Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 221
  • 334
# 315
Виж, Какво. Детето е “психясало” от целия този цирк, в който го въртят. Всички, и от много по-ранна възраст. Идеи и да давам - ползи няма вече.
Така си и мислех..Идеи - йок.
Само размахване на пръст как - "така не се прави"..
Обикновено,винаги, когато на живо(при сходни ситуации) попитам : Какво би могло да се стори при дадените обстоятелстваи факти ,следва поглед от сорта "Ми ба* ли му майката кво тря да се направи всъщност"..
Нищо ново под слънцето:)


Децата не трябва да бъдат лъгани. Уж ги щадим, но така само стоварването на истината в крехкия детски свят после влече до огромни разочарования.
Аз, ако съм на тази майка, ще го набера хубавеца-баща и ще оставя да обясни на детето защо не е дошъл да го вземе.
Аман от мечешки услуги на деца.
Има един, който трябва да обясни и нека го направи той- виновникът.

Понякога нещата не са толкоз прости,колкото мислим..
Срещи се определят много редовно,почти всяка седмица,има комуникации и през други лица,бабата и дядото водят дело с някви претенци за свиждания между тях и детето..
Аз дори не знаех,че е възможно подобно нещо..
Прочее,спирам да говоря за въпросния случай,не е правилно и коректно,понеже никой не ми е дал разрешение,но понякога наистина има много гадни и заплетени семейни истории,в които децата винаги са потърпевшите.
Виж целия пост
# 316
Какви идеи искаш? Без лъжи, това е.
Аз, с моите деца, в сходни обстоятелства съм се справила. Майката не я мисли, да се оправя така, както сама намери за редно.
Виж целия пост
# 317
Какво?, акомалко си регулираш емоциите и езика, може и да откриеш това, което ти се изплъзва в отговорите ни. Но, разбира се, въпрос на много неща... И, моля те, разграничавай мнение от размахнат пръст. Кой какво да прави с децата си и как да ги възпитава, е личен избор.
Виж целия пост
# 318
За мен въпроса е малко глупав.
Винаги съм поставяла децата на 1 място, винаги!!!
Не съм се колебала никога за това.
Виж целия пост
# 319
Виж, Какво. Детето е “психясало” от целия този цирк, в който го въртят. Всички, и от много по-ранна възраст. Идеи и да давам - ползи няма вече.
Така си и мислех..Идеи - йок.
Само размахване на пръст как - "така не се прави"..
Обикновено,винаги, когато на живо(при сходни ситуации) попитам : Какво би могло да се стори при дадените обстоятелстваи факти ,следва поглед от сорта "Ми ба* ли му майката кво тря да се направи всъщност"..
Нищо ново под слънцето:)


Децата не трябва да бъдат лъгани. Уж ги щадим, но така само стоварването на истината в крехкия детски свят после влече до огромни разочарования.
Аз, ако съм на тази майка, ще го набера хубавеца-баща и ще оставя да обясни на детето защо не е дошъл да го вземе.
Аман от мечешки услуги на деца.
Има един, който трябва да обясни и нека го направи той- виновникът.

Понякога нещата не са толкоз прости,колкото мислим..
Срещи се определят много редовно,почти всяка седмица,има комуникации и през други лица,бабата и дядото водят дело с някви претенци за свиждания между тях и детето..
Аз дори не знаех,че е възможно подобно нещо..
Прочее,спирам да говоря за въпросния случай,не е правилно и коректно,понеже никой не ми е дал разрешение,но понякога наистина има много гадни и заплетени семейни истории,в които децата винаги са потърпевшите.


Не е нужно да се нагнетява напрежение у 5-годишното дете. Достатъчно е в деня за свиждане да са си у дома (предполагам, че от там следва да се вземе детето) - и ако бащата дойде - чудесно, казва му се - виж, тати дойде! Ще прекарате деня заедно, не е ли чудесно? Ако не дойде, като мине някакво време, се пристъпва към други забавни дейности - без коментари дали е трябвало да дойде, пък защо не е дошъл... защо да се травмира детето? Ако майката подозира, че бащата може и да не спази уговорката, просто не му (на детето) казва предварително за нея - и няма разочарование.
Баба и дядо... ами, защо пък детето да не може да си има баба и дядо, само понеже тати е ... да речем, не най-съвестния? То продължава да си е тяхно внуче, те продължават да са си негови баба и дядо... какво по-хубаво от това, ако мама е избрала... хм... за тати, поне да е избрала добри баба и дядо, които обичат дечко?
Виж целия пост
# 320
Аз не прочетох до тук някой, който явно да напише, че би пренебрегнал нуждите на детето си. Но не приемам подхода, в който на децата се прехвърля отговорност за житейски важно решение. Естествено, че усещанията/ нуждите/ чувствата/ достойнствата им трябва да бъдат уважени и взети предвид, но тяхна работа е да се научат да вземат решения за собствения им живот, не да им се прехвърля отговорност под предтекст, че така е честно. Изобщо, не приемам мантрата, че майчинството е някаква безкрайна саможертва. Щастливите деца принадлежат на щастливи майки.
Виж целия пост
# 321
Какво?, акомалко си регулираш емоциите и езика, може и да откриеш това, което ти се изплъзва в отговорите ни. Но, разбира се, въпрос на много неща... И, моля те, разграничавай мнение от размахнат пръст. Кой какво да прави с децата си и как да ги възпитава, е личен избор.

Освен да се  "казва истината ",нещо по-ефективно като съвет(да оставим моите емоции,те не са предмет на темата)ще има ли?
Понеже именно това е проблема.Как да се каже подобна истина,така,че детето да не бъде наранено?

п.п.Иза,разграничавам мнение от размахан пръст.И съм определила постовете според преценката си.
Бъди така любезна да не си позволяваш да даваш наклон на възприята ми.


Та на въпроса:
Как бихте казали на едно малко дете,че баща му няма интерес към него?


katiABV,принципно си права,просто точно в тоя случай има доста объркани неща и проблеми..
Бащата не е случаен човек.От "силните" на деня е.За него и семейството и детето,бяха само атрибути.В момента в  който с появи проблем с детето,бащата се отръпна..А детето го обожава..
От 10 насрочени срещи,една се реализира..Инак ходи по площадките,пресреща го,говори му и разстройва психиката още повече..Такива неща..
Виж целия пост
# 322
Продължаваш дасе придържаш към този малоумен въпрос.
Нито искаш, нито можеш да си отсееш смисъла на отговорите, различни от твоето мислене.
Виж целия пост
# 323
Не бих казала. На въпроса "Защо не дойде?" , бих казала" незнам , ще го попитаме като говорим следващият път" .  И нека сам таткото се мъчи да обяснява. Също не бих обявяла предварително срещите. Не говоря на теория. Минала съм през всичко това с 3-4 годишно. С времето детето само разбра как стоят нещата. Сега не и пука за него и не са се виждали от близо 5 години, освен случайно засичане на улицата. Вече си говорим открито по въпроса.
Виж целия пост
# 324
Аз не прочетох до тук някой, който явно да напише, че би пренебрегнал нуждите на детето си. Но не приемам подхода, в който на децата се прехвърля отговорност за житейски важно решение. Естествено, че усещанията/ нуждите/ чувствата/ достойнствата им трябва да бъдат уважени и взети предвид, но тяхна работа е да се научат да вземат решения за собствения им живот, не да им се прехвърля отговорност под предтекст, че така е честно. Изобщо, не приемам мантрата, че майчинството е някаква безкрайна саможертва. Щастливите деца принадлежат на щастливи майки.
Запознаване с мнението на детето и съобразяване с него, не означава да му се прехвърля отговорността.
Дори не съм и предполагала, че това се налага да се обяснява.
Виж целия пост
# 325
Запознаване с мнението на детето и съобразяване с него, не означава да му се прехвърля отговорността.
Дори не съм и предполагала, че това се налага да се обяснява.
Ами предполагай по-смело. Ако се върнеш назад в темата, ще видиш, че в голямата си част дискусията звучи и намирисва баш на това.
Виж целия пост
# 326
Изобщо, не приемам мантрата, че майчинството е някаква безкрайна саможертва. Щастливите деца принадлежат на щастливи майки.

А, обратното дали е вярно винаги? newsm78
Дали щастливите майки "принадлежат" на щастливи деца?
Защото, много деца, стига да бяха попитани, не биха го потвърдили, когато родителите им са се развели, водят своите епични битки за начесване на егото или водят следващия "родител".
Виж целия пост
# 327
А, обратното дали е вярно винаги? newsm78
Дали щастливите майки "принадлежат" на щастливи деца?
Защото, много деца, стига да бяха попитани, не биха го потвърдили, когато родителите им са се развели, водят своите епични битки за начесване на егото или водят следващия "родител".

Жената не е само майка. Това имах предвид. Не познавам жена, която не иска детето й да е щастливо, но частни случаи бол.

Иначе, повярвай ми, едно дете израстнало в лоша семейна среда на непрекъснати скандали, истерии, превръщането на единия родител в жертва, със сигурност не е по-щастливо само защото родителите му не са се развели. И не всички разовди се случват с "епични битки". Но тези житейски драми не са съизмерими, все едно да сравняваме круши с ябълки.
Виж целия пост
# 328
Не съм занимавала детето с евентуални бъдещи срещи с баща му. Като дойде и звънне по телефона от долу, казвах на детето да се облича и да ходим да се види с баща си. Когато не е идвал, просто не казвах на детето.
Сега обаче ми е сложно, понеже онзи му звъни само като му остане дупка и гаджето си има работа и онзи няма какво да прави, използва го като кукла за запълване на свободно време. Едвам издържам вече. Т.е. проблемът персистира с времето, не изчезва.
Виж целия пост
# 329
А, Косите на Вероника, защо го позволяваш това?
Е, сетил се нашичкия, че имал деца, дето много му липсвали и искал да ги види за 1 час. Е, не може! Това не са плюшки или кукли. Имаш си график. Като ти дойде уикендът, ще си ги види.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия