добрите ми, и с лошите ми черти.
Виж целия пост
Конкретно моят проблем, за който ще се радвам на малко помощ. Най-напред да спомена, че става въпрос за отношения между жени. Намирам го за важно, защото сте наясно колко са различни женската и мъжката психика. Та, почти винаги съм "трофеят" или "бижуто", с което се парадира, запознават ме с всички, гордеят се с мен, вдигат си себеоценката и прочие. Чувствам се като лъскавата визитна картичка, която не само, че няма да ги изложи, но самият и показ предполага да повиши положително имиджа им. На пръв поглед звучи хубаво, но всъщност, когато заговоря за напълно човешките си, не толкова хубави качества и чувства - виждам пълен блокаж, неприемане и сякаш говоря на стената. Не знам дали е, защото не ги интересува или защото не желаят да им покварявам образа, който са си съчинили за мен. Тежко е, защото това най-напред не е любов. Не се чувствам обичана в цялостност и това ми причинява проблеми с тревожност и непрестанни опити да се подобрявам. Явно е тръгнало от детството ми, ходя на психолог от 2 години по веднъж на месец, но решаваме по-съществени проблеми. Създадено е усещането, че не мога да си позволя много "нелицеприятни" качества, защото ще бъда отхвърлена и необичана. Необходимо е да съм почти Wonder Woman, което не съм и съответно пък имам усещането, че никога не съм била обичана изобщо. И най-страшното е, че чувствата ми биват чути само, за да ме изманипулират, колкото да си стоя мирно на г*за при тях. Чувала съм многократно неща от сорта на "ти ще си страхотен родител", "ти ще си успешна"... те са си с мен някъде в бъдещето. Наясно съм, че жените го имаме това, ама то в случая води до неглижиране и неприемане на сегашното ми аз. /Давай, защото не си майка на децата ми още и не вадиш милионите, да те обичам не заради всичко, което си сега, а заради качествата ти, които ще доведат до бъдещата ми визия с теб. Всяко качество, отдалечаващо те оттам - ще бъде отхвърляно./ Виждам ги, усещам ги как не тръгват към мен, защото са влюбени, а защото съм много добра партия. Аз към суетната красавица, отгледала се сама, станала кариеристка, имаща финансови възможности, същевременно дълбока, непрекъснато четяща и пишеща, интелигентна... изобщоооо не приемат, когато си показвам другите черти. Разбирам да ги крия, но не ги... макар и да имам непрестанно желание за подобряване, напълно си приемам повечето лоши черти. А и то няма как иначе, не можеш да промениш нещо, което не си приел. И не само, че не ги крия, ами се опитвам и да им ги навра в лицето сякаш в знак на протест. Защото вярвам, че обичта се ражда към недостатъците на отсрещния човек. Какво му обичаш на един перфектен образ в главата си? Кога направи този компромис с някакви негови негативни качества, като той е "перфектен".
Ще се радвам на всякакви съвети, може би без такива, бутащи ме към разрушаване на онези "хубави качества", защото това са си неща вкоренени в мен и не възнамерявам да отхвърлям сега пък тях, за да бъда обичана. Искам да направя тези промени в мисленето си, които да ме водят към хора, приемаща ме и с добрите ми, и с лошите ми черти.
