Противник съм на новата стратегия. И привържениците и във форума демонстрират нагледно защо.
Дадох пример, по който ПО СЕГАШНОТО законодателство едни родители следва да получат ефективни присъди затвор (с "таткото", ако същият е над 16, иначе и родителите му). Което оставя малолетната "майка" и бебето и без някой, способен да отговаря за тях. С логичният извод, да бъдат настанени в приемни семейства/дадени за осиновяване. Или ако се налага, настанени в интернат/ трудово-възпитателно училище. А не подобна практика да бъде поощрявана с плащане на майчински, идващи от джобовете на трудещите се граждани.
За да стане горното, не е необходимо приемането на нови закони и добавянето на още чиновници. Но за подръжниците на стратегията, такива мерки са неприемливи.
Ако такива фрапантни случаи, резултат на насилие (вкл. сексуално) към малолетни, със застрашаване на тяхното здраве, с вреди за останалото общество и т.н. не се адресират, то към кого е насочена новата стратегия и каква е ползата от нея?
Причината просто е в държавата. Кое в държавата е наред че да е наред и по този въпрос.