Разбиването на фалшивите образи?

Ти самата това предлагаш - един перфектен образ. Нали знаеш приказката за баницата. Дори пишейки във форума ми звучиш престорено любезно. Отпусни се.
Забелязала съм, че истински красивите жени често страдат от това неприемане. Имам приятелка, много красива. Досега обаче все е попадала на мъже, които искат и изискват красива кукла барби до себе си. Последният й беше изразил недоволство, че я вижда всеки ден с вързана коса вкъщи и домашни дрехи, пък живееха заедно 2-3 месеца. Явно е очаквал да е с вечерна рокля, знам ли. Моите гаджета никога не са изисквали нито перфектен външен вид, нито перфектна домакиня, защото аз самата не съм се опитвала да се изявявам като такава. Почнеш ли да се доказваш и да си изграждаш сама някакъв образ за себе си - не се сърди, че хората точно това търсят в теб. Ако се заземиш малко, според мен ще имаш успех.  
Малко е и като хората, които са душата на компанията, забавните, веселите... после се чудят защо хората само очакват от тях да ги забавляват и разтушават. Те самите са се оглавили в ролята на шегаджии, трудно останалите биха ги приели другояче. Като сам влезнеш в роля и образ е нормално хората около теб да те възприемат по този начин. От теб зависи всичко.

И какви са толкова тези негативни качества, които искаш другите да виждат?

На мен ми звучиш като човек, който умира да изглежда сложна и противоречива личност в очите на околните, защото намира това за интересно и някак романтично. Лошото момиче, тц, тц.
Но към това ми се струва, че се стремят хора, които реално нямат кой знае какви проблеми, а сами си ги фантазират и драматизират докато ги превърнат в реалност, за да валидират някакво усещане за значимост.

Пък представи си, че хората те виждат точно по този начин - опаковка и толкова, без съдържанието, което мислиш, че притежаваш.

Поне със зрението нямам проблеми, защото някой не чете нагоре.

Авторката явно е тип А, успяваща, донякъде overachiever. За да избегне от безкрайната досада, произтичаща от това положение, следва да продължи да си действа така, защото хубавите неща са си хубави. Но да добави доза ексцентричност. Примерно да носи само жълти обувки, да пуши пури и да чете необичайна литература, за която да разговаря после напоително. Да гледа само film noir и тъй нататък.

Така де, за да избегне задомяването с прекалено прегладен мидъл мениджър или други еснафски породи.

Пудро, пудро.......

Absurt, нали идеята е да не сме идеални, а да блестим с дефектите си. Та - съвсем по темата. Пудра-не пудра, важното е да ни е гот. На мен например ми е гот сутрин да дразня динозаври и да ми ръмжат:)

Какво означава "изобщо не приемат"? Напълно възможно е да не приемат/не толерират даденото поведение и обратната връзка да е върху това, а ти да го интерпретичаш като личностно отхвърляне.  Ако си била твърде критикувано и подценявано дете е  доста вероятно  и най-малката забележка и негативна обратна връзка да се отъждествява с отхвърляне. Допускам, че не си достатъчно автентична и  достатъчно искрена от самото начало на  отношенията. Изхождайки от схващането: "така или иначе ще ме отхвърлят, по-добре да е рано" заемаш по-агресивното защитно поведение: "На, вижте, колко съм лоша! Кой/дали ще ме изтърпи/обича такава?" Еми, ако това е призмата , през която пречупваш общуването си с хората; ако не търпиш /или си свръхранима/на  негативна обратна връзка, отговорът е: "никой". Никой не е "перфектен", всеки има недостатъци, а и дали ти не смяташ своите за твърде "лоши и неприемливи"? Няма как да изкореним всички свои недостатъци, нито да се превъзпитаваме в перфектност /белег на невротичност е/.В интегритета на положителните и  лошите ни черти се крие балансираната, адекватна личност. В истинското им приемане и разбиране, а не в  "навирането им в лицето на другите". Мисля, че нито  истински се  приемаш, нито се харесваш достатъчно , нито си автентична достатъчно като емоция, желания и пр... А тогава не може да очакваш приемане  и от околните.  И не, "любовта не се ражда към недостатъците на отсрещия човек", но това е друга тема. Ти си решила, че "ако обича недостатъците ми, обича мен". А ти твоите недостатъци ли си  или имаш и по-завършен и цялостен личностен идентитет, м?!

Извинявам се, че в момента нямам време да прегледам всички отговори, а и нямам време за по-задълбочен такъв.

Адски интересен и откровен казус. Накратко - не мисля, че има как да спреш хората отсреща да си проектират върху теб. Не знам дали бунтът ти има смисъл, но напълно го разбирам. Чела ли си "Райският проект" на Джеймс Холис? На мен ми беше много полезна книга за изясняване на механизма на проектиране (само че от моя страна).

Мисля, че всеки човек си има проблемни 'теми', които се повтарят ли повтарят, нараняват го многократно и дълбоко, но и го карат да се развива и разширява мирогледа и самоосъзнаването си. Някои от тези теми се разрешават, за някои ми се струва, че най-добрата стратегия е да се приеме, че винаги пред нас ще стои това определено предизвикателство.

Защо ли е толкова важно отсреща да те разпознаят в цялостта ти, да те приемат и обикнат в нея? Защо невъзможността това да се случи е толкова болезнен проблем? Защо си мислиш, че ти ги опознаваш в цялостта им, т.е. правиш това, което изискваш от тях? Защо си мислиш, че ти самата се познаваш в цялостта си?
И кой беше първият човек в живота ти, който ти насади това 'кукленско' чувство - и те гледаше и се дивеше, но не те чуваше? (Макар че си мисля как освен потенциално негативния личен опит има и доста слоеве колективен - отношението към красотата като цяло е доста жестоко, с желание за притежание.)

Ако остане време, ще пиша пак. Успех с въпросите и отговорите.