Трудно проговаряне - тема 25

Минавал е теста, защото е работил преди това точно по подобни задачи. Но това, че прави задачите за внимание на хартия не означава, че може да се самоорганизира и да се самоконтролира извън часа при логопеда или психолога, а чисто житейски.

За четящи и пишещи момиченца чак не е така, но се очаква децата да са достигнали някаква зрялост, за да могат да се справят с изискванията. Дори за деца в абсолютна норма е проблем, когато учителката каже "извадете буквара и отворете на страница 10". Настава голямо объркване, а това е една команда от два компонента - децата трябва да разберат и да изпълнят. Един не чул, друг не разбрал и се вади тетрадката по български, вместо буквара.

Ами да го кажа така.
1. Никой от нас - мен и съпругът ми никога не е очаквал някой някога да се справи с проблемите на детето. Не го очакваме и сега . Всичко това е наш проблем, касае само нас, борейки се със системата не правим нищо друго освен да губим ценно време което е нужно  на нашето дете в някакъв точен момент. Когато някои етапи са вече зад гърба ми мога да споделя ценен опит, но доколко моят опит е ценен за други дете/родител  е въпросно, децата са различни, ситуациите са различни. Пиша това защото това е начинът по който нещата се случват в бг. Всеки сам се спасява от удавяне. в смисъл сам срещу държавата. майките може да си помагаме, подкрепяме по един или друг начин , но системата е срещу нас. и докато роптаем и се оглеждаме времето минава а то е изключително ценно за децата ни. Учителките, психоложките филанкишията те си лягат вечер и си спят спокойно.
2. никога не сложихме на детето диагноза. никога не сме правили ТЕЛК. Имал е няколко ЛКК необходими за терапия в една фондация. Тези ЛКК не са официален документ затова за пред света детето ми обикновено дете. Няма минало няма етикет. По принцип бяхме решили че ако до първи клас нямаме нужните успехи и ниво, ако се наложи отлагане или има очевадни проблеми  ще мислим за ТЕЛК , дали щяхме да направим обаче сега от тази си гледна точка не знам.
Искам да кажа че това е самотна борба. Не можете да очаквате че някоя си учителка от ДГ , или подобна учителка от училище ще се трогнат. Те са такива не само към вашите деца. Те са си такива. вие сте просто камъче на пътя.

Много хора го направиха именно заради децата си. Случайно се запознах с една българка в един магазин с дете с тежка дислексия на 11 годинки. Не са имали друга причина да напуснат страната, но положението с детето и психологическият натиск върху него просто са ги принудили. Много е тъжно...

bonbolini, много съм писала из форума за първи клас на моя син, та сега сигурно малко ще се повторя, за което се извинявам. От цитирания твой пост надолу не съм чела какво са писали съфорумките.

Първи клас явно е стрес за децата. Казвам 'явно', защото синът ми не даваше индикации преди това, че ще има проблеми. Той ходи от шестмесечен на ясла, после на детска градина и после на училище. В страната, в която живеем, има не малко училища, в които децата започват на 3 години (т.е. детска градина) и излизат на 18 години със завършено средно образование. Такова е училището на детето. На 6 години то започна първи клас с деца и на място, които познава от четиригодишен. Т.е. не е имал стрес от новото. Единствено ново бяха двете учителки и изискванията към децата вече като ученици в началното училище.

Съвсем откровено първи клас беше ад за сина ми (и за мен). Всеки божи ден детето се връщаше със забележка в ярко червено, че нарушава дисциплината, говори в час, пее в час, става в час, кара се със съучениците си и т.н. Неща, които никога досега не беше правил, въпреки че тукашната детска градина много повече прилича на училище, отколкото на градина - чинове, занимания и много малко играчки. Времето за игра е строго контролирано. Проблеми с усвояването на материала нямаше, но повечението му (поне според учителките) беше повече от трагично. Самият той у дома беше изнервен, изпадаше в кризи, когато трябваше да учи, хвърляше тетрадки и т.н. В момента, в който ме видеха учителките, започваха да се оплакват от него до степен, че пращах само баба му да го взема от училище. Към януари-февруари учителките в прав текст ми заявиха, че детето има проблеми и трябва да го изследваме. И аз като съвестна майка го заведох на невролог, правихме поредните изследвания, поредните тестове с психиатър, логопед, психолог и един вид психолог, който се занимава с проблеми в училищна среда. Резултатите от изследванията бяха интересни и дадоха отговор на много мои въпроси, но детето нито беше хиперактивно, нито имаше дефицит на внимание, нито нещо подобно.

Докато правим тестовете и се разхождаме по лекари, дойде края на юни, учебната година приключи, детето изкара изключително високи резултати на годишните изпити, но оценката на поведението му беше трагична.

Дойде втори клас. Едната учителка беше същата, другата - нова. Това дете все едно беше друго дете - много по-спокойно след училище, пак отказваше да пише домашни у дома, но по съвсем друг начин. Повече забележки за поведението му не чух, точно обратното. Оценката за поведението му миналата година е, че е изключително спокойно дете в час, което участва активно, внимава, помага на другарчетата при необходимост, споделя.

Според мен тази рязка промяна идва от факта, че синът ми просто не беше готов за първи клас и изискванията. Той тръгна на училище в деня, в който навърши шест години. Второ, при него има голямо разминаване между интелектуалното и емоционалното съзряване. Интелектуалното му е доста по-напред от средното за възрастта му, което може би обяснява лекотата, с която възприема училищния материал и изобщо всякакъв вид информация, способността му да анализира, да прави заключения и да прилага наученото. Емоционалното му обаче е на ниво 5-годишно дете, което създава проблеми, защото очакванията и изискванията към него и в училището, и извън него не са като към 5-годишно дете. Във всеки случай в училище успява по някакъв начин да се контролира, у дома невинаги. Но пак казвам - първи клас беше ад за всички ни.

Пожелавам ти успех - мога само да кажа да бъдеш търпелива, да бъдеш спокойна към детето и много да работите с него у дома. Знам колко е трудно. Синът ми е четвърти клас. И все още всеки ден преглеждам всички тетрадки, проверявам какво домашно имат, проверявам какво е разбрал и какво не и ако се налага, дообяснявам или му давам допълнителни упражнения. Все още не сяда сам да пише домашни. Като го подканя за домашното, отговорът е: "Ама ти не разбра ли, че искам да си поиграя?!''

Много ви благодаря за отговорите и мненията.
Nedinka, има голямо припокриване на твоя с моя син в частта за интелектуално и емоционално съзряване...
re-ge, изводите, че е готов за училище от специалистите, беше отчасти и боснован на това, че в ДГ на сина ми, той не прави нищо, не го карат да взема участие, буквално стои и си играе с една играчка, защото другите са прибрани, винаги отиваше с рев, защото му е скучно, даже стигна до момент, в който започна да отказва да работи и вкъщи, защото казваше щом не уча в градината, защо да уча в нас /или при логопедите/. За съжаление няма Предучилищна група към училището, където сме, тогав щях да го запиша.
Психоложката каза, че емоционално ще му е по-трудно, но ще се справи, защото знае материала, защото си оправяше и организираше нещата - раница, учебници химикали от 1 година преди училище.
Не знам, ще видим, ще продължаваме да работим усилено, а ако стане много по-зле, ще мислим други варианти.

re_ge, Nedinka, и аз благодаря за споделеното, беше ми интересно и полезно да го прочета.
Дъщеря ми също няма да има 7 години, когато трябва да тръгне на училище. Има 2 години дотогава и не искам да го мисля отсега, но все пак събирам информация. На нея също интелектуалната ѝ зрялост си е наред, дори по-напред от някои деца, но емоционалната и психическата...та тя си е едно съвсем малко детенце. А другия месец ще навърши 5 г. Одеве вървим, тя спира и се връща назад. Взема една смачкана, кална, противна кутия от натурален сок,  носи ми я и казва "мръсно", прави отвратена физиономия, хвърля я и почва да се смее (почти като вица за полицая и ла**ото ). И като цяло не се държи като 4-5 годишно дете, а по-ското като 2-3-годишно. Може би трябва да си мине по пътя на съзряването. Също е голям изследовател. Всичко иска да види, да провери как работи, да му се порадва. Дълъг е пътят до дома. Има прогрес и в това отношение де, но става бавно...

Да допълня.
Аз си мислех навремето , че ще го добутам до първи клас и после ще го оставя сам ( вас пак тръгна на училище сравнително ограмотен ). Не се случи. Следващия ми рубеж беше пети клас- минаваме матурите и сме до там. Е да ама не. Следващата ми граница беше НВО седми клас. Тук вече по Бел не можах да се справя сама. Ходеше на уроци понеже госпожата им в училище не беше никак добър преподавател - разсеяна разпиляна, вечно невзели материал. Намерихме една страхотна госпожа , която подготвя квартални деца по бел на НВО ( в смисъл че не е  някакво светило ) Не й казах въобще че е имал/има проблеми. Тя направо измъкна най-доброто от него и беше доволна. Ние със съпруга ми го готвехме по математика и там също резултатът беше неочаквано добър. Надявах се че ще съм до тук , обаче като гледам резултатите му на тестовете примерно по история, биология  към началните уроци в Уча.се пак ще имаме работа. Прави ми впечатление че начинът по който са представени уроците и тестовете за осми клас е различен от до сега. Сякаш нивото изведнъж много се промени, искат от децата анализи, заключения. Ами ще работим. Начинът на работа обаче е различен отколкото да работиш с един първокласник или четвъртокласник. Тук е като беседа, диалог.  
Така като гледам май май още ще се налага да участвам в образователния процес.

_re_ge, на мен ми се струва, че и ние натам вървим. Когато беше на четири и после на пет години, всеки уикенд имаха задачи за вкъщи - една по френски и една по английски, че училището е двуезично. Тогава сядаше без уговорки и правеше всичко без протести, без викове. Виках си ‘ехе в първи клас ще бъде песен’. Нищо подобно. Вече четвърта година това е проблем, който на мен лично ми отнема много време и нерви. Винаги си пише домашните, но това става след много напомняния, понякога заплахи от моя страна и мрънкания от негова страна. Още преди да е седнал, започва пазарлъка: думите ще ги напиша два пъти, а не три пъти, диктовката един път вместо три пъти и т.н. За четири години не се учи, че няма смисъл да се пазари с мен. Ако не съм седнала до него, домашното се пише грозно, набързо, кога прочел условието, кога - не. И му отнема два пъти повече време, защото блее, върти се, става по хиляда пъти. С уточнението, че дори не се налага да му помагам с домашното, просто трябва да се завинтя на бюрото до него. Понякога го питам защо прави така, след като няма проблеми с материала, може спокойно да седне, да си свърши работата бързо и качествено и ще има и време за игра. Няма отговор, казва ‘не знам’ или ‘не ми се учи’ или най-новото ‘виж как растенията не учат и Сноубел (котката ни) не учи’. Щях да разбера драмата, ако му беше трудно. Обаче не му е трудно. Аз също работя много с него - наясно съм кое му създава проблеми, къде трябва да се упражнява повече. Но средните му резултати от трети клас са между 90 и 95 процента + награда за ученик на годината. Тоест той няма съществени затруднения. На всичкото отгоре е популярно дете, всички го познават, всички го канят. Не знам дали това има някакво отношение към домашните и неговото меко казано негативно отношение към тях.

В крайна сметка съм се примирила и каквото такова. Докато мога, ще работя с него и ще му ‘светя’. После ако се налага, ще мисля за външна помощ. Мислех си да се консултирам с психоложката, която работи с деца с проблеми в училище, при която бяхме навремето заради дисциплината.

Дъщеря ми работи с частен reading tutor. Най-общо казано, тук постоянно правят тестове на децата за да установят каква им е "възрастта на четене". Детето може да е на 9, но да чете като 6 годишно и да разбира текстове като за 6. Малко да почне да пада нивото и учителите ти надуват главата. Сега, някой да не реши, че детето ми не може да чете, напротив - чете си прекрасно. Но то не е само четене, то е разбиране на текста, осмисляне, анализиране, отговори на въпроси и т.н. Дъщеря ми МРАЗИ да чете, защото в началото започна да сричкува след много зор. У нас бяха кавги и крясъци и ревове и в крайна сметка една моя комшийка с дислексик у дома ми каза, че най- добре да си хванем сертифициран tutor, защото в един момент това напрежение започва да влияе върху отношенията дете-родител. Тук си има специални сертифицирано обучени хора, не е задължително да са учители, нашата е библиотекарка. Идва всеки ден за 30 мин, ей Богу, тази жена направи чудо с моето дете. Четат на глас на роли, преправят си гласовете, научи я да води дневник, да търси книги по азбучен ред, дъщеря ми започна сама да търси да чете книжки. Та понякога външният човек ако е кадърен, парира напрежението в такива ситуации. Олекна ми много откакто аз лично не се занимавам с четенето.

Такъв специалист би бил от голяма полза за мен. А че всичко това влияе на отношенията ни е безспорно. След една кавга за поредното домашно в първи клас детето каза: Ти защо не си родиш още едно дете, че да спреш да се занимаваш само с мен?!

Здравейте
Аз съм майка на 9годишно момиче и 3г.6месеца момче.
Наскоро за огромно съжаление се сблъскахме със проблем а именно трудното проговаряне на синът ми. Ходил е на ясла ,кърмен е до 2 годинки. Нормално раждане и никакви поводи за притеснения. Всички около мен ми казваха че ще е от децата които ще проговорят по _късно,и това е нямаше никакви други признаци. Спокойно дете ,ходещо на ясла със връстниците си. Но аз много започнах да се притеснявам и го заведох на логопед,ходихме и на ушен за аудиограма,ходихме и на невролог и на психиатър. Нищо конкретно не ми казаха,освен че е щипнал малко от аутистичния спектър. В момента е записан във специална група  в детската градина,обърнах се към регионалния център за да отпуснат логопед и ресурсен учител които да работят с детето.т.к аз и работя и реших че това за сега ще е добър вариант като допълнително и аз ще го водя на логопед и психолог. Но сме още в началото много съм уплашена и стресирана незнам какво да направя за да е най добро за детето. На 5 октомври сме пак на психиатър за да ни дадат точна диагноза. Тук има страшно много информация за което съм ви благодарна, исках да споделя какво се случва с нас до сега и се моля искрено за нас и всички дечица Бог да ни помага да ни даде сили и мъдрост. Той казва малко думички,назовава някои цветове,но не съм сигурна дали наистина ги разбира. Знае малко зеленчуци и животни. Това научихме двамата със едни книжки около месец близо. Виждам го че иска да се научи повтаря след мен. Понякога се опитва да ми каже нещо но сякаш няма запас от думи  и не може. Много ми е мъчно и болно. Питам се къде сбърках какво пропуснах. Продължавам да работя с него от понеделник започва във специална група със други дечица и искрено се надявам и там да работят с децата. Давам му рибено масло и витамини.ще се радвам ако ме насочите защото съм толкова объркана и чета много но се депресирам повече. Вие ме разбирате чудесно защото сте минали по моя път . Благодаря ви.

*kremi*_87, първо, нищо не си пропуснала. Просто при някои деца така се развиват нещата, независимо от начина, по който са отглеждани. И моето дете е доносено, здраво родено, кърмено, обгрижвано, без никакви индикации за проблем....но пустото проговаряне тръгна късно.
Не знам при кой психиатър ще ходите, но защо ви е тази диагноза (която я е вярна, я не), особено след преглед от 20-30 минути...от 1 специалист. Може в такъв филм да ви вкара... Но вие си знаете.
Това, че детето има дефицити не означава, че непременно има някаква диагноза. Някои неща се израстват, други се подобряват и потръгват след добра логопедична терапия.
Също се чудя защо в специална група, а не в "обикновена". Ако в тази специална група има деца с по-големи проблеми, детето може да почне да ги копира, а най-идеално би било да копира деца в норма. 
Най-важното е да започнете работа с добър логопед и да работите вкъщи по същия начин.
Време и търпение! И силна вяра във възможностите на детето.

И аз не бих си сложила детето в специална група. Важно е да е сред останалите деца, в естествената група. Да, ще му е трудно, но ще дръпне по-бързо.

Специална група в никой случай, че ще започне да имитира деца с по-сериозни проблеми от неговите и ще се видите в чудо. Децата на тази възраст имитират от връстниците си, ще му повлияе много зле. Казвам го, защото имам такъв пример в обкръжението, майката мислеше, че ще е по-лесна адаптацията, после направи пътека да му сменя градината /тук системата е малко по друга, та не е група/

Благодаря ви момичета ,ако има някоя мама от София ще се радвам да се запознаем и да се виждаме. От понеделник Давид трябва да тръгне на градина,ще разговарям подробно със логопедката там и при най малкото притеснение ще отпиша детето. Притеснявам се че е със памперс още и във нормалните групи няма да се възприеме радушно.Ще пиша как са нещата при нас,ще ни отпуснат и специалисти от центъра. Мислих си да водя детето след работа във киндиру център. Някоя от вас посещавала ли го е и какви са ви впечатленията.За София става въпрос.