Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 282
  • 334
# 255
Да, така е, но Таис, ти наистина изтъкваш само лоши примери, а ето самата ти не си жертва на такъв, майка ти е попаднала на свестен човек Simple Smile
Изтъквам тези, които са ми направили силно впечатление.
Иначе още си плюя в пазвата, че майка ми прояви разум и не се хвърли на врата на първия срещнат, както някои жени. Излизаше с 2-3, но избра единственият читав измежду тях. Другите бяха..да речем, че нямаше да се спогодим. Като това е understatement отвсякъде Simple Smile

Съгласна съм с Кечър. Не знам защо постоянно се натъртва колко кофти хорица са децата и как все мислят лошото на мама и тате. Моят опит е друг.
Виж целия пост
# 256
Някой писал ли е в темата, че някое дете е казало не и въпреки това , му е натресен партньор от майка му ?
Или да не е зачел чувствата на дететоо си ?
Виж целия пост
# 257
Е моя син беше на 14 години, когато почна психоатаката от роднините му и дотогава не съм имала никакви проблеми с  него. В България не се знае много за синдрома на родителското отчуждение. Дори ми е кофти да чета как пишете как децата са винаги прави, защото според моя син тогава аз бях виновна за всичко, а че се разведохме заради друга връзка на баща му удобно се наричаше: "Тя и тате са били само приятели". Преди да се омъжа, нямаше никакъв проблем. Всичко почна след това. Между мъжа ми и сина ми не е имало никога и половин конфликт. Детето беше наговорено против мен директно.
Виж целия пост
# 258
Писаха хора, че е малоумно да се допитват до детето. Е, явно моята майка, а и не само тя, е малоумна. Нека.
В реала такива случаи - на незачитане, твърде много. Даже както някой отбеляза по-назад, сори не помня ник, и когато става дума за баща, истински.
Виж целия пост
# 259
Аз знам за поне един такъв пример. Вторият съпруг е насилник и алкохолик. Тормози и бие всички вкъщи, включително и тъщата. Социалните отнемат общото им дете (на майката и втория й мъж), но детето бяга от дома и се прибира вкъщи.
Кой крив, кой прав... Пу-пу, друго не знам какво да кажа.
Виж целия пост
# 260
Може да се допиташ, но не може да изградиш живота си според мнението на детето. Това е.

А ако имаш две деца и искат различно? Какво правим? Simple Smile
Виж целия пост
# 261
На въпроса- на първо място съм аз. А любовта към ММ и децата ми е различна... децата имат приоритетно място в сърцето ми, но бъдещето ми принадлежи на половинката.
Виж целия пост
# 262
Има такива случаи и те наистина са много гадни за майката. Но там тя не е култивирала граници у детето. Не го казвам ни най- малко като обвинение, защото майката не е машина. Просто като факт. И то се връзва на долни манипулации и се оставя да му промиват мозъка. Надявам се, вече всичко  да си е дошло по местата при теб, Бианка. Simple Smile А ако не е, ще стане. Ако сега синът ти не е могъл да отсее правилно нещата, до няколко години вече ще му изкристализират манипулациите на баща му и семейството му.

Визирах случаи, в които детето не се чувства достатъчно комфортно. Дори не говоря за тормоз. Имах такива другарчета и вторите бащи се грижеха, но винаги имаше един привкус на неглижиране и децата страдаха от това. А мнението на майката беше "ще свикнеш", което донякъде е факт, но си остана едно кофти чувство и въпросните се изнесоха при първа възможност- на 18 дори с цената да не следват, а второто дете си го дундуркаха до 25. Каквото и да си говорим, малко са наистина всеотдайните хора, които приемат чуждото и своето (в повечето пъти има) дете наравно. И това рефлектира върху децата, но не е просто "не" от егоизъм.
Виж целия пост
# 263
Дават се доста драматични примери с откровено неподходящи хора. Само че мисленето ни е така устроено, че виждаме "видимите" неща, тоест точно тия примери на драма и проблеми с децата. Обаче сигурно има доста примери без драма, които просто не се виждат и не се коментират.

И въобще не знам откъде идва идеята, че разведената жена просто оплита някакъв мъж и хоп! поставя го в ролята на баща. Не, разбира се - ще търси такъв, който явно става за баща и с него ще прави семейство. Кой просто така хваща човек и си представя, че ще му се получи, само по гола любов?
Виж целия пост
# 264
На Таис в случая , грешката на майката е била, според мен, че е делегирала на чужд мъж да възпитава детето и по неудачен за него  начин. Вторият мъж на майката няма право да прилага неговите си възпитателни методи върху чуждо дете. Пак пиша - става дума за големи деца, над десет години, с навици и достатъчен оценъчен капацитет. Аз не съм го допускала, нито мм се  е месил. Развивал му е теории как е редно според него, но диспозитивно, а не- авторитарно. Грижата си беше моя.
Трудни са тези съжителства, да не кажа, че направо са си огромен риск.
При някои се получава, при други - не.
Виж целия пост
# 265
Може да се допиташ, но не може да изградиш живота си според мнението на детето. Това е.
Ти градиш и неговия живот, Бианка. Толкова ли е сложно за схващане, не знам. Ако детето е на 2, ясно е, че е дребчо и не разбира. Но ето щерката е почти на 9 - ми то си е човек, личност. Има си собствено мнение за много неща, отстоява си го, и аз я уважавам за това. Има чувства, различни от моите и на баща си. И ако утре се разделя с мъжа ми, хлътна по някой Х и след време решим да се съберем, как просто ще й кажа ''Виж, маме, Х ще живее с нас, така че и да не го харесваш, и да не ти е добре с него, или свиквай, или заминавай при баща си''.

tays, те често пъти са такива - ''новият'' не е особено читав, или не е точно лош, но решава, че детето вече него ще слуша, гради авторитет и т.н. В случаите, когато детето и ''новият'' си допадат, проблем няма, то е ясно.
Виж целия пост
# 266
Аз не разбирам как така чужд муж ще играе ролята на бащата. Децата си имат бащи. Защо изисквате и очаквате някак автоматично функциите на баща да се заемат от друг мъж. Да, вие като жени може да искате и очаквате, но децата... Те са на майката и бащата.
Друго. Много биологични родители не приемат децата си, едни артистични, други с интереси към науките, та как така друг (в случая мъж) трябва безприкословно да приема всичко... А в същото време трябва да е баща. Е, не става.
Много са сложни тези взаимоотношения и нямат общ знаменател.
Виж целия пост
# 267
Спрях комуникация с идиотка, която така се влюби..., че не поглежда децата си.. Не го разбирам и няма да го разбера!!
Виж целия пост
# 268
Спрях комуникация с идиотка, която така се влюби..., че не поглежда децата си.. Не го разбирам и няма да го разбера!!

Ако беше някой от аверчетата, който е хлътнал по нова и не си поглежда децата, дали щеше да спреш комуникацията?
Виж целия пост
# 269
Повечето случаи са без драми, действително,  и там избор между партньора и детето просто не се налага. В случая коментираме другите, защото такава е темата. За мен такъв вариант е много болезнен, да отделиш детето си от себе си, или да рискуваш да му наложиш живот с необичан от него човек в собствения му дом, защото решаваш да заложш на нова връзка. Мисля, че трудно се взема ткова решение и едва ли без последствия.

Но то и животът за щастие е динамичен и тия неща се и изменят с времето, отношенията могат и да се поправят, когато децата порастат и започнат да разбират причините за избора на родителите си, макар и да е бил в техен ущърб

А, пък и тоя нов партньор може да се напъне малко и да спечели това дете, да се докаже като читав човек, те децата не са някакви изроди... Това още одеве исках да то напиша.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия