Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 285
  • 334
# 45
Е, ти продължаваш да описваш точно този профил, но в спорове няма да влизам.
Виж целия пост
# 46
Аха, сетих се, че е за родителите.
Нашите бяха ужас.
Майка ми много пъти се е разкайвала пред мен.
Затова - сега не повтарям грешките им.
Виж целия пост
# 47
Зависи от ситуацията. Безпорно живота и щастието на детето ми са на първо място. Здравето му също.
Не се сещам за друга ситуация, в която бих поставила някого от двамата на първо място.
Може би не бих позволилана детето да се опитва да подкопава родителския авторитет.
Виж целия пост
# 48
Ни най-малко не е психически изтормозена жена, много иска да изглежда такава, но всъщност изборът на мъжа пред децата си е лично неин. Не, тя не е жертва.
Ейджънт, твоята се е разкайвала, моята е от тези, които никога не грешат, те си знаят най-добре, и мъжът е на първо място.
Виж целия пост
# 49
Предишното поколение просто си беше такова - поставя възрастните преди децата по принцип. Сега ние сме наред да гледаме деца в дете-центрична култура.
Виж целия пост
# 50
Децата са ми приоритет, но имам 4 и често не успявам да угодя на всички едновременно. Хубавото е, че вече не се и опитвам. Учат се да се съобразяват с много неща, което ще им е полезно занапред.
Виж целия пост
# 51
Предишното поколение просто си беше такова - поставя възрастните преди децата по принцип. Сега ние сме наред да гледаме деца в дете-центрична култура.
Аз такива наблюдения в моето семейство нямам.
Виж целия пост
# 52
Не ни даваха да си подадем носа от детската стая след Сънчо Simple Smile Сега хич не ми се вижда да е така Simple Smile
Виж целия пост
# 53
Мен след Сънчо ме приспиваха с приказки. Така беше и с родителите ми, и с бабите и дядовците ми.
За вас не знам. Laughing
Виж целия пост
# 54
Предишното поколение просто си беше такова - поставя възрастните преди децата по принцип. Сега ние сме наред да гледаме деца в дете-центрична култура.
Аз такива наблюдения в моето семейство нямам.
И аз нямам. Моите родители ми отделяха много внимание, а за баби, дядовци, лели и чичовци да не говорим - и без това ме виждаха само лятото, чудеха се как да ме поделят и как да ми угодят.
Виж целия пост
# 55
Аз имам по-голяма сестра и с нея дивеехме и си играехме. Но не досаждахме на родителите си и не ходехме в хола по тъмна доба.
Виж целия пост
# 56
Предишното поколение просто си беше такова - поставя възрастните преди децата по принцип. Сега ние сме наред да гледаме деца в дете-центрична култура.
Аз такива наблюдения в моето семейство нямам.

A извън семейството? Цялостната атмосфера беше такава, децата не бяха основния приоритет. Светът си беше на възрастните.

Вниманието е едно, но тоталната концентрация върху децата, с измисляне на все повече дейности и обогатяване, вече е друго.
Виж целия пост
# 57
Като дете не съм се интересувала много от света на възрастните и не съм обръщала внимание на тези извън семейството. Знам само, че винаги в нашето семейство се е гледало и гледа първо добруването на детето, което не е задължително да включва глезотии, а после на възрастните.
Едно време от малки играехме сами навън и в тази част сега децата са ощетени, защото все има някой с тях да им каже, че ще се ударят или правят нещо нередно.

Но това, че след Сънчо беше времето за лягане, не подкрепя тезата, че възрастните са били на първо място.
Малките деца се слагат рано да спят, защото имат нужда от повече сън, а и повечето стават рано за градина и училище. А, ако нямат достатъчно сън, това ще се отрази на здравето им. Така че пак за тях се е мислело.

Виж целия пост
# 58
Предишното поколение просто си беше такова - поставя възрастните преди децата по принцип. Сега ние сме наред да гледаме деца в дете-центрична култура.
Аз такива наблюдения в моето семейство нямам.
Изобщо не мисля, че е било така преди, наистина. Освен в моето семейство и това на една друга приятелка, други такива впечатления нямам, майките си поставяха децата на първо място, както и сега.
И това не значи да им измисляш денонощно допълнителни занимания, това не е поставяне на детето на първо място.
Виж целия пост
# 59
И това не значи да им измисляш денонощно допълнителни занимания, това не е поставяне на детето на първо място.
Разбира се, че не е.
Детето ми е на първо място, но това съвсем не означава, че с баща й се въртим на пети, за да й осигуряваме нонстоп фън. Напротив, от съвсем малка я учим, че постоянното забавление на макс НЕ Е възможно. Тя обича да играе и с нас, и с деца, и да е навън, но има дълги моменти когато се занимава сама и е доволна - строи с Лего, разиграва си пиеси, които си измисля, пише истории, играе с кучето и котките, рисува, абе какво ли не. Няма мрън, скучно ми е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия