Трудно проговаряне - тема 25

Много благодаря на всички за мненията. Аз съм съгласна и с двете страни. Аз наистина съм ужасно милитантна особено като се притеснявам за децата и залитам в крайности. От друга страна, детето наистина много научава и дърпа напред и си мисля, че поне частично е и заради нашите занимавки, защото българският още си му е водещ. Не знам дали от заниманията или от възрастта и естественото развитие, или от дг, но всеки ден виждам нещо ново. Вчера ми каза" най-любимото ми нещо е портокалово сокче". Никога не ми е говорил преди това за любима храна, особено с "най". Днес си купи сам кроасан и прецел.
При нас с експресивната реч няма чак такъв проблем, по-скоро с рецептивната. Прави изречения, не винаги граматически правилни, но все по-добре и по-добре. Проблемът е, че не винаги схваща какво му говорят хората, не реагира и тн.заради това разни пъзели, гаражи и къщи ползвам, за да упражнява рецептивния аспект. За мен е все по-добре и мен много ме слуша особено напоследък и даже мъжът ми като каже на български "върни на мама телефона" го прави, въпреки ужасния акцент на мъжа ми. Имам чувството, че почна да ме слуша, защото месеци наред много го тормозя, буквално кова ежедневно и повтарям и по сто пъти, и много го хваля. Но и аз мисля, че съм склонна да прекалявам. Не се изнервям никак аз, напротив, вманиачавам се и не искам да му навредя нито в едната нито в другата посока-прекален тормоз, недостатъчен такъв. Вчера само играхме, даже си игра и с едно много готино момченце, но без да си говорят. Това е първият път, в който съм била свидетел да си играе с дете. Даже го попита как се казва, но другото не му отговори. За съжаление , човешката комуникация не се състои от фрази и думи. Утре имаме родителска среща от дг, да видим какво ще ни кажат. Предния път бяха казали, че детето има изоставане с възприемането/варнемунг и, че е много хиперактивен, прави си своите неща. Иначе казаха, че много е дръпнал с говора на немски (това не е от мен), знае им имената и си играе с тях, но не и с децата. Намекваха ми за проблеми с детето, най-вече заради вниманието/възприемането.  Страх ме е да не сгреша във всяка една посока.

Не е съвсем така Андариел.
Липсата, забравата на говор винаги води до поведенчески проблеми. Мога дам пример с глухонемите/глухите които са в повечето случаи с запазен интелект, но ако родителите не са забелязали този дефект, това неминуемо се отразява на цялостното поведение. От там и винаги първи насоки - проверка на слуха. Няма как говора /разбирането да куца и всичко друго да е цветя и рози. Виж вече като се придърпа с говора, разбирането, тогава си проличава накъде клонят нещата.
Пиша го защото много дами тук "водят" децата си като труднопроговарящи, но това е често куртоазия. Знам го защото пиша в темата с променлив успех от 19 и балканската  война, неминуемо голяма част пишещите тук с деца над три години пишат и в темата за спектъра или по-късно почват да пишат там. Няма как едно дете на три-три и половина с реч от под сто думи да е равностойно на дете в норма. Разликите на тази възраст верно са малки, но с всяка година се задълбочават, особени при липса на работа/терапевтиране...Защото всичко е свързано, езикът е най-  бързия и лесния начин за опознаване на света.
За пример. Речта или по-скоро нейната липса и разбирането й беше това, което водеше до анормалност в поведението на детето ми. По неизвестни причини той има проблеми с преработката на информацията постъпваща по слуховия канал. Като попълнихме речниковия запас, ппдобрихме разбирането, повишихме зрителната интелигентност, дадохме механизми за логическа начини да се попълват възможните пропуски нещата коренно се промениха. Не, начинът на работа на мозъка му не се промени, просто му дадохме нужната патерица.
Чакането, отлагането, надеждата че нещата хоп ще се случат изведнъж както при чичо му леля му, детето на съседа не са от полза. Ако едно дете може, то ще е проговприло, ако нямаше проблеми родителя щеше да му е помогнал. Щом не се е случило има нужда от индивидуална "патерица".

Реге, благодаря, описаните неща са ми известни. Не искам да спорим, а споделям наблюдения и изводи от опита си. Все пак това ми е работата и не става въпрос само за едно или две деца и техните майки, а вече за толкова години съм натрупала опит и впечатления, ако щеш и някаква извадка какви са основните  и съпътстващите последствия при различни подходи от страна на терапевти и родители. В случая и в тази тема взех отношение относно конкретно написаното от една от потребителките. Хората работят с логопед, така че предполагам си говорят с логопеда и той ги държи в течение какво и защо прави и на какво да обръщат внимание вкъщи и как да се занимават. А като цяло в една голяма част от обичайните случаи на "късно проговаряне" не е нужно постоянно майките да са в режим на терапия. Разбирам те, но не прехвърляй вашия личен опит или опита от сходни на вашия случай върху всички останали, децата в спектъра са малка част, има цяла друга палитра и всичко се преценява споде конкретното дете и конкретната история. Позицията ми е напълно неутрална. Дори когато нещата са тежки, пак е нужно на това дете да му се дава почивка, майката също да си дава почивка, за да не се бърнаутнат всички. Никой не живее нормално, все едно постоянно да живееш в болница или в училище  - възрастните все се чувстват длъжни да обучават, да лекуват, да наблюдават, да анализират, а децата вечно се чувстват обучавани, наблюдавани, оценявани, лекувани. Отдавна обръщам специално внимание на тази част от общата картина, защото този мотивационен и психологически аспект са неразделна част от цялостния процес. Всеки родител е свободен да подхожда както намери за добре, не задължавам никого с мнението си.

Моля само да разкажеш какво е зрителна интелигентност. Кой ви го каза това нещо за зрителна интелигентност?

Най-вероятно са правили Векслер или подобен стандартизиран тест за когнитивна интелигентност. На моята дъщеря също й оцениха Visual processing и Non verbal visual spacial processing, където изкара някакъв супер висок резултат за сметка на auditory processing, т.е. мозъкът си намира начин да уравновеси възприятията. Аз затова си знам, че тя вижда нещата в пъти по-добре отколкото ги чува, както и много други деца с речево разстройство.

И само искам да оставя този линк тук. Всеки да си извади изводите сам за себе си и до колко трябва човек да се предоверява.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1346965 и

Последното не е много честно. Тактики като "всеки да ни прави изводите, само го слагам този линк" е като "думам ти, дъще - сещай се, снахо". Всеки си отговаря за детето и всеки си отговаря за работата. Малко става като "всички логопеди са безотговорни и ви баламосват". Както и да е, всеки е свободен в избора си, няма какво повече да го обсъждам.
Няма как да знаем какво са правили и откъде е дошло това със зрителната интелигентност.

А възможно ли е дете да има проблеми със слуховото възприемане на информация, същевременно да обожава музика, да пее, да научава лесно песнички, да имитира други езици (но пак в песнички) ? Например, синът ми сам си научи песента с крокодил гена за рождения ден и макар, че аз знам, че я пее грешно, тоест не истинските думи, а глупости, които звучат като думите, защото знам руски, мъжът ми смяташе, че я пее на руски. В детската градина изпял цялата "Бела Чао", според тях на италиански, но аз знам, че пак пее много добра имитация на езика, но не са истинските думички, просто защото знам малко италиански и знам и песента. Тук да добавя, че в момента, в който установихме проблем, намалихме екстремно всички песнички на чужди езици, но той си ги помни. Тоест, има супер слух за имитация на език и е много музикален. А същевременно буквално не чува какво му говориш, може да не се обърне на име (на мен ми се обръща почти всеки път), говори си своето, не реагира другият какво казва, но ако се повтори бавно и с допир  "достига" до него и го разбира. Аз много общувам с него именно така и ме чува и разбира и си го достигам. С по-лесни за него неща си ме чува веднага. Логопедът не е споменавала за сензорни неща, а за проблеми на рецептивната реч, но, според нея, много бил напреднал. Сега пак ще правим оценяване докъде сме стигнали. Синът ми и чисто емоционално има огромен интерес да общува, не е асоциален, с непознати е до "здравейте" и чао, но с баби, стринки, чичовци много иска да общува, много им се радва. Но наистина не ги "чува". Тоест, чува, но не от първия път. Иначе, речникът му е с много стотин думи и майтапи пуска.

Андариел, сигурна съм, че Реге са правили точно такъв стандартизиран тест, защото за последните 5-6 години съм била в постоянен личен контакт с нея и ми е дала толкова напътствия за дъщеря ми, че няма как да й се отблагодаря. Аз като съм на кръстопът с детето, пиша на Реге и смело мога да кажа, че досега никога не съм сгрешила, че съм я послушала. Неслучайно го написах и съм сигурна, че ще го потвърди, тъй като съм се консултирала 10-ки пъти преди ние да направим теста на дъщеря ми.

Виолета, дъщеря ми има проблеми с рецептивната реч и със слуховата преработка, но е изключително музикална, пее и свири на пиано. Проблемът с проговарянето е незабележим при нея ако не знаеш, че има затруднения с auditory processing. Тя много добре се е адаптирала и прекрасно може да прикрива, че понякога не разбира какво й се казва. За тази цел има concept checking questions или въпроси с които да разбереш дали наистина те е разбрала. Въпросът трябва да е такъв, че да не може да отговори с да или не, а със смислена дума. С работа в момента този проблем е много изгладен, но отнема време и ежедневни занимания. Има едни книжки в амазона с много приятни игри, които са за следване на инструкции, подобряване на работна памет и слухова преработка, но твоето дете е още мъничко за тях. Щерка ми ги обожаваше.
Тази година сме решили да правим нов тест, за да видим какво ще каже психоложката и да даде нови насоки на учителите. Много от затрудненията, които имаше преди 4 години вече отпаднаха, та е хубаво да си сверим часовника. В момента работи ежедневно с reading tutor, за да може да й се подобри четенето с разбиране и работа с текст, а и да вдигнем още reading age, че тук с това четене ни побъркват. Само да вмъкна - тя не изостава, но четенето е рецептивно умение, което подобрява експресивната реч и писането, т.е. продуктивните й умения. Сама иска да се занимава по 30 мин на ден ежедневно и казва, че й се чувства по-самоуверена в клас.

Моята дъщеря също има проблем със слуховата, а вероятно и със зрителната преработка и оттам идват всички проблеми - забавяне на речта и някои поведенчески проблеми. И всичко това  започна (се забеляза) след втората година. Преди това - всичко като по учебник (отличничка), с изключение на говора, който беше само отделни (смислени) думички и много бърборене на неразбираем език. На 2,3 г. започна да плаче, като я къпем (това отшумя за 2-3 месеца), започна да прави "сцени" на оживени места. Да иска да я нося, вместо да върви. Ужасява се от морето, от кукли с човешки лица. Позагуби очен контакт. На 3 години тръгна на градина и на логопед и оттогава вървим с бавни крачки нагоре. Сега е на 4,9г. Доста проблеми са преодоляни. Напредна в разбирането, има очен контакт (с малки изключения), обръща се на името си, изпълнява не много сложни команди, контактна е и адекватна на случващото се около нея (например: като звънне някой на вратата идва да види кой е, като се крие срамежливо; като влезе някой в стаята, поглежда и го проследява с поглед; като правя баница/сладкиш, взема си столчето и идва да ми помага - без да я викам; закача баща си, защото очаква той да ѝ отвърне и да почне да се смее; казват азбуката заедно, като се редуват; обича децата (но като са много, се отдръпва), особено 2-3 години по-големите от нея; имитира; има въображаема игра; отговаря на прости въпроси с по 1-2 думички. От няколко месеца казва какво иска, а не само да ме дърпа и да плаче. Знае азбука, цифри, цветове форми, животни, растения и т. н. - неща, кото знаят нейните връстници, с изключение на по-абстрактните неща.
Както _re_ge каза, аз също смятам, че липсата на свободна реч води до множество поведенчески проблеми, особено при по-емоционалните деца (като моето). Не мога да си представя 3-4-годишно дете, което не може да се изрази с думи и да остане спокойно. Явяват се и аутистични симптоми. И тук е моментът, в който недостатъчно компетентните специалисти (логопеди, педагози, психолози) поставят диагноза "аутизъм". Не, че имат право, ама ей така, да си кажат.
Иначе, ние работим с класически хомеопат и логопед. Радваме се на прогрес, затова не съм хукнала да търся диагнози на хартия. Това не означава, че отричам да има проблем. Работим, интензивно. Относно смяната на логопеди, и 500 бих сменила, в името на подобряването на състоянието на детето си!

Започвам отдалеч. Тест за интелигентност по Векслер . Оценява се отделно слуховата отделно визуалната интелигентост. Създаден именно за такива "специални" деца, които трябва да бъдат оценявани по специфиен начин. Глобалния интелект в този тест се получава като средно аритеметично  ( в никой случай не така механично разбира се  )  от визуална и слухова интелигентност . Когато го правихме на сина ни , този тест беше вече познат в СФ и току навлизаше във Вн (Ние така научихме от майки тот софия в бг мама ) . Човекът , който го правеше беше специално обучен. Ние присъствахме, разрешиха ни при определени условия  и беше много любопитно преживяване. Човекът който ни го прави беше небезивестния Калоян Куков ( дано е добре там горе където го отнесе ужасния ковид ), който тогава беше клиничен психолог във Вн. Та детето показа 130 визуална интелигентност и 88 слухова.  Сумарно беше малко над 100 , по спомен 102-104 нещо такова. Човекът  каза,  че специалистите са направили най-доброто възможно за детето , начинът по който се опитва логически да запълни неяснотите и използва по-силната си страна - визуалната , са изумителни. В крайна сметка резултатът от този тест свали от детето ми диагнозата ГРР и я промени в афазия на вербалното развитие, което значеше напълно запазен интелект. Тов аобаче еправено 2014 за първи клас. Сега предполагам че този тест се прилага по-често за такава специализирана диагностика.  Попи Фери е свъсем наясно с всичко това, затова и го е написала. С нея поддържаме връзка от много години.... По принжип ако е възможно някой да не открива топлата вода на собствен гръб защо не, а на мен да знаете  колко хора от бг мама са ми помогнали...


Отговарям по другия въпрос. Да,  възможно е , музикалността и преработката на информацията постъпваща по слуховия канал нямат нищо общо. Детето може да обожава музика, да има слух, да показва ритмичност и при все може да не ви разбере ако му кажете - отиди до врата и  намери ключа.

Да допълня че СИД-а ( Сензорно интегративна дисфункция)  също много изкривява диагностирането... и при нас това се насложи много сериозно. Детето ми има СИД по много направления ( слухов, зрителен, вкусов, тактилен ), та СИД също докарва  поведение много подобно на аутистично ( всички от спектъра имат СИд но всички които имат СИД са от спектъра).  Хубаво е че сега вече не се поставят диагноза аутизъм наляво надясно както беше преди. "Виждането" за това състояние много се развива. Диагностиката работи със съвкупност от симптоми, нещата се движат напред. Няма вече виждане за "майки хладилник" с които ни заливаха преди това. Вече е ясно че неговорещото дете може да не е от спектъра въобще. И като се извади / подобри говора , разбирането на речта  нещата с поведението да се нормализират.

Дописвам.
За да няма бърнаут на всички майки към един от центровете където терапевтираха детето ми ни предложиха помощ от психолог. Да не мислите че всички пожелаха. О не, това се приема за срамно.  Предложиха дори на бащите. Съгласихме се единици. За мен нямаше срамно, трябваше аз да съм ок за да съм достатъчно ефективна с детето. Ходех две години. Адски много ми помогна психоложката. Разби на пух и прах представите ми за този тип терапия, която аз си представях като да лежа на кушетка и тя да ми вади  душицата с памук.

Познавам теста на Векслер, всички негови компоненти, как се администрира и т.н., но никъде в описанието му не съм срещала такова чудо като зрителна, слугова или каквото ще сензорна интелигентност да е. Тестът се състои от няколко компоненти, които засягат основните когнитивни функции в съчетание с езиковите/говорните и възпитателните/обучителните.  Когнитивните функции не са интелигентности - те са когнитивни функции - памет, внимание, език, възприятие и т.н. И не, не е средно аритметично смятането на компонентите, доста по-сложно е.
А определението на Векслер за интелигентност е способността на човека да се ориентира в средата и да разбира света. Интелигентостта е начинът, по който когнитивните функции при конкретния индивид се съчетават и се проявяват при функционирането му в живота и се влияят от обучението и езика и културните особености. Затова тестовете се адаптират за българската популация, а не се използват едно към едно.

Затова питах кой го е казал това за зрителната интелигентност. Векслерът си е Векслер, но зрителното възприятие си е зрително възприятие, което е различно от виждането.

Благодаря, зная какво е СИД, това го работя, все пак, не е само да правя Л и Р. Като цяло, нещата свързани с всички диагнози - от аутизъм, през Даун, та до ХАДВ са ми известни и ги правя всеки ден. Ако обясненията са към мен - няма нужда, на мен това ми е работата.

За слуховата преработка пак са доста сложни нещата, музиката и езикът се обработват по различен начин и т.н., но няма нужда да го описвам. В езика и в мозъка няма прости неща. Ок, няма нужда да се включвам и да засягам тези въпроси повече в темата.

Андариел ти си чела чула. Аз съм говорила с човек който прави Векслер на детето ми. Присъствах трите дена на теста със съпруга ми. Човекът беше сертифициран да го прави и същия човек след това ни консултира с мъжа ми, а с нас заедно беше и психоложката която дълги години работеше с детето. Има ли смисъл да го обсъждаме повече? Според мен - не. Каквото имах да кажа го казах, чети ме с разбиране... Това включва И средното аритметично. Същото и за зрителната интелигентност. Ако я пиша визуална интелигентност  ще ти се стори ли по-правилно? Да обаче дали ще е понятно за дамите които четат, понеже на мен това ми е по-важното в тази полемика. Радвам се ако сред писанията някоя от майките е извлякла полезно за себе си е детето.

Андариел, Аз каквото бях писала за теб в предния пост  го приключих още в първия абзац . От там ясно съм указала, че написаното е за майките писали последните десетина поста. Нямам за цел да те изпитвам нито да те провокирам .

Цялата работа тръгна от това че майките според теб не трябвало да терапевторат, бърнаут, претоварване на нещата и други. Не, не мога да се съглася с теб и след 150 години. Просто защото ти не си майка на дете със соп. Ние сме от различни вселени. Всяка минута е ценна, всяко дете има шанс нещата да тръгнат в положителна посока, просто трябва да се работи,

Ре-ге, не съм "чела и чула", зная го!  В подробности. Затова цитирах какво има предвид Векслер и какво са когнитивни функции и каква е връзката с интелигентността.
Не зная какво сте говорили с човека, който е правил теста, не съм присъствала, така че той какво е казал и вие какво сте разбрали няма как да зная. Всяко нещо си има име - има си термин. Има си функция, има определение, има съдържание. Може да бъде достатъчно понятно, стига да е вярно. Иначе е като да наричаш едно нещо в математиката с друго има или изобщо да не означава това, което е. Извинявай, ама когато нещо го зная - зная го и не правя уговорки. Няма да споря. Съжалявам, че изобщо се включих в темата, беше грешка, макар и от желание да помогна. Съжалявам.

Може ли да предложиш книжките за подобряване на работна памет и следване на инструкции? На моето дете работната памет му е голям проблем. Тя има и ХАДВ и тази памет куца.

Лаурентин, упражненията от тези книги сме ги правили, преди 1-2 години. За твоето дете ще са прекалено лесни. Иначе ето ги книжките:

Другата е за визуална преработка, но аз променях условията и пак ги работехме за слухова


С дъщеря ми в момента правим такива игри:

Картите се изрязват, всеки играч тегли по една карта и я крие от другия. Дава инструкции какво има на картинката и другия рисува. Накрая рисунката трябва максимано да се доближава до картинката. Да ти кажа, имах страшно много материали от ресурсната, но наскоро разчиствах и засилих бая неща на коша. Мога да ти пускам на лични разни материали като прави неща у дома през новата учебна година. Всякакви гатанки, географски карти с инструкции за намиране на разни обекти, дейности с карти за съкровища и т.н. са много добри занимания. Още упражнения - казвам 5 числа и тя трябва да ми каже кое е било примерно второто, да учи телефонни номера/естествено е някакво предизвикателство/ или да назовава бързо и колкото се може повече неща от една категория, примерно насекоми. Друго много хубаво упражнение е да разбъркваш думите от едно изречение и тя да ги подрежда правилно/ползвам детски списани и режа изреченията, и без това накрая се озовават на боклука, поне вършат някаква работа/.

Много ти благодаря, много интересни идеи! Пускай ми мстериали! Браво на вашата ресурсна! В българските училища ресурсните и училищните психолози си работят по един и същи начин с децата, независимо от проблема. Поне в нашето училище. Което е жалко. И аз затова и спрях ресурсното в 4 клас.