Трудно проговаряне - тема 25

Andariel
Точно казано!!!
Всичко вече е аутизъм верно нарастнаха децата с аутизъм но всяко не говорещо да е спектъра ми звучи много нелогично има си куп диагнози с липса на реч не смятам че всяко не говорещо трябва да го сложат в Графа.На запад всички не говорещи и с тея стереотипии са аутисти тях пък изобщо немога да ги разбера.Според логопедът ни неможе изобщо да не говори казва че е виждала много деца и някак телевизия и триезичие за липса на реч звучи и нелогично.Но според психиатъра в София и невролога това е причината!!

Не е по темата,но бихте ли ми казали как протича очния преглед при малки деца?Показват им и ги питат букви и числа ли?Или ги слагат на машина,която да изчисли диоптъра?За разширяване на зениците съм  против и не бих позволила повече нито на мен нито на детето.Преди години едва не загубих съзнание след разширяване на зеници.Може ли да се провери реално зрението на дете без тази "екстра"?

Държите детето , а лекарката държи едно устройство , в което детето трябва да гледа . Самото устройство изчислява диоптъра . И мен ме беше страх да й се разширят зениците и за това отказах . Да е по - голяма , да й обясня , че известно време ще вижда размазано - да , но е малка и няма как.

Дву-триезичие и неговорене е дори доста логично и често се среща. В други теми, а може и в тази, да съм обяснявала по-подробно защо се получава така. Аз също съм имала доста случаи и е "като по учебник". Затова се препоръчва спиране на всички втори и трети езици и използване само на един език. Ако са в чужбина хората, да оставят само езика, който е официален за страната, а ако са в България - българския. Тук съм безкомпромисна и нямам никакви колебания. И спиране на всякакви филмчета на чужд език, аз бих спряла и всякакви малоумни бейби тиви и прочие или песни, които са с много куц превод на български. Имаме прекрасни български песни и стихотворения и броилки, също и много добре дублирани филмчета на български. А бебешките телевизии бих зи забранила с удоволствие, ако можех, защото само затъпяват децата с тях. И бих препоръчала родителите да не се прехласват по ранното набутване с чуждите езици, за да не сърбат после попарата с проблемите в българския и нито българскиян -  български, нито чуждият - чужд.

Съгласна съм, че с много лека ръка се слага диагноза ГРР, само защото детето изостава с речта, пърха с ръчички, като се радва и има някои прояви на СИД. А това, че детето ОБЩУВА постоянно, лесно се адаптира към промени, не страни от деца и хора, няма ритуали и обсесии, няма любими предмети, не се усамотява, не изключва от света, а постоянно търси някой, който да се занимава с нея (в случая описвам моята дъщеря). Буквално не ме оставя  да си изпия кафето, постоянно иска да ѝ рисувам разни животни, деца, плодове, храни и т. н. , а тя разиграва сценки с тях. Вживява се, артистична е. Имитира. Има въображение, има игра на ужким и почва да говори все повече. Разбира емоциите и все повече се очовечва, с развитието на речта. Може да се облича и съблича сама. Това ми показва, че когато едно дете не говори, то изостава с почти всичко. С напредване на говора, нещата полека-лека се нареждат.
Наскоро бяхме на една консултация с детски психиатър (млада жена с почти никакъв опит с деца) и още от второто ѝ изречение стана ясно, че аз съм чела повече от нея (знам, че звучи грубо, но за жалост така мисля). Та тя ни препрати на допълнително обследване (пак с нея и нейни хора), което умишлено пропуснах. Но пък направихме консултация с клиничен психолог (човек с голям опит в тази сфера), който ни каза да продължава да ходи на логопед и да си живеем живота, да си гледам детето като НОРМАЛНО, каквото смятам, че е. Та...бъдете много внимателни на какви "специалисти" попадате, защото много малко са тези в България, които наистина ги бива.

Мога да кажа че в момента вече не се слага толкова лесно диагноза аутизъм. Да видите какво беше преди десетина години. Всичко в спектъра беше определяно като аутизъм. Малко по-късно почнаха да слагат по-малко "аутизъм" но доста "ГРР- та', обаче то си беше разбираемо - как да се оформи  документално диагностиране на едно дете от спектъра , като не можеш да кажеш нито точно какво му има, нито какво го предизвикало нито какви са прогнозите. Виждаш дефицитите , виждаш че нещо не е наред , ама до толкова. Генерализираното РР беше едно доста широко описание на състоянието на тазива деца , които включва много широк набор от симптоматика. Намаляване на диагнозите аутизъм пък стана заради диагностирането за което много точно писа КАтина - еди си колко показателя от всяка група с определяне колко от колко трябва да присъстват за да се сложи именно аутизъм.
Моят син като по-малък имаше проблеми с очите - мижане или прекалено широко неестествено отваряне, много често мигане. водихме го на очен. Не му е разширявала зениците, не намери проблем. Тази негова странност се обясни със СИД. Тъмни очила много помогнаха. Както и като работиха на листи по терапиите слагаха отгоре меки филтри - леко оцветени прозрачни фолиа за спокойство на очите - понеже контрастът черно /бяло явно го дразнеше много.

динди- по принцип е важно какво очаква родителя от тази диагноза ГРР. Особено пък ако е неопитен родител. Ние примерно никога не сме се опирали на дадената такава. Не сме ползвали ТЕЛК. За нас тя просто беше показател какво вижда едни НЕПОЗНАВАЩ детето специалист като негови дефицити. ГРР  ( според мен като родител с опит) трябва да се чете като - абе,  има му нещо на това дете но не знаем точно какво. Както и продължението- работете и да видим какво може да бъде наваксано и постигнато.

_re_ge, нали ГРР все пак е в спектъра на аутизма? Когато едно дете има разстройство на експресивната и рецептивната реч, то това си е пак диагноза, отделна, но по-лека. И тъй като това дете има нарушения в рецептивната реч (разбирането), то много ясно, че това може да породи поведенчески проблеми, които с увеличаването на разбирането, избледняват/изчезват. И как може да се сложи диагноза ГРР на дете, което бележи голям прогрес последните месеци и повечето лоши неща останаха в миналото. Не, че са ѝ сложили ГРР, но усетих накъде бие младата психиатърка, като ни покани на допълнително обследване. И това на десетата минута от прегледа. Ето затова родителите четем (станали сме половин доктори) и пишем по форуми и фейсбук групи, защото има много пишман специалисти.

Описвате и моето дете, същата работа на 4г.9м. Много е музикален, пее, уж свири на пианото. От години сме във филма с това говорене. Стискаме палци!

Няма спектър на аутизма. Аутистите са деца от Спектъра, но в Спектъра има деца, които не са аутисти. Не всички вербални затруднения и разстройства в развитието водят до проблеми в социалната сфера. При аутизма има разстройства в социалната сфера, в разпознаването на емоции, в реципрочността. Има прекрасно говорещи аутисти и невербални напълно социални индивиди ( примерно неми/ глухонеми) Ситуацията е същата като СИД. Всички аутисти СА със СИД, но не всички СЪС СИД са аутисти. ГРР е диагноза от Спектъра, ГРР е диагноза за дете което по някаква причина не се развива като другите деца ( изостава). Ако детето има вербални проблеми ( експесивна рецептивна Реч - или/и) , водещи до интелектуални (за възрастта) затруднения то е ГРР.
Според мен наистина много често вербалните дефицити водят до поведенчески проблеми. Но за да не е ГРР а да е отклонение във вербалното развитие детето трябва да има запазен интелект. Как това да бъде определено за едно дете на 3-4-5 години. Ами никак. Освен това много често майките повтарят като латерна - то си разбира всичко. Абсолютно всичко... , но дали това е така наистина. Би могло да бъде определено с един тест за интелигентност, но не и преди да кажем училище. Вече такива тестове се приема че не е разумно да бъдат правени както преди, на по- малки деца заради неточностите на тестването. Ако с протесрването се окаже, чео  детето се  има запазенинтелект - то ГРР би трябвало да отпадне. Разбирате ли как се върти сега в една много тънка материя - ГРР ли е или афазия на вербалното развитие. Би ли имало значение? По принцип не , защото е по - важно родителите да се съсредочат в терапията, а не в това каква е точно диагнозата. Защото това ГРР към седем години м оже да стане афазия във вербалното развитие, но афазията може да стане едно по-неприятно ГРР. Затова динди какво ти пука за момента. Това е виждането на тази психиатъра. И то е само бумага. Вие имате напредък, има ли значение какво пише на бумагата.

_re_ge, Благодаря много за разяснението!
Откъдето и да го погледнеш, "бумагата" си е етикет. Ненужен, освен ако не искаш да се възползваш финансово. Когато едно дете е в процес на разгръщане на потенциала си, има забележителен прогрес, според мен не е добре да му се слага този "печат". Или поне не, докато не проговори хубаво, да започне нормална вербална комуникация. Тогава вече, ако има нещо, то ще лъсне.

Това е въпрос на диференциална диагноза. Повечето се водят комуникативни нарушения, защото като не може да говори има проблем в комуникацията. Макар че може достатъчно добре да се оправя и без да говори, а с жестове. Но хората говорят и се очаква всички да говорят. Липсата на реч и проблемите в разбирането на езика се превръща в проблем на детето повече заради другите - те не могат да приемат и да се справят, а не самото дете. И съответно като не може да се изрази, а другите не могат да го разберат, започват проблемите в поведението. Важно е в каква степен е разбирането на света и другите и как реагира.

Разбира всичко като казвам аз си заставам зад думите.Когато заведем детето на психиатър примерно пита дали разбира речта тя не те пита до каква степен я разбира примерно а те пита дали разбира.И какво разбира ме под разбира всичко ами когато децетенцето ти възкликва на всяко поискано ние не сме специалисти ние сме майки на деца.Общуваме с жестове и от там разбираме до колко нашите деца разбират речта.Примерно моето каквото и да поискам от него разбира ме и изпълнява .Като каже логопеда разбирането му е на много добро ниво и понякога като ми каже това незнае ами викам обяснено му веднъж и след пет минутки пак го попитайте или утре примерно той вече си го знае имам в предвид че това което незнае той то защото не е бил научен.Макар и да е напълно невербален синът ми в буквалния му смисъл общува много добре с нас с жестове и мимики.Именно за това се чудя как то толкова разбира речта и изобщо не говори та нали казват като започнат да разбират и проговорят.Даже имаме един случай от миналата седмица на парка сме едно детенце в “НОРМА” както казват говори но се държи адски анормално и се тръшка не искаше да слиза от пързалката и понеже повечето родители в Бг т възпитават децата много добре така да го кажа чакахме им милото детенце да се нареве че моето да се качи моето прояви изключително търпение и го гледаше изключително странно сочейки постоянно с въпрос защо се държи така.Някъде 2,3мшнутки може и повече чакахме детето да слезе че моя да се качи нито е ревал нито се е тръшкал нито нищо просто си чака!!!

Аз не обичам диагнозите, защото наистина са етикет, но ако едно дете разбира и адекватно реагира на  света и ситуациите, може да покаже, то е по-скоро праксисно - да не може да изработи и да изпълни моторната програма. С две думи, как да си нагласи устата и езика за всеки звук, да предвиди кой е следващият звук и как пак да донагласи устата и езика и така да повтори моторната програма неколкократно, докато я автоматизира.  Все едно се учиш да шофираш или да танцуваш - винаги има някакъв набор от последователни движения, които трябва да запомниш и да изпълниш, докато престанеш да се замисляш за тях.

Много му е трудно да превключи о-у и-у много седи и ме гледа в устата мъчи се абе направо много съм притеснена той дори неможе да сричкува неможе звуци на животни.Логопеда вика той го има в главата но докато дойде към устата нещо се блокирва вика неможе.Незнам и аз в чудо се видях той ни лепет имаше когато трябва да има нито гукане.Лепета се появи на около 2годинки активно сричкуваше и бях си казала ще проговори зарадвах се но уви спря рязко.Разбирането нагоре а липсата на говор стои как бе си викам нищичко не казва направо умирям от притеснение защо така стана.Гледа много дълго време по 7,8 часа телевизия на различни езици изпуснахме етапи не съм се занимавала с него това ли е незнам вече в чудо се видях.Питаш го как се казва отговаря ЯЯ.На 1,7 години беше останал дълго време гладен като виня храната повтори три пъти ам ам ам и това беше повече не го чух.Мисля си че и храната не дъвчи добре някак избутва с езика но логопеда това не е тествал сякаш не дъвче храната ами я върти незнам как да обясня.Но тази липса на реч...Няма поводенчески проблеми да чукна на дърво слуша много проявява разбиране но пустият му говор...Страшна работа кога ще започне та ще настига връстниците си те вече рецитират а ние неможем ам д кажем казва па и така се стяга като се опитва да повтори нещо след мен...

Всичко това, което го написа тук говорихте ли го с колежката? Даваш много подробно описание на нещата, то е като нарисувано - има всички признаци на диспраксия. Праксисът се тренира,  трябва да се изработят моторните програми.  Щом не си сигурна, че яде "както трябва", то най-вероятно е така. Дъвченето и прехвърлянето на храната с език е много важно за проговарянето, защото това са първите моторни програми, свързани с него. Също и липсата на лепет. Значи трябва да тренирате. Буквално да тренирате, както го правят танцьорите и спортистите, както се научаваме да работим с ръцете си. Започвате артикулационна гимнастика и да се "маймуниш" и детето да те имитира. Всичко - надуване на бузи, плезене и т.н. В мрежата като напишеш артикулационна гимнастика и ще ти излязат примери колкото щеш. И започвате от имитиране на гласните звукове и съчетаване, за да започне да превключва. Сричките и съгласните звукове са по-сложни,, щом така се опитва да си казва името, значи има идея за сричкова структура, което е добре. Пробваш и затвърждаваш всяко нещо, което  видиш, че детето поддава за момента. Щом казва понякога ам и па, значи нещата ще тръгнат. Имитирате всякакви звуци от околната среда и емоционални възклицания. Етапи не се пропускат и връщаш на бебешко ниво - ти имитираш звук и детето те гледа в устата. И не бързай.

Разбирам, че умираш от притеснение, но трябва да се концентрираш върху нещата, които сама можеш да направиш в момента. Какво и как е станало не можем да знаем, а само гадаем и това не ти върши никаква работа. Теб чака. Телевизията няма как да попречи на бебето, така че телевизията в момента не може да бъде основната причина. Нещо се е случило преди "изобретяването на телевизора". Все пак гледай да ограничиш телевизията и повече да е живото общуване, за да може да имитира. Дори звукове с интонация да изкара, пак е добре, защото ритъмът е важен. Пей с него така, все едно си му баба. При пеене повече акцентирай на сричките, но не ги разсичай твърде много, за да си личи думата. Или направо включвай бабите по ред на номерата, ако ги имате под ръка.