Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 224
  • 334
# 120
Изчетох темата, доста различни отговори, общо взето всеки си пише, каквото е схванал от въпроса и както си го е интерпретирал от своята си камбанария. Според мен става въпрос конкретно за следното- ако съпругът има лошо държание към децата- крещи,обижда,обвинява несправедливо и т.н.- на чия страна бихте застанали?Имайки предвид, че се следи да не се нарушава авторитета му пред децата (който според мен крещящия сам нарушава) и т.н. Бихте ли реагирали на момента, бихте ли замълчали и обсъдили по-късно насаме или изобщо не бихте реагирали? Нека да си представим цялата тази ситуация и в случай, че Съпругът не е биологичен Баща. Хубаво е да се включат хора с реален опит, има вече много,много разведени двойки, втори бащи,майки и т.н. Реално много семейства живеят така...Добре е да споделим опит и реални ситуации.

Бих реагирала и съм реагирала на момента. Не позволявам да се тормози детето по никакъв начин, а баща и имаше някакви такива пориви по някое време, дължащи се на неправилна визия за някои неща по гношение на храненето. Той също си е позволявал да ми коригира разни подвиквания неуместни зза глупости.
У нас тия работи се санкционират на момента и прегрешилият се покайва тутакси.
Виж целия пост
# 121
Настъпва лятото и се сещам за една съвсем обичайна ситуация - децата на село, жената с мъжо. Три месеца. Аз не съм фен.
Виж целия пост
# 122
За мен това е мишън импосибъл Simple Smile
Виж целия пост
# 123
Летата при баба и дядо са най-хубавите ми детски спомени, а нашите не са ни пращали там, за да си гукат вкъщи. И аз сега пращам моите деца при родителите ми и то най-вече, защото децата искат. Естествено не за 3 месеца, че ще им спрат тока, но за 1-2 седмици. И ако трябва да съм честна ми липсват много и бързам да си ги взема.
Виж целия пост
# 124
Аз понеже съм проста, ще може ли да ми кажете в какво точно се изразява "поставям децата си на първо място"?
Моето е неразделна част от семейството и без останалите части някакси не си го представям.
Благодаря предварително.....
Виж целия пост
# 125
Много семейства, обаче, не са така.
Щастие и любов ви желая! Другото не го мисли.
Виж целия пост
# 126
За летата през лятото - на различни деца се отразява различно. Наскоро ми разказваха каква травма им се е образувала от дългите раздели с родителите.
Виж целия пост
# 127
Аз понеже съм проста, ще може ли да ми кажете в какво точно се изразява "поставям децата си на първо място"?
Моето е неразделна част от семейството и без останалите части някакси не си го представям.
Благодаря предварително.....
Както някой каза по-назад: детето ми е едно. Мъже има бол. Да, обичам си мъжа и ми е чудесно с него, но някакси на 41 години да седна да плещя, че ако се разделим или той умре, ще се гътна от мъка, няма как да стане. Ще страдам, но ще го преживея. Преживяла съм доста по-кофти неща в живота си, имам солиден опит.

Ако нещо се случи с дъщеря ми обаче, директно приключвам със себе си. Няма да има смисъл да се правя, че живея. Тя е единственият човек, когото обичам повече от себе си и заради когото бих се жертвала без да ми мигне окото.

В ежедневието, когато нещата не опират до апокалипсиси, първо се стараем да се съобразяваме с нея. Става естествено и за двамата, но за него повече - както казах, той е възпитан така. Аз съм възпитана да гледам първо себе си. Едва когато се роди детето, се промених.

Опитът за ирония с ''че (уж) си проста'' не ти се получи. Това, че не схващаш нещо, не прави въпросното нещо по-малко валидно за другите.

Моля.
Виж целия пост
# 128
Проговаря планината: "Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба"
Виж целия пост
# 129
Много често се случва след раждането на дете/ деца майката така да се вживее в ролята си, че бащата да остане свободен електрон. Според мен в едно семейство за детето е важно да вижда/ знае, че и двамата родители са еднакво значими. Така че, трябва да има баланс в общуването, но предвид факта, че отглеждането на децата е времеемко занимание, отношенията с партньора трябва да се поддържат и в някакъв часови пояс от ежедневието трябва да станат приоритетни. Тук не става въпрос за пренебрегване нуждите на детето. Simple Smile
Виж целия пост
# 130
Този въпрос много ме вълнува. Има различни тези - например децата ще напуснат семейството и после оставаш с мъжа си. И ако не си полагала грижи за връзката си.....между вас е едно голямо нищо.
Или пък детето си е дете...с мъжа може да се разделиш, но детето ти остава най-скъпото.
Майка ми беше такава - мъжът е най-важен и въпреки всичко се разведоха наскоро. Не издържа, въпреки толкова усилия през годините. Сега съм й казвала, че съм имала нужда като дете да чуя от нея критика към баща ми, когато се е държал много неправилно с нас. Тя си мълчеше и не се застъпваше, за да не се "руши аторитета му". Ненапразно го споделям.
Ще са ми интересни мненията ви.
Приоритетите са според ситуацията. И понеже така ти е зададена темата,  все едно си се състезавала с баща си за вниманието и благоволението на майка си, ще кажа само, че не е въпрос на приоритети, а на правилно оценяване на различните ситуации, поведението на хората и естествено твоята собствена нагласа... - противоречи ли си или е в синхрон с действията на другия човек.
За мен тая постановка е неправилна - децата или мъжа.
Виж целия пост
# 131
Как се обича по-малко мъж, който е съзнателен избор, остави провален брак?Какво е това повече/по-малко, най-малко? Как се мери, по какъв точно начин?
Защо не си оставате сами?
Ей така се мери. Мъжът не съм го носила в корема си 9 месеца, не съм го носила цяла нощ на ръце, не съм го кърмила и няма как да го обичам колкото децата ми. Също е важно да обичам себе си повече от него иначе има риск в даден момент да се окажа нечия изтривалка. Тук четем постоянно такива теми.
Както Тайс каза ако с него се разделим няма да е краят на света, но без децата ми не мога да живея. Сами няма нужда да оставаме защото така ни е добре и на двамата. Обичаме се силно, подкрепяме се помагаме си, но децата си обичаме повече от всичко на света.  Намерили сме се. Ако за него децата не бяха на първо място и търсеше внимание само за него нямаше да сме заедно. И това, че не го поставям пред или наравно с децата си в никакъв случай не значи, че го пренебрегвам. Напротив ние сме си адски близки . Минали сме през какво ли не заедно и още се обичаме.
Виж целия пост
# 132
Ами аз мъжа и без да съм го носила в корема си не го поставям на второ място. Всъщност детето няма никакво значение, че съм го носила, чувствата към него дойдоха с времето и грижите, поне при мен. В родилното и друго бебе да ми бяха дали нямаше да разбера. По тая логика какво да кажем за осиновените деца...

А с тоя мъж съм решила да прекарам живота си, ИЗБРАЛА СЪМ ГО сред всички други (за разлика от децата) и с него ЗАЕДНО сме създали това дете. Което междувременно след 15 - тина години ще излезе от вкъщи, ще има свой живот, ще създаде свое семейство, от което аз няма да съм част, и аз пак с този мъж ще остана.

И не, не разсъжадавам, че мъжете били бол. На много хора и детето им не е само едно, имат си по  2, 3, 4, ако ще ги мерим по тая логика.

Ако мъжът ми ми каже :" Много ми е яко с теб ама жени бол и ако с теб стане нещо ще го преживея щото има и по - кофти неща Dizzy Face" директно го пращам да си избере някоя от другите БОЛ жени.
Виж целия пост
# 133
Това с мъжете бол е много смешно, та ако погледнем от забавната страна - надявам се, не се чувствате разчленени на толкова части, колкото деца имате Simple Smile
Виж целия пост
# 134
Калина, никой не казва такива неща, освен ако не е пред раздяла, но това са фактите. Животът продължава и без жена ти/ мъжа ти, ако се наложи Simple Smile И наистина е добре, че има и много други хора по този свят Simple Smile Харесва ми увереността ти, че след 15 години детето ще излезе от дома, а ти ще останеш с мъжа си, но с тия разводи напоследък, това реално никой не го знае (говоря по принцип).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия