Втори брак и деца от първи

  • 11 013
  • 146
# 75
По темата за имуществото, аз и мъжът ми нямаме никакви имоти, от както сме заедно събераме пари за жилище, когато настъпи моментът  ще дам всичките си спестявания в тази инвестиция, както и майка ми своите.
И да...категорично ще подпиша договор, в който се изключва завареният ми син от наследство. И то не защото съм зла кучка, и искам да го оставя на улицата, а защото влагам всичко материално от живота ми до сега, както и майка ми, в имот и съм длъжна да обезпеча моите/ нашите общи деца на първо място. Освен това, завареният ми син остава с три имота от страна на майка си, затова не го мисля. А и винаги можем да му помогнем със спестявания след време. Смятам, че подобно решение в тази конкретна ситуация е абсолютно и категорично оправдано.

Тонка, приемам позицията ти, това е начинът по който се чувстваш, всеки следва своите истини в живота, това е ок.

Но се получава едно противоречие - хем "нямам работа с никой от фамилията му", хем с ухота ще вземеш това, което ти се "полага" законно, и в  същото време полудяваш при вида на името на "сестра ти" във важни за теб документи. Е...дали намираш позицията си за справедлива?
Виж целия пост
# 76
Ако смятате да изключите сина на съпруга си като негов наследник - не виждам как ще стане това.
Виж целия пост
# 77
Естел, това да изключиш детето на мъжа си от наследството на бъдещия ви дом възможно ли е изобщо?
А ако то нямаше три имота от майка си пак ли щеше да вземеш такова решение?
Не се заяждам, интересна ми е гледната ти точка.
Виж целия пост
# 78
Аз пък не мога да си представя, че има толкова наивен човек като авторката. Съжалявам, че го казвам, но ми се струва, че има доза преиграване. Зарязал я баща и, не са живяли никога заедно, не иска да я вижда, пък тя щяла да тича да му помага, ако имал нужда.... Идва ми малко ала стил "бий ма, обичам та".
И според мен темата е малко грешно зададена към жените, чиито мъже имат деца от предишни връзки. По-скоро се обърни към тези, които си зарязват децата, заради други. Все пак решението дали да си играете на семейство с баща ти го взима той и, ако ще не жена му, ами Господ да е против, той има ли желание, ще намери и начин. Е, явно такова му липсва. Извинявам се, ако съм груба, но ме дразнят разни захаросани врели некипели.
Виж целия пост
# 79
Естел, това да изключиш детето на мъжа си от наследството на бъдещия ви дом възможно ли е изобщо?
А ако то нямаше три имота от майка си пак ли щеше да вземеш такова решение?
Не се заяждам, интересна ми е гледната ти точка.

Ева, има начини да. Ако нямаше наследство от майка си, нямаше да го изключа.
Виж целия пост
# 80
Blackbling, нещо не си разбрала. Аз се виждам с баща ми, покрай сестра ми. По-горе написах, че ми помага и с колата в момента, написала съм, че оня ден бях у тях. Обяснила съм, че се държи по-дръпнато още в началото на темата, дала съм конкретни примери. Питала съм точни неща, получих чудесни отговори от "другата страна" и никъде не съм задала въпрос "защо той си е тръгнал" умишлено
Виж целия пост
# 81
Fever Ray, омъжих се през ноември миналата година и попълвахме входящ номер от бракоразводното решение на мъжът ми, искаше се в документите, които подписвахме.
...

Номер не е проблем, защото той не е криел, че е разведен. Винаги през годините казваше, че е имал кратък брак и са се развели бързо, защото тя му е изневерила. Само детето не е споменавал. Вкл. в студентските години състудентите му са знаели, че има сериозна връзка, но не е споменавал съпруга и дете. С моя съпруг се сближиха чак след дипломирането им, когато вече е бил "забравил".

Естел, ако жилището, което ще купувате, е СИО - не можете да изключите напълно сина на съпруга ти. Той има запазена част. Дори и с дарение, по-късно е оспоримо. Единственият вариант той да не получи нищо от баща си е ако баща му някой ден не остави никакво наследство след себе си.
Не искам да кажа нищо, но наследството от майката не освобождава бащата от отговорност към детето си. По закон и от морална гледна точка и двамата родители би следвало да обезпечат детето си, но на практика винаги се търсят вратички, за съжаление (защото в опитите да прецакат някое от децата родителите обикновено съсипват отношенията им и нямате представа какви бройки са делата на братя и сестри срещу братя и сестри, които после не могат да се гледат и се съдят с години, вместо да се разбират и подкрепят като най-близки хора).
Виж целия пост
# 82
Не искам да кажа нищо, но наследството от майката не освобождава бащата от отговорност към детето си. По закон и от морална гледна точка и двамата родители би следвало да обезпечат детето си, но на практика винаги се търсят вратички, за съжаление (защото в опитите да прецакат някое от децата родителите обикновено съсипват отношенията им и нямате представа какви бройки са делата на братя и сестри срещу братя и сестри, които после не могат да се гледат и се съдят с години, вместо да се разбират и подкрепят като най-близки хора).

Мъжът ми поема отговорност за сина си, финансова и морална, всеки един ден, и ще продължава да го прави докато е жив. Аз лично също се включвам във финансовата издръжка на детето. А и както споменах, когато порастне ще го подпомогнем финансово за имот. Никой никого не прецаква, не изоставя и не пренебрегва финансово. Пак подчертавам, решението ми е на база на конкретната ситуация - завареният син има 3 наследствени имота, а аз и моята рода ще поемем по-голямата част от стойността на бъдещия ни имот. Всичко това на куп дава 4 пъти по-голям старт на заварения син отколкото на нашите общи деца ако той остане наследник.
Не съм майка Тереза и няма да очаквам значка за мир позволявайки това да се случи. Всеки иска най-доброто и сигурност за собствените си деца. В това няма нищо неестествено Simple Smile

А и това с карането на децата по между им всячески искам да го избегна - още един силен довод за решението ми!
Виж целия пост
# 83
Здравейте !
Стоя зад мнението на повече момичета... И все пак... изумително е благородството на авторката ! Моята ситуация е малко по- различна. Майка ми ме ражда много млада на 17 години. Омъжва се за баща ми.  Историята , която знам е от хората ( не мога да гарантирам, че това е цялата истина ) . По думи на майка ми съм " планирана " от баща ми . Разделят се , когато аз съм била на година и шест месеца.  Много рядко съм имала контакти с биологичният си баща. Сама отказвам да го виждам ( нямам спомен защо ) . Отгледана съм от " втори баща '', който за мен е единственият , който имам !!! Обожавам го ! Имам сестра от него , която също обожавам ! Биологичният ми баща не дава развод на мама ми и за съжаление сестра ми също носи неговите имена. Майка ми и вторият ми баща се разделиха след 17 години съвместен живот. Аз го преживях много тежко. Към днешна дата ТОЙ Е ВСЕ ОЩЕ МОЙ БАЩА ! Нищо не се промени. Важни събития прекарваме всички заедно ! А... Аз..  просто го обичам все повече и повече. Мразя биологичният си баща . Той има още една дъщеря. Не харесвам и нея. Доколкото знам ( не мога да гарантирам истината) той е бил нейн баща, колкото и на мен ... въпреки всичко за мен тя не съществува.  Направих опит преди две години .  Срещнах се с биологичният ми баща. Нищо не изпитах, дори не ми е приятно да съм около него.  Направих опит и за така наречената ми сестра .... Нищо не изпитах ... не ми беше приятно ..  Чувствам се, като благословена с вторият ми баща. Толкова много го обичам . Цялото ми детство премина без дори за миг да се замисля, че друга е моята кръв. Все още съм изненадана  , че дори след раздялата им с майка ми този МЪЖ е моят баща.  Относно биологичният... изумително е как има неща  , които просто нямат обяснение. Имам някаква болка дълбоко в себе си, но и аз самата не мога да я обясня ... Ами ... Гадно е, болно е . Аз съм от крайните хора... За мен биологичният ми баща не съществува. Въпреки, че имах баща и все още имам... остава някакво празно място. Просто в живота не всичко има обяснение. Желая на авторката възможно най - правилното развитие на този житейски етап за нея
Виж целия пост
# 84
Не коментирах конкретно теб. Ужасявам се от отношения, които виждам в практиката ни. Доводите ти са напълно разбираеми.
Виж целия пост
# 85
Fever Ray, извини ме, заех отбранителна позиция.

Така е, истории всякакви, отвратителни, непонятни отношения...както и ситуацията на авторката.

А аз без да искам ивзех фокуса от нейната житеска сигуация, затова спирам моментално! Simple Smile
Виж целия пост
# 86
Estel., о, няма проблем. Въобще не се притеснявай. Аз пък съвсем не съм наясно с нещата, свързани с наследство, тъй като никога не съм се интересувала. Единствено знам, че баща ми ми е пряк наследник, ако нещо стане с мен и нямам деца и толкоз, та ми беше полезно да прочета и това .
Виж целия пост
# 87
Здравей, авторке, не съм в подобна ситуация, но съм с хоби в подобна сфера и ще кажа какво мисля. Попаднала си в една от най-трудните, болезнени и труднопреодолими житейски конфигурации. Била си дете и сега все още си такова за родителите си. Хубаво е, че с годините не си натрупала гняв, завист и омраза, защото със сигурност е имало за какво (както е видно и от някои коментари). Трудно е било и за майка ти, така че и тя заслужава адмирации, че не те е "обработила" в избрана от нейна посока. Силно впечатление ми прави, че считаш, че животът не е черно-бял и че се отнасяш с него на принципа "по-добре да направя нещо, дори да съжалявам, токолкото цял живот да съжалявам, че не съм го направила".

Поведението ти е абсолютно човешко, морално, добротворческо и наивно. Но в наивността има красота, защото тя е от младостта, която с опита се превръща или в страх или в цинизъм, или и в двете. Най-важното за едно малко дете е да расте в хармоничен дом с двамата си родители. За някой заместването на бащата с пастрок работи, за други не. И в това няма виновни, нито формула как да се случи. Съвсем естествено е да желаеш баща си, ти си половината него. Искала си любящо семсйвто с двамата си родители, после си приела, че явно няма да се случи, сега мечтаеш за любящи отношения и с двамата. Само че, отношенията са двустранен процес. Не можеш да искаш от друг повече, отколкото е способен да ти даде. И тук идва разминаването с баща ти , от разбъркването на ролите. Защото ти в момента действаш по-мъдро, обмислено и адекватно от него. И хем знаеш, че си права; хем се чудиш, защо и как е възможно той да не го схваща и мисли по подобен начин. Хубаво е, че не го обвиняваш. Някои хора просто нямат капацитет да приоритизират нещата. Това не значи, че не те е обичал, че не те обича, че не го е било грижа, не значи, че е лош. Той просто е такъв, какъвто е. Но не влагай и излишни надежди, едва ли може да очакваш значителна промяна в зрял индивид. Най-малкото, защото, дори ти да не го виниш, вероятно той се самовини достатъчно. Съвсем възможно е да ограничава контактите си с теб, за да не се самоизмъчва. Мъжете са малко така, което не им е пред очите, лесно не мислят за него. Да, слабост е да го прави със собственото си дете; да, не е много честно, но е факт и дълбаенето в негативи няма да помогне. За жалост по някой път така се получава, човешките добродетели не се разпределят по възраст или по поколения.

По същество:
- поддържай контакти с децата
- не натискай баща си, колкото-толкова (почти съм сигурна, че желанието ти да си общуваш с него ще го отдалечи, дай му още време, може и да е завинаги)
- не отваряй тема за жена му пред никой - вие сте никакви и така нека остане
- не залагй големи надежди, никой не може да даде повечче, отколкото има, дори да иска и дори на децата си
- прави, каквото чустваш и смяташ за правилно

Извинявай, че толкова дълго.
Благодаря и успех напред. С твоята нагласа е неминуем Heart
Виж целия пост
# 88
Най-вероятно умишлено е купувал жилище на името на децата от този брак. Колата му е на името на баща му. Сигурно постоянно се е стараел да не лъсне истината. Нямам представа. Работата е там, че с тази лъжа разби и сегашното си семейство. Жена му подаде молба за развод, а децата не му говорят.
Естествено, че е криел. Тя затова и жена му го е разкарала. Кой знае какво е лъгал и мазал винаги и това й е преляло капката на жената. Съмнявам се само заради разкриване на едно съществуващо дете да се разведе, имало е и предистория.
Виж целия пост
# 89
mimimost, благодаря много за изчерпателното мнение!

Относно майка ми  - тя наистина заслужава адмирации и аз съм й го казвала неведнъж. За всичките години не си позволи да каже лоша дума за баща ми. Винаги е твърдяла, че това, което е станало между нея и него - не засяга мен, аз вина не нося и това не трябва да ме спира да общувам с него, защото преди всичко - все пак ми е баща. Като цяло ме е отгледала да взимам самостоятелни решения. В моето семейство вярваме, че човек сам е отговорен за щастието си (или страданието си), но и в двата случая - ще се подкрепим. Тя застава зад мен в желанието ми да направя това, което чувствам за правилно, но ако се спъна по пътя-  ще е там, за да ми подаде ръка. Все пак съм отделен човек, с различен емоционален свят, усещане, чувства и път в живота, тя ме оставя да ги следвам, без резки намеси, но с мисълта, че не съм сама.. Е, те това е Майка Simple Smile

Уви, пастрока ми не можах да го почувствам като баща, нямам обяснение защо така, свестен човек е, разбираме се относително добре, но не е моят татко... Все нещо си ме привлича към биологичния ми и така цял живот. Интересно е. Как липсва нещо, което не си имал и не помниш?

Разбирам ти перфектно гледната точка, че някои хора просто са такива, но смятам, че и понякога човек си осъзнава грешките..след години дори. Променяме се, помъдряваме, осъзнаваме къде сме стъпили накриво, тук таме и поправяме грешки (ако имаме смелостта). За мен, ако някой събере сили да си признае грешка, да търси промяна - то той има нужда да му се даде шанс. Това е трудно.
Нямам нужда аз да го съдя, нямам нужда да го питам защо си е тръгнал -  човек сам на себе си е най-големият съдник. В интерес на истината по-скоро не искам да ровя в миналото, не искам да знам защо си е тръгнал, това не е нещо, което мога да променя, би причинило по-скоро само болка, което е безсмислено на този етап, но мога да се опитам да не е така в бъдещето..
Все вярвам, че хората сме повече от това, което виждаме на пръв поглед,  че вътрешните, дълбоки емоции са далеч по-комплицирани от "ами, той просто е за*ник и точка". Предстои да разберем как е при него..

Ще те послушам за това да не го натискам, да не питам за жена му и да не възлагам големи надежди и очаквания (или поне ще се опитам) .

Още веднъж благодаря много! Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия