И друг път съм го писала. Не смятам, че човек се променя. Развива си някои черти или в един момент забелязваш нещо, което не си виждал преди, но не, не се променят хората. Опознават себе си и другия.
Не сме се променили. Развихме онова, което носим в себе си. Прогледнахме повече.
Не сме се променили. Развихме онова, което носим в себе си. Прогледнахме повече.
Аз вярвам в същото.
Всички хора, които срещаме в живота си, ни помагат да израстем, да опознаем себе си, реакциите си, чувствата си. И в това отношение всеки път срещаме тези хора, които да ни помогнат да се справим с най-слабите си страни, провокирайки ни, предизвиквайки ни.
В това отношение аз много поработих над себе си в последните години, чрез мъжа ми. И той над себе си, чрез мен. Проблемът идва единствено тогава, когато някой от нас дръпне повечко напред и нагоре (в повечето случаи това съм аз, мм има все още много места, на които пуска котва и не мърда). И от там с времето някои сблъсъци стават все по-разтърсващи, но и преминават по... по-поучително.
