Аз също като Дива преживявам всичко, което гледам. За съжаление жестокостта у хората съществува - ставаме свидетели на това постоянно в реалния свят, няма как да не го виждаме и в сериалите. И на мен обаче ми е интересно да знам до колко това, което гледаме в сериали като "Вятърничав", "Ако бях облак", "Съла" отговаря на реалността в онези райони. Почти съм сигурна, че до преди 2-3 десетилетия е било почти така, но сега...
Много ми харесаха някои сцени от последната серия, естествено на първо място тази между Гюл и Миран. Като светъл лъч е това дете в живота на всички, включително и в този на Миран.
Относно Азизе, мисля, че тя не само не обича Миран, а дори напротив - ненавижда го, както всеки, който носи името Шадолу. Направо зловеща беше физиономията й, когато каза: "Миран ШАДОЛУ е станал край на собственото си семейство"... След като ги унищожи, той вече ще е Шадолу - ненужен, непотребен, съсипан и унищожен. Изключително много ме дразни и тази слугиня Есма - уж добра и разбираща, а в същото време съучастник във всички гнусни неща, които върши Азизе.
Не мога да гадая кой на кого е дете и защо Азизе е убила собствения си син (най-вероятно) само за да отмъщава... Явно наистина враждата с Насух е много стара и според мен тя първо е искала да отмъсти чрез Дилшах - знаела е, че с Хазар се обичат и именно затова я е взела за жена на сина си. Явно там са й излезли криви сметките обаче и следващото й оръдие става Миран - синът на Дилшах и Хазар.