Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 237
  • 334
# 105
Ами не, няма да си милея по синковеца, ако разбера, че бие жена си или направи золум като оня Викторио. Или оня другия, дето майка му сбра багажа и заедно прескочиха тялото на пребитата му жена. От една черта нататък просто няма да мога да произведа положителни емоции дори към детето си. Ако постоянно избира кривото, злото - просто сме по различни пътища.

И това не е лошотия тип намусен тийн или дребни грешки (петица вместо шестица).
Виж целия пост
# 106
Не говоря за житейски избори и нормално поведение, което не е мой тип.

Ти ако би обичала сина си и като сериен убиец, аз не съм сигурна, че съм готова на подобно нещо. Дори да го обичам, няма начин да го подкрепям безусловно, ако видя, че мой син посяга на жена или има подобни прояви (чукам на дърво).

Да, точно се сетих и аз за оная отвратителна "майка", тръгнала да помага на сина да се изнася от пребитата си и убита жена! Е гати майчината обич, а чуждото дете - кучета го яли. Повръща ми се от такива.
Виж целия пост
# 107
Изчетох темата, доста различни отговори, общо взето всеки си пише, каквото е схванал от въпроса и както си го е интерпретирал от своята си камбанария. Според мен става въпрос конкретно за следното- ако съпругът има лошо държание към децата- крещи,обижда,обвинява несправедливо и т.н.- на чия страна бихте застанали?Имайки предвид, че се следи да не се нарушава авторитета му пред децата (който според мен крещящия сам нарушава) и т.н. Бихте ли реагирали на момента, бихте ли замълчали и обсъдили по-късно насаме или изобщо не бихте реагирали? Нека да си представим цялата тази ситуация и в случай, че Съпругът не е биологичен Баща. Хубаво е да се включат хора с реален опит, има вече много,много разведени двойки, втори бащи,майки и т.н. Реално много семейства живеят така...Добре е да споделим опит и реални ситуации.
Виж целия пост
# 108
"Подкрепа" не е същото като "обич" или пък съучастничество(според примера на Сирен)
Т.е.можеш да обичаш грешника и без му помагаш в заряването на трупа.Може да го обичаш,и въпреки това да съдействаш на полицията за залавянето му.
Нещо гледам,че яко се бъркат понятията,що така?
Виж целия пост
# 109
Нямам реален опит с нецивилизовано поведение...
Виж целия пост
# 110
На мнението на tomeva съм, като цяло, както писах и преди. За мен не е нормално да има 1во, 2ро и n- то място. Всички в едно семейство са еднакво важни. Никой не е "по - човек" от другия. Това, че някой е на 5 години, а друг на 35 по никакъв начин не прави първия по - важен.
Колкото по - малко е детето, толкова повече грижи има около него и толкова повече съобразяване и планиране изисква ежедневието и живота като цяло. С порастването е редно постепенно тези неща да намаляват и да се постигне баланс. Това смятам, всеки размуен възрастен човек го осъзнава. Мъж да ми тропа с краче, че не му обръщам внимание заради детето примерно, ми е супер инфантилно и противно. Затова и не коменирам такива ситуации.
От там нататък - всички са еданкво важни и трябва да се съобразяват един с друг.
За излизането - има хора, на които им е приятно да излизат само семейно и не мисля, че трябва да се оправдават пред форума затова, щото на някой му било странно.
Ние много рядко излизаме поотделно. Свободното ни време е твърде малко и ни е приятно да го прекарваме заедно.
Виж целия пост
# 111
В случая не е до опит,а до възможността на интелекта да направи разликата между понятията:)

Виж целия пост
# 112
Изчетох темата, доста различни отговори, общо взето всеки си пише, каквото е схванал от въпроса и както си го е интерпретирал от своята си камбанария. Според мен става въпрос конкретно за следното- ако съпругът има лошо държание към децата- крещи,обижда,обвинява несправедливо и т.н.- на чия страна бихте застанали?Имайки предвид, че се следи да не се нарушава авторитета му пред децата (който според мен крещящия сам нарушава) и т.н. Бихте ли реагирали на момента, бихте ли замълчали и обсъдили по-късно насаме или изобщо не бихте реагирали? Нека да си представим цялата тази ситуация и в случай, че Съпругът не е биологичен Баща. Хубаво е да се включат хора с реален опит, има вече много,много разведени двойки, втори бащи,майки и т.н. Реално много семейства живеят така...Добре е да споделим опит и реални ситуации.

Заставам на страната, на този, който мисля, че е прав в случая. Няма да подкрепя детето само защото е дете, ако е сгафило и мъжът ми с право му се кара.
"крещи, обижда и обвинява несправедливо" щом чак обижда и обвинява несправедливо, заставам на страната на детето. Реагирам на момента, дори с риск това да повлияе на "авторите му" ако ситуацията е толкова зле.
Ако е нещо дребно си премълчавам и го обсъждаме после насаме.
В случая е биологичен баща, но и с друг мъж смятам, че пак бих реагирала така. В никакъв случай не бих допуснала мъж да ми обижда и малтретира детето само за да запазя връзката си с него, ако това е въпроса. Също обаче не бих допуснала и детето да съботира връзката ми с мъж, само щото него не го кефи нещо...
Та, много зависи от случая...
Виж целия пост
# 113
В супер екстремна ситуация пак / към 2 пъти за 15 г/ съм скачала да защитавам физически децата.
И като се скараме жестоко с мм, го гоня. Което не бих направила никога с децата.
Ама това е много в екшъна.
Виж целия пост
# 114
Безусловната обич не означава подкрепа във всяко нещо.
Дори мисля,че ако е такава(безусловна),родителят като най-близко същество,пръв трябва да посочи грешката,а не  да и съдейства и подкрепя
Виж целия пост
# 115
В супер екстремна ситуация пак / към 2 пъти за 15 г/ съм скачала да защитавам физически децата.
И като се скараме жестоко с мм, го гоня. Което не бих направила никога с децата.
Ама това е много в екшъна.
Да ги защитаваш от чужди хора или от баща им?

Мъжът ми и с пръст не я пипа, колкото и вбесен да е. Аз съм я шамарила инцидентно.
Виж целия пост
# 116
О.
Виж целия пост
# 117
Пак се засегна темата за серийните убийци, сякаш се срещат под път и над път. Но, да, за детето си човек е склонен да преглъща много неща, да не дава Господ, виж за съпруга, не съм така сигурна. Но, защо да не се пофилософства и за това, все пак хората сме различни, майките също.
Виж целия пост
# 118
Имам две деца, ММ не е биологичен баща на едното. Още от самото начало му разясних, че детето ми е най-важно. Ако тя не го беше приела нямаше да съм с него. Той също е много отдаден баща и за него децата са най-важни . След децата съм си важна аз после ММ. Няма мъж на света, който да обичам повече от децата ми и от мен самата.
Виж целия пост
# 119
Как се обича по-малко мъж, който е съзнателен избор, остави провален брак?Какво е това повече/по-малко, най-малко? Как се мери, по какъв точно начин?
Защо не си оставате сами?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия